Вие ли сте най-успелите от вашия випуск?

Тюх, нивгаш не съм била на такива другарски срещи...  Дори не знам, дали въобще някога са се събирали моите съученици... 

Но половинката не изпуска такива сбирки. Дори моля ви се, си прави 1000 годишнина от завършването на 1-ви клас 
Та наистина - едни са се променили откъм вънкашност, други - откъм джоб, а трети... откъм психика.

Къде сме ние ли? Ми ...  ... бих казала в златната среда. 

Сели, началния ти пост е много свеж. И визира чистата реалност. Евалла.

Хубаво тогаз, като не става въпрос само за финанси може да се поразмишлява и по- сериозно.
Лично аз не се наемам да оценявам хора, които не съм виждала с години, дали са успели, т.е. постигнали основните си мечти, или не, тъй като не познавам живота им детайлно, нито същите им тези мечти, не съм наясно точно какви са били и до каква степен са реализирани.
Определено и аз имам поглед върху това, че човек не се променя- който си е бил наред с главата и самоконтролът е успял да се реализира според собствените си разбирания за реализация. Не говоря за отличника, нито за училищния тъпанар, но интелигентният човек определено и в училище е добре и с друга обстановка успява да се справи, тоз, който не е много близък с интелекта не успява нито в училище, нито в личния, нито в професионалния си живот. Не всеки училищен отличник е такъв, защото е интелигентен, някои го докарват със зубрене, а в живота такова нещо няма, той иска повечко творчество и самостоятелна мисъл. Онези обаче, които докарваха нещата с последните природни дарби определено успяват и занапред.
За мен пък в училище смотани са били несправящите се с елементарния материал и/или неумеещите да общуват с останалия свят нормално, които не разчитат на себе си, не вземат сами решенията си и не умеят една идея да я възпроизведат на практика, да следват определени набелязани цели, хаотичните хора, нерваците, компексарите. Тези качества си остават в човека, независимо след колко години ще го срещнеш. Те се "възпитават" от най- ранна възраст.
А, тъпънар определено е и онзи, който измерва всичко с пари /коли или всякакви там материални придобивки/, това е един от върховете на комплексарщината и истинската беднотия.

Не е вярно, Радостинке.  Качествата според които  тиинейджърите поставят някого в  графата смотаняк/отворко са коренно различни от тези,  които превръщат възрастните в лузър/уинър.

Един път да съм съгласна с Минзухар. Нещата, които те изстрелват на гребена на вълната в училище нямат почти нищо общо с живота. Май и затова училищните красавци стават подпухнали и закръглени, на 16-17 години да си слаб и готин е чист късмет, на 30 обаче си трябва известно поддържане ( колкото и да я мразя тая дума) и усилия. Които често са чужди на хора, които го имали  ей така, даром.

А глупакът на класа без много да му мисли (поради това, че е глупак) се впуска в рисковани сделки и става преуспял бизнесмен 
Назначава отличниците да мислят вместо него.

Нямам предвид тийнеджърските разграфявания от вида "той/тя не ходи на купони, не пие и не се натиска по кьошетата, значи е смотан/а", а за самооценка и отношение към живота. Амбициозните си останаха амбициозни. Мързеливите си останаха мързеливи. Тези, които бяха затворени или несигурни си останаха такива. Умеещите да си създават контакти също не се промениха кой знае колко. Дори до известна степен се запазиха и социалните различия. Няма какво да се лъжем, има значение дали майкати или баща ти са били от "другарите" и това какви невидими привилегии дава.
 Все пак за 15 години може да се види колко се е променил човек. Да, има изключения, но все пак те си остават изключения. Залюханият отличник, който после става мачо или милионер го има само във филмовите сценарии.

Слагаш ограничения на хората  
Познавам много хора, които са се променили след училище, кои в положителна, кои в отрицателна посока. Има и изненади 

 Абе в какви училища сте учили В моето никога не са били на гребена на вълната кухи лейки с празен поглед и селските бекове с кинти. Най-заможното момче от класа ни сега е научен работник в един университет, в държава, където да си научен работник е престижно и носи пари В момента чака бебе. Най-хубавото момиче от класа по моя вкус пък завърши изключително трудна специалност, за която се иска висок бал и талант, освен това се омъжи за доста богат чужденец, доколкото съм чувала и сега живеят в неговата страна. Колко са щастливи - не знам. Но в чисто професионален и материален  план определено са успели
Освен това темата е по-скоро майтапчийска. Не разбирам какво толкова се връзват някои и подскачат, сакън да не се похвали човек

А, де, и аз на това се чудя 

Критерият е променен. Има значение дали си завършил преди 20 години или преди 10. Демокрацията избухна преди 20 години. Завършилите преди 10 години са завършили училище точно в периода на най-голямото разместване на ценности, включително и в училищата.

Чак от випуска не знам (засичам само някои съученички из форума), но за класа имам някаква представа. Не съм ги виждала отдавна накуп (ходих само на 5-годишнината и после не съм ходила по срещи), но често засичам някои из града.
Учудващото е, че 98% от съучениците ми са се справили добре с живота - имат хубави семейства, хубава работа, някои дори са известни. Не броя това, че момчетата са пуснали шкембенца и момичетата имат по някое излишно кило след раждане - важното е, че нито някой се прави на "велик", нито им е необходимо да преиграват, защото имат с какво да се гордеят със себе си.Т.нар. аутсайдер, обаче, наистина е един от най-успелите.
Аз не знам дали съм чак успяла (зависи от критериите, които са субективни), но имам всичко, за което съм мечтала и се старая да постигна всичко, което желая. Лузър не съм, определено. А в училище не знам какво бях точно - специално в нашия клас всички бяхме "характерни образи".

Хората се променят през целия си живот, непрекъснато. По-скоро за изключение (и то голямо) считам това накой да е останал такъв, какъвто си е бил тогава. А най-вероятно е просто такова впечатление да оставя човека.
И пак да кажа, доста различно виждат мързела примерно тиинейджърите и възрастните.  Тийнейджърските разграфявания и ти Ради  тогава си ги правела по тийнейджърски, не със сегашното си мислене.
Ако искате да споделим кой как е разбирал определението смотан преди и сега.  

Обаче всеки отговаря за себе си и своя випуск. Не прави характеристика на другите 

Ами споделих вече.  При мен по отношение на възприемането преди и сега няма разминаване.
Неуспял за мен винаги е бил онзи, дето няма самостоятелност, последователност, неконтактният, несправящият се адекватно със средата, която включва и училището, а после- и работата и комплексарят- възможно най- кратко.
Затуй по темата първо запитах какво е "успял", ако не си отговорим на този въпрос няма как да си комуникираме, всеки си обсъжда нещо си негово и си говори сам на себе си. Не съм го правила с цел да се заяждам, просто успял = материално успял без нищо друго не е вярно, като уравнение.

Абе Мизи, не си съвсем права, че хората се променят през целият си живот. Ето например в моя клас имаше една, на която викахме Колито. Много приличаше на куче коли в лице. И сега познай какво работи? Шеф на Общинския приют за бездомни кучета.

И добре, че не ви споделих какви излязоха от ТВУ-то, в което учих няколко години. Щото и с тях съм ходил на среща.  Там какви класици има, не е истина. Но засега ще ви ги спестя.