Проблем с 2 годишно момченце

  • 2 676
  • 23
Момичета, имам проблем със сина си. Ходи на ясла от 2 седмици, частна. Детето ходи с огромно желание, като го вземаме, не иска да си ходи, реве и прегръща какичките и госпожите. Казват ми в яслата, че е много послушен, добър, абе, любимец е там. Но... Като си дойде вкъщи, става страшно  Sad Sad Sad Неспирен рев, тръшкане, непокорство... Не иска да гушка, да целува, не иска да си играе с играчките си вкъщи, хвърля ги, блъска и истерясва пред 10мин без причина, да не говорим как ни бие. Нощем често плаче на сън, тръшка се в кошарата си, без дори да се събуди. Опитваме какво ли не, с добро, с лошо, с търпение, с нетърпение, но не става. И сега, вместо времето от 18ч. до като си легне да е време за нас, да се порадваме заедно, то е някакъв ад и мъчение.
Не знам какво става и как да се справя  Confused Моля ви за съвет  Praynig  bouquet
Виж целия пост
# 1
Моето момченце тръгна на ясла от 17 септември. Ходил е само 3 дни, но с тази разлика, че той не иска да ходи. У дома положението е същото. Явно и при тези, които се чувстват добре там, и тези, които не приемат яслата, положението е тежко.  Sad Предполагам, че е заради промяната.
Виж целия пост
# 2
От възрастта е.След няколко седмица ще го израстнат.Бебешки пубертет.
Моят син е на 2,2г.Само до преди седмица иначе кроткото ми дете беше станало нетърпимо.Откакто стана на 2 години почна да се тръшка,да реве,да плаче насън и да се държи много непривично.Лекарката в детската консултация ни каза да не му обръщаме внимание,когато почне да ляга по пода и да пищи.Отнесли сме немалко псувни и критики от околните,обаче наистина помага.И на мен не ми е приятно детето ми да се въргаля по земята и да квичи като недозаклано прасенце,но явно единствено търпението помага.(Тапите за уши също).
Виж целия пост
# 3
Нормално е, все пак дечицата цял ден пазят поведение в ДГ и трябва да изпуснат "парата". За жалост и много възрастни се държат по сходен начин, когато са подложени на стрес на работното място  Confused Да не забравяме, че за децата тръгването на ДГ е като сблъсък с нова вселена - няма я мама, изведнъж им се налага да свикнат с много непознати деца и хора, да спазват нови порядки...
В нашият случай, много помагаше разходката след взимането от  ДГ - обяснявах си го, като "плавен преход" на неутрална територия, межу двете  различни среди.
Успех и дано бързичко да откриете "вашият" начин  Peace

Виж целия пост
# 4
По-скоро е от промяната.И моя големия го правеше същото(без да е ходил с желание,ама хич),правеше го и когато е бил за 2-3 дни при някоя баба(въпреки,че с голямо желание ходеше).Явно им е трудно да се справят с непрекъснато променящата се обстановка,още не им е узряла нервната система,нали са си мъничета Laughing.
Виж целия пост
# 5
При моето дете също имаше подобен процес на адаптация.
В яслата беше най-послушното, тихо и кротко дете, докато не затворехме външната врата на ДГ.
Още в двора почваше с номерата- истерия за всичко, постоянен рев и т.н.
Премина от само себе си. Просто детето го надрасна.
Виж целия пост
# 6
При дъщеря ми е същото. Тя ходи на ясла от 01.03. В яслата е абсолютно слънчице - послушна, прави всичко, което и кажат сестрите, не тича, не удря играчките и т.н. Връщат ми я със суперлативи от рода на "какво идеално дете". Да не говорим, че яде като невиждала и си спи в момента, в който я сложат в леглото. Точно 5 минути след като я взема от яслата детето се променя коренно - започва се едно тичане , тропане, хвърляне, удряне на хора и играчки, скачане и това без спиране до 23.00 часа.
Така че не мисля, че е временно явление. Явно децата като нашите, които "пазят поведение" в яслата след това си го изкарват в оставащото им до сън време. Че и с лихвите.
Виж целия пост
# 7
Аз мога да споделя какво правя с мчоето дете,но ти си реши дали е приемливо за теб тъй като мои близки смятат че позволявам повечко неща.

Като го взема от яслата тръгваме по тротоара и му казвам "Хайде сега мами тичай".Нашия хуква като невидял,но само по тротоара и ако се излъже по шосето бива върнат в правия път WinkСлед което го питам какво иска той да прави и аз се съобразявам с желанието му като естествено съм си освободила предварително времето от други ангажименти и се занимавам единствено с него.Ако се разплаче за нещо или просто си мрънка му говоря тихичко и с най-голямата усмивка която мога да разпъна на лицето си и той така се шашка,че му се усмихвам вместо да се карам на белите му че просто спира и той почва да се чуди какво става hahahaКарам му се само за неща с които си застрашава здравето или живота иначе го оставям да изпусне парата както намери за добре.По този начин просто спря да му е интересно да хвърля играчки,защото няма реакция от моя страна или му обяснявам спокойно,че като я счупи няма да получи друга.Отговаряше ми"Мама ще купи от магазина",но аз "Неее мама няма да купи друга"-и наистина не купувам да разбере че няма да има.

Стана малко разхвърляно но се надявам да си разбрала основното.За този тип поведение обаче трябва да си напълно спокойна Laughing
Виж целия пост
# 8
Много ви благодаря, момичета, за разбирането и споделения опит   bouquet За съжаление малкият все още не говори, сега, в момента проговаря.Нямам търпение да може да ми казва какъв е проблемът и да може да ме изслушва, иначе няма как да стане с обясняване.Явно наистина е период, който трябва да се израсте  Peace Може би пък не съм достатъчно търпелива и се ядосвам на бурните му прояви  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 9
Ти си си наред, не се безпокой. Това е период и ще отмине, период на адаптация, на бебешки пубертет или пък 2 в 1. При нас е същото с по-малката, моят начин на справяне е игнор на истерията, каквото и да направи - рев, тропане с крак, тичане и пищене, и т.н. Ако не спре сама предупреждавам, че следва тайм аут и ако и тогава не спре, я извеждам от стаята за 2-3 минути (по минута за всяка година възраст на детето). Действа. Обаче да ви кажа пък тя как ме цака - тъй като вече сме без памрес, всеки път като и приложа тайм аут, почва да вика, че и се пика и аз нямам избор - извеждам я от стаята и я водя в тоалетната. След това вече е спокойна.
Виж целия пост
# 10
Детето ми е колкото твоето почти, с 8 дни разлика са. Simple Smile
И Вики е от две седмици на ясла.Там е най-послушното дете, но в къщи...за всяко нещо трябва да повторя около 20 пъти за да го направи.Преди да съм довършила тя вече ми казва "НЕ".Опитва се да се налага, дори посяга да ни удря.Е, не е постоянно, на моменти е.Не се тръшка, не изпада в истерии, но общо взето не слуша.
Имахме и друг проблем - будеше се по няколко пъти нощем със страшен рев и няма успокояване.По 1 час се дере, не дава да я пипна или гушна.Все едно не е там, сякаш не ме чува като й говоря.Чак ми беше страшно, просто се чудехме какво да правим.
Слава Богу вече 3-4 вечери не го е правила.Сякаш се успокои.
Колко приказки изприказвах, колко обяснявах...
Стрес си е за малките човечета, ново място , нови хора, нов режим...сигурно се чувстват изоставени на моменти.
Заедно с това сега с в период на т.нар. "бебешки пубертет"... ooooh! Simple Smile
Объркано стана, но като цяло исках да кажа, че вероятно детето го преживява по този начин.
Ще мине.Освен да проявим търпение и разбиране, колкото и да е трудно на моменти. Blush Simple Smile

P.S. И аз не съм от най-търпеливите... Embarassed
Виж целия пост
# 11
Преди 2 години минах през това за пръв път, другата седмица ще ми е за втори  Mr. Green
Оцелява се.
Период е, а по мои наблюдения не зависи от това дали ходи с желание или не.
Ще отшуми, трябват ти само тапи за уши и здрави нерви.
Това го пиша сега, от позицията на претръпнала вече, но ако знаеш какво ми беше първия път  ooooh!
Виж целия пост
# 12
Нормалне период, зареди се с търпение. Цял ден са си сдържали емоциите малко или повече, не е, като при мама и вечер им избиват чевиите. Важното е ти да си спокойна, за да му помогнеш да мине през този период и да не променящ нищо от наложените до момента правила. Това, че ви бие хич не е хубаво, не му давайте.
Виж целия пост
# 13
И ние минахме през този период на постоянно тръшкане и реване,но в последствие отшумя и вече като го взема от ясла  всичко си е нормално.
Виж целия пост
# 14
Колко дълго продължи този период? Разбире се, при всеки е различно, но горе-долу...
Виж целия пост
# 15
Нормалне период, зареди се с търпение. Цял ден са си сдържали емоциите малко или повече, не е, като при мама и вечер им избиват чевиите. Важното е ти да си спокойна, за да му помогнеш да мине през този период и да не променящ нищо от наложените до момента правила. Това, че ви бие хич не е хубаво, не му давайте.

Разбирам, че не е хубаво да бие, даже , откровенно казано, на моменти побеснявам  Twisted Evil , но какво да направя  ooooh! Ако му отвърна, почва да бие, хапе и щипе още по-силно; ако му стисна ръцете, за да не прави тези неща, после започва да хвърля ценни предмети(умишлено набелязани от умната му главица  Close); ако съм търпелива и мила и се опитам да го гушна и да му обясня, че ме боли, започва да се дърпа и да гледа така, все едно е засрамен, а после пак си знае своето  Tired Та, как да го отуча да ни бие, с цел да избегна да го пребия  Mr. Green Whistling(направо побеснявам, като ми причинява болка без причина, та аз съм толкова любяща майка с него, с какво съм го заслужила  Rolling Eyes)???
Виж целия пост
# 16
Първо не се терзай с мисълта какво си заслужила и какво - не, твърде е малък още да го оцени. Той просто реагира.
Второ - прибери всички ценни предмети, които не искаш да загубиш при някой негов изблик.
Трето - пробвай с тайм аут - изпращаш го сам за две минути в другата стая, като през това време не си при него, не му позволяваш да прекъсне наказанието, а после ако е в настроение може да му обясниш защо това е лоша постъпка, но без да наричаш него лош. Ако не е в настроение, остави разговора за по-късно. Но... не го гушкай, когато те удря - това само ще го научи на грешен модел за искане на внимание: той удря, ти гушкаш.
И четвърто - прочети книгата на Ф.Додсън "Как да приучим децата към дисциплина", има доста идеи, все някоя ще проработи при твоето дете.
Успех!
Виж целия пост
# 17
Нормалне период, зареди се с търпение. Цял ден са си сдържали емоциите малко или повече, не е, като при мама и вечер им избиват чевиите. Важното е ти да си спокойна, за да му помогнеш да мине през този период и да не променящ нищо от наложените до момента правила. Това, че ви бие хич не е хубаво, не му давайте.

Разбирам, че не е хубаво да бие, даже , откровенно казано, на моменти побеснявам  Twisted Evil , но какво да направя  ooooh! Ако му отвърна, почва да бие, хапе и щипе още по-силно; ако му стисна ръцете, за да не прави тези неща, после започва да хвърля ценни предмети(умишлено набелязани от умната му главица  Close); ако съм търпелива и мила и се опитам да го гушна и да му обясня, че ме боли, започва да се дърпа и да гледа така, все едно е засрамен, а после пак си знае своето  Tired Та, как да го отуча да ни бие, с цел да избегна да го пребия  Mr. Green Whistling(направо побеснявам, като ми причинява болка без причина, та аз съм толкова любяща майка с него, с какво съм го заслужила  Rolling Eyes)???
аз бия по дупето докато не се откаже...но това правя аз
все пак светът е такъв - никъде и никой не търпи бой още повече безпричинно - ако аз не му покажа, че удари ил -  ще бъде ударен и то по-силно, когато вън някой му го покаже ще е късно...но това е моята позиция
ще се намерят хиляди с позиция - обаснявай до побъркване и изчаквай да вдене...ама в живота никой не чака...за мен това е неприемливо - детето има неща които ако го застрашават - по-добре той да реве, вместо аз за него....
Виж целия пост
# 18
Малкия се опитва да ме удря като не стане неговата. Невероятен инат е /виждам че са само с два дена разлика/. Но у дома има правило - Мама не се удря. Наруши ли го - отива да пази стената с лице към нея. Бавно се постигна резултат, но се постига със сигурност. Тези дни като ме удари, сам отива към стената, но пък се появи нещо ново - почва да обижда с една от десетте думи които знае - Мама Лош! и се опитва да ме наплюе  Mr. Green
За това още не съм измислила наказание и в момента съм пуснала "игнор" в действие.
Виж целия пост
# 19
Малкия се опитва да ме удря като не стане неговата. Невероятен инат е /виждам че са само с два дена разлика/. Но у дома има правило - Мама не се удря. Наруши ли го - отива да пази стената с лице към нея. Бавно се постигна резултат, но се постига със сигурност. Тези дни като ме удари, сам отива към стената, но пък се появи нещо ново - почва да обижда с една от десетте думи които знае - Мама Лош! и се опитва да ме наплюе  Mr. Green
За това още не съм измислила наказание и в момента съм пуснала "игнор" в действие.

Добре де, как, аджаба, да го накарам да стои до стената, няма начин  Confused Няма да ме послуша !
Виж целия пост
# 20
Ще следя темата с интерес, защото и ние сме в тази ненадмината до сега ужасна фаза.
Виж целия пост
# 21
Ти си си наред, не се безпокой. Това е период и ще отмине, период на адаптация, на бебешки пубертет или пък 2 в 1. При нас е същото с по-малката, моят начин на справяне е игнор на истерията, каквото и да направи - рев, тропане с крак, тичане и пищене, и т.н. Ако не спре сама предупреждавам, че следва тайм аут и ако и тогава не спре, я извеждам от стаята за 2-3 минути (по минута за всяка година възраст на детето). Действа. Обаче да ви кажа пък тя как ме цака - тъй като вече сме без памрес, всеки път като и приложа тайм аут, почва да вика, че и се пика и аз нямам избор - извеждам я от стаята и я водя в тоалетната. След това вече е спокойна.
misleh 4e samo nie sme taka za pi6kaneto.Kogato ne iska da si liaga kazva-barzo ako.Iavno e ot vazrasta Simple Smile
Виж целия пост
# 22
Добре де, как, аджаба, да го накарам да стои до стената, няма начин  Confused Няма да ме послуша !

Не е никак лесно, но става. Аз го научих с глуба сила. Хващам го за двете ръце и го занасям до стената. Казвам - наказан си, той се гъне, гърчи и опитва да се тръшне, но аз го подпирам с тяло, да стои, за да разбере какво се иска от него. Като трябва, стоя наказана и аз 3-те минути, след което му позволявам да се махне от стената на плача. За 5-6 пъти с показно и задържане, разбра за какво иде реч.
Виж целия пост
# 23
Не е никак лесно, но става. Аз го научих с глуба сила. Хващам го за двете ръце и го занасям до стената. Казвам - наказан си, той се гъне, гърчи и опитва да се тръшне, но аз го подпирам с тяло, да стои, за да разбере какво се иска от него. Като трябва, стоя наказана и аз 3-те минути, след което му позволявам да се махне от стената на плача. За 5-6 пъти с показно и задържане, разбра за какво иде реч.

Това наказание се нарича тайм аут - все същото е, като да го пратиш в другата стая, или да си има стол на наказанието, или ъгъл на срама, или ....т.н. Конкретното местоположение не е важно - идеята е да разбере, че е направил нещо лошо и да има малко време да се успокои, да размисли или просто да си изтърпи наказанието. Авторката, избери това, което е най-удобно за теб. Аз вече казах, че за мен е да я пратя в другата стая, затварям вратата и я държа за дръжката от другата страна, защото тя естествено се опитва да си отвори. На 3, 5 или 10 път ще се откаже.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия