"Тате работи ... парички". Ние ли ги учим на това?

А защо се дразниш? Нима тате не работи за парички (перефразирано), или ти не работиш за парички! Е точно тоя тип възпитание на мен лично ми играе много лоши шеги. Аз съм възпитана в нематериалното, в това, че е чест да работиш еди какво си макар и без или за малко пари. Така бяхме възпитавани нашето поколение. И при цялата ми носталгия към ония спокойни времена ще кажа, че за мен това е напълно погрешно. Да! Трябва да има умереност в този тип възпитание, но благодарение на това аз вечно съм благотворителното дружество и вечно ме е срам да кажа колко ми струва дадена извършена работа. Така че.. не искам детето ми да бъде възпитано така. Всеки положен труд се заплаща. Всичко се купува с пари! За съжаление и здраве се купува с пари в днешно време, а понякога и любов  
Дъщеря ми от малка ходейки в аптеката пее песничка. Аптекарката й дава дъвка. В началото благодарение на възпитанието си много й се карах. Шътках й и й казвах, че не е редно това. Накрая аптекарката ми се скара и ми каза, "Остави детето на мира. Ние навремето така ви възпитавахме, обаче в днешно време не е така." Е, оставих я аз и тя знае, че труда за изпятата песничка се заплаща.
Дълбоко в мен тия неща са ми адски далечни, но човек трябва да се приспособява и да живее спрямо времето. А духовното няма нищо общо с това. Който иска ще съумее да възпита детето си в духовно ценности.

Ваче, и аз точно като теб съм възпитана в този дух, но просто от един момент нататък видях, че няма как да си отгледам децата с подобни нематериални възгледи 

Не виждам противоречие между ценноста и удоволствието от професията и заплащането.
Сещам се за някои примери. Има много деца, които ходят на допълнителни занимания по език, изкуство, спорт и т.н. Те знаят, че това удоволствие се заплаща, защото най-малкото стават свидетели на това действие. В допълнение част от децата имат разни изяви, за които се продават билети или получават някакво заплащане (колкото и малко да е то и колкото и родителите да са вложили като пари в съответната изява за костюми, транспорт и т.н.), което си е тяхно и не би трябвало да се присвоява от родителите.  В други случаи децата се явяват на спортни състезания или езикови и други олимпиади и конкурси, където за победителите има награди, които все по-често са в пари или поемане на такса за някакво обучение. И това се случва на всякакви деца, включително и на такива в предучилищна възраст. За мен това е някакъв нормален начин детето да разбере, че е редно всеки труд да се заплати и е най-приятно да получават награда или пари за нещо, в което са добри и им доставя удоволствие.

Отделно много деца участват и в благотворителни акции. Така също се учат на нещо хубаво - да направят едно добро дело безвъзмездно.

И не е съвсем вярно, че са ни възпитавали в нематериализъм. Още на първите ученически есенни или пролетни бригади се възмущавахме от ниското заплащане за работата на полето или в консервната фабрика. Но така или иначе още като ученици заработвахме някакви пари. Не виждам това как може някой да го отрече.

Аз съм на 34 години и нашия випуск беше последния с бригадите, пък и парите бяха смешни, на последната, на която брахме праскови в Петрич, ни обясниха, че не сме изкарали и за храната, дето сме изяли и за капак ни върнаха в 12 през нощта в София по време, когато нямаше мобилни телефони, дали да обяснявам как съм се прибрала точно. При това учех в 7-мо, тоест елитно училище общо взето.

С риск да офф-на малко темата заради бригадите. Завърших малко преди демокрацията, дори хванах последните студентски бригади. Като бяхме ученици, ако не се лъжа още от поне шести клас ходехме на еднодневни бригади някъде по полето и така в продължение на две седмици. После в гимназията имахме и летни и пролетни бригади с преспиване по селата. Колкото и мизерно да беше заплащането си го получавахме според заработеното по списъка на класната. Нищо чудно наистина да не сме си заработвали дори храната, но "заплати" получихме. Вярно, случвало се е да са и по 20-30 лева, но не сме оставали с празни ръце. Абе, може да е било мизерия, но го обръщахме на ваканция и купон. Не е имало проблеми с транспорта или спането.

Именно купон си беше, и то денонощен, но не е платен труд според мен 

Аз също винаги съм работила за пари и съвсем откровено си признавам, че с най-голямо удоволствие бих си останала вкъщи с детето/децата ако не бяха пустите пари. Сина ми е на 2 г., но вече повече от половин година всеки ден пита по 100 пъти къде е мама? Къде е тати? И съответно сам си отговаря "на лабота" Знае, че мама работи "в отиса", а тати "в хотела". Какво точно работим не сме се и опитвали да обясним-то и на възрастен човек ми е трудно точно да обясня позицията си, просто върша доста неща, като задълженията ми мнооого се променят. Също така на детето редовно обяснявам че трябва да отида на работа, защото там работя и ми дават пари, с които си купуваме ядене, кафе и сок, дрехи, играчки, обувки и бонбони. И че когато съм на работа ми е мъчно за него и довечера ще се върна...
Разбира се, с племенника, на 16 г. водих същия разговор по съвсем различен начин-ставаше дума за това как на другите деца им дават да излизат до късно, как не ги тормозят да учат, и т.н. Обясних му, че всяко вложено усилие многократно ни се отплаща. Дадох му примери, все с хора, които са учили, които работят на хубава работа и за добри пари. И всеки един от тези хора се е трудил повече в училище, учил е повече, за да заслужи позицията си. И така, хем работи нещо престижно, приятно и носещо удовлетворение, хем получава и добри пари. Че човека, който има добро образование, добра обща култура и който е показал че умее да учи има много повече възможности за избор, че общата култура помага и по-добре да си разпределиш доходите, да си знаеш правата, сам да си измисляш начини да си подобриш живота. И в крайна сметка да живееш по-добре
За мен е странно, че много хора намират някои видове труд за срамен. Аз лично съм работила какво ли не - сглобявала съм календари в печатница, бях продавачка в магазин за ВИК, агент на недвижими имоти, преводачка, инструктор по сноуборд, после нещо като управител на малка фирма, след това бях сервитьорка и после дойдох на сегашната си позиция. С нито едно от нещата не съм се срамувала, и като строителен работник бих работила, ако имам физическата възможност. Иска ми се моите деца да уважават всеки един вид труд, и сами да намерят баланса в живота си.

Не става въпрос за срамен труд. Има хора например, които са просто родени да бъдат сервитьори. Вижда се, че работата им доставя удоволствие и я вършат с кеф. Има и такива, на които на челото им пише "Тук съм за малко и заради парите" - тези хора вредят и на себе си, и на клиентите. Същото е с продавачките, и с всеки друг обслужващ персонал. Всъщност и на доста по-високи позиции има такива хора - които ОЧЕВИДНО са там само и единствено заради "благинките" на позицията. Неслучайно се говори за ИЗБОР на професия - ако прецениш, че една работа ти е по сърце и те устройва стандарта, който тя може да ти осигури - работи я! Затова казах, че ще подкрепя всеки избор на детето си, дори да не ми харесва на мен.
Крайностите са ми странни - когато човек учи за учител ЗНАЕ, че няма да получава колкото IT-специалист.
А когато започва работа като сервитьор, не очаква след два месеца да стане собственик на заведението.
Така че говорим за правилна преценка и реалистични очаквания по-скоро.

Работя единствено и само за пари. Парите са по-важни от удоволствието на работа, себе си имам предвид. Когато получаваш повече пари удоволствието в личен план е по-голямо и за мен то е по-важно от удоволствието на работа. 

Днес се занимавам с едно нещо, утре може да се занимавам с друго, няма значение. Важното е пари да има. Не държа да се отъждествявам цял живот с една професия - счетоводителка, учителка, или каквото и да е друго. Не страдам и да се доказвам на обществото и да работя престижна работа.

Нормално е да се говори за пари пред децата, нищо лошо не виждам в това.

Разбира се че може да се съчетае любима работа с добри пари,аз рабрах ? инак-какво отговаряме на 2-6 год дете?
Факт че почти никой не каза-работим за пари и за удовлетворение,изби в 1 или другото (и аз вкл. защото сме решили че концепцията пари не е необходима до 5год възраст поне,имам много грозни примери за обратното, както и по други причини).
Тази тема е много по-дълга,за мен,от моментния ? на дъщеря ни,и забива в много по-сложни категории,начало на основна житейска позиция е и редица др.-може би затова и така се паля с тази тема

Мен пък винаги мотивацията, че съм тук заради парите ми е помагала - така и така трябва да съм тук заради парите, ще свърша работата като хората, ще изкарам повече пари и ще си доставя и удоволствие Знаете ли, когато сервитьора посреща клиентите с усмивка, когато всичко е донесено навреме и клиента е доволен-бакшишите са мноого по-големи отколкото получават останалите На всяка една от позициите, които съм работила досега са ме давали за пример, изкарвала съм обикновено повече пари от колегите и като допълнителен бонус-спечелвах си приятели
В момента работата ми я смятат за много престижна, плащат ми много, много добре, но това не значи че някой ден няма да ми се наложи пак да сервирам в ресторант, или да чистя къщи, например. Бих работила каквото се ноложи, стига да го мога за да живее семейството ми добре. Разбира се, от всички възможности, които имам в момента ще избера работата, която най-много ми харесва и носи най-много пари, но не бих стояла безработна и оплакваща се от липса на пари защото досега съм била на престижна служба а в момента не ми предлагат такава.... Както, между другото, много познати правят-родителите ги издържат с години, защото бил завършил Финанси, а можел да си намери само секретарска работа....
Затова според мен е важно детето да осъзнае и връзката работа-пари!

А, тези с родителската издръжка и подарения апартамент изобщо не ги слагам в сметката. Те просто си търсят извинение, за да не работят. Сигурно чакат някой да възоброви специално за тях длъжността "партиен секретар".

Няма срамна работа, никога не се знае какво може да се случи, но има и работи, през които човек минава докато е млад и зелен, особено ако трябва да започне на голо поле и веднъж минал този път предпочита повече да не му се налага да се връща назад в прекия и преносния смисъл.

Не мога да ви изчета, защото работя. (Освен за кеф и за парички)

По принцип не е лошо с времето децата да научат и двете страни на медала.
Естествено, че е важно, както ние да работим обичана работа, така и децата да знаят, че това е голямо щастие, но се иска старание и целенасоченост за да се постигне.
Хубаво е и да знаят, че не им обръщам гръб понякога в събота и неделя работейки, защото съм вдъхновена от това, което правя, а защото се налага. Това също е част от живота.

И съвсем искрено, ако можех да си позволя да бъда с тях по цял ден, без да работя, колкото и да обичам работата си, щях да бъда. Дори с риск за няколко години да изляза малко от форма.
Та и за парички, и за парички се работи, извинете ме.

Радостина, затова за мен е важно на децата да се обясни съвсем искрено и реалистично-живота е така устроен, че всеки от нас има уникално място в света. Ние живеем в уникални условия - и на мен ми се иска да съм наследница на милионер и да мога да имам всичко, което си поискам, без да работя. Но, не е така. Просто се старая да постигна максимума с това, с което разполагам.
За мен мотивацията да работя е главно финансова-работя за пари. Но всяко нещо, което съм научила през живота си, всяко умение, всяко знание, както и поддържането на тялото ми в добра форма ми помага. Да си намеря по-добра работа, да изкарвам повече пари и да умея да намирам хубавото във всяка ситуация.
Давам пример - след като бях управител на фирма работих 4 месеца като сервитьорка в САЩ, понеже бях там за кратко това беше най-доходната работа която успях да намеря. Първо, след работата като управител това беше страхотна почивка за ума - несравнимо облекчение беше, че като се отчета вечерта можех повече да не мисля за работа! Без постоянно да се чудя дали не съм забравила важен мейл, дали не изпускам поредния краен срок за поръчка, кога и на кой от партньорите да се обадя и как да ги убедя да си платят навреме, откъде да съберем парите за следващата поръчка и т.н. Второ - понеже биографията ми е интересна все се намираше за какво да се заговорим с клиентите   Та си имах редовни, които все при мен си сядаха и съответно все си тръгвах с хубави бакшиши При това работата е динамична, та го отчитах и като възможност да вляза във форма.
Всичко това го пиша, защото при децата не е важно само конкретно какво ще им се обясни, но и какво е отношението ни към нещата.
Аз на моето дете се опитвам да му покажа че се гордея с това, че си върша работата добре, че се справям с най-трудните неща, че ме търсят. Да, ходя там за да изкарам пари, но понеже си върша работата добре шефа ме уважава, плаща ми добре, работя в хубав офис (където има интересни химикалки, моливи, книжки и т.н.) и работата ми е приятна. Е, не толкова, колкото да сме си заедно с детето.....

Да ви попитам,
Колко хора според вас в България, обичат работата си, изключваме ССФ ?
Повечето хора бъхтят по цял ден, за ниски заплати, без или с, минимални осигуровки, какво да каже този човек като се прибере.
Тати работи защото си обича работата ли? Просто това е действителността. Дай боже, децата ни да работят това, което искат и с огромно удоволствие, но колко от тях ще са така?
В днешно време, парите са водещи, и за да си здрав, и за да си хубав и задоволен, апропо, и за да си щастлив (донякъде). Гадно е, но е така.
Дали детето от малко ще разбере това, или ще се сблъска изведнъж с действителността?
Аз лично не знам кое е по-добре!