По какво не искате да приличате на родителите си?

  • 4 950
  • 70
# 15
Отпицанието при мен беше в тинейджърската възраст и малко по- късно. От известно време преоткривам родителите си и осъзнавам, колко хубави качества има у тях. Това, което не бих взела от майка си е прекалената амбициозност, проектирана върху детето. Има и други дребни "дефекти", които не ми се струва фатално, ако съм наследила.

Мерси за отговора Simple Smile.
Виж целия пост
# 16
Вече минах на етап да искам да приличам по много неща на тях.  Simple Smile
Виж целия пост
# 17
Не искам да съм толкова честен човек като баща ми и толкова добра и раздаваща се на хората като майка ми. Притежават тези качества в излишък и чак понякога им се ядосвам.


Същото положение!
Виж целия пост
# 18
Не искам да съм избухлива като баща ми. Както и да обръщам внимание на някакви незначителни неща, за които да избухвам - пак като него Crazy
Иначе те са най-прекрасните родители на света  Hug
Виж целия пост
# 19
 Повече се плаша от нещата, по които не им приличам сега когато имам деца.
Виж целия пост
# 20
Повече се плаша от нещата, по които не им приличам сега когато имам деца.

същото.

Не искам да им приличам (да им наследявам) болестите...
Но все по-умело крача и към последните им открити  Confused
Виж целия пост
# 21
Майка ми е твърде обсебваща за околните си личност- не желая да съм като нея.
Всичко гледа от собствената си камбанария и винаги тя е онеправданата.
Също така твърде много се оплаква от липса на пари и става смешна, изхождайки от факта какво, къде работи и колко пари взема.
Виж целия пост
# 22
Не искам да им приличам (да им наследявам) болестите...
Първосигнално -и аз за това си помислих... Confused

Искаме или не обаче - всички носим частици от родителите си и рано или късно заприличваме на тях LaughingКъде повече- къде по-малко, но е факт.
Майка ми не искаше да е като баба ми в някои отношение, но беше започнала много да заприличва на нея Laughing
Виж целия пост
# 23
Не искам да съм толкова избухлива, но май е късно вече ...  Confused
Виж целия пост
# 24
Знам, че звучи ужасно, но - по нищо не искам да приличам на тях. Цялостната концепция за живота, и най-вече на родителството, са ми  абсолютен антипод на техните. И докато в пубертета и преди да имам дете бях много снизходителна към тях (опитвах се да разбирам и прощавам), след като и аз станах родител наново осъзнах колко безотговорни, егоистични и не-добри хора са. Така че ако някога по нещо заприличам на родителите си, това ще е най-големия провал в живота ми. Единственото хубаво нещо в цялата работа е, че те одобряват това ми решение и доста често чувам "Много добре се справяш, а не като нас..."
Виж целия пост
# 25
Истеризмът на майка ми и непукизмът на баща ми  Crazy

Не, че и аз не си ги обичам, ама... ако може без тези екстри  Wink
Виж целия пост
# 26
Да поучавам и да давам акъл. Неизбежно е за възрастните, но се старая доколкото мога да го избегна.
Виж целия пост
# 27
Не искам да приличам на баща си. Ако заприличам на него, сериозно ще поискам някой да ми тегли куршума. Напълно безотговорен, без образование, бивш алкохолик, зарязал жена си и единствената си дъщеря.
На майка си не искам да приличам само по едно нещо - ядоса ли се, да не си й пред очите. Или е много спокойна, или много бясна. А бясна ли е, не се сдържа. Но суровата истина е, че съм пълно нейно копие и ДОРИ по това си приличаме.
На баба си не искам да приличам по това, че все си трае, все гледа да угажда на другите, в следствие на което само я мачкат...
Виж целия пост
# 28
Колкото повече одъртявам, толкова повече заприличвам в някои неща на баща си и на майка си, което си е един малък ужас за мен.
Но също така, колкото повече пораствам, толкова повече започвам да виждам и положителните качества в тях.
Виж целия пост
# 29
Приличам на баща ми  Peace и външно и по характер. Не мисля. че може много-много да се избяга от модела на родителите ни, не, че е невъзможно, по-скоро те са ни като вграден пример за нормално или не.
Не искам да приличам на мама - тя е ..
Майка ми е твърде обсебваща за околните си личност- не желая да съм като нея.
Всичко гледа от собствената си камбанария и винаги тя е онеправданата.

Невъзможно е да я задоволи каквото и да е мое постижение винаги трябва да мога и още.
На татко (бог да го прости ) нямам против да приличам - най-силния добър и изобщо ... мъж. Няма го вече, но пък понякога ми се струва че го виждам пак в сина ми. Вярно е, че съм момичето на татко, но пък нямам дори и една единствена забележка към начина, по който ме е възпитавал и отглеждал. Искам да мога и аз така да възпитам сина си.  
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия