Честити рожби на Вилистар, Велислава, Lucicity, Пееща, Bizu, Гергана, ВАЕ, Мирка, Жужа, Стон, Лу, Дани, Ирина, Соня, Мацка! Да рстат здрави и спокойни бебечета, а на майките - бъзро възстановяване!
Така протече моето раждане...
Та този път изкарах и 9 месец, 'щото със Стефан липсваше, нали родих в началото на деветия.
Накрая толкова ми тежеше, че едвам ходех.
Много исках да родя при моята Док. Исках да се уговарям, но тя е изкл. ангажиран човек,
и не знаех дори когато раждам дали може да дойде.
След няколко дневно разкритие, отидох на 01.09. Сама, запалих колата
и се "приземих" пред родилното.
Доки каза, че аз взимам решение.
да ме извини Борис, ако не си е избрал тази дата,
но останах в болницата. Терминът ми беше на 2-3.09., при това със сигурност.
Не знам дали ви казах, но съм заченала на именния ми ден, когато се празнува зачатие на Св. Анна ( 09.12 ) и това ако не е съдба ми кажете.
В 11 включиха системата и зачаках.
Този път приложих всичките теоритични и отчасти практични знания, които бях усвоила за раждането.
като почнаха сериозните контракции към 14 часа,
започнах да заемам всякакви пози - права, клекнала по време на контракция.
Покатерих се на леглото, кляках, лягах, дупих се, само и и само да разбра как е най-удобно и безболенено.
Док идваше, оппипваше корема, " регистрираше" контракцията и тоновете и доволна отбеляваше, че всичко е ок.
На няколко пъти така ме "бръкна", че ми стана лошо,
но не знаех как да й "откажа" това й намерение.
Не знам дали знаете или сте забелязали,
но тези които се грижат най-много са акушерките.
При постъпването в болницата, чух името си по коридора
С удоволствие е разбрах, че е на смяна моята акушерка, която изроди Стефан,
и която изкл всеотдайно ме обгрижваше
И този път беше плътно до мен,
както и всички др. акушерки, които имат родилка.
Невероятно благородни жени. Гинеколозите, почти не си "цапат " ръцете при нормално раждане, направляват, наблюдават. не че това няма значение, разбира се,
но акушера е нашия другар в този момент.
За моя радост родилното беше празно, само с една приятна родилка, която ражда за първи път.
Казвам приятна, защото изживяваше болката, така да се каже дискретно.
Имам спомени от първото раждане, че някои кандидат-майки ревят, сякаш ги колят.
всеки изживява болка, но какво ще стане, ако всички ревем...?!
В 3 часа, гинеколожката установи, че съм с 8 см разкритие, но беб е високо.
Оттегли се тя. Акушерката пиеше следобеното си кафе до мен,
а аз продължвах да търся удобната поза, с цел да намаля болката.
Тя си посръбваше кафето и между посръбванията повтяряше вдишай, задръж, вдишай, задръж....
Страшна гледка седи си тя, пийва кафето, а аз до нея пружинирам, хванала се здраво за леглото.
По едно време санитарката си свърши работата и тя седна до Ани да ме гледа
Толкова скучно беше в този момент- родилното празно, а другата родилка стенеше тихо в легнало положение.
Много е важно при контракция да се поеме дълбоко въздух,
наистина болката се намалява на половина.
По едно време краката не ме държаха, усещах че момента наближава.
Легнах отново, за да може Ани да оправи системата, постояноо я омотвах около себе си.
В този момент, вече към 15.15 часа, започна полседната, финална контракция.
Както си лежах, изпитах дълбоко продължително прорязване( такова не съм изпитвал със Стефан)
бебето слезе окончателно.
Ани само ме погледана и завика гинеколожката.
Слизам от леглото, стискам краката, Ани държи системата,
аз пак се омотах при качаването на родилната маса,
тя оправя системата, Док пристига, застанах в предродилна поза.
Три четири напъна, появи се Борис и изпаднах в транс...
Ани го пое, Док ме стисна за ръка и "работният" ми ден приключи.
След един час роди и Петя, другата родилка.
И тя роди син - Михаил. За целия ден се бяха родили само момченца, с едно-две изключение.
Моята гинеколожка е рускиня и като такава, които трудно овладяват чужди езици, заключи :
Днеска само мъжове!
В 17 часа бях в стаята и Борис беше при мен.
Чувала съм че Бургаското родилно е едно от малкото, при които беб се дава, непосредствено след раждането.
От превъзбуда, преумора заспах в 5 сутринта.
Дотогава го гушках, целувах, говорих...
Стефан го прие безрезервно, целува го , гушка го, повтаря само бебитУ и Боис.
Кърма имам на корем, пампите са пълни и всичко за сега е ок.
Възстановявам се бързо, ако въобще иде реч за възстановяване.
Шев почти нямам или не се брои както каза Док.
То хубаво, че се и случа, та да се коригира "тропосването" от първото раждане, 'щото хич не ми се нравеше. надявам се корекцията да е точна
Килограмите обаче са + 12 и пак трябва да се потя. как ли ги качих, като изядох тонове плодове и зеленчуци
Искам да се обърна поименно, но нямам никакво време. Ще открадна по-късно.
Искам всяка минута да прекарвам с Борис, времето лети, а тези мигове са невъзвартими и ужасно кратки
Леко раждане на всички, които са в очакване