Вие ли сте най-успелите от вашия випуск?

Егати и яката тема..  
Няма да отговарям как се виждам спрямо другите, щото съм скромна.
Обаче ми направи силно впечатление това, че  най-популярните навремето са най-изпаднали днес, а  най-невзрачните се справят добре в живота. Мои познати споделят същите впечатления.

Ми от класа в гимназията формално всички сме много успели, престижни професии (адвокати, лекар, журналист, Сап консултант, един съученик дълги години бачкаше за ЕК, моя милост - архитект,....), престижни мега известни фирми. От друга страна всичките сме наемници, и въпреки добрите заплати твърде възможно е съдържатели на шкембеджийници да изкарват повече от нас.
Но някак си изглеждаме сякаш сме постигнали или започнали да постигаме мечтите си.
Не знам, като си правя тази равносметка, стигам до извода, че колкото и да са се разделили пътищата ни, това, което сме били заедно преди 15-20 години, всъщност ни е повело по един и същи път. Хубав път.
Стана ми мило.

Напълно съм съгласна.
Аз не че бях много умна, или пък красива, даже и чаровна не бях, но в един момент се оказах по-добре от съученичките ми. От 20 момичета само три успяваме да градим кариера и семейство, и се чувстваме щастливи (което май е най-доброто мерило за това дали си успял). Останалите съвсем не са в най-добрия период от живота си. А момчетата - странно, но всеки от тях си е намерил своето малко или голямо място в живота, където да му е добре.

Баси фукливата тема. То да е само тая.
По темата, винаги, и преди, и сега съм бил лузър, бохем, и ми е гот.
Щом има какво да ям, и за останалите вълци, всичко е под контрол. За утре ще мислим утре.

Няма такава зависимост. По скоро двама трима тройкаджии с бандитски манталитет направили голям бизнес и веднага се забелязват и си казваме: "брей тези бяха много зле, а сега вижте ги". А всъщност има също толкова невзрачни тогава, останали такива и сега.
Няма зависимост популярен = успял, както и обратното.
Всичко е до човек, късмет и амбиции.

Да си "успял" е много разтегливо понятие. Нашата паралелка беше като черната овца на випуска. Всички "Ж" паралелки бяха такива. Нито един от нас не кандидатства с физика, повечето завършиха ТУ /бившето МЕИ/ и ВИНС.  Само трима учихме извън Варна - аз в София и двама други в Търново.

Последно се видяхме на десетгодишнината. Сбирката ми хареса. Наистина всеки се беше позабил в собствената си лехичка, но пък никой не ми изглеждаше пропаднал. Даже най-големия ни дивчо в класа се беше метнал шефче на един известен магазин в Бургас. Имаме един съученик в Чили, пътуващи и главен готвач на Летището. Имам съученик, който за три години стана почти милионер от боядисани сокчета, а после за четири ги профука по курви и хазарт. Но пак си стъпи на краката гледам.
Аз преподавам, имам научна степен, но това не ме промени особено откъм приятелства и връзки. Срещам се със същите хора, с които и преди. Липсват ми някои колеги от университета. Моята специалност /от бакалавърската степен/ там е много "редък случай", както се изразяваше един преподавател и поради тази причина трудно намирам висока летва за развитие в нашата провинциална дупчица. Нека не звучи надуто, но де що имаше амбициозни във випуска се ометоха от градО и отидоха в ГрадО.

За дебелото и за портфейлите не ща да говоря.

 

Тя и репортер в Дон Балон да е драги Марадона или във Файнейшъл таймс, пак може да не е щастлива. Успяла равно ли е на щастлива?

Хубава Ви е темата, за жалост не сме се виждали със съучениците от гимназията. Иначе ми се иска да се видим именно поради тази причина - да видя къде са и какво са. Не за да злорадствам разбира се. Но доста от съучениците ми изявяваха големи претенции към живота и реализацията. Някои подтиквани от родителите си. Понякога се виждам с една съученичка, която ми разказва. Знам за един съученик, който стигна до Сорбоната. Там учеше, амбициозни родители, кво да прайш. Сега знам, че е в психодиспансер. Много съжалявам за него, добро момче беше. Друг съученик видях в заведение за обществено хранене, ама пък беше "супервайзор", тва вече звучи по-гот.  Супервайзорът се е супервайзор, та ако ще и  в кебапчийница.
Други двама гледам по ТВ, един от тях е Борис Календеров, много симпатичен.
Кой знае какви са останалите, дано са щастливи, ако не успели.
Аз не съм най-успялата в нашия випуск. Относително щастлива съм.
Нямам нищо против и Нешева да съм, ама колкото толкова.

Сетих се и ми стана тъжно - отличничката на випуска, мило, скромно и начетено момиче, но с много беден произход - продаваше няколко години яйца на пазара 
Друга моя съученичка в първата година от университета, беше блъсната от камион точно пред тях на пешеходната пътека... и почина 

Ходих тази година на 5 годишнина. Бяхме страхотен и много сплотен клас и си поддържахме връзка постоянно през тези години.
Много малко години са минали, за да кажем кой колко е успял, понеже почти всички бяхме току-що завършили или завършващи и доста си говорихме за защити на дипломни работи, държавни изпити и т.н. По този критерий ми направи впечатление, че двамата най-умни съученици от класа, които печелеха национални олимпиади по информатика, така и не са довършили висшето си образование и май не смятат и да го завършват - просто не им трябва. Аз лично се изненадах, защото преди години държаха много на учението и аз бях сигурна, че и професори могат да станат... но за сметка на това и двамата имат частни фирми и печелят доста добре. Явно са си променили възгледите. А съученикът ни, когото всички подиграваха и все не беше чул и разбрал, завършва Право в Софийския. И колкото и да го подиграваха като ученик, ми направи страхотно впечатление - усмихнат, спокоен, разговорлив, без надувки, без преструвки. Почти съм сигурна, че след 5 години, той ще е най-успял от всички.
Другото интересно нещо е, че въпреки че бяхме в Математическа гимназия 5-6 човека сме се насочили към филологии (евала на преподавателите ни по чужди езици, дадоха ни много силна подготовка).
3-ма съученици са в чужбина и не мислят да се връщат.
Много малко са семейните, само една съученичка има дете...
А на външен вид сме си почти същите Но си направихме страхотен купон, точно както в гимназията.
Обаче ми направи впечатление класната ни - преди казваше, че сме най-лошият випуск, който е водила, а сега сме най-добрите и се оплаква от новите си ученици как нямали нищо общо с нас

Абе вуйче, ти да не си самият Недялко Йорданов. Точно като него звучиш. Остава да ни попееш сега. Я изкарай онази за Ваничка-баничка


И кво излиза сега - много по-модерно, по-секси и по-куул е да си лузър, така ли? Ами поздрав тогава.

Ало, Каварна... Като сте рок столицата на България, не разбрахте ли, че има и метъли, които носят Армани? А?

Има една такава тенденция. Забелязвам сред много мои познати. Едновремешните наперени моми днес са смачкани домакини, които се ожениха за едновремещните супермени, които днес имат...ориенталски тип държание. Не с всички е така де. Но при някои направо бие на очи.
Между другото за да се прецени дали някой е успял в живота би трябвало не толкова да се сравнява с другите по принцип, а да се погледне от къде е тръгнал и къде е стигнал. Това е по-важното. И дали се чувства щастлив от начина си на живот. Защото за мен е по-успял човек, който за последните 10 години например е постигнал сам облагите в живота си: малък апартамент, семейство и някаква свястна работа, отколкото друг, на който мама и тати са му подарили мезонет и вила и са го курдисали на някоя управленска позиция в семейната фирма.
За някой успехът = добро образование, високопоатена длъжност, престижна професия, напредъл в кариерата...и всичко това ако си го постигнал до към 30 - 35 годишна възратс значи си успял. За други пък да си успял в живота значи до към 30-тата си годишнина да имаш две порастнали деца, собствен дом, стабилно семейство и свястна работа.
                 А най-важното е да се чувстваш щастлив...

Мисля, че с много малки изключения съучениците ми се справят чудесно с живота си. Последия път едно от момчетата ни, което принципно беше много тактично и умело с жените и такова си останало, рече на мен и приятелката ми "Ма вие пък ник`ви бръчки ня`ате". Значи ако някому съм се видяла дебела  и неподходящо облечена е, защото много пари давам за козметика и процедури  .Имам един доста богат, за да не кажа много богат, чичо от Израел, който не си пада много по внимателното обличане. Един ден се опита да влезе в Шератон да пие кафе, ама беше със скиорска шапка  и стара канадка. Не го пуснаха естествено, щото мяза на прошляк. Той даде 50 долара бакшиш на портиера, изхили му се и си тръгна.

Не да си лузър, а да си бивш лузър, да си бил такъв в училище.

Да си сверим часовниците по отношение на модата ли била темата? А в Мараята кви са, кви ходят? Лузъри, значи!?!

Изилиза, че да си лузър явно е само "по-потенциално".   Да внимаваме как ще си ориентираме чедата!