Кюретаж и забременяване след това

  • 72 690
  • 798
# 555
Марпен Hug
Ще се справиш и ще надмогнеш лошото. Разбираме те прекрасно, което не значи, че няма нужда да споделиш как се чувстваш. Не се обвинявай. Имай вяра.
Ние вече правим опити, засега неуспешни, но щом веднъж е станало, ще стане пак, си казвам. Макар че от време на време ме обхващат едни черни мисли... Това е другото характерно нещо при мен - люшкането между моментите, в които определено се чувствам по-добре, и тези, в които страхът и отчаянието отново ме сграбчват. Слава Богу, вторите вече са доста по-малко.
Прегръщам ви всички и скоро да се похвалим! Praynig
Виж целия пост
# 556
Marpen, миличка rumix е напълно права-"времето лекува".Това е нещото, което помага наистина.Хубаво ще е, ако има нещо с което да се разсейваш, излизай с приятели, пусни си комедия, мисли положително.Ето, че вече е пролет, а с нея всичко се събужда за нов живот, наслади се на пролетта с разходки из природата.А за лятото вече ще си готова, самата ти за нов живот Hug
rumix, ако имах щях да ти услужа Joy Hug
Виж целия пост
# 557
Marpen разбираме те и мисля, че като си поплачеш хубаво по лесно ще ти олекне  Hug

днес съм на преглед и се надявам на добри новини  Wink
Виж целия пост
# 558
Marpen, мила. Много добре разбирам какво преживяваш. Аз самата преживях аборт преди 7 дни. Беше мисед. След 2 години чакане да се случи ЧУДОТО.
Истината е, че в момента, със силната подкрепа на мъжо, започнах да чувствам едно успокоение, облекчение и вярата ми взе да се връща. Аз си падам доста негативен човек, но има усещането, че случилото се ме промени много, коренно, изцяло.
Вярвам, че ще даря любимия човек (когото в момента имам чувството, че обичам повече от всеки друг път), с мъничко човече, сладко пухкаво бебче.
Вярвам, че това ще стане скоро.
А
А усещането ми е, че получих ценен житейски урок.
Виж целия пост
# 559
Marpen, хайде и аз да се изкажа по тази така болна тема на всички ни тук - Румикс е права, че времето лекува, но и ти самата правилно подозираш, че факта, че си имала усложнения, също ти влияе. При мен май трябваше да има втори кюртаж, но така и не ми направиха, при което се влачих 2 месеца с кръвотечение - чак след като се оправих осъзнах колко много ме сдухвал психически фактът, че не се възстановявам физически. Не подминавай с лека ръка и хормоните - това е голям шок за организма - първо рязко вдигане на хормони, после изведнъж рязко спадане и това за толкова кратко време - аз по едно време чувствах типичните пубертетски депресарски настроения (аз поне имах такива в пубертета), което ме наведе на мисълта, че не е само загубата на бебето, ами и чисто физически хормонално съм прекалено разбъркана, за да бъда стабилна. И като го осъзнах, се успокоих, защото знаех, че това минава... и мина  Hug
Сега съм много по-стабилна психически, отколкото като правехме опити преди да забременея - странна работа, но факт.
Страхът да не се случи отново обаче остава, няма как - ще си го таим и ще си живеем с него.
Мартина, разбирам напълно чувствата ти в момента - и при мен имаше един момент много скоро след загубата, когато някак чувствах голяма надежда и никак не бях отчаяна и силно оценявах хората до себе си. По-късно те удря реалността, която в началото не осъзнаваш съвсем, но и това минава - просто ти казвам да си подготвена за различни етапи.
Все пак, не сме познавали бебетата си, няма как да чувстваме чак такава загуба за дълго време, така че оставете наистина времето да си свърши работата  Hug

Даниелка, аз също се чудя какво стана с теб  Thinking Дано да ни зарадваш  Hug  Praynig
Виж целия пост
# 560
Martina75 съжалявам много за това, което си преживяла Cry Ще имаш своето чудо съвсем скоро, сигурна съм, всички ние ще го имаме PraynigА за това, че по-късно те удря реалността си ужасно права-имам чувството, че колкото повече време минава, ми става по-гадно. Просто нямам думи...И като видя, че още някоя от нас се предава изобщо не мога да се взема в ръце! Cry Милички, дръжте се, заради всяко момиче в този форум, заради болката на всяка една от нас. Всичко хубаво тепърва предстои, лошото е зад гърба ни Hug Hug Hug Трябва да сме силни, всичко ще се оправи Hug
Виж целия пост
# 561
Ventolin мила ,защо не казваш какво става с теб? Как си? Ще се разправяме  smile3532

Направо и аз на моменти се сдухвам. Чета ви и понякога предпочитам да мълча, някак си не ми се говори.
Ще се справим.
Напоследък обаче съм и много натоварена в работата и затова не ми остава време за нищо. Добре съм общо взето, благодаря ти.
Ти?    remybussi

Със закъснение да ви честитя на всички празника. Да се молим да чуем думата "мамо" и да има семейно щастие в дома ни!   
Виж целия пост
# 562
Здравейте момичета Hug
Изчетох цялата темичка и реших и аз да се запиша и тук защото знам че ще ме разберете,за жалост сещате се какъв е повода Cry
Вчера беше и моя кюртаж в 8 г.с., след инвитро,няма да описвам как се чувствам психически защото вие знаете,дано никога повече не се повтаря този кошмар и все по-малко нови момичета да пишат тук. Praynig
Това което мен ме притеснява от вчера е следното.Доктора каза че не е изчистил така както на него би му се искало,защото плодния сак е бил в единия край близо до едната тръба и не е изстъргано докрай защото така имало опасност тръбата да се запуши,това ме стресна честно казано попитах го,а ако наистина е останало нещо има ли опасност да остане там да не се изхвърли и да има лоши последствия.Каза,че именно затова ми предписва следните лекарства-Метергин за три дни,антибиотик Ципробай за пет дни и Ношпа и ми обясни че ако кървенето тези дни се засилва вместо да намалява да се обадя веднага,защото не трябва да е така,а във същото време аз си мисля-нали за да има изхвърляне ако има нещо трябва да стане чрез кървене или може би бъркам?И другото което страшно много ме уплаши е че тази нощ просто се скъсах от адски болки и превивания,на никаква страна неможех да застана,а до снощи до към 12 се чувствах много добре дори се зачудих чак пък нищо да не усещам все едно нищо не са ми правили.И тези болки продължиха до днес на обяд,опитах се да стана малко да се раздвижа оказа се много трудно имам чувството че ще ми се изсипят червата всеки момент,трудно сядам трудно се навеждам,сега от около час като че ли съм по-добре,чувствам само някакво напрежение ниско долу и тежест.При вас случвали ли са се такива работи първите дни,просто е ужасно.Успех момичета,след лошото винаги идва хубаво. Praynig Hug
Виж целия пост
# 563
ninkata80    аз се чуствах доста зле няколко дни след кюретажа,но чак така да не мога да ставам и лягам определено не,моят съвет е да прозваниш на доки и да обясниш симптомите които имаш,честно казано не съм и чела някоя от нас да е с такива,но без да се шашкаш и за по сигурно му звънни мила още сега за компетентно мнение.
При мен кървенето беше много ама много обилно и то цели 14 дни,и с ужас се движих дори и само из къщи,имах чуството че червата ще ми излязат вече Sad ...
и много витамини да пиеш,както и лимони сега
За напрежението ниско долу е най вероятно от матката,аз имах доста време след аборта такова напрежение,но отшумява.Бъди силна! Всички сме с ТЕБ !
натъжавам се всеки път когато срещна някое ново момиче тук и болката нахлува
Виж целия пост
# 564
Аз цял ден чакам неземната да дойде да сподели какво е станало на прегледа  newsm17
Не знам за вас,но аз осъзнах,че от кюртажа насам съм в депресия... Cry Нищо не ми се прави, мъжа ми е поел изцяло всичко в къщи,нито ми се излиза,нито имам желание за нещо...МНого съм отчаяна и не знам ,постоянно си повтарям "Стегни се" , "От днес ще гледам по-ведро на живота". Е,не мога и не мога! нямам желание дори да харча пари,което за мен е доста странно. НЕ знам какво да правя, само ям и цикля
Виж целия пост
# 565
Ninkata, съжалявам много за това, което ти се е случило... особено след инвитро, сигурно ти е много тежко, така че имаш една приятелска прегръдка от мен  Hug . При мен иначе стана нещо подобно - 2 дена след кюртажа почти нищо не усещах и на третия започнаха цял ден едни страшни болки, все едно те реже нещо отвътре - не можех от болка до тоалетната да отида, а все още ми се ходеше често... Sad Аз си го обясних с това, че организмът ми се опитва да изхвърли, каквото е останало. Относно метергина - мисля, че го изписват, за да може организмът сам да изхвърли каквото е останало и мисля, че е нормално тогава да има повече болка - можеш да видиш в проблемното темата за кюртаж и извънматочна бременност - при извънматочна някой път го изписват като алтернатива на лапароскопията. Предполагам, че няма нищо страшно, но се притеснявам да не си като мен - аз не се бях изчистила и кървях 1 месец след първата си нормална менструация... накрая се изчистих някак сама де, но имаше все пак опасност от инфекция...
Бебка, аз също нямам желание за нищо - чувствам се добре и стабилна, но нищо не ме влече особено... апатия ме е налегнала някак.
Неземната, и аз чакам отчет, дано да имаш зелена светлина  Praynig
Виж целия пост
# 566
момичета нищо не стана, имаше много хора и не успях да мина днес и оставам за другия четвъртък  Tired
Виж целия пост
# 567
ох,ужас!  Crossing Arms много гадно така,малки калявания на търпението .
то и на мен другата седмица ще ми се падне прегледа, сега съм на свършване с моята леля. Стискам ни палци  Hug
Виж целия пост
# 568
Нинка, съжалявам, мила... Една голяма  Hug от мен.

Неземна сигурна съм, че това чакане до другата седмица ще е за добро и ще ти дадат зелена светлина. Стискам ти палци

Бебка  fingerscrossed и за теб

Хубав ден, момичета
Виж целия пост
# 569
ще се чака, няма начин  Laughing

Marpen надявам се, че добре се чувстваш  Heart Eyes

_bebka_   Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия