Дойде есен най-прекрасна, септемврийчето ....порасна!

 
Момичета, мерси много още веднъж за пожеланията и хубавите думи. Много съм щастлива да съм част от такава прекрасна септемврийска компания!  

Последната ми година с 2 отпред започна наистина страхотно. Партито беше от две части. Парти №1 в петък - празнична вечеря със семейството у дома, много пихме и се веселихме и парти № 2, снощи, с приятелите на ресторант и после на клубче. Днес релаксираме - с Йоана по леглата, а Димитър по реките  , че утре е важен ден. Йоана вече е ОК, чукам на глава, дърво и друго ако трябва.

По темите от последните дни, да се изкажа и аз, че нали и ние борим подобни проблеми. Специално за удрянето, действах така. 1. Забраних на всички около нея, не само да не използват никакви силови методи /не че се е случвало, но за всеки случай/, но и да говорят за това. Според мен едно дете не би могло да разбере, как така един може да го прави, а друг не, и на какви основания е тази привилегия. 2. Непрекъснато и повтарях, че да се удря е лошо, така не се прави, защото децата ги боли /а не защото и те ще я бият или защото ще и се карам/ 3. Казвах и с какво да замени желанието си да удари, което според мен е много важно. Примерно да каже - "недей да ме буташ", ако някой я провокира или "ядосваш ме" ако е нещо друго. Не вярвах, но това наистина пожъна големи успехи, вярно, че бавно и трудно, но както казах и преди, вече все по-често прибягва до думите, вместо до действията в критични ситуации. Между другото, ето една много интересна статия по отношение на думите. http://www.kehoeducation.com/content/view/24/149/lang,bg/ При нас този метод върши наистина чудесна работа....
Претенции проявява и тя пастоянно. По книгите съветват в такива ситуации да се даде на детето право да избира между две неща. Така, хем му се давало възможност да се почувства като личност, която има право на глас, хем да не му се позволява да диктува положението.....Абе трудна възраст, но както каза Денис през няколко поста, като си запознат с особеностите на възраста и с онова, което се случва в главите им, много по-лесно е човек да минава през този период.  Но има нещо много важно за мен и това е, че в тази възраст нито едно дете, не прави нищо преднамерено с лоша умисъл. Старая се да не забравям, че малкото ми момиче се трансформира за да премине от бебешкия период към детството и търси своето място в новото положение. Гледам да и се ядосвам по-малко за това. ... И още нещо, което е водещо при мен изцяло в подхода ми към Йоана. Има две причини поради които едно дете прави или не прави нещо - страх и вътрешно убеждение. Моето детство премина на първия принцип и си взех поука от това... Много искам детството на Йоана да мине по втория. Така се надявам, че като дойде истинския пубертет ще ни е много по-лесно и на двете....че тогава ще имам много по-малък контрол над нея.

Хайде чао! Утре ще пиша пак!

Добър вечер!
Фиб, чудесно сте си изкарали. Айде стискам  палци за утре и те чакам с разкази!
МарияФ, коликите засега минават сравнително леко /да чукам на дърво/... днес май като че  ли са по-силни, но няма драма - с гушене и кърмене отминават.
Иначе нашите дни минават динамично. 2-3 дни в седмицата Спаси е при баба и дядо. През теци дни аз съм като отвързана с малката - молове, ангажименти, срещи по парковете... Други дни Спаси е тук и повече дочашни работи вършим. Иначе ставаме към 9-10, мама пие 3 в 1 и кърми. преди това съм направила закуска за спаси, която или татко, или аз, или баба му дава. Пускаме си детски песни, танцуваме, ходим да пазаруваме провизии, играем в двора... Днес едно съседче беше у дома и си играха със спаси много хубаво, а ние с татко му приготвяхме разни хапванки, докато Джинджи спеше в количката на слънце...  Към 14-15 слагам Спаси да спи. Спи  около 2 часа. Четем книжки преди това... Времето до вечерята минава неусетно. Към 21 си имаме ритуал - Спаси носи от хладилника сладолед и заедно ядем пред тв. Следва баня - обикновено първо Джинджи, после Спаси, друг път обратното, трети път някой минава и без баня. Мъжка спалня - женска спалня... и така - дните летят, а скоро дъщеричката ми ще стане на месец! АлексаЛ, забавно е - опитай
Марлелка, мога само да те уверя, че нямаш място за тревоги относно риториката на Мими. Ако някой тр да с етревожи, това сигурно тр да съм аз - защото спаси продължава да не говори както повечето ни септемврийчета го правят. Усещам, че моментът наближава, но това да се притеснявам за определни звуци, че и за изречения...хехе...
Марианка, чудесни момичета си имаш!


Оф днес цял ден съм супер гладна... как ще ги сваля прословутите си 10 кг не ми е ясно...

  Фиби, честит рожден ден с голямо закъснение. Желая ти много радостни мигове у дома и успех в професионален план.
  Мари_Анка, много хубави снимки на госпожиците. Дано мине бързо ухото.
  Арен, 
  Рени, честита 1-ва копка. Аз мога да се похваля с нова кухня, която ще ползвам "скоро"  .

  Фиби, имам тази книжка, но на моменти ми е много трудно да кажа колко са добрички, след като единия ми ляга по земята, а другия въобще не чува какво говоря. Ех, как ми се иска да се върна около година и половина назад. Както сте писали и вие Мишето се тръшка когато не стане по неговата, 2-3 пъти се е опитвал да откопчее колана на батко си в колата и понеже големия не му позволява започват едни писъци, нямам думи.
 За говоренето- не иска да повтаря нови думи, още сме си десетина думички. Нова е само "ко". Каквото и да му кажа и той "Коо?"
 Банята - супер беше лятото. Пълнех едно корито и леген и двамата си играеха чудесно. После изкъпвах Мишо, после бати. Сега едвам насмогвам, и двамата си лягат по едно и също време и докато приспя малкия, Ванко вече е заспал в очакване да отида и него да гушна. 
Тия дни малко ме блъснаха и сега пак наново шубе, та мъжа ми ни остави в Южния парк, доста се поразходихме и сега героите спят, аз също, и за съжаление ще пропусна някого.
   

Здравейте с мирис на кафе и изгряващо слънчице!
И ние да се разпишем след дълга пауза
Чета ви и ми е толкова топло и семейно..Ирини,Ави и Чочи просто пробуждате в мен желанието да стана мама на двама ДЗ направо ме кара да ме е яд,че вече се обзаведохме
 А Фиби не престава да ми дава цвят и светлина!Специални пожеляния да ги даряваш с усмивка на всички около теб слънчево момиче!
От сутринта гледам снимките - те едни красоти тия нашите деца ей - и чета хубавите новини покрай вас и малчуганите.Определено заряда в септемврийската ни тема е не само положителен, а дори тройно такъв
При нас нещата са попроменени -днес е ден десети от сагата - Мия и градината..Аз като майка оптимиска още от втория ден я оставих да спи там и се справя детето отлично..Проблема е само оставянето сутрин..Новите дечица плачат и я разстройват..А репликите й като "Мими суша.засто деска гадина?"Айде мамо деска тая(стая),не деска гадина.."направо ме държат разтреперена доста дълго след оставянето й в яслата..Иначе там е повече от примерна..Последната ни залъгалка е да водим една по една играчките си в градината и да им я показваме Добре че има една по-възрастна леля,която май я е взела под крилото си,защото дори уикенда питаше за нея и искаше да я види.Днес не плака грам,взехме си Крокодила Гена и игуаната Ана да ги разведем из яслата Не знам вие как сте, но аз,за добро или зло,все още действам с малки,невинни подкупи като си я прибирам..
Самата аз съм си все още у дома,ходя като луда по интервюта и вече се уморих - за една позиция по три..изнервящо е малко..А у дома ми е някак пусто и прекалено подредено..С такова умиление гледам на някоя забравена играчка  И за да не съм много с мислите си преминах на шопинг терапия и други вредни за портфейла занимания,които временно повдигат духа
Пишете за големите беледжии..Мия май не е съвсем от тях..не че ни липсват бели,не си го помисляйте Но си мисля.че градината й взема енергията и у дома не е онази хуна,която беше преди това..
Много говори..Какво ли не..А от градината ми вади и неща,с които направо ме матира.Новата мода е да ми отговаря на въпросите с "ами-и-и-и.....еди какво си" с една муцунка на голямо момиче,което обмисля репликата си.Падам.Много обича да гледаме филмчета заедно и да ги коментираме..А после ги преразказва(най-силните според нея моменти).А с баба и деди се глезкаме и ..си просим "иненада и гоам подаак!"Ама като им е слабото място..не че на мен не е де
Та така.Това е от нас набързо.Представям си какъв би бил фермана ми,ако не беше набързо хихи.
Вълнуващ ден ви пожелавам!

Добро утро. Хайде и тук да се разпиша и да продължавам със заниманията
Бон Есперанс, и Хриси има любима леля в яслата - Баба Сеси(Цеци де ) Всеки път, когато си тръгваме първо я цунка, казва тау, пак дода и тогава излиза. Днес нямаше търпение да влезе при чицата, че не ги беше виждал няколко дни...Хайде бързо намиране на работа ти желая
А в сряда има родителска среща в яслата - леле, първата ми като родител Да видим какво ще ни залъгват.
Фиби, и ние я имаме тази книга в къщи, но кога ще стигна до нея - един Господ знае. Дадоха ми да прочета и една за Децата тирани - точно за 2годишния етап на налагане...
Марианка, големи сладурани са ти двете коконки
Алексал, много ще сме тези, дето ще те навиват за второ - хайде, не му мислете много
Днес съм като на разкопки - къщата ни е на нещо като кръстовище и 2 от улиците са разкопани - течове и смяна на тръби от Софийска вода...Поне ще си почина от трусовете на огромните камиони А следбед ще ходим на въртележки - утре е празник на квартала и от време оно си го празнуват хората-та има люлки, въртележки, стрелбища. Моя екстремист иска да се вози на тия за големи и баща му му е обещал да го качи...Е, след като лятото го качи на влакче на ужасите и диването се кефеше-какво да очаквам сега...
Хайде до скоро

ехооо

Марианка, страхотни са ти куклите 
bonne_esperance, а дано скоро си намериш някое по доходоносно начинание  Браво на Миичка, за бързата адаптация.
Боян много взеха да го хвалят лелите за това колко е самостоятелен, храни се чудесно сам (вече търпи лигавник и го оставят да се храни) супер предпазливо гледа да хапва, без да се олее или изцапа  е взел е да се отпуска и да ги изненадва с някоя и друго щуротия, но те това си го зная, подготвени са  Взе и да буботи повечко... "Мама ми кука ти... " стана на "Мама ми куни нее... " Онзи ден при един дълъг преход из софийските улици Ивайло караше Боян да повтаря думички... с баща им се скъсахме от смях, такива попадения имаше... Боби, я кажи къща? Къта!, Боби, я кажи, самолет? Да! Бобо, я кажи куче? бау-бау  И заключихме с мъжа ми: Едва с второто дете разбираш какво е да гледеш деца. И колко е погрешно мисленето, че имайки 1 дете можеш да му дадеш всичко... всъщност го лишаваш от най-важното!
и аз, и аз я чакам с нетърпение, нищо че съм си направо ветеранка 
На Ивайло едната учителка се смени и съм суперрр доволна. Не че сме имали проблеми преди, но беше една млада мацка, която идваше по-скоро за да и мине времето... Сега и двете учителки си личи, че занимават децата много...

Фиби, успешен старт днес  Както винаги си невероятна  Нооо аз съм и за използването на Не-то. Има случаи и неща, при които именно Не-то спасяват положението. Разбира се, след това обясняваш защо си го казал, и какво е правилно да се направи...

уффф, не е лошо да свърша и малко работа 

хубав ден 

Ехоо и от мен!

Честито на Чочи и Ирини розовите вързопчета! Да ви носят много радост и удовлетворение! И на мен ми се прииска бебенце вече, а и като чета че гледането е на голямото дете, се ентусиазирам. А и Рени с това че лишаваме детето от братче/сестриче, наля масло в огъня. (Честито строеж, Рени!)

Мария е добре. Спинка още, че заспа чак към 4. Не можах да я прибера от люлките по-рано. (Днес почивах.) Най-често казва: "Иска да излизаме, мамо", "Къде отиваме?", "Къде бяхме?'", "Какво е това, мамо?", "Иска да наняме" и накланя главицата театрално. (Но това обикновено означава че иска да отидем в неината стая и да почнем гонитби, криеници, игри, но не и да спим. Хитруша.) "Иска четем". Това последното ме довършва нощем, когато умирам за сън, а тя не заспива и не заспива. Говори за себе си в трето лице, ама аз не я оправям защото ми е много сладка така. Или като я питам "Къде искаш - в мене ли? "отговаря "В мене"...

Фиби, и аз чувам отвсякъде за този Кехау и му вярвам. Дори инструкторът ми по кормуване ми говори за тези неща - колко е важно да мислим позитивно и прочие. Ако повечето хора започнат да мислят така, няма начин да не заживеем по-добре.

Привет и от мен!

На диета съм. От вчера. Казвам, за да имам стимул да не прегреша.  Много килца са за сваляне, много. 

Момичета, благодаря!   
Както винаги с вас ми е поолекна. Явно много се вторачвам в Мими. И очаквам чудеса от нея. В крайна сметка и мама е мислела, че съм бавноразвиваща се, сравнявайки ме с по-големия ми брат. Пък двамата сме полюсно различни - и като малки, а сега още повече. Бавноразвиващият се подсказваше "Братчетата на Гаврош", редейки пъзелите си, докато милият му брат го отнасяше от изнервената му майка, защото не можеше да го запомни.  За мен остава важното, че все пак Мими отбелязва развитие с всеки ден, пък дали ще каже "хвърчило" днес или след месец... Новата й думичка от снощната баня - "поан" (шампоан).

Мари_Анка, чудесни деца имаш!  И Веси е едно голямо момиче вече, а за Мими съм сигурна, че ще преодолее трудностите, които се очертават в училище. Вие като родители правите каквото трябва, а това е най-важното. Имам си една теория, която се оформи след проблемното раждане на моята Мими и след всички притеснения, които сме изпитали с нейното физическо и умствено развитие - сигурна съм, че Онзи от горе ни е дал Мими именно на нас, защото знае, че ще се справим и ще бъдем най-добрите родители за нея. Убедена съм, че и вие сте възможно най-добрите родители за вашата Мими и тя е една голяма щастливка.  И ухото да се оправя бързо!

irinii, много приятно ежедневие си имате. Тайно се съгласих с другото си АЗ за второ дете, но ме е страх от провал, защото тук няма кой да ми помогне в случай на нужда, а с едно не е като с две. За Мими никой не ми е помагал освен със съвети по телефона, но цялото внимание беше за нея и (само мога да предполагам де) няма да се справя, а родителството не търпи провали. 

Рени, и твоите момчета са големи сладури. Големият очевидно занася малкия вече. Ех, че веселба сте. И аз съм с теб за използването на НЕ. Именно защото така обяснявам причината за нежеланото поведение. Използвам НЕ едва когато нещата са се случили. Преди това някак не ми иде отвътре да кажа "Не цапай пързалката", ако Мими не я цапа.  Това е просто пример, разбира се. А да ти кажа ли как звучи Ариел в устата на Мими  - Яю и била "гоа" (гола).

Доничка, аз чакам разказа за празника и родителската среща. 

bonne_esperance, прегръдки за приказливото ти момиче. 

Амаретка, и аз напоследък не искам да карам. "Много добре си паркирала назад от раз, ма що не изправи гумите?", "Сечеш му пътя на този", "Много близо до бордюра завиваш"... Ееееееее, то бива забележки, ма... много мърморив е станал моят мил съпруг. 

dennis ,  Голяма част от написаното от теб, все едно че за Мими съм го писала. С едната дума с интонацията сме абсолютно същите. Много ми е смешна като каже "Мими тоа" (това е на Мими стола), а аз я поправя: "Кажи, този стол е мой", и тя: "Мими моа тоа" (хем е на Мими, хем е мой).

Фиби, имаш добри идеи за живота.  Надявам се един ден и моите да се окажат добри, само времето ще покаже. Плаша се обаче като гледам колко различни сме с моя собствен брат, а уж сме възпитавани по един и същ начин от едни и същи родители. Мисля си аз колко контактно дете съм била, а брат ми е плакал непрекъснато и в детската градина е бил все на пейката до леличката и не е играл с децата, за разлика от мен, която са взимали насила от там. Това разбира се е един прост пример, който нищо не означава, но се опитвам да го свържа с поведението на нашите деца. Малко са хаотични мислите ми, но идеята ми е, че не всичко зависи от възпитанието, а и от факта как детето възприема околния свят (ей тъй, първосигнално). Дори не и в каква компания ще попадне. Личен пример съм аз, но няма да се впускам в подробности. Ако детето е склонно да бъде послушно, тогава и възпитанието е по-леко и лесно. Аз съм и друг подобен случай на твоя, затова в предишен пост казах, че не дърпам уши, защото това е най-унизителния ми спомен от детството. Надявам се да си изясня концепцията преди да е станало късно. 

Днес ще правя самостоятелна изложба на Мими и ще ви пусна снимки от галерията. 

Ха, diman ме е изпреварила. 

Липсватеми илинки но умората при мен си казва думата
Не се чувствам така пълноценно както бих искала- с две думи... обичта ми към моите момчета няма желания резултат- т.е. не смогвам  за жалост да правя всичко и... с чувствам безпомощна и тъжна особенно за Ванката.
След 20ти ще правя реорганизация някаква.
Съответно не съм ви изчела и  не ще и наваксам , но не ме отписвайте моля ви.
Мария Ф супер се дечковците

лека нощ че ме викат

Здравейте момичета ! Стефани съще ще тръгва на ясла след две седмици и честно казано , съм много притеснена , защото още си спомням как Дамяна ореваваше света в началото .
Искам да ви покажа какво сътворихме аз и още една мама на една от стените в Детската градина . Понеже на родителската среща директорката се оплака , че много малко пари се отпускат за ДГ , няма играчки и т.н. , ние решихме поне градината да придобие някакъв добър вид , да се харесва на децата . Понеже рисунката много се хареса от всички служителки в ДГ , сега ще се заемем да нарисуваме и другите стени така.

  Много е хубава
Аз съм решила да си запазя тези умения в тайна Още ме държи влага преди 12г правих едни голееееми табла в училище за класната стая на сестра ми

Ех, тишина голяма днес.
А аз в унисон с красотите на Zarrasuzuki и DZ ще плесна първата самостоятелна изложба на Мими, представена от Галерия на втория етаж и без цени за купувачи, защото картините са безценни.
Малко описателна част по представянето.  Особено на първата и най-нова картина - това са човечета, може да са в различни цветове, но на практика са зелени човечета, т.е. извънземни. Имат такъв вид, нали?! След поставяне на двете очи майката на художничката бързо вдига ръката й, защото ще станат още няколко чифта на няколко реда (сещам се за вица за двамата пияни и луните). По-дългите чертички, излизащи от края на кръгчетата, които играят ролята на глави на човечетата, представляват устите им. Моля драгите зрители да не питат защо художничката рисува по този начин устите и защо ги поставя на необичайни места. Питайте Пикасо. Иначе с просто око се вижда, че човечетата си имат коса и уши. В долната част на картината се вижда запълнено оранжево кръгче, което е ясно, че е слънце. Благодаря за вниманието!
В края на албума има 3-4 снимки на Мими с новата прическа, не са най-хубави, но...  (Ма какво не са хубави, направо са си цвете в сравнение с изложбата. Репортерът я е отразил ужасно, а най-вече операторът си е оставил и двете ръце. Ще се излагаме отново.  )

Изкуство

Привет дружки! как сте, що сте?
На симеоновския фронт - нищо ново. Живеем си идилично в планината, хапваме, пийваме, играем... и пак - играем, и после спим. Днес малката ми дъщеричка става на 1 месе. Омръзна ми да чувам от устата си фрази, които бабите ми нижеха преди, но не мога да не възкликна: Времето минава ужасно бързо!
Черпя ви
Марлелка, невероятен талант имаш! Аз си знам, че към Америка изтичат талантите на България. Прическата е направо неузнаваема - аз все си я възприемам мимката с Геомилевския перчем, а то детето вече истинска коса си има.
БонЕсперанс, добре че намина. Липсваш и сега Мия като е на училище се надявам да пишеш по често.
Весана, какво стана с вас? Често се сещам и ми е мъчно!
Също очаквам другата ви бремелинка Цвети Берова на рапорт!

Приветки,
Ирини ,честита първа от предстоящите месечинки на порастващата Верджиния.Целувки за нея.Желаем и много здраве и да папка,слушка,спина както до сега.
Бон есперанс,милата Миа как само знае какво да каже,че да преобърне сърцето на мама.
Zarrasuzuki ,супер оформление сте спретнали .Браво!
Алфи,реорганизирахте ли се?
Фиби,новата работа как стартира?С какво усещане си?
Марианка-супер снимки на двете ти госпожици.
Стели,пребори ли депресията?оздравя ли Стенли?
Алексал,излизат кътниците и ръб по ръб...ужасно подути венци.Ще чакаме да се покажат и това е.Много е разговорливо твоето момче,сигурно ще му се отдават езиците.
Рени,Доника чакаме отзиви от родителската среща 
Рени,Ичи ме изумява с желанието за четене.Щом има такова смело напред.Браво на него ей.След първата копка ,какво последва?Как се движат нещата с къщурката?
Доника,разкопките как се движат?
Амарето шофирането си е голямо приключение.Пази се.Как върви училището на Ванко?
Дз,малко посвикна ли Ники с яслата?
Марлелка,ама каква бе тази изложба за чудо и приказ  Прическата на Мими е много хубава,от последните снимки до сега доста се е променила.Порастнала ми се вижда дамата.А какви очички -звездички  По повод рисуването да ви кажа от снощи една случка.Арен рисува подобно на Мими,но неговите теми са самолети,топки и лампички.Казва: "мамо исувай ампичка!"Аз рисувам лампичка настолна нощна.Той: исувай копче да сетне! Рисувам аз шнур със щепсел и копче за щракане.Той гледа,гледа и казва;"ооо,контаче няма!"рисувам контакт,но на разстояние от щепсела.Арен казва; "щрак,щрак....ооо,ток няма!"взима ми химикалката и удължава с две линии тези две познати ни метални неща който излизат от щепсела и се мушкат в контакта.Победоносно: "ток има,ампичката сети,щрак ,щрак сети,мамоооо!"Трябва да сканирам и да ви пусна тази драсканичка.
Всеки ден нови изненади с тези деца.Истинско приключение 
Още исках да коментирам,но ще е по-късно че....работата ще ме помете след малко
Цункиии

ехооо

хеййй, Честита месечинка на малката Джинджи    Да расте добричка и да радва мама, татко и батко 

Марлелка, разби ме ти разби  Много е готина малката художничка и с прическа като госпожичка

Денис, страхотна логика е извадил Арен, супер  Ама още ли не са избили тез зъбки... хайде бързо зъбки, не мъчите детето
Със строежа какво, уж вървят нещата... имаме си подложен бетон от събота, но се окъкаха малко както се казва  затрупали една точка на геодезиста с 6 куб. пръст  , а човека изрично ги е попитал дали ще му я пазят или да си я пренесе... та ден и половина си загубиха в търсене на червена точка с диаметър 3см... абе игла в купа сено... но днес са започнали фундаментите... строителя си е дал до края на месеца да излезе от дупката... пък да видим...
Алфи, дано влезете в ритъм скоро и никакви такива мисли... неусетно ще разбереш как юнаците са в защита един друг и в опозиция спрямо теб 

Ави, ти къде се загуби?! Как сте?!

За Родителската среща... ми както се казва вече съм била, ама преди 2 години  Разказват ни за живота в яслата, за това с какво ги хранят и занимават, с какво да ги обличаме... в общи линии си изпълнявам чинно задълженията, не съм забравила  и накрая ха сега дайте и парички  но така е, трябва да се закупят материали и играчки, и на фона на действителността ни еднократно за цяла година са нищо за дечицата ни. И това в общи линии... знаете още от Ивайло, че много си ги харесвам. Имаме си нова-стара педагожка, която имахме честта за кратко да засечем с Ивайло, също много сладка...

хубава вечер