Баклава и базбуса всички арабки заслужават да вкусят - празнична 88

марси и аз ще се присламчя към тебе да слушам... наготвила съм си яхнийката за вечеря и ще сложа нещо от анимал планет за допълнение и съм готова преди новините за някоя друга приказка
дано пуснат Лили обратно, ще слушкаме тука...
Белбейка къде си по пътищата, Либра и тебе те мисля, рафаела как е Анто?

Марси, ти почитател на преживяното ли си или на сапунките (не визирам Латеа!) Тя и моята история,ако си спомняш, започна с много слънце и романтика,но не всичко (даже почти нищо) в живота е розово до безкрайност. Ти го знаеш по-добре и от мен. Но за слънцето и най-вече за топлината ти завидях. И тук грее,но духа ужасен вятър и склоновете и на Рила, и на Пирин са бели 
Наде,това с анимал планет ме разбива направо - всеки път се хиля 
Да ви кажа честно не съм сигурна дали да не прескоча следващата част от приказката.Знам,че ще предизивика доста разностранни реакции и след този снимков скандал днес,не съм сигурна,че искам още да се натоварвам негативно.Ще си помисля и ще реша...

  Ехоо, как е настроението на този етап?
  Ние поспахме с малкия дружно и сега сме готови за подвизи!
  marsy,Ani Sim,Наде , Шехи- благодарим за милите думи!
  Шехи- задължително среща другото лято! Деси също е близичко там , няма да се излагаме ще заформим групичка и е Южна България
  Наде, да другото семейство са от Бахрейн също( ако имаш предвид тези с бъклицата и погачата) , з-то май има и една снимка с кумовете ни , които са си българи?
 
   
   
 

олди ,аз не гледам нищо, което не може да е реално, тоест никакви латино  или прекалено сладникави сериали , биг брадери, или за секса и жената от градски тип!
преживяно ,разбира се!

И аз така знам,щото..

Стига бе, Шехи!
Не би трябвало да ти пука, какво биха помислили другите и как биха реагирали на написаното от теб, това си е твоят живот и ти решаваш, как да протече той при определени обстоятелства...Не плащаш данък обществено мнение,нали?!Разбира се ,ти и единствено ти решаваш дали да продължиш с по-нататъшното  развитие на историята, но лично за себе си бих казала, че  ще се радвам да чуя нещата в реалистичния им вид, а не украсени с цел да задоволят нечии идеалистични очаквания....В край на краищата добре знаем, че не всичко е розово... Надявам са да размислиш и да споделиш!

ехееее здравейте и от мен! След малко ще видя снимките от сватбата на Дина!
Рафи голяма красавица! рокята ти е много хубава!
Днес забелязах по центъра ,че доста студенти араби тази година ,дори в ресторанта който ходя редовно имаше две девойки и две др момчета!
Дано бързо да мине 20 дневният й бан!  
всяка седмица в училище става все по и по трудно,поне днес се разведрих взех си яке и обувки за зимата,малко рано де!  
Честити празници на всички празнуващи!
Наде и аз вчера гледах бг сериала,горе долу хубав ,но много превзето ми играеха,особенно момичето Елица,не ми харесва как говори!
Относно дисциплинта в училище нямам думи... уча в Проф.гимназия по текстил и моден дизайн с момичета около 600 и 130 момчета...
Какви момичета съм видяла и с какво поведение ,по всякаква критика! като спомена ,че почти във всеки час се гримирват и тн...
много прегръдки на всички!  

Такаа, Теди,права си, разбира се. Да видим тогава как ще продължим без декори  Отивам да си измия зъбите и ще попиша 

  Шехи , аз бях написала почти същият пост като Теди , но не го публикувах- не ми се искаше да звучи като агитация да споделяш толкова лични неща , освен ако самата ти не го чувстваш- без притеснения!
  На 100% споделям мнението на Теди и мисля , че никой няма право на упреци примерно- след като става въпрос за твоя живот , подробности , от който ти толкова щедро споделяш с нас. Ти не съдиш никоя от нас за реакциите ни , избора ни или убежденията ни- коментираме -да ,искаме и даваме съвети, да , но от там нататък всеки си е с глава на раменете
  Аз отивам да приготвя нещо за хапване , с едно око и ухо гледам/слушам  Dancing stars и чакам разказа ти!

Мерси че ме харесахте като булка  само да не каже някой сега колко съм различно щото .....  
пожелавам на всички бъдещи булки да бъдат още по хубави 
Спорти удрям ти едно рамо и се обръщам към модераторите по повод обясненията за размера на изображенията в един постинг - аз също разбрах че всяко едно изображение може да е с цитираните размери, а не всички взети заедно, така че Модераторите да си поправят правилата на форума, моля!
Наде добре сме с Анто, мъчим се да бягаме от грипа.......

Момичета пускам ви нещо да се посмеете, да оправим настроението преди Спорти да продължи с приказката, да уточня че не аз открих бисера, само го копнах  да не се обидят русите мами 

"Писмо на майка-блондинка към дъщеря й -блондинка.

"Здравей, скъпа дъще! Ако получиш това писмо, значи е пристигнало при теб. Ако не го получиш, обади ми се и ще ти го напиша пак. Пиша ти да бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Времето тук е хубаво.Миналата седмица валя само два пъти: веднъж в началото на седмицата валя три дни и към края на седмицата валя още четири дни. Между другото за онова палтенце, което искаше, чичо ти Васко каза, че ще  дойде много тежко за колет с тия големи масивни копчета, та за това ги  отрязах. Заший си ги обратно, сложила съм ги в десния джоб на палтенцето. Баща ти си намери нова работа. Сега под него са 500 човека! Коси тревата на гробищата. Сестра ти Сийка наскоро се омъжи и  чака дете. Още не знаем какъв пол ще е бебето, така че засега не мога  да ти кажа, чичо или леля ще ставаш. Ако е момиче, сестра ти иска да го кръсти на мен. Малко странно решение, да си кръсти дъщерята Мама. С  брат ти Тони наскоро се случи интересна случка: затвори си колата, а  ключовете останаха вътре. Наложи му се да се върне пеша до вкъщи (10 километра!), за да вземе резервните ключове и да ни пусне да излезем  от колата. Ако случайно срещнеш леля си Юлия, предай й поздрави от мен. Ако не я срещнеш, нищо не й казвай. Мама

P.S. : Исках да ти пратя малко пари, обаче вече залепих пощенския плик." 

олди ,май не разбра шеговития тон , изобщо не съм искала да засегна тебе  или някой ,  май днес наистина сте вкиснати!  исках да освежа малко погребалния тон, но както и да е! неправилно сте ме разбрали ,дори и теди, дина, за което съжалявам наистина! 
имах предвид, 4е е по-истинско като тебе да го разказваш както си го усещала,  при това толкова нагледно,! 4ак народът си го представи гадния  фризьор, аз  пък го преживявам всеки път като се подстригвам, тоест на 2 м! та сори, пак! аз те 4ета с кеф и  в египетската тема! дори се 4удя да ходя ли до египет? 

  Ооо, днес наистина нямаме никакви комуникативни умения, хич не се справяме
  marsy-  аз лично не визирах теб или твой пост като писах на Шехи !
  Имах впредвид притесненията и , че разказът тепърва ще предизвика разностранни реакции... както и да е - надявам се никой на никой да не е обиден Абе тя още нищо не е разказала и ние успяхме да се омотаем , а после...
  Рафаела Та то има ли руси мами между нас

Моля, посочете ми къде пише: всяко едно изображение?

Вашата работа стана като в приказката: "Пусни го под одър, то се качи на одър"! Спрете се!
 
Хайде, пак, но този път четете по-внимателно, моля:
Максимално допустим размер на изображение, публикувано в мнение:
ширина - до 470 пиксела
височина - до 600 пиксела

Когато желаете да покажете дадено изображение в мнение, но изображението е с по-голям размер или обем, може просто да укажете линк към него - така, хората, които проявяват интерес ще могат да го видят без да се натоварва трафика на останалите потребители.
Изображения в мненията, неотговарящи на условията, ще бъдат замествани с техния адрес, указан като линк.

Колко по-ясно от това аз не знам?

Мисля, че отдавна трябваше да се запознаете с предназначението на форума, защото хич не сте наясно: Форум за обсъждане на специфичните проблеми при раждането, отглеждането и възпитанието на децата в чужбина - необходими документи, изследвания, имунизации, захранване, езиково възпитание и т.н.

Като съм почнала, да акцентирам и на това (за пореден път), че отново му е време:

Момичета кокичета  

Олди, аз ще се присъединя към Теди и Дина   Много съм зелена тук  , за да давам акъл, ама да си кажа Тук ежедневно си споделяме къде по-големи, къде по-малки неща от личния живот и вярвам, че никой никого не кори. Съвет всеки дава, лична поука може да си вземе, да покаже подкрепа, ама съм сигурна, че камък никой няма да хвърли.. защото безгрешни няма. Знам, че всички тези неща, които ти ги пиша сега, са ти пределно ясни, ама ги казвам за кураж  
Сигурна съм, че не от пошло любопитство и не за да ровим в личното ти пространство, всички тук ти казаха това! Напротив, с най-топли чувства   А решението си е твое как ще решиш, че ти е по-добре да постъпиш - да споделиш или не. Въпросът е да можеш да го направиш спокойно  
Рафаела мерси за писмото..
Марси, това все едно аз съм го писала  
преживяно ,разбира се!

Охх, пак се отнесох, мислех само два реда да пиша  

Една ветровита нощ (трябва да е било през февруари) момчето ме взе от хотела ми и отидохме в комплекса 1001 нощ, за който ви разказах преди. Там имахме много приятна среща с едно семейство - бащата беше шеф на охраната на един хотел, а съпругата и дъщерите му бяха дошли от Кайро на гости. Единственото неприятно нещо беше,че седяхме навън и на мен ми беше адски студено. Приказвахме си, смяхме се, разходихме се с дъщерите из комплекса, разговаряйки на англо-арабски. Дойде време да си ходим. Аз бях премръзнала направо и се поразмрънках на момчето,но нищо прекалено. Отидохме у тях и ни в клин, ни в ръкав той  ме попита дали съм решила дали ще си сменя религията.Аз спокойно му отговорих,че на този етап не мога да го направя. Той побесня и ме попита отново, аз повторих, че няма да го направя, защото сърцето ми не го иска. В същия момент получих най-невероятния шамар през лицето и се прострях на леглото. Разревах се колкото от болка, толкова и от обида. Голяма грешка! Втори шамар...Разхлипах се още по-силно. Момчето каза,че ако не млъкна, ще ме смачка от бой.То това ми беше пределно ясно,но за съжаление бях изпаднала в криза и не можех по никакъв начин да се овладея.Освен това адски се изплаших (тъй както съм куражлия човек),защото си дадох сметка,че никой не знае къде съм точно и ако нещо ми се случи,няма как да ме намерят.Пустинята не беше далеч, можех да си изгния там...От тези мисли ми стана още по- зле. Момчето съвсем освирепя и ме заразмята из стаята. Опитвах се напразно да се взема в ръце и да се предпазя.И през ум не ми мина да се защитавам и да го удрям аз,защото тогава вече напълно щеше да полудее. Каза ми да млъкна и да се измия,защото не може да ме гледа разревана.Понеже това не се получи съвсем, той ме грабна, тегли един шут на вратата на банята и ме хвърли вътре. Слабичък беше,ама много як! Най-после успях да се наплискам малко с вода и да се посъвзема, спрях да плача, казах му,че съм добре и че трябва да се прибирам.Единственото ми желание беше да изляза от този апартамент, да съм навън, за да мога,ако трябва да хукна да бягам. Слава Богу, той се поукроти, излезе с мен, хванахме такси и поехме нанякъде.Той мълчеше, аз се молех на ум да се прибера един път в хотела и да се заключа в стаята си. Спряхме някъде по пътя, той слезе да говори с някой и аз с последните няколко импулса, които ми бяха останали, се обадих на приятелката ми (тази, с която бяхме споделили онова абсурдно пътуване през Германия).С две-три думи и обясних ситуацията.Исках просто някой да знае какво ми се случва,за да може да ме потърси по-късно и ако не ме намери, да знае,че съм в беда. Естествено, тя се изплаши много, но беше достатъчно адекватна, да ми даде кураж и да ме успокои. Най-после стигнахме хотела. Момчето само промърмори,че ако ме види с някой друг, ще го убие. Както и да му се обадя само в случай,че съм си променила решението относно смяната на религията. С цялото си нахалство ми поиска пари за таксито. Аз му захвърлих  няколко лири и тръшнах вратата. Идеше ми да му избухам един във физиономията, тъкмо ми идваше удобно както бях над него (той седеше отзад), но се въздържах...
Прибрах се, наплаках се и накрая напълно изтощена заспах. На сутринта приличах на жаба в лицето,но нямах някакви сериозни белези. Поне не видими. Страхът ме държа най-малко 10 дена.Имах кошмари нощем, събуждах се ужасена, не излизах от хотела, но с времето се преборих.
След няколко седмици се опитахме да се сдобрим, той плака много, разтопи ми сърцето за известно време.Така или иначе нищо нямаше да излезе. Обичах го много, той мен също,но нямаше начин да преодолеем различията. Не и в нашия случай.
Междувременно обаче бях получила шанса да започна нова работа в най-добрия хотел там.Започваше нов етап от живота ми в Египет.
Почти всеки друг на мое място, след станалото би си събрал багажчето и панически би напуснал страната, опитвайки се да я забрави завинаги. Признавам,че и на мен ми минаваха подобни мисли. За щастие само за кратко...