"Тате работи ... парички". Ние ли ги учим на това?

Скоро големият ми син имаше за домашно да разкаже за неговото семейство.
Обясних му, че баща му (вторият му баща) работи много, защото обича да се грижи за нас - да имаме уютен дом, да не сме гладни, да сме топло облечени.
Пак работи за пари, но казано по друг начин. Никой не работи за слава все пак.

Чела съм, че до към 5-тата година не може да се обясни на децата качествено цената на различните неща. Аз също съм се замисляла за джобни в рамките на 1 лев, но ми се струва ранко още за такива неща. 
В 1-ви клас на мен ми даваха джобни за месеца и се оправях прекрасно с тях. Благодарение на това и до днес се вмествам винаги в месечния си бюджет....но дъщеря ми ми се вижда още малка. 

Аз пък не разбирам какво лошо има в това детето да знае, че тати работи за парички особено, ако случаят е такъв-а в нашето семейство е такъв, какво да го лъжа ли детето, че баща му ходи на работа за разнообразие? И то в близките 4 години ще разбере ли кво значи "кариера", "удовлетвореност", "социален живот", "контакти" Съмнявам се!

Но може да разбере, ако му се каже, че татко харесва това което прави, че му е интересно и приятно. И чак след това да се намесят и парите. Зависи какво и как ще се обясни. Не е толкова трудно да се намерят две положителни думи за ходенето на работа и те да не са свързани с парите.

Подкрепям Радостина . Също така смятам , че е по - лесно да се обясни на едно дете , че ходи на дг , за да намери нови приятели , да играе интересни игри , да пее , да се забавлява и т . н. , а не  защото майка му и баща му трябва да изкарват пари , за да има бонбони и по тази причина няма кой да го гледа . Ами всяко дете ще каже , че не иска бонбони , а мама да си е вкъщи .

Някои от вас твърде много подценяват децата си.
Спокойно може да бъде обяснено на едно дете на 3 г., че мама продава мляко и хляб в магазина или къщи на разни чичковци и лелички и т.н. Няма нужда да се навлиза в подробности и да се разясняват детайли от професията.

Лелее... Тука е бойно поле. Аз не работех, когато децата ми бяха за градина и си ги гледах сама. Обяснявах им, че тати го няма по половин година при нас, заради паричките. Някак сякаш не върви:" Тати е на кораб, от любов към морето" Сега като работя, не винаги го правя с желание. Цял ден да забавляваш 20 лигави хлапета не ми допада, ама нали вземам заплата. Е, аз съм от работещите за пари...

Това щях да кажа и аз - то си е късмет и щастие да работиш за удоволствие и между другото това удоволствие да ти носи пари. За съжаление по мои наблюдения много рядко се получава така особено в нашия свят. Аз имам късмета да се занимавам с това, което ми доставя най-голямо удоволствие, но нашия татко за съжаление няма този късмет, той работи за "парички" - това е истината, ако идваха от някъде другаде някакви вълшебни парички, нямаше да работи точно това!

Надявай се някой от родителите на "20-те лигави хлапета" да не те разпознае в този пост. Сигурно пред тях демострираш друго поведение - колко много им обичаш децата и какво удоволствие за теб е да ги забавляваш.

На всяка работа може да и се намерих хубавото, абсол.на всяка.
Всяка професия може да се обясни и на 2 год дете,животът ни съвсем не е чак толкова сложен и може с малко мислене да се вкара в 5-6 големи категории.
Въпрос на разбиране и възприятие е какво ще изберем да кажем на децата си и какво възпитаване с поведението си-"работата е ужасно нещо,но трябва да се яде" или "с каквото и да правя помагам на света около мен и това ми носи удовлетворение и мляко на масата". Как бихме искали от дете гледано с модел 1 да учи,да има добра професия,к да харесва,да работи честно и пр-идея нямам.

Естественно че демонстрирам колко много обичам децата им. А и аз наистина ги обичам! Все пак съм с тях повече време отколкото собственните им родители... Това обаче не означава, че не ми вдигат нервите понякога, като се лигавят и хленчат, че мама и тати не идват. Но ги обичам! Привързвам се-какво да направя

Думите ти красноречиво описват отношението ти към децата, с които работиш. Сама си казваш, че са лигави и работиш за пари.

Ааааа,и мама,и мама!

Моята дъщеря вече е големичка,но и като беше малка не съм я чувала да казва подобно нещо.

Разбира се, че работя за пари Ако не ми плащаха, нямаше да ходя на работа
Колкото и да обичаме това, което правим не бихме го правили ако не ни плащаха.
Такива като теб, дето работят за слава са единици Ще съберем пари да ти купим медал.(нали повечето за тях работим)
Ще получиш и усмивка пред строя!!

Синът ми (на 3 г. и 2 месеца) знае, че мама и тате ходят на работа (защото големите хора ходят на работа), а той ходи на деска градина (защото децата ходят на детска градина). И за сега това обяснение напълно му е достатъчно. Знае къде работи баща му, бил е с него на работа, а когато съпругът ми лятото работеше на смени, идваха заедно да ме вземат от работа. И до толкова, нито аз, нито съпругът ми сме му обяснявали, че работим, за да получаваме пари, за да купим нещо. За мен е страшно елементарно "работя, за да ти купя бомбони". Според мен по този начин сама определям посоката на мислене на детето и го вкарвам в "купи ми това, купи ми онова". Налага се един модел на "аз искам" или "всичко за мен". И тук не е въпросът кой какво или за какво работи (на всички ни е ясно, че ходим на работа, за да получаваме пари) - а как обясняваме на децата си. а по този начин също възпитаваме.
Когато трябваше да гледам племеницата на мъжа ми и вечерта я слагах да спи (майка й беше нощна смяна), детето почти се разплака, че мама я няма. Беше му много мъчно и едва се сдържаше. Аз започнах да й обяснявам (на 4,5 години), че мама е отишла на работа, че много я обича, че когато тя заспи, леля ще се обади на мама да я похвали колко е била послушна, как добре си е играла и пр. Малката се разплака и каза "Знам, не трябва да плача, мама трябва да ходи на работа, защото иначе няма да имаме парички да идем при тати" (баща им работи в друга държава). Ами шокирана бях. На детето подсъзнателно е внушено някакво чувство за вина. То се чувстваше виновно за това, че му е мъчно.  И никой не може да ме убеди, че подобен род обяснения са правилни.