luska ,ще си имаш чудесен осмо
мартенски подарък
Да нацелуваш Алекс от мен
Виж целия пост
мартенски подарък
Да нацелуваш Алекс от мен
Какво е новото при мен, тема 11
- Публикувана: 15 септ. 2008, 10:22 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2009, 10:30 ч.
# 331
23 ян. 2009, 22:13 ч.
luska, супер новинка!
Стискам палци и пълномощното да мине без проблем.
Да нагушкаш Алекс!
Виж целия пост
Стискам палци и пълномощното да мине без проблем.
Да нагушкаш Алекс!
# 332
24 ян. 2009, 00:30 ч.
luska, супер новина 
Стискам палци всичко да продължава да върви по вода.
Виж целия пост
Стискам палци всичко да продължава да върви по вода.
# 333
24 ян. 2009, 11:37 ч.
Luska, Стискам и аз палци! Всичко ще се нареди, щом е за добро!
Танче, много са хубави тези думички! Ники имаше един период през 2 минути казваше: Мамо, много те обичам. И чакаше и аз да му отговоря същото. Сега пак го казва, но вече не толкова често. Сега , обаче, все добавя, че много обича и тати.
А новото при нас е : http://www.snimka.bg/album.php?album_id=328188&pid=10176070
Четвърти по ред. Сега вече ще го записвам на уроци. Не знам как издържат съседите. Ама да са живи и здрави, все още не са се оплакали от шума.
Виж целия пост
Танче, много са хубави тези думички! Ники имаше един период през 2 минути казваше: Мамо, много те обичам. И чакаше и аз да му отговоря същото. Сега пак го казва, но вече не толкова често. Сега , обаче, все добавя, че много обича и тати.
А новото при нас е : http://www.snimka.bg/album.php?album_id=328188&pid=10176070
Четвърти по ред. Сега вече ще го записвам на уроци. Не знам как издържат съседите. Ама да са живи и здрави, все още не са се оплакали от шума.
# 334
24 ян. 2009, 16:42 ч.
orange72, явно си имате забавления 
Колко е доволен, сладур!!!
Сега се връщам от домът и отново съм страшно развълнувана, но и емоционално уморена. Преоблякох Алкес с нови дрешки/малко големки съм ги взела, но ще се науча/
Когато го съблякох да му сложа памперс и преобуя, той се разплака 
Е, мина му бързо, но нещо уплаши ли се, не знам. Още не е свикнал с мен и се чуди, какво ли го правя. То, голямо преобличане беше. Както винаги, си изяде супата, основоното е десерта И чак тогава се усмихна, ама набързо. Така ли беше и с вашите деца в началото? Разбирам, че там нямат много забавления и няма на какво много да се усмихват. Знам, че с времето ще се оправят нещата, ама аз да си попитам. Доста е сериозен, леко недоверчив, все едно е нащрек... Постоянно се озърта, като чуе шум.
Виж целия пост
Колко е доволен, сладур!!!Сега се връщам от домът и отново съм страшно развълнувана, но и емоционално уморена. Преоблякох Алкес с нови дрешки/малко големки съм ги взела, но ще се науча/
Когато го съблякох да му сложа памперс и преобуя, той се разплака Е, мина му бързо, но нещо уплаши ли се, не знам. Още не е свикнал с мен и се чуди, какво ли го правя. То, голямо преобличане беше. Както винаги, си изяде супата, основоното е десерта И чак тогава се усмихна, ама набързо. Така ли беше и с вашите деца в началото? Разбирам, че там нямат много забавления и няма на какво много да се усмихват. Знам, че с времето ще се оправят нещата, ама аз да си попитам. Доста е сериозен, леко недоверчив, все едно е нащрек... Постоянно се озърта, като чуе шум. 
# 335
24 ян. 2009, 17:21 ч.
Луска, едно позакъсняло, но от сърце честито за сина! 
Желая ви здраве и весело детство!
Ами така е, поне при моите и двете беше така (Албена беше на 1 г и 2 м., Иван - почти на 2)
Първия път, когато ни оставиха насаме с Ваньо в стаята аз го качих на едно дървено конче и започнах леко да го люлея, а той така тежко въздъхна, като голям човек, събрал много мъка в сърцето си. При второто посещение веднага след като излязоха лелите той понечи да заплаче, обаче аз го гушнах силно и започнах да му приказвам гальовно, успокои се, но усмивка не последва. Татко му снимаше, аз започнах игриво да го гъделичкам и тогава се усмихна и това беше... И той все беше нащрек. И не само в дома, но и после у нас в началото все ми изпитваше ума и уменията.
Албена въобще не се усмихна в дома. В началото все гледаше да се пъхне някъде да се скрие - под леглото в дома, на долния рафт на библиотеката у нас. Когато тръгнех да я преобличам или мия се вкопчваше в нещо за по-сигурно, хич ми нямаше доверие, милата.
Ох, за тях това е огромна промяна в живота им. Те са безпомощни за екзистенциалните си нужди, а изведнъж попадат сред хора, които до този момент не са виждали. Разбира се, че им трябва време да се доверят и отпуснат напълно.
Спокойно, ще дойде времето и на големите лудории!
Целувки на малкия господин от мен и от моята госпожица!
Виж целия пост
Желая ви здраве и весело детство!
Когато го съблякох да ми сложа памперс и преобуя, той се разплака Е, мина му бързо, но нещо уплаши ли се, не знам. Още не е свикнал с мен и се чуди, какво ли го правя. То, голямо преобличане беше. Както винаги, си изяде супата, основоното е десерта И чак тогава се усмихна, ама набързо. Така ли беше и с вашите деца в началото? Разбирам, че там нямат много забавления и няма на какво много да се усмихват. Знам, че с времето ще се оправят нещата, ама аз да си попитам. Доста е сериозен, леко недоверчив, все едно е нащрек... Постоянно се озърта, като чуе шум.
Е, мина му бързо, но нещо уплаши ли се, не знам. Още не е свикнал с мен и се чуди, какво ли го правя. То, голямо преобличане беше. Както винаги, си изяде супата, основоното е десерта И чак тогава се усмихна, ама набързо. Така ли беше и с вашите деца в началото? Разбирам, че там нямат много забавления и няма на какво много да се усмихват. Знам, че с времето ще се оправят нещата, ама аз да си попитам. Доста е сериозен, леко недоверчив, все едно е нащрек... Постоянно се озърта, като чуе шум.Първия път, когато ни оставиха насаме с Ваньо в стаята аз го качих на едно дървено конче и започнах леко да го люлея, а той така тежко въздъхна, като голям човек, събрал много мъка в сърцето си. При второто посещение веднага след като излязоха лелите той понечи да заплаче, обаче аз го гушнах силно и започнах да му приказвам гальовно, успокои се, но усмивка не последва. Татко му снимаше, аз започнах игриво да го гъделичкам и тогава се усмихна и това беше... И той все беше нащрек. И не само в дома, но и после у нас в началото все ми изпитваше ума и уменията.
Албена въобще не се усмихна в дома. В началото все гледаше да се пъхне някъде да се скрие - под леглото в дома, на долния рафт на библиотеката у нас. Когато тръгнех да я преобличам или мия се вкопчваше в нещо за по-сигурно, хич ми нямаше доверие, милата.
Ох, за тях това е огромна промяна в живота им. Те са безпомощни за екзистенциалните си нужди, а изведнъж попадат сред хора, които до този момент не са виждали. Разбира се, че им трябва време да се доверят и отпуснат напълно.
Спокойно, ще дойде времето и на големите лудории!
Целувки на малкия господин от мен и от моята госпожица!
# 336
24 ян. 2009, 18:07 ч.
Gankata, благодаря ти! Да са ти живи и здрави дечицата!
Благодаря и за това, което си споделила. Знам, че е така. Знам, че не мога да искам още от първите срещи, Алекс да ме приеме, както ми се иска и, че всичко ще дойде с времето. Добре, че сте вие, защото аз сега се уча още. Ще ви досаждам с много въпроси, няма как
Последната година съм изчела почти всичко по темата, както тук, така и странична литература, но едно е да го знаеш на теория, а е друго, когато се случва. Няма да крия, че ме е страх. Страх ме е, дали ще бъда добра майка, дали той ще ме приеме, дали ще ми има доверие и, че искам само доброто за него. Мъжът ми ме успокоява, че е щял да се притесни, ако не съм изпитвала тези чувства. Алекс не дели хората, просто е много сдържан, не показва емоции или, ако ги показва са за част от секундата. Той е едно прекрасно момченце, което изглежда тъжно и уплашено. Дано си е у дома по-скоро и да започнем да се опознаваме и учим взаимно!
Виж целия пост
Благодаря и за това, което си споделила. Знам, че е така. Знам, че не мога да искам още от първите срещи, Алекс да ме приеме, както ми се иска и, че всичко ще дойде с времето. Добре, че сте вие, защото аз сега се уча още. Ще ви досаждам с много въпроси, няма как
Последната година съм изчела почти всичко по темата, както тук, така и странична литература, но едно е да го знаеш на теория, а е друго, когато се случва. Няма да крия, че ме е страх. Страх ме е, дали ще бъда добра майка, дали той ще ме приеме, дали ще ми има доверие и, че искам само доброто за него. Мъжът ми ме успокоява, че е щял да се притесни, ако не съм изпитвала тези чувства. Алекс не дели хората, просто е много сдържан, не показва емоции или, ако ги показва са за част от секундата. Той е едно прекрасно момченце, което изглежда тъжно и уплашено. Дано си е у дома по-скоро и да започнем да се опознаваме и учим взаимно!
# 337
24 ян. 2009, 19:51 ч.
Това са най-нормалните чувства за жена, на която й предстои да става майка. Всяка ги изпитва, независимо по какъв начин очаква детето си. Когато то е вече в ръцете й, започват грижите: нахранено ли е, студено/топло ли му е, здраво ли е и т.н. Въпроса дали сме добри майки пак си го задаваме, ама по-рядко, защото почти нямаме време за това.
Обаче колкото и трудно да ни е грейналите детски очички ни дават сили за всичко. А когато за пръв път чуеш "мамо, обичам те" просто ти израстват криле.
А това ти предстои, майче, повярвай, на финалната права си!
Виж целия пост
Страх ме е, дали ще бъда добра майка, дали той ще ме приеме, дали ще ми има доверие и, че искам само доброто за него. Мъжът ми ме успокоява, че е щял да се притесни, ако не съм изпитвала тези чувства.
Това са най-нормалните чувства за жена, на която й предстои да става майка. Всяка ги изпитва, независимо по какъв начин очаква детето си. Когато то е вече в ръцете й, започват грижите: нахранено ли е, студено/топло ли му е, здраво ли е и т.н. Въпроса дали сме добри майки пак си го задаваме, ама по-рядко, защото почти нямаме време за това.
Обаче колкото и трудно да ни е грейналите детски очички ни дават сили за всичко. А когато за пръв път чуеш "мамо, обичам те" просто ти израстват криле.
А това ти предстои, майче, повярвай, на финалната права си!
# 338
26 ян. 2009, 12:02 ч.
luska, приеми и моите най-искрени поздрави за синчето! Желая ви много щастие и здраве!
А колкото до това дали ще бъдеш добра майка - разбира се, че ще бъдеш! Просто се отърси от страховете и отпусни душата си! И всичко ще си дойде на мястото!
Виж целия пост
А колкото до това дали ще бъдеш добра майка - разбира се, че ще бъдеш! Просто се отърси от страховете и отпусни душата си! И всичко ще си дойде на мястото!
# 339
26 ян. 2009, 16:35 ч.
Luska, както и другите мами ти писаха, поведението на малчото е напълно в реда на нещата. Не се тревожи, усмивките ще дойдат много скоро. Той миличкия сега се чуди коя си, каква си, защо ти го обличаш и т.н. Ще му трябва период на адаптация, все пак не е бебе и вече разбира. Моята хубавица в началото беше много сериозна и ме гледаше с един изпитателен поглед......Като възрастен човек...Когато видеше жена в бяла престилка и протягаше ръце, дори и без да я познава. Всичко ще си дойде на мястото, просто време трябва и повече търпение.
Виж целия пост
# 340
27 ян. 2009, 10:05 ч.
luska мамите са ти писали, наистина всичко ще дойде с времето, и най - хубаво е когато те погледнат две усмихнати детски очички, когато ти прошепне първото "мамо обичам те"
А по този повод да си кажа днес как ми се разтопи сърцето Боби тази суткрин ме погледна и каза "най-хубаво е у дома при мама и тати" ето този миг никога няма да забравя
Виж целия пост
мамите са ти писали, наистина всичко ще дойде с времето, и най - хубаво е когато те погледнат две усмихнати детски очички, когато ти прошепне първото "мамо обичам те" А по този повод да си кажа днес как ми се разтопи сърцето Боби тази суткрин ме погледна и каза "най-хубаво е у дома при мама и тати" ето този миг никога няма да забравя
# 341
27 ян. 2009, 10:32 ч.
Кали, ей за това си мечтая, възпитавайки детето си! Надявам се един ден малката Мия да каже: "Мамо, тате, обичам ви!" Няма да има по-щастлив човек от мен.
Виж целия пост
# 342
27 ян. 2009, 10:34 ч.
bobkas и това ще стане и пще си на-щастливата и горда майка, поне аз се чувствам така, се едно съм пораснала с пет сантиметра 
Виж целия пост
и пще си на-щастливата и горда майка, поне аз се чувствам така, се едно съм пораснала с пет сантиметра
# 344
27 ян. 2009, 20:01 ч.
Приятно ми е да ви чета момичета,страхотни сте!Бих искала и аз да споделя с вас-понеже Ивето е от скоро в къщи,но е е живяла в дом почти 7 год. още не може да се нарадва-;Мамо,много те обичам,ти си най-добрата,най-красивата на света;Миличката не пропуска нито ден без да ми го каже!Казва,че много си е мечтала и нея да я вземат и да има мама и тати.Толкова много обич ни дава,сякаш я е събирала само за нас!А най-много обича да се сгуши в мен като мъничко пиленце!/не че е голяма на 7 год.беше 14 кг като я взехме,сега вече 17/Преди няколко дни я водихме на прослушване на народно пеене и я приеха,пее страхотно и е една енциклопедия от песнички ,знае около 30.Нашата малка принцеса -колко много радост донесе в дома ни./на фона на порасналите каки и батко/
Виж целия пост
Препоръчани теми