През АВГУСТ се родиха, а вече се усмихват

Здравейте, мамита! 
Asija къде се намира общото албумче да изтипосам малкия ми принц, че нещо май пак съм пропуснала да науча  ...или с ориентацията съм на "Вие"?!
бланш, душко, разбирам те съвсем добре. Но...аз съм вече на 4 ниво в тая игра тип "Спешно отделение" дето изгревът и залезът са през 30 мин. и да речем, че с тази главоблъсканица се занимах сериозно преди 5 год. ( Най-голямата кака нямаше 3 години като кърмех третото си дете) И аз стигнах до някои осн. за мен правила.

1. ВЕЩ ИЛИ ЛИЧНОСТ На всеотдайните майки, които обичат да се справят с отговорностите си рано или късно им се налага да срещнат болезнената дилема. Трябваше да избирам в коя посока бих избрала да допусна се проваля, за да предпазя другата, в която съм дала най-доброто от себе си. Аз съм една. Едно тяло и 2 ръце. Как ще се изразходвам за деня зависи от мен. Или ще подаря най-доброто от себе си - време, търпение, грижа на всяка цена, физическа сила и удовлетворение - на личностите вкъщи, или ще се раздам на вещите и желанието си да се чувствам нормално като домакиня (като моето нормално е като твоето - всичко да ми е ок).
След като си поревах известно време, че не се справям с цялото домакинстване толкова добре, колкото ми се иска, и като поразплаках и децата, че разхвърлят и нямам сега време за тях, накрая узрях !
Сега на първо място са нуждите на личностите. Може да ми тъка отвътре, че легена с прането чака, камарата с дрехи за сгъване ми се блещи и т.н., но...аз сядам и изслушвам дъщеря ми за сагата с приятелчето й в у-ще. преди всичко нуждите от внимание на мъжа и децата.
Случвало ми се е да ПОТЪВАМ в работа за вършене, а аз да кажа на момичетата, че им отделям 30 мин. от скъпоценното си време за игра. Всъщност това го бях написала в дневника си и това бе 1 от най-върховните моменти в майчинството ми. Ако някой се вълнува, мога да му го пратя като ЛС. След това моите момичета като се чувстват предпочетени пред нормалното ми желание да се справям като домакиня, понякога ми разтуптяват сърцето в желанието си да ми помогнат с домакинството - но това е красиво, спонтанно , лично тяхно решение, и е сладко.
Имах 1 случай, който ми стана нещо като повратна точка в мисленето. Изненада ме с гостуване една позната, която е най-свръх максималната чистофайница, която познавам. Домашната й помощница бърши дори стените и тавана от прах всекидневно и др. такива. А вкъщи беше ... е, няма такава емотикона! Представи си всичките ти съдове да са нацапани и разстлани в кухнята на купчини, и пране, чорапи  навред играчки, абе ... кошмар. Децата май бяха болни, та изобщо я бях загазила. И като влезе тя с децата си, аз ( ама не ми се смейте) избягах в детската. Бях в прединфарктно състояние от срам . Все едно ме беше видяля без бельо.  И си казах, че или трябва да си умра от срам и да не изляза от  стаята, или да отида при нея и да я уважа като човек. Е, направих второто. С дете в 1-та ръка поразчистих за сядане, направих кафе, кльопнах се всред джангъра и просто избрах да я попитам "Как си?" Тя пък взе да си споделя... Повече не съм се притеснявала. Тя наистина имаше нужда да си каже на някой, който да я изслуша с разбиране и съчувствие, а аз избрах нея, пред треперенето, че съм се провалила.
Предлагам няколко хитринки - мои си.
- Сутрин си правя списък със задачите за деня. Задължително отбелязвам време за всеки вкъщи, за лично мое внимание към него. Може да са 2 мин. , ама качествени. Когато зачерквам свършеното се изпълвам с удовлетворение, защото " се вижда" какво съм свършила. 
- Ако не съм на кеф, или много е напечена работата (дъъъъъъълъг списък) правя паузи. Спирам, начервя се пред огледалото между готвене и пране например. Ей така, за да ми е по-приятно. Чистя задължинтелно на хубава музика. Като се уморя, сядам за разговор по тел. с приятелка. Понякога за няколко мин. гледам снимки, абе ...каквото ме прави щастлива.   
- Поемам си дълбоко дъх и си казвам кои са истински важните неща - отглеждам деца, а не ... вещи. Като и най-малкия ми стана на 4, къщата си я виждах къде - къде по в час, ама с децата си поддържам близка връзка, топла, че в пубуртета не ми се скубят коси, пък то - каквото сееш, такова нали ще да пожънеш. И аз сея - обгрижвам ги, предпочитам ги, когато е трудно...
- и последно да си призная все още работя по малко нещата, които правех преди бременността. Това ми е разнообразие и ме държи свързана с предишния начин на себереализация.
- Сутрин на кафе около първото кърмене, чета любимо нещо, моля се Бог да помага на сем. ми, и правя списъка  , после - живот на скорост.
-Вечер задължинтелно си оставям малко сили за таткото, че и той мерак носи.
Е, изповядах се, ама съвсем. Ако за някой съм била досадна, искрено се извинявам. Като си помисля, че пък на друг може да му е било нужно да прочете нещо такова и... събирам кураж да се разкривам на всеослушание.

Добър ден!
аз се разболях. ходя като пияна. дано не заразя детето
Иначе май депресия нямам. само лека криза в семейния живот.

Здравейте 
Днес съм добър ден, а не добро утро  !
Сега с Калоян се опитваме да поотложим нощното ядене. Тъкмо свикна да се събужда в 4 ч. , но като пробвах с вода и той се разсъни от нея и не се получава (освен, че яде след водата и после повърне). Но му намерих начина - като промрънка първоначално, докато още спи и му дам биберона и така още цял час. Та за него спане, а за мен дебнене да му давам биберона. Но дано да не закъснее ефекта със спането до сутринта. Мисля си само, че като почне да спи до сутринта и най-вероятно ще ми намалее кърмата от по-рядкото сучене, може би ще трябва да наваксваме през деня.

Като ви чета, че пиете кафе и се замислям и аз да се пробвам. Но аз съм от тези дето им действа за кърмата всичко, което хапна или пийна. По принцип (с изключение на бременността) не закусвам сутрин, но сега ако просто не съм гладна и не ям и веднага ми намалее кърмата през деня. А преди с Ники си спомням, че пробвах веднъж и си пих малко кафе, та после детето не можа да спи и беше кисел. А вие дето пиете по 1 кафе не сте ли забелязали нещо подобно (изобщо не ви критикувам  )? Просто много ми липсва кафето  .

В тази връзка с кърменето и депресията, да ви кажа, че и това се предава на бебчетата. Всъщност дори и без кърмене нервите се предават на децата, а да не говорим за с кърменето. Аз съм забелязала, че щом съм по-нервна и веднага и децата стават по-неспокойни и нервни.
Пробвайте една вечер, като се приберат мъжете да им оставите след ядене бебетата и излезте сами, без семействата си. Обадете се на приятелка или просто отидете на разходка, без да мислите дали се е изакало бебето, дали си е научил уроците ученика или дали му е сервирана манджата на мъжо. Е, не така за всяка вечер, но поне за една - дано да успеете. Въпреки, че при мен точно от тази вечер започна депресията. Ама аз обикалях по магазините и мерих дрехи, които не ми ставаха или ми ставаха, но ми стояха като на свинче звънче  . Знам, че е лесно да се говори отстрани, но опитвайте да си давате едни такива моменти само за вас. Защото те ще ви носят спокойствието вече. КАто майки трябва да мислим непрекъснато за децата си, но децата ни няма да ни се разсърдят ако веднъж нещо не им обърнем внимание за сметка на спокойствието ни и спокойното ни отношение към тях. Уфффф, простете, ако ви досаждам с моите философии, ама аз съм си такава - дървен философ.

Ани, на Калоян му казвам на галено - Кали. В началото повече ми харесваше Кай (май беше твое предложението), но Кай ми прилича на по-голямо дете или мъж. А като го погледна едно такова малко мишленце и ми идва да му кажа Кали. А когато говоря за него си казвам Калоян, щото още си се кефя на името му.

Асе, колажът наистина е супер!    Поздравления, че се нави да го направиш! Трябва да ме научиш как става и аз да се пробвам да си правя! Тези дни май ще има нужда по-често да пишеш и да внасяш малко позитивизъм, че сама надали ще успея!

P.S.
Pomilvana, , много ти се изкефих!!!!!  Мисля, надявам се, че ще е много полезно за тези мами с депресията! Ето така се смогва да се гледат 4 деца + съпруг! Няма да е зле и ти да пишеш по-честичко тези дни, докато мине следродилния период. Пък дано помогнем кой с каквото може!

 

Сватя,мила,ама как си го написала - все едно са моите мисли! Същото е  и при мен.Ама абсолютно същото.направо нямам думи.И аз май стигнах до извода ,че не е толкова фатално да имаш чинии в мивката и бисквитки по пода.А когато стане напечено и искам да крещя ,започвам да броя до няколко си ... и се успокоявам.Важното е да продължавам да се усмихвам и да се радвам на децата ,че и те като пиленцата - бързо ще изхвръкнат.А с тях и част от сърцето ми!Целуни зетя където си избереш!Усещам,че сме от една порода!

Остави друго ,а и за форума имаме време!

Сватя,честита ви годишнина!Все така да се гледате!

Сватяяяяяяяяя, здравей. И ти целуни момата . Благодаря за пожеланието. Разби ме с тая картинка. (Ама тоя дядо вижда ли бабката добре, или си я спомня само? )
Радвам се, че говорим на 1 език с теб. Ей, не сме сами! Пък що не поздравиш цялата челяд и мъжо направо. Бих те почерпила, ама разучавам пускането на картинки още . Ама ще се отсрамя де.

Мацки, благодаря ви за окуражителните думи, pomilvana - а за теб специално    , така си го написала, че ме сграбчи за сърцето!

И аз да де включа с благодарствени думи към Pomilvana за отделеното време да сподели как успява всъщност....Направо ме докосна написаното и напълно отговаря и на моята философия за нещата. Аз съм едва с 2ро дете, но пак се иска малко по-спокоен поглед върху поредица от неща, за които преди съм треперила. Освен това важни са и дребните удоволствия като кафето сутрин от което въобще не съм се лишавала и бутилката бира вечер на семейната трапеза и разходката с голямата дъщеря всеки ден, за да ми разкаже как е минало в училище и какво я тревожи.  И е ясно, че и моят дом не е перфектен, но на кого му пука...

Pomilvana, за пореден път се впускаш с думи окуражителни    Истината е, че става, може да бъде направено, важно е малко повече организаци, дисциплина и самоконтрол....
И все пак, както прочетох в едно списание "Все пак и родителите са хора".

И аз се примирих, че все нещо има недосвършено и понякога не му се вижда края. Не че имам 4 деца, само едно е за сега, ама понякога покрай него се създава хаос, като за повече. Но аз се успокоявам, че с времето нещата ще се пооправят, ще се организирам по-добре и няма да се чудя на кой първо да направя за ядене на мен или на кучето, дето скимти пред вратата, ако е успяла да се кротне беба разбира се.

Това, както мъжа ми онзи ден нещо ми каза по повод на стоенето ми в къщи в крайна сметка аз му казах една истина - На мен държавата ми плаща да си гледам детето, а не да домакинствам в момента. Заключението е, че е важен човека /разбирай бебето/, което толкова сме искали и чакали и хората, които обичаме...Малко неизмити чинийй и пране на камари все ще се преживеят.

Ааа и както казах и ние сме хора, за това все пак в списъка със задачите и ние трябва да присъстваме.

Ние в неделя сме на сватба и трябва да оставим Жаки на свекърва ми. Пристеснено ми е, защото жената отдавна не се е занимавала с деца, а пък и едната ръка и е парализирана в пръстите. Но наистина имаме нужда да излезем и сме наблизо и с това се успокоявам. Замразила съм и кърма за едното хранене дето ще пропуснем.

Та по въпроса със замразяването, дали може да се замразява кърма в стерилни чашки за урина, защото аз на хранене не мога да запазя повече от 50 мл?   А всички специални контейнерчета са доста големи и значи да им цапам дъното само.

Мисля да започна да водя бебешки дневник на Жаки. Бланш, ти май беше споменала, че го правиш. Но в него да записвам не само часовете на хранене, ами като цяло поведението на бебето. Само чакам 01.10, че аз съм си човек на точните науки и ми се почва от някакво конктерно число, а не така "от средата"

Ето ни и нас с Вики

Представихме се пред Господ Вики естествено пак накара народа да се смее, че и отчето даже. Като почна да се оригва и да гука , изби рибата направо, а на финала се разхълца за да е пълно шоуто  
Бяхме и на ортопед и всичко и е супер на девойката  

И аз съм в депресия.......от липса на кекс   Още тека мамка му

Ани а и всички, които искат да сменят снимките или да качат , няма проблем всичко е на фаза проект още, защото много малко снимки има качени. Ако някой се затруднява или няма време, а има качени в албума нека ми каже и аз ще избера някоя от там, както направих с Каприс и Бланш по тяхна молба

За чертата - споко изчезва сама, ама не си спомням за колко време ми се скри предния път И не се маже с нищо, няма смисъл.

Помилвана влизаш ето там http://www.snimka.bg/ на потребител пишеш: augustinki2008, а на парола: 2008. Вътре има един албум, който се казва "ФОТОКОЛАЖ" и качваш  

Каприс споко ще се оправиш, аз не съм спирала да работя освен когато бях в болницата, естествено от вкъщи. А ноември започвам на половин ден в офиса, няма как.

Минутки за самореклама - Гледайте каква оправна тъща съм а, а как ще си гледам зетковцитееее Хайде почвайте да наддавате за моите моми сега   


Ставам да въведа малко ред, че шефа ми щял да идва.После пак  

Здравейте и от нас със Кико,
върнахме се от консултация, качил е 1 кг и още 3 см на височина, сега е 5000 гр и 55 см! Сложиха ни ваксината, поговорихме за по-късното захранване, и сега конкретни въпроси към Котето:
1. По повод на по-късното захранване, педиатърката каза, че е хубаво с профилактична цел, към 3-4 месец да му изпише някакъв железен препарат на капки  Как ти се струва това, защото на мен не ми харесва идеята!
2. Вигантола му изписа по 2 капки сутрин на гладно, та да попитам не е ли много и до кога така да му го давам?
3.За дупето, че малко ни е зачервено: Судокрем, нещо чували ли сте за него, да го купувам ли?
Та така с консултацията!

Асе и аз тека още и при мен същата работа като при теб! А колажа е супер 

Светле, аз имах такъв дневник с Вальо, сами си го направих. И сега си водя с Кико 

Здравейте и от мен.
Ние сме добре, освен това, че и аз май се присъединявам към депресираните, ама моето е от много проблеми и като гледам скоро едва ли ще се оправя.
Макси за сега е послушко, каката също.
Благодаря за отговорите за къпането. По- късно ще кача снимка за колажа и аз.

Моят пък дом е пълен хаос. Майка ми се възмущава, че ще заровим дететоо някъде и няма да си го намерим . На мен въобще не ми пука кой ни вижда кочината и какво ще си помисли. Както се казва, първите неща първи.
Сега дойдохс едни майстори дето ги преследвам от 2 месеца. И Точицица като наду един геройски рев, набързо свършиха и избягаха в приятен свински тръс.
Асе, браво за колажа! и благодаря!

Здравейте моми4ета.  Моля кажете ми как да надписвам снимките в албума.Успях да ка4а снимка на Никола за фото-колажа, но ме можах   да я надпиша. Блгодаря ви предварително.

Steli Meli, много е хубаво кремчето, вземи си и няма да съжаляваш. Аз и доста от мамите бяхме получили такива мостри при изписването от болниците. Аз също съм го ползвала и съм доволна.