Бебчета на АВГУСТинки навъртяха месечинка

Здравейте! И аз да се отчета от първата ни консултация: наддали сме 1кг и 30 г, т. е. сега сме 3770 и сме пораснали 4 см и половина, не е зле Обаче не ни сложиха ваксина защото и ние още жълтеем, каза да настоявам да пела подсладена вода, ама нямам представа как ще стане, като упорито не ще и не ще вода ; и три поредни дни по половин детска ампула вит С да й давам; записах и час при Драганов за другата сряда и съм доволна, а, купих и тоалет за презентацията й другата неделя ; това е от нас, сега ще ви чета и ще ходя да ям

Честита месечинка на бебенцата които я навършват днес!
Коте, дано бързо да се оправи малката душичка.

Аз нямам нищо за отчитане, иначе редовно си ви чета
Леко съм се сдухала с това седене в къщи хич не съм свикнала Добре че дребното по-често будува и си "приказваме" с него  и добре че започнаха пак сериалите имам към десетина дето ги следя и още малко почти всеки ден от седмицата ще има по някоя серия 
Иначе се сдобих с час за ортопед другата седмица.

Здравейте и от мен!
Котката Мара-искам да те питам нещо.Непрестанно съм в конфронтация с майка ми и мъжът ми.Първо за водата,че не давам,а днес изкочи и второто.Защо съм го слагала по корем да спи,щял да се задуши .Аз още от първата вечер в болницата го слагах по корем.Усещах че така се успокоява и заспива.Снощи дори откара горкия поне 5 часа така.Дали има някакъв проблем с това спане и възрастта му в която е?
Блгодаря предварително 

Относно ортопеда-тук във Варна не съм чула мами да водят децата си на ортопед.Това ние ли го решаваме или по преценка на педи?

За проблемните килограми-мога само да се похваля .Вече съм точно колкото трябва . Влизам си във  всички тесни дънки с изключение на един чифт,но с него и преди да забременея не можахме да се разберем.

За Никола мога да кажа само,че е решил да не спи през деня,а през ноща човека иска по два пъти да му се отваря кухнята  и не знам как ще се оправя с това нощно хранене.Имам лош три годишен опит с големия и умирам от страх да не се повтори.
Гушкайте си бебоците и се радвайте на всеки един момент.

Ами написах я днес историята на моето раждане за няколко мои приятелки – нямам сили да им я разказвам. Ще я пусна и тук, че Буби, Марта и Мартинито се интересуваха. Хора с чувствителни нерви да не я четат...

Всичко започна в неделя - 17-ти. Отидох до тоалетната вечерта и ми се изкара акъла защото вътре в тъмното имаше някой. Свекито тъкмо беше дошла от България, и понеже не знаела как да пусне лампата в тоалетната (тук са със шнурчета), стояла жената на тъмно. В резултат на уплахата сигурно тапата ми падна веднага след това и ме почнаха контракциите. Първо на 8, после на 7, 6, и на 5 минути. Като станаха на 5 се метнахме на колата и потеглихме към болницата. Там обаче ме прегледаха, казаха че нямам разкритие и ме върнаха – като станели на 3 минути контракциите и ми изтечали водите да съм се върнела. Следващите 2 дена бяха кошмар – имах постоянни контракции на 6 мин, не можех да мигна и доста си ме болеше. Засичах времето и имам едно тесте малки жълти листчета със записани времена на болки... Обаждах се няколко пъти на акушерките обаче ми казваха да пия парацетамол и да чакам. На сутринта на 3-ия ден почна да ми тече кръв,  а и вече не издържах– обадих се и се разревах. Казах им че не мога повече – отивам в болницата и не си тръгвам от там. Ако не ме искат - да кажат сега и да ходя в частна болница. Смилиха се над мен и казаха добре, да ходя. Отидох в болницата и като ме прегледаха се оказа, че тоновете на бебето нещо не са много наред, а водите ми са изтекли незнайно кога и как.  Контракциите продължаваха, но имах само 3 см разкритие. Сложиха ми окситоцин и започнахме да чакаме като ме следяха нон стоп кръвното, температурата и тоновете. Дадоха ми да дишам и газ за болките. Казаха, че може да продължи дълго – дни дори... Аз примирах след 3 дена мъки и се примолих за епидурална. Сложиха ми без проблеми – и се родих! Всички болки изчезнаха, дори подремнах. Епируралната беше много лека – мърдах си краката и усешах контракциите, но без да ме боли. Беше много странно защото ме беше хванала навсякъде с изключение на едно местенце точно на сърцето и там само усешах контракциите. Така откарах цял ден – свекърва ми и мъжа ми бяха с мен в стаята, смеехме се дори и гледахме изгледа – болницата е точно срещу Парламента и Биг Бен. Пълно разкритие получих към 7 часа чак. Тогава помолих свеки и мъжа ми да излязат – исках да съм сама – не исках мъжа ми да види самото раждане. Почнаха напъните и тогава вече си усешах болка – особено в това място до сърцето. Повече от 2 часа съм се мъчила (макар че аз ги усетих като не повече от половин час). Към 9 ми казаха, че ще ми трябва малко помощ и ме попитаха дали може да използват вакуум и да ме резнат малко. Съгласих се – дойде един доктор, резна ме и бебето излезе веднага след това. Сложиха я на гърдите ми и веднага след това ми я взеха. До мен имаше малка ниша с апаратура за бебета – сложиха я в това нещо. Чу се много слаб плач и после бебето млъкна и изведнъж в стаята почнаха да прииждат хора. Аз разбрах, че нещо лошо стана и почнах да викам от леглото ‘Какво става? Защо не плаче бебето?’, а те ме гледаха някакси гузно и мълчаха. Почнах да рева и да викам още по-силно обаче не можех да отида, защото не можех да стана. В стаята дойдоха още повече хора – от всички раси и континенти имаше представители. Сложиха беба на една носилка и я изнесоха набързо. Питаха ме искам ли мъжа ми да дойде в стаята. Мен още ме шиеха, но вече не ми пукаше какво ще види той, и казах да – влезе мъжа ми, ревящи той....  и така всички ревахме в следващите 3 часа, когато дойдоха да ми кажат, че бебето е още живо, но ‘няма промяна в състоянието му’ и нищо не могат да ни обещаят в следващите 24 часа. Донесоха ми снимка на бебето и ме питаха сигурна ли съм, че искам да я видя... Това ме довърши. Взех снимката и си я сложих до сърцето... Следващите 24 часа бяха ад. Вече дори не можех да плаче. Бяхме в шок – не знаехме къде сме и какво става. Аз след 3 дена неспане и този стрес просто не бях на себе си...  Мъжа ми отиде в интензивното и каза че около малката се били скупчили много хора и правели нещо. Една сестра го сложила да седне защото щял да припадне... Така откарахме до сутринта. Той ходеше да проверява какво става, аз и свеки горе ревем. Подготвях се за най-лошото.  На кого ли не се молих... По едно време обаче – майчинкски инстинкт ли не знам, но изведнъж сякаш се успокоих и реших, че нещата ще се оправят... Малко след това дойдоха и ни казаха, че детето е живо, но е в интензивното и не може да диша без тръба. На сутринта ме заведоха с инвалидна количка да я видя – цялата беше в кабели и тръби. После ме заведоха в следродилното, където ме настаниха с 2 жени и техните бебета. Там се почна следващия кошмар – цял ден идваха хора с балони, плюшени играчки и т.н... тези двете нон стоп на телефона за да съобщават радостната новина, а аз на моето легло, ревяща и без бебе... Беше ужасно и за мен, и за тях. Така продължи 2 дена – накрая мъжа ми се оплака и ме преместиха в самостоятелна стая. Не знаеха какво му има на бебето. Тъпкаха я с какви ли не антибиотици, беше на морфин...Първо мислеха че е глътнала мекониум - Meconium aspiration syndrome, което може да доведе до мозъчни увреждания, колапс на дробовете и т.н. гадости.... После мислеха, че има инфекция заради липсата на води. После пък че й има нещо на трахеята, което е свърано със сериозни сърдечни увреждания... и какво ли още не – все много сериозни неща. Минахме през какви ли не тестове, сканове и изследвания, но всичките се оказаха негативни. Детето си беше супер във всяко едно отношение обаче като й махнеха тръбата се задушаваше. Междувременно аз можех да стоя при нея 24ч., баща й също, прекарвах там почти целия ден, цедях се и й давах млякото през тръбичка, сменяхме й памперсите. Всички в отделението бяха страхотни – много мили и подкрепящи във всяко едно отношение - такова отношение никога не съм виждала! Какви ли не хора се изредиха – индийци, филипинци, французи, нигерийци, една сръбкиня, черни и бели, имаше дори един индианец, който си беше сменил пола – истински Вавилон! Но всички до един бяха прекрасни!!! Нашата Велла беше известна като ‘шишкавата бебка’ (the chubby baby) защото всички останали бебета там бяха недоносени – тя се роди 4,040 кг, а бебето до нея беше 680 грама. На 4-ия ден докато й сменяха тръбата една от лекарkите случайно забеляза някакво израстъче в гърлото й.  Казаха ни и малко ни олекна сякаш - това поне беше по-поносимо като диагноза защото беше механична преграда, която може да се махне, а не вродено увреждане на главен орган. Беше петък обаче преди дълъг уикенд и чакахме 3 дена докато й направат MRI scan и потвърдят. На 7-ия ден го видяха, на 8 й направиха операция да го oтрежат, на 9-ия ден й махнаха тръбата, а на 10-ия ни изписаха, защото малката си дишаше прекрасно, а други оплаквания нямаше. Операцията отне 2 часа и беше направена с лазер през дясната й ноздричка. Имаше само 2 леки одрасквания по носа след това! Оказа се, че е имала някакъв полип – към 5 см, който е висял от дясната ноздричка към гърлото и й е пречил да диша. Като го махнаха всичко се оправи изведнъж! Почна да си суче веднага, спеше си с мен без проблеми. Изписаха ни щастливи и усмихнати. Занесохме огромна кошница с плодове и сладкиши за всички, и направихме дарение на болницата. Истината е, че изкарахме голям късмет, че малката се роди в Лондон, и то в най-добрата болница - ако бях родила в България, както планувах по едно време, нямаше да имам дъщеря  (потвърдено от специалист в сферата в БГ), а ако бях родила в Щатите нямаше да имаме с мъжа ми банкови сметки, а много дългове...  Така че, всичко свърши добре,... само че имаше още един страшен тест – дали не е злокачествено образуванието... За този тест (биопсията) чакахме по-дълго и резултатите излязоха чак сега – на 16 септември. Не е раково образуванието, и няма опасност да се появи отново. Махнато е напълно. Добре ми е дъщеричката - чудна е! Затова чак сега ми олекна напълно, мога се усмихвам истински и да пиша/говоря за това.   

Ето снимки:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=287013

Момичета, може ли линк към темата с тези трънчета. Изобщо не разбирам за какво говорите. Първият път с Алекс не е имало такова нещо.

Сега качих снимки.http://www.snimka.bg/describe_photos.php?album_id=287031
Голям зор докато се науча как става.

мила ми Ея,моля те ,удари някой друг ЕНТЕР в разказа си.А относно преживяванията ти -  КМного се радвам ,че сега си една щаслива мама на здраво и прекрасно бебче!А какво ти се е наложило да преживееш ,Господи!

Еya,мило,разплака ме!
Как се преживява такова нещо?!
С право са казали хората:майка да имаш,майка да не си!
Прегръщам те силно и безкрайно се радвам,че всичко вече е зад гърба ви и завършекът на историята е тази прекрасна,прекрасна малка госпожица!!!
Няма да казвам,че всяка болка си е заслужавала,защото просто не е честно да се случват такива неща!

Нагушкай Велла силно от нас!     

Мила  Ейя,много плаках докато четох разказа ти... Много е било тежко,но Слава Богу,всичко е завършило добре за вас!!!
От все сърце ви пожелавам да е мноооого здрава и занапред само да ви радва и да сте много щастливи!

Коте   за темата. Надявам се Марулката да се оправи съвсем скоро.

Аз ви чета, но все не смогвамда напиша.

Eya, много си преживяла мила, но те поздравявам за куража и търпението, което си имала. Истина е, че колкото и нас да ни боли повече усещаме болките на дечицата си...това е да си майка. Нали има една приказка "Да не се случва това, което мисли майката".

Много голям студ бе... Ние също от към дрешки се оказахме много зле и също я навличахме с по 2 ката тънки. Добре, че поне олекотена завивка си имахме. Та вчера по спешност направихме един голям пазар и вече даже може и да излезем навън...след като изсъхнат дрешките де   Купихме и чувалче за спане, защото милата голям футбол му удря по някое време и се отвива цялата.
Ходих в магазин ЗАХИ, намира се до 13-та поликлиника, при хотел Кемпински Зографски...Много е хубав магазина, препоръчвам го на всички, които имат желание да го посетят. От няколко човека бях чувалал за него пък и ми е близо и останах много доволна.

Вчера да ви кажа пък ние пробвахме малко кекс...докато не ни прекъсна беб, че беше гладна...Еми честно да ви кажа от толкова шиене ли от какво нищо не усещам  , само в началото на входа ме боли малко все едно ми е протъркано и до там. Аз се притеснявах, че ще ме боли много и заради епизиотомията, а дори и шева не ме заболя...Изтръпнах ли какво ли, незнам...На мен ми бяха свършили лохиите, нали после ми дойде и то ми свърши, но явно има още нещо, че след вчерашните опити имам малко кървава следа...Дано се нормализират нещата, но поне се чувствам ок, на фона на гадното ми раждане....

Иначе и нашата беба днес е  много ревлива и непокойна. Сега на ли се оказахме без дрехи и не сме я извеждали и може би затова е такава кисела. А относно акането то нейното ако си е преобладаващо зелено към жълто. Нали уж, ако и е по зелено се води настинала, но при нея си е така винаги. Тя нали ака или на 12 часа или на повече и може би затова е такъв цвят.

За ваксините си мислех...сега на 2ри трябва да ходим за преглед за втория месец. Тогава веднага ли се бие ваксината или ще ми кажат да ходя пак, защото аз също доста четох за Пентаксим-а и искам да и сложа такава. Да не се окаже, че като отиден ще искат да и сложат, а аз да я нямам. Може би ще трябва да се обадя  

Хайде това е от мен за сега. После ще намина пак да ви прочета

Мила, Ейя, направо ме разтърси и трогна исторята ти.  Колко се радвам, че сте добре. Прегръщам те, въпреки, че не се познаваме. Щом Бог е опазил твоята бебка дотук, то вярвам, че ангелът й хранител и занапред ще бди над нея.
И на мен тапата ми падна 2 дни предварително, и аз дебнех болките. Цели 10 часа правих 1 см. разкритие при 4-то раждане!!! До мен сложиха една мама в предродилна зала, на която изведнъж тоновете на бебето паднаха и всички се скупчиха край нея. Е, тогава вече не издържах и почнах да се моля за нейното бебче, и за моето също. Бяхме решили да кръстим нашия син Лазар / Бог е Помощник/. И аз си казах, че явно бебето трябва да си се роди си името. Помня как казвах " Господи, помогни на Таня / така се казваше жената/ и на мен да си родим дечицата, защото от Теб е живота. Ако не ни помогнеш Ти, просто ние нищо не можем да направим." Като изплака нейното бебче след спешното секцио, се разплаках от благодарност!
След 3 часа изплака и моето момченце. Не спирах да повтарям "Господи Исусе, благодаря Ти! " 
                         

eya нямам думи от разказа ти  , дано всичко е зад гърба ви и да се радвате на здраво бебче 

Ейа, 

Светле, за ваксините на нас ни казаха да ако искам да си я купувам или поръчвам, да я нося на следващия преглед на 2 месеца. Хубаво било да се вземат на веднъж, че да са една серия. Ако може да се договоря дори и да не ги вземам на веднъж и да ги плащам, то поне да ми ги държи запазено, но да са от една серия.

о гледам сватята ми е на линия!и тя сигурно като мен - пише с една ръка.В това дъждовно време време може да изкукаме у дома.Аз само пускам прахосмукачка и събирам разни нещица из къщата. И това по цял ден.

Някоя от вас да има записан час при Драганов за 26.09 - ние ще сме там.Имаме час за 14.40ч.

И аз много си мислих след като прочетох поста на Ея (май всички сме в размисъл) - най -прекрасното нещо е да виждаш детето си здраво.Ея,миличка,от тук на сетне само здраве ви желая! Нагушкай малката дундафелка от всички нас -" мама Таня и сие"!

милички моля ви кажете ми на кой телефон си записвате часове при Драганов,че явно 0898503010 не е актуален?Благодаря

Ея и аз много се разстроих като четох през какво си минала,дано това е първото и последното препятствие ,през което минава семейството ти!!!