Май 2005- Тема 115

Катка,ЧРД и от мен!Да си многоооо обичана и щастлива,здрава и все така готина мацка!  

Вале,ЧРД на патерици на Симона!Да стане една умна и невероятна госпожица,да ви радва и да е здрава! 

Браво на децата,несъздаващи проблеми на мамите си с градинката! И ние сме от тях,е..понякога мрънка,ама...кво да се прави!
Камий,четох в някакъв жълт вестник  те бяха цитирали за някаква фолк певица,че била на сцената като дрогирана.Те май тия журналисти доста често си пишат материалите на база нашия форум
Не съм гледала снимки,ама пусти и живот,почти нямам свободно време.Ето сега,готвя докато Радо спи,но реших и да понапиша някой ред да не ме забравяте.
Ходихме с двете деца до морето предния уйкенд ,изкарахме добре на Радо му допадна хапването на пясък и висенето в морето с пояс ,абе както в последно време се изразявам-аз съм в постоянен екшън,но живота ми е пълен с хора,които обожавам
Чао,до скиф

Катка, ЧРД!   
Вале, да си изкарате добре, после да споделиш къде сте ходили 

Катка, Честит Рожден ден!
Да си жива и здрава и да ти се случват само хубави неща

Катка честит рожден ден! Много здраве,щастие и късмет!  

Дидке,може ,ама тя найстина беше много зле-за Луна става въпрос.

Честит Рожден Ден,мила Катка и от нас!

Бъди здравичка и много щастлива, заобградена с много любов и весел детски смях!
Вале, да си изкарате страхотно в Гърция и те чакаме заредена с много емоции и снимки
Браво на добрите и послушни дечица в градинките 
Ант, радвам се че сте убили гадинките и най- вече че се включваш  И съм съгласна, че е добре децата да са на градинка, освен болестите /които могат да лепнат по - принцип навсякъде/ няма негативи  други...там поне не са все край мама, търсещи внимание, предполагам стават по- самостоятелни и ...аз не че знам де...ама си разсъждавам 
Kamij, верно е много зле Луна  , аз съм изпуснала явно коментарите 
Питке, звучиш ми чудесно   
Ние се поуморихме днес, но свършихме работа...май на 5 октомври ми е защитата, ако няма някакви промени, сега ще чакам рецензията и ще се подготвям

Катее, честит рожден ден, миличка! Много, много здраве, необятна любов и безконечно щастие!     

Вале, да ти е жива и здрава принцесата! Много щастие и весело детство! Да си изкарате много хубаво на почивката 
Иви, браво и за дипломната работа и за гърнето  Да ти напишат хубава рецензия и да ти мине леко защитата 
Днес взехме резултатите от изследванията на Маги. Всичко е наред и от понеделник я пращам на градина  . Нещо напоследък диването ме побърква и с нетърпение чакам Денят  . Вчера ме изкара от равновесие. Наплясках я, чак ръката ме заболя  . Стоя наказана 30 мин. на стената с вдигнати ръце /за първи път/  . Питайте ме до кога я държа  . Вечерта същите номера - истерии, тръшкане, писъци, нямам думи. Е, нищо не помага. Дано там се кротне малко, че жална ни майка  . Хайде, лека вечер, че днес не е спала на обяд и вече е на черешата.

Адри, освен една прегръдла да ти пратя друго не знам  И Теа понякога се държи така с истериите и тръшкането, но то май е всеобща болест  Ще изтраеш и утре и дано от понеделник всичко си отиде по местата.
 
Катка     се губи и не ще да черпи 
Дано си прекарва готино!Катка наздраве и аз пия бирка 
Ренка ти как си?Други изследвания ще пускате ли?

Привет, привет

Любака и днес ще о оставя у нас, защото още гъгне, но и покашлява. Сигурно от сополите, но за един ден не е толкова зор.
Вчера записах Павката за ДК, което е нещо ново за мен и ми беше голяма емоция С него усещам радостта от всички тези дребни неща, които нямаше с Любака- да му дам пресен плод, да му дам от масата, от моята чиния, от това, да споделя с его това, което и аз ям. Не се крием, докато се храним. Сега и ДК с бурканчетата, с манджичките и т.н.

Но голяма лудница за записване, бре ...направооо...вчера бях скапана още на обяд. Народ, блъсканица, страхотия.
Даже успях с двете деца да заведа и кучето на ваксина. По улиците се движехме, като камион...бутам количката с бебето, от едната ми страна Любо, от другата кучето и няма разминаване с колите. А да видите в една улица като се появиха и 3 помияра    Влачейки и тримата с другата ръка мятах камъни по тях    Емоции Излязох в 9, прибрах се в 13.30 и е знаех ден ли е или вечер 

След малко пак излизаме, докато е хубаво времето. Лек ден на всички 

Добро утро,

аз идвам направо изморена на работа... няма такова пътуване, ей, ад е станало в София. АД! Освен задръстванията, за капак накрая чаках автобус 74 половин час по часовник и сама се учудих на себе си, че вдигнах страшен скандал на шофьора като се качих, направо изперках, ужас. Сега се обадих на някакъв тъп телефон за оплаквания, тая като започна да ми обяснява... ми то една кола е липсвала, технически причини, бръм, бръм. Ужас. Баси стреса от тези 2-часови пътувания. Днес и книгата не ме спаси...
Стигнах дотам да си мразя родния град. Всъщност, мразя изчадието, в което се е превърнал, защото наистина няма нищо общо с прекрасната София от детството ми

Вчера да споделя какви ги натвориха едната баба и дядото на Теа. Нали споделих, че откакто се върнахме от морето и поради някои усложнения в работата, се уговорих с бабите да ми помагат поне 3 дни от седмицата със взимането на детето, за да мога да оставам до края на работния ден в офиса (преди си тръгвах по-рано всеки ден). Знаех си аз, че ще ми излезе през носа тази помощ. За другите неща преди да не споделям, само вчерашната случка ще разкажа. Прибираме се вечерта с мъжа ми, към 8:30. Навън е тъмно, влизаме в къщата - отключено, тъмно. Няма никой. Играчките на Теа захвърлени на пода, масата стои наполовина подредена за вечеря. Фурната все още топла, с някакво ядене в нея. Притеснихме, звъним и на двамата на телефоните - чуваме, че и двата телефона са вкъщи, но топло. Оттам - аз тръгвам в едната част на квартала, Петър - в другата. Няма ги никъде. Полудях просто. Вече започнах да си представям... дори не ми се говори какво изживях, какво си помислих, че може да е станало, за да изхвърчат внезапно от вкъщи. Оттам накрая мъжът ми запали колата и с бясна скорост започнахме да обикаляме квартала на по-дълги разстояния. Намерихме ги тримцата на около километър и половина от вкъщи, при едно доста отдалечено заведение, дори не в посока центъра, на една пейка блажено да ядат... сладолед. Няма такъв скандал. Аз крещях, врещях, но нейсе, файда няма. Свеки ме обяви за най-голямата паника на света. Идеята на цялото ми обвинение - зарежи, че в 8:30 по тъмно мястото на детето не е на някаква пейка със сладолед преди вечеря - ок, и ние го правим, ама да си бяхте взели телефоните, бе хора, една бележка да бяхте написали, че отивате да се разхождате... Били сме паникьори, те деца не били ли гледали, бабите им все с телефони ходели....
Само да спомена, че това е втори случай. Първият беше идентичен, даже още по-стряскащ. Преди две години, в Младост - бяха зарязали къщата, и с едногодишната Теа и в 9:30 вечерта бяха отишли на откриване на Кауфланд... Говорихме тогава, приказвахме... но ето, че резултат няма.
Оплаках се.

Много благодаря за поздравите и пожеланията
Черпя- лексотан, валериан, диазепам Комуто, каквото е нужно 

Надявам се, че сте обърнали по едно за мое здраве
По едно време имах големи мераци да направя парти, обаче нещо ми се изпари желанието. Без конкретна причина, просто не ми се празнува. Онзи ден се вихрих в кухнята и сътворих три прекрасни торти...но само на външен вид. Нещо на вкус не ги одобрих. Исках да ги почерпя с тях свекърите и баба ми, ама не ми се получи.
Снощи почерпих Жоро с хубаво вино и разни глезтийки за хапване, Станислава ми пя "Happy birthday" и толкова. Празнуването ще го отложим, докато ми дойде музата

Ава се чувства чудесно в новата група, познава се с децата, харесва й, а аз съм спокойна. Пу-пу- пу,  и ако се задържи здрава ще е супер просто!
Вчера следобяд я водих на празника на Милка. Ужасно разочарование- празник тип "селски панаир". С тази разлика, че на селския панаир си прекарвам добре.

Иви, смачкай ги на 5ти, направо ги удари  в земята!
И наздраве


  ще ме умориш    прегръщам те

Адри, по-горе съм написала спасението...и спираш да обръщаш внимание:mrgreen:

Мале мила, Мартейко!   Ще те разболеят тия хора!То си е ифарктна ситуация!

Ксения, в началото всички деца боледуват, само да минават бързо и леко болестите
Когато пуснах Ава на ясли си бях решила, че ако боледува редовно и сериозно ще я спра и ще търся други начини. Сега забелязвам, че малко по малко периодите между боледуванията стават по-големи.
Ант, браво за добрите изследвания. Повече никакви гадини!
Деспина, е какво толкова прави Ивчо, че чак се оплакват! Има много палави деца, особено момчетата! Аз бих се притеснила само ако се бие с другите

Аз не мразя, но ми е мъчно като гледам как се променя града в отрицателна посока Още повече ме боли като минавам из южните квартали, толкова зелени и спокойни бяха, сега са гора от блокове с разбити и прашасали улици, няма ги някогашните поляни, по които тичахме като деца, детските площадки също ...

за съжаление тази сутрин определено не бях изпълнена с обич Дано направят поне нещо по въпроса със задръстванията, че наистина не се трае. Никой не може да ме убеди, че е нормално да се пътува два часа до работа. В едната посока. Дори, когато тръгвам от Младост и пътувам с 1 превозно средсдтво, стигам за почти толкова - час и половина

Е, това за теб е ежедневие, аз за сега го гледам само като турист  Миналия месец отивах на зъболекар в Младост. Обикновено вземам 111 от спирката на резиденцията и за нула време съм там. Този път обаче, рейсът ме стовари в Борово  От там взех едно такси, сещаш се колко време ми отне да отида до зъболекарката. Въпреки че не гонех точен час, се поизнервих, добре че шофьорът беше готин и се заприказвахме на друга тема, за да ми се отвлече вниманието.
ПП Между другото, в Младост 1А открих между блоковете хубава площадка, Ели не искаше да си тръгва от там 
И друго хубаво място, на което попаднах това лято в София, е езерото Ариана. И за баткото и за малката имаше достатъчно забавления, а паркинга е безплатен и през седмицата има места  Но приятелката ми, с която бях там, сподели, че уикендите било лудница  Слончето и костенурката, от нашето детство, са си още там и в хубав вид 

Мартеа и аз не понасям тази мръсна, претъпкана София...наистина стана ужасен град и не е за живеене.

Катка,  почерпката ме кефи 
Да ти кажа и на мен понякога не ми се празнува с много хора. Забелязвам, че контактуването с хора ме натоварва и изморява Но то и аз съм в една изолация с малчуганите и разнообразието ми идва повече 

Днес отидох да купя на децата панталони и от магазина познайте кой си тръгна с панталон...майка им. Не издържах на изкушението и го купих- черен, класическа кройка, изчистен, тънък, тип дънки, но не е...материята му е памучна, става с тениска, с риза, със спортни или официални обувки...направо е страхотен! От години не бях виждала такъв панталон, а и не бях правила спонтанни покупки на неща, от които нямам належаща нужда. Надявам се мъжа ми да подходи с разбиране