Дете удряно от дете

Защо мъж ти не сплаши малкия нахалник!   Какво значи да сравнява дете на 8 и 12 години!? Като не й е стока синът да му каже да не закача детето! Ега ти! След като разговорите с родителите не дават резултат - действайте! Направили сте опити  за да се реши проблема цивилизовано. Като не разбира от дума - мъж ти го хваща  за ушите и пред всички го предупреждава, че ако още веднъж го пипне - ще му тегли един здрав бой!

Много гадна ситуация, особено след като майката на това дете не се интересува много от него.
Според мен след като родителите му не проявяват интерес трябва да се говори директно с детето.
Нека съпругът ти да поговори с него и да разбере какъв е проблема, ако трябва и да го стресне малко.
Явно и твоето дете по някакъв начин го провокира, не може ли да избягват да се виждат, ако трябва смени малко средата където ходите обикновено.
Разлика от 5г е много голяма в тази възраст, детето ти надали би могло да се защити самичко.

Това дете е от добро семейство.Според мен проблемът е в това,че майка му го защитава прекалено.И аз мислех за варианта със сплашване и за това днес му направих забележка.Но аз съм 1,60 висока и 48 кг.,та не му вдъхнах респект.Даже напротив-каза ми че ще продължава да го бие.

Почерпи с нещо хубаво кварталния полицай, разкажи му каква е ситуацията и го помоли да иде да каже на момчетата, че който в неговия район се бие, ще си има проблеми с него.

Според мен не можете да се справите нито с родителите, нито с детето. Ти се чувстваш безпомощна да го защитиш... много лош урок получава синът ти.
А каква точно е неговата роля в цялата работа?

Анда,точно така се чувствам-безпомощна.Боли ме страшно много,а незнам какво да направя.Най-лошото е,че синът ми започва да получава комплекси,страх го е да излезе да играе.Аз също мислех да отида при кварталния,но според мен няма смисъл.Другото дете ще каже,че синът ми го закача и го дразни.Те са една групичка от 3-4 деца и те веднага ще го подкрепят.А аз днес се убедих,че лъже и нагло ме гледа.Повишава ми тон и ми каза,че ще продължава да го бие.Казах му,че ако отново го удари ще го набия,а то ми вика-ти нямаш право да ме удряш.Нямам думи просто.

Когато днес попитах въпросното дете защо е набил сина ми,отговори-ми той ме обижда.Попитах го с каква дума те обиди,а то ми отговори-ми не чух.

 Аз се намирам в обратната ситуация- детето ми е на 12 години и едно от децата- на 7 г., което играе в махалата(майката имат квартално барче в нашата махала), постоянно го провокира- псува го, заяжда се, ако са започнали някаква игра, примерно на карти- им издава картите. Моето дете- типично "овне" - започнало да раздава правосъдие- първо с думи, после с действия- ритнало го по- крака. Онова се отдалечило и като взело да пищи, но неистов рев/другите деца казват, че Боби/моето дете / не го е ритна  чак толкова силно) и майка му вдига страхотен скандал на детето ми- със заплахи, обиди, псуване. Комшийките ми разправят, че се ужасили от думите, които използвала. Прибирам се аз и детето ми не ми казва нищо- решил сам да се справя. Комшийките обаче ми казаха. Отидох най- културно /макар, че бях бясна/ да се разберем. Тя като гракна :"Не я било интересувало какво сме били работили, щяла да ни съсипе". Послушах я, послушах я, казах й само да не заплашва детето ми(той въпреки, че не ми каза цяла нощ се въртя и на сън се обяснява с нея) и си тръгнах. Реших да сменя подхода-дръпнах детето й и му казах, да не се заяжда с по-големите и и да идва при мен, когато Боби го удари и да ми се оплаква на мен, а не на майка си. Освен това всеки ден, като се прибирам и го видя, го питам Боби закача ли го, разбират ли се. Това като че ли помогна- даже напоследък детето само тича при мен да ми каже, че не са се карали. Но майката спря да ме поздравява и разправя наляво и надясно как не сме си били възпитали детето и как целия квартал се бил оплаквал от него Ама хич не ми пука- стига да не травмира детето ми и да не се занимава с него.

Иди при кварталния.

Трудно бих се въздържала да не му забия два шамара на това нагло същество, но...

...единствения правилен подход е да кажете и на него, и на майка му, че ако не престане, ще се разправяте с полиция. И подавате жалба или каквото там трябва. Има смисъл. Това е системен тормоз!

Според мен имаш три варианта:
1. Жалба при кварталния.
2. Мъжът ти да разкаже, а ако се налага и да покаже на въпросното невъзпитано нагло момченце какво ще му се случи, ако още веднъж закачи и набие детето ти.
3. Да запишеш детето ти на някакъв спорт (от рода на карате, у-шу, тае-бо, кик-бокс, борба), където ще се научи на основните техники за самоотбрана и да ги прилага при нужда, а не да стои и да не знае как да реагира, когато някой го напада.
Но за сега първият вариант мисля че ще ти помогне, а за втория - помисли сериозно. Днес можеш да защитиш детето си, но утре? 

Много си сдържана.
Аз до сега да бях му забърсала два шамара...без да се колебая.

be.free, а ако някой 17-годишен ритне твоето дете, според него "не чак толкова силно", но достатъчно, за да падне на земята и да реве?
По-малки деца не се бият по никакъв повод, независимо колко са нахални, досадни и прочее!

Момичета,нямате представа колко ми помагате.Преди малко цялата треперих от яд и безпомощност.На мен също ми идваше да му забия 2 шамара,но аз моето дете не бия,а комо ли чуждото.Синът ми също е палав,далеч съм от мисълта,че моето дете е най-доброто и възпитаното.Предполагам,че когато ме няма също говори глупости и се дразни.Но това вече е тормоз.Забранила съм му да играе с това дете,но селото ни е малко и няма начин да не се засичат.Смятам когато се върне мъжът ми да му кажа да отиде да си поговори с това дете.

Откъде реши, че детето е паднало?
Аз лично в тази ситуация не само бих подкрепила детето си, но и бих направила скандал на майка му, че си е позволила да използва такъв език пред децата.
А по отношение на удрянето на по-малки деца - ако детето не разбира от дума не виждам друг начин. А след като то не показва желание да се съобрази и да не досажда ритника е най-малкото, което би му се случило ако ми е наблизо.
Иначе по въпроса на авторката- аз бих подала жалба при кварталния. доколкото знам все още може да се направи това. След като не можете да се разберете с родителите това е начина. А когато (или може би ако) отиде полиция в дома на детето може би нещата ще се подредят.

Поводът днес да удари сина ми -четири деца/включително и моето/играят на гоненка.Моето дете гони останалите.Точно тогава идва другото дете и моето отказва да го гони/защото съм му забранила,а и вчера го е ударил по главата и на синът ми му се е завил свят/.Тогава той го хваща и го удря няколко пъти в рамото.

  Нямам думи 

Гледай да си спокойна и Не позволявай да си изтървете нервите ти или мъжа ти,че въпросната майка може веднага да притича при кварталния  и тогава е малко по-сложно!Но нищо не ти пречи да  отидеш и да подадеш жалба....какво толкова,ако майката не се рабира от дума...ааа и сменете площадката    зарад твоето и най-вече на детето спокойствието 

 

 

Аз не смятам за нормално това ,когато по-малко дете досажда на по-голямо/и по-силно/,по-голямото да го удря или рита.Винаги на по-малките им е интересно при по-големите.Имали сме и такъв случай-едно пет годишно момиченце досажда на сина ми и приятелите му.Те са я гонили,но тя не и не.Иска при тях.Те са я ударили и тя плаче.Наказах сина ми да не излиза.Казах му да не играе с нея щом не му е приятно,но НЕ и да я бие.Пак казвам,че и синът ми има трески за дялане.Но никога не съм го стимулирала да удря,когато на него не му изнася.Не смятам,че това е начина.

Добре де,когато се случват тези побои ти къде си?Не можеш ли да ги разтървеш на момента?
Съмнявам се,че ако вижда,че ги контролираш,по-голямото момче ще си позволява такива волности.

Както казах ,ние живеем в малко населено място/село/.Тук децата играят сами навън.Днес случайно бях наблизо/бях седнала на кафе/.

Правиш една баница, хващаш си двете мъжлета под мишница и в 20.00ч. отиваш при въпросното семейство.
Даваш баницата, сядате и се разбирате.
Важното е, че ти си направила първата крачка за мир.

Ако от другата страна се окажат толкова ограничени и неразбрани, значи сменяте тактиката. Казвате в прав текст, че ако нещата не се променят ще действате по други правила.
Казвате на квартален, селския, кръчмаря, кмета, попа или  както вие си знаете и дано нещата се оправят!

Успех!!!

Вини е дала добър съвет

   Преди години племенника ми (на около 9год. тогава) е бил тормозен от други деце почти всеки ден в училище. Явно детето много е търпяло (не се бие, не псува), никой не знаеше за това, защото другите деца го заплашили, че ако каже на някого ще стане по-лошо. Накрая му беше писнало и беше казало на майка ми за тези посегателства, детето плачеше и го беше срам. Майка ми от своя страна го успокои и му обясни, че за това трябва да знаят и родителите му и то се реши да каже на баща си.

   Какво направи брат ми? Двамата заедно отидоха и намериха едно от децата да кара колело. Брат ми в присъствието на племенника ми е питало детето, дали са го били. Побойника седи и мълчи, всичко му е като шега и дори се подхилква. Брат ми го хваща за яката (не е имал намерение да го бие, разбира се) и повтаря въпроса, но с по-строг глас. Детето се изплашило и почнало да реве. Бабата вижда, какво се случва и почнала да вика "Ама защо така. Виж го как реве." Брат ми само отвърнал " Значи боли да гледаш, как детето ти плаче. Е, и мене ме боли. Затова пред теб казвам, че ако още веднъж се случи нещо подобно, ще си изяде боя от мен." Същата вечер бяха минали и през родителите на другите деца. Не ги е молил да говорят с отрочетата си. Само е казал, че това е продължавало доста дълго и повече предупреждения няма да има. От тогава всичко спря. Племенника ми вече знае, че баща му ще го защити.

   Разказвам това, защото, колкото и да молите, ако всичко това продължи, надали детето ще усети сигурността, която трябва да чувства във ваше лице. Дори да ви се струва неправилно, скастрете малкия и ако трябва нека да си изяде и шамар. Все пак два пъти да говорите със семейството стига. Явно натях не им пука, нали не бият тяхното дете.

Божееее, момичета, явно от мен никакъв психолог няма да излезе, камо ли възпитател  Досега да съм му опукала шамарите на това нагло същество поне 200 пъти, а след това и на майка му. 
Много бързо се паля и не знам на кого и къде ще му излезе късмета някой ден, камо ли, ако детето ми е подложено на такъв тормоз.

А и има случаи, когато добрият тон не помага - простакът от добър тон не разбира.

Май трябва да поизплашите побойника.

Вини е дала страхотен съвет

Вини,съвета ти наистина е добър,но мисля,че няма да ми е от полза.Както казах предишния път майка му  ми трясна вратата докато се опитвах да обясня какъв е проблема.А и те са от хората,които май не приемат гости.Живеем врата срещу врата от 2 год.и аз не съм видяла някой да им дойде на гости.Но мен това не ме интересува.Всеки да си живее както намери за добре.                                         
 Днес мъжът  ми е срещнал въпросното дете и му е казал,че ако още веднъж удари сина ни ще яде бой.Надявам се да има ефект,защото наистина не ми се занимава с такива неща.

Стани,и у нас рядко идват гости да не кажа почти никога,но ако някоя мама звънне на вратата и има подобен на твоя проблем с моя син едва ли ще и' треснем вратата пред носа 

Дано сте решили проблема с 2 приказки  сега да не се сбият бащите?!

Не вярвам да се сбият. За разлика от мъжа ми,неговият баща е много кротък човек.Аз и за това се чудя от къде тази агресия в сина му.

Stani27,пуснете жалба до кварталния,нека има черно на бяло историята,в случай,че нещата не се променят.

И от мен май няма да стане добър психолог аз бих му се скарала и щом не помага ще му ударя шамарите.Предопредете родителите му,че ако те не се заемат мъжът ти ще се разправя

Направо се учудвам на повечето майки тук, които предлагат саморазправа  . Ако вие сте майка на дете, което е набито от побеснял баща или побесняла майка дали темата, която ще пуснете във форума няма да е друга и да има 100 майки, които ще обясняват  как това е недопустимо.
Съвет към авторката на темата - единственият цивилизован начин е жалба. Мисля, че като превикат малкия побойник ще е различно положението после. Мисля, че някъде прочетах, че бащата е разбран човек - разговаряйте и с него. Дано да има по-голям ефект, отколкото с майката.  Второ - разговаряй с детето си - ако то предизвиква другото дете по някакъв начин е лошо. Трето - не давай на детето си повод да си мисли, че в 21 век проблемите се решават с бой.

Стани, ами опитайте тогава да поговорите с него  то агресията не е толкоз ненормално явление у децата,но трябва да бъде възпитавана от родителите...до голяма степен детето не е виновно....според мен де 

Когато заплашваш някого, особено дете, с нещо, трябва да си напълно готов да изпълниш заплахата си.
Какво ще стане, ако заплашиш чуждото дете, че при следващи проблеми ще го набиеш и въпреки това то продължи да бие твоето. Ще набиеш ли наистина чуждото дете?  Ако пък не направиш нищо, децата много бързо се научават, че просто говориш празни приказки на висок глас и завинаги губиш уважението и на двете страни.

GER4O,аз също съм против саморазправата и боя.Затова отидох при майка му/първия път/.Страшно много се изненадах от нейната реакция.Аз предпалагам,че и синът ми има вина/нещо е казал не на място/,но аз му забраних да говори и играе с това дете и доколкото знам не го е провокирал по никакъв начин.Един случай-синът ми си играе със скейборд.Другото дете идва ,взима му скейборда.Синът ми му казва да му го върне,посяга да си го вземе,при което получава юмрук по главата.Завива му се свят и сяда на една пейка.След като ми каза бях бясна.Идваше ми да го пребия.Но знам,че не е правилно.

Тай,това което казваш е вярно,но какво друго трябваше да му кажем.Аз лично мисля,че няма да изпълня заканата си,но се надявам след като мъжът ми му се е скарал да има ефект.

Общо взето - да, има надежда полицаят да го сплаши. Т.е, има надежда все още да има някакъв респект към униформата.

Ако не... намери някое по- голямо дете (14 - 16), което да помолиш да защити малкото.

Но най- вече, инструктирай детето си да не контактува с побойника. По никакъв начин.