Какво е новото при мен, тема 11

Ох,май няма майка,която в началото да не се е впечатлила от енергията на детето си...Сега след почти една година си давам сметка,че всичкото това въртене,подскачане,бягане...ами било е просто ВЪЗТОРГ .От всичко ново,от чувството на свобода да излезеш от стаята,която ти е омръзнала,от тревичките,от буболечките,от колите,от котките,кучетата,птичките...от достъпните неща.Може да звучи много простичко,но инстинкта ми го подсказва и откритието,че без да се усетя детенцето ми започна да се заиграва само.

Не намирам тема "мъчно ми е и съм бясна", ама няма да пусна такава, затова ще се оплача тук. Някой висок професионалист от моята фирма решил, че не мога да си взема платения отпуск след майчинството веднага, а трябва да отработя поне един ден, друг професионалист решил, че не мога да го отработя проформа, не че 15 години не съм се трепала за тази фирма, а трябва да седя целия ден на работа. Като резултат аз съм "на работа", щото работа за един ден няма как да свърша, децата в къщи с детегледачката, Дара отказва да яде цял ден, паднала от жената, само Исак май е добре без мама... 

Фоксче  аман  от такива професионалисти и какво толкова ако си останала в къщи и се водиш на работа, като се има предвид колко време те е нямало - какво ли пък точно ще свършиш днес. Още мъничко остана и ще си в къщи, нацелувай сладурите

  Уникално умни .... с бебе на 7 месеца 

Е, това ме разби! Фоксче, тия хора нормални ли са?
Има т.нар. синдром на социална дезориентация. Когато всичко е ново. Като се добави и стреса - безумното щастие от цялото внимание, любов и МАМА.... Аз се питам как изобщо успяват да се справят. Та няма да търчиш ли? КАто се сетя - аз на 40 години при телефонното обаждане, а и след това как се бях загубила за всичко. Та едно мъниче ли да се справи. Минава. И се справят. Да са ни живи и здрави!

Фоксче, ужас, гадна работа. Обаче на мен не ми стана ясно - каква отпуска, ти не си ли още в скъпоплатените 9 месеца майчинство.  Нещо не прихващам, ама сигурно е от ранния час.

Изтекоха скъпоплатените... на 21-ви... тъжно, но поне ги имаше, докато като осиновиш няма и толкова...
Днес ще си уволнявам детегледачката... според Исак Дара не е паднала от нея, а тя я е оставила на дивана и възложила на Исак да я пази, докато тя била в спалнята. След което наговорила Исак да не казва на мама, щото той се чувства гузен че е паднала... Е, побеснях - обяснявам аз на детето, че на мама всичко се казва и не е негова работа да пази бебето, защото е малък, а той ми казва "Да, ама леля ... каза, че може да се пази тайна от мама..."
На този фон да разкажа и това - обяснявам аз на Исак, че от утре лелята няма да я има и ще дойде друга леля да ги гледа, а той ми отговаря "Да, ще уволним леля ..., ще дойде друга леля, после ще я уволним и така..."

Нямаш ли как да проверяваш достоверността на думите му?
Защото за тоя път е сигурно, че е истина, обаче да не реши, че така може да се отървава от детегледачките 

За сега още не е нужно - той ги предпочита тях, понеже ги върти на пръста си, за разлика от мама - може да е мъничък, ама е голям тарикат - като ги погледне с тези големи очи и проплаче "Обичам те" и бабките стават като пластелин.

Новото при нас е, че на Албена ще й слагат очила - откриха й далекогледство около 3 диоптъра и кривогледство (за него си знаехме, ама се изчаквало до 2 години, когато е по-лек случай можело и от самосебе си да мине). Както се катери, подскача и вре навсякъде не ми се мисли колко време ще траят здрави очилата, от каквато и материя да са. Добре, че татко ни е изобретателен и все ще измислим нещо да ги закрепваме.
Дано премине с очилата, че иначе може и операция да се наложи. Това е новото, никак не ми е скучно.

Аз като на всяка манджа мерудия, ама... няма да споделям ново, а ще събера два от споменатите проблеми, да си кажа наблюденията.

За хиперактивността... сложна работа.
То, както знаем, не иде рече само за активност. По принцип, често върви за ръчичка с едно другарче "дефицит на внимание", но не е задължително. Мен ме притесняваше повече второто.
Имах (и понякога още ги имам) сериозни мотиви за съмнение при Ирина, но след една кратка консултация в МА (не при Терзиев), се отказах от продължение.
И честно казано, детето определено претърпя промени с времето.
Намаляха хаотичните движения, постоянната нервност, липсата на интерес към каквото и да е, неспособността да прави нещо за повече от няколко минутки... да, все още е доста буйна, но това си е темперамент, не диагноза.
Но минаха две години, явно не бива да мерим времето с наши понятия. Те и без това попиват толкова много информация, след като излязат от "там".

Преди време бях попаднала и на вносна литература, в която се казваше, че при институционализираните деца, определено личи по-висока тенденция за този синдром, но все още не могат да открият точната зависимост.
Най-добре е да се поизчака известно време. Така или иначе, по-неприятно е при по-големите деца, на които предстои училище скоро и подобен проблем би им създал дискомфорт.

За очичките.
И Ирина и Валя дойдоха у дома с кривогледство. Видимо.
След време, макар Ирина да беше доста по-голяма, очите започнаха да се оправят.
При Валя е същото. Още й личи малко, но разликата отпреди 4-5 месеца е видима.

Обясних си го донякъде със стоенето много в затворени пространства и наличието на статичност. Тоест, не гледат движещи се предмети и обекти.
Така, че понякога наистина, явно се коригира само.

За очичките:

Според мен не изчакваме да мине от само себе си... трябва да се отиде на очен лекар. Няма какво да се гадае. Никола е с очила от година и 4, 5 месеца. Що обяснения съм давала по градинките....

Ганката, щом не се касае за т.нар. мързеливо око, ще се разминете без операция. Ако приемаш съвети от стария очиларски ветеран Колето:
1. Органични стъкла
2. Олекотени стъкла
3. Рамки, които се завиват зад ухото - хич не слушай продавачите, които ще ти кажат че убиват зад ухото
4. Специализиран магазин за детски очила има на Мария Луиза, от страната на Халите, посока към пазара, на 50м от спирката на трамваите
Ето ти поздрав за твоята мома от моето момченце с очила

То и аз не знам точно колко диоптъра (казаха около 3) и въобще диагноза още нямаме, защото не са минали изследванията с капките, които ще са след 2 седмици. Тя много плака и не можа хубаво да я види жената с лупичките за определяне на диоптъра.
Аз за кривогледството знаех още като я видях първия път и като я взехме, веднага я заведох, но лекарката  (тогава Бени беше на 1 г и 2 м) каза, че е рано, да изчакаме да се адаптира добре и като стане на 2 да отидем. Точно офталмоложката от МА беше на мнение, че можело и само да си мине за този период. Сега пък нейна колежка каза, че и операция евентуално може да се наложи. Смятам да потърся и мнението на един наш близък очен лекар, потомствен добър специалист.
Фуси, много ти благодаря за съветите за детски очила. А иначе съм наясно с очилата. Носила съм лупи (-10), сега съм с лещи. Мъж ми и той е късоглед. Ама не знам аз как ще ги държим на ушите с каквото и да е, много сме палави. Имаме едно познато дете, дето като го обиди някой в градинката, сваля си очилата и млати с тях. Все си се представям в позицията на майка му.

Поздрави на Колето и от Бени!

Ганката, при вас проблемът явно е наследствен  .

Дано се оправят нещата.

Моето дете днес отново е в послушна фаза. Даже изненадало учителките в детската градина с добро поведение.

Обаче не ял следобяд и на вечеря хапна малко и няколко пъти си показваше стомахчето около пъпчето и казваше "Пари, пари", което би трябвало да е боли, защото думата за боли не я знае, та ползва "пари" за различните усещания. Попритесних се, но е жизнен и във видимо добро настроение, та ще изчакам да видим утре какво ще се случва. Това, че не пожела да яде е притеснително, защото дори и болен яде без проблем, апетитът е нещо, което не губи о принцип. Дано спи тази нощ спокойно. Не знам какво да му дам, пък и не смея, щото хич не съм запозната със стомашните болки при децата. Разстройство не видях да има, акал днес 4 пъти, но предвид това, че по принцип яде много и стомахът му е изключително редовен, не го смятам за нещо странно. Само веднъж досега се е запичал, преди две седмици, но оправихме работата.

Та ще видим какво ще стане, аз се готвя за тежка нощ, дано не е такава.

 

4 пъти ми се вижда доста 2/3 Ок. Що не му дадеш профилактично някое сиропче - панадол, нурофен (ако не спи вече).