Какво ли не пробвах. Прескачах я когато реве легнала на пода. Пореве, пореве и спре, но после пак старата песен на нов глас. Говорих с мил и благ тон, с остър и каращ се (истеричен както казва баща й), пошляпвах я по памперса, но всичко това без резултат. Просто тя си мръъъъъъънка за всичко. Свекър ми казва, че съм мека Мара, т.е. един път казвам НЕ!, а следващия път го разрешавам. Това от части е така, защото аз просто не издържам психически и съм склона да разреша нещо само да има малко тишийна за ушите ми.От вчера съм взела отново тактиката с милото и продължително говорене. Когато си иска слуша, когато не й изнася не.
Помогнете ми с вашия опит. Къде греша и какво да правя? (
някъде тук във форума бях попадала на тема за такива деца. Една майка каза, че е имало книжка за такива термитчета. Спомениет ми бяха, че книгата е на английски.