Обичам друг

Според мен също си се поддала на спонтанна емоция, произхождаща от трудният момент, в който си изпаднала.
Едва ли това, че си разговаряла с него е повод за идеализиране, че чак и за обич.
Вместо да си мълчиш и да го отбягваш седни и поговори с него, ако трябва няколко дни подред, излизайте и т.н. Това да му обясняваш за чувствата си, няма смисъл. Разговаряй с него на всякакви теми и много бързо ще ти се изпари влюбването, ако е такова изобщо.

Mirama, а той дали ще се съгласи да излиза с нея и да си говорят на всякакви теми? Дълбоко се съмнявам, че би имал желание да я вижда насаме и да я слуша, след обяснението в любов.

Със семейния приятел моето мнение, отдръпване и само семейни сбирки. Никакви разговори на всякакви теми и т.н.Дори и да беше влюбена в него/ нещо в което дълбоко се съмнявам, дори съм сигурна , че не е / пак бих я посъветвала, ако ще се оглежда, да е нещо по в страни от общи приятели.

Бих написала и по конкретни съвети, но като знам в подобни теми как центъра се измества от това да се помага със съвети и идеи на авторката , а се започва едно коментиране на коментарите една на друга и се достига до джавкането между двата лагера за и против страничните връзки,  за това ще се огранича до тук. Ако авторката желае да се регистрира, за да може да получава ЛС-та бих и писала.

Самонавиваш се. Стегни се! 

Наистина не е срамно да потърсиш помощ от специалист. Той ще ти помогне да разбереш какво точно изпитваш и какво искаш.

НО смятам, че преди всичко трабвя да разговаряш със съпруга си! Да му кажеш, че си разочарована от него. Казваш, че не искаш да го оставяш, а после, че не ти се занимава с него.  Кое от двете? Ако не искаш да го оставиш - говори с него и се опитай да спасиш брака си. Във всеки брак има кризи.

На хормонална основа ще да е това твоето.Стой си при нерешителния мъж, че да не попаднеш на някой неподходящ, който съвсем решително може да те направи на маймуна  и за смях на твоите години.

На мен не ми стана ясно,след като сте приятелски семейства,се предполага ,че си приятелка и на жена му....?
Какво си мислиш по въпроса за приятелските взаимоотношения,трябва ли човек да има някаква ценностна система за да има приятелско семейство и изобщо приятели?

Стига "ръфа" жената! 
Брей, вие дори и на мислите на хората искате да слагате цензура!
Както се видя, авторката не е предприела нищо, освен един разговор. Достатъчно е умна и с "високи морални устои", спрете да я нападате!

жена123 Изпитваш силна нужда да обичаш. Този семеен приятел случайно е попаднал на пътя ти и реката от емоции се изляля върху него. Това не е реално и истинско. Както казаха момичетата по- горе, излез на чисто първо със себе си и чак след това се огледай наоколо. Стабилизирай се емоционално, за да е по- трезва преценката ти за нещата.
Желая ти по- скоро да намериш душевен мир! 

Здравей жена123,
 като чета мненията ,до тук те изкараха алкохоличка в криза на средната възраст с хормонални проблеми и без никакъв морал.
 Според мен ти се е случило нещо съвсем нормално след един определен период на съвместно съжителство. Струва ми се,че в този форум пишат предимно хора с по-малък семеен живот, без още да са преминали през всички етапи на любовта, когато все още всичко  е много розово и е немислимо дори да си помислиш за друг.  За това и от тяхна гледна точка е съвсем нормално , да си мислят че твоите чувства и емоции са временно състояния. Според мен е нормално и твоето състояние, когато децата са малки всички грижи и неволи са обединени около тях, разговорите, емоциите също и за това има диалог м/у партньорите, но когато пораснат и излетят от семейното гнездо, оставате ти и мъжът до теб, сами, без многото теми на разговор които сте имали преди, всеки забързан в ежедневието си.... Тъжна картинка нали? А на теб точно в този момент - една млада жена на около 40 ти се иска някаква емоция и мисълта, че ти предстои живот лишен от нея те убива. Ти търсиш,разбиране от мъжа до теб, но и той забързан все на някъде, не ти обръща внимание, маха с ръка и продължава по старият начин. Следва момента, в който изпитваш вина...голяма вина, как да предадеш чувствата на този човек, с който сте живели заедно толкова време, отгледали сте две деца, възпитали сте го, човекът с който е преминал почти целият ти съзнателен живот до този момент. бориш се с себе си и чувствата, но няма никаква полза и в този момент се появява някой , който дори само с факта, че те е изслушал, вече печели симпатиите ти. И следват пак обвинения, той  е приятел от години, ти не искаш да предадеш човека до себе си.... Аз мисля ,че това е съвсем нормално, всеки има нужда от определена доза щастие и когато не я намира у дома почва да търси навън дори и несъзнателно. 
Незнам какво да те  посъветвам, лично аз бих дала още един шанс на себе си и на семейството си, забелязала ли си как се забавляват у нас чуждите туристи и колко влюбени и красиви изглеждат хора дори и в пенсионна възраст. Според мен за тях животът не свършва след като пораснат децата, напротив те търсят заедно емоции, ходят по почивки и се забавляват, без да се притесняват, че хората ще си помислят:" Виж ги тия на колко години са станали как се държат за ръцете , ходят облечени в бяло и не им пука" Та аз бих отишла някъде на красиво и романтично място със съпруга си и бих поговорила с него, честно и откровено по приятелски , защото и ако той те обича ще се постарае да запази семейството си.
Ако пък не се получи, не смятам че трябва да живееш остатъка от живота си, лишена от любов и емоции.
Каквото и да стане желая ти щастие и успех!

ООХ, мила дано нямаме такова приятелско семейство.Поставям се на твое място,но пак не мога да разбера как гледаш жена му в очите?Може да съм по млада от теб и да не съм минала твоят път,но ми се струва,че тая връзка ако я почнеш ще сринеш 2 семейства и много деца ще бъдат наранени.Това ,че са ти пораснали децата не значи че са големи за да те разберат.
А за пубертета на твоят син,той е прав ,че докато не се опари сам няма как да го предпазиш колкото и да те боли ,това е живота.

До авторката---пиши ми на лични,ако желаеш.

Отдай се изцяло на любовта си. Тя е толкова велико красиво и градивно чувство, след като я изживееш ще я преживееш и после ще се връщаш назад в спомените с много топли чувства.
Изживей я така както я чувстваш - платонична, консумирана или т.н. ти решаваш, но бъди разумна и прецени преди да се впуснеш в приключението всичките му плюсове и минуси. Какво ти остава освен да послушаш сърцето си...

Направо да я съжали човек,горката жена,сега пък ,,ръфана,, била..
Аз не виждам да си трае и да не е предприела  нищо....
На чужд гръб и сто тояги са малко....,опазил ме господ от такива приятелки като нея!
За мен приятелството е нещо свещено и подобни издънки хич не ми се вписват в тези взаимоотношения!
Не одобрявам подобно поведение и това е....!

Разбирам те напълно и мога да ти кажа ,че всички съвети отстрани няма да ти помогнат.Това,което ти си решиш,то ще е важно.След като с другия нямаш бъдеще,трябва да се пребориш с болката по него.Така е .Понякога живота ни поднася изпитания,но можем да се справим стига да го поискаме силно.Ти си силна жена,разбрах го.Постарай се да се изправиш и да поемеш своя път.Другия си има друг живот и перспективата да се съберете ,ще подложи много хора край вас на страдание ,а не си струва.Никой не е толкова егоистичен ,колкото си мисли.Още повече с хора ,които обича(визирам децата).
Успех ти желая!