ПРОБЛЕМ ГОЛЯМ

И на мен ми стана много нъчно за малкия милия. И нас ни чака учене на гърне , но още не сме пробвали

Додо, дано детето се успокои, това е по-важно от това докога ще ходи с памперс. Гледай неговото спокойствие, а това докога ще ходи с памперс в крайна сметка няма значение.
Аз като страничен наблюдател останах с една въпросителна след прочетеното. Според теб кое притеснява повече дечко - нежеланието да "ходи по нужда" извън памперса или отнемането на атрибута памперс? Защото си мисля за варианта да го успокоиш, че няма проблем да се напишква и нааква, когато е без памперс. Имам усещането, че това няма да се случи много пъти. Тоест имам усещането, че защото детето вече е голямо, може да се чувства притеснено, че няма да се усети, ще се напишка или наака и един вид ще ви разочарова. Уфф, много сложно го написах, не искам да се правя на някакъв тънък психолог, какъвто не съм. Просто идеята ми е, че детето може да се страхува да поеме отговорността и да има нужда да знае, че дори и да се напишка или наака много пъти извън памперса това за теб не е никакъв проблем.

Не смятам, че това е проблема. Всеки път , когато се напишка в гащичките почваше да пищи, все едно ужасен. И аз всеки път го успокоявах, че нищо страшно не се е случило и че това, че се е напишкал не е лошо и че понякога се случва. Обаче това не го успокояваше - дори напротив, пищи още повече. Не ще да чуе изобщо. И от там мисля, че предпочете да почне да се стиска пред това да се изпусне и от там дойде големия проблем.
А защо е този ужас и аз нямам обяснение.
Днес си е с пампа цял ден. До късния следобяд вече спря да повтаря, че не иска да пишка и всичко се нормализира да чукна на дърво. Но само с ходенето, иначе е ужасно изнервен и врещящ, някакъв ад е. И само ме търси да се гушка в мен, не мога да ида аз да се изпишкам...

Аз не правя опит да кажа какъв е проблема
Моята идея беше да успокояваш детето, че не е проблем изпускането в период, когато то е спокойно и вероятно с памперс. Тоест да го правиш превантивно и преди да направиш следващия опит за махане на памперса. В период, в който и двамата сте изнервени или пък СЛЕД като се е изпуснал ефекта помоемуе в друга насока.
Успех и споко - ти питаш, ние предлагаме, не бързай с не-то!

Здравей, Додо!
Много съжалявам, че така така се е случило с вашето обучение. Моят син е на 2г. и 10м. Досега ходеше на ясла и уж там ги учат на нещо, но май всъщност нищо особено не е научил. И понеже от следващата година ми се искаше да го запиша в детска градина, реших да използвам лятото, за да го науча да си върши работата в гърне. Всичко е провокирано от това, че в детската градина искат децата да имат изградени навици  , а това че има различни деца и родители, които не държат на първо място на тези неща, въобще не ги интересува. И така, преди около 3 седмици започнахме. Първите няколко дни ги прекарахме около гърнето, за да успея да го хвана няколко пъти и да го накарам да го използва. Тук имах успех и малкия разбра за какво става въпрос (допълнително усложняващо обстоятелство е това, че той е със силно увреден слух). След това се започна психозата. Сяда на гърнето, но не прави нищо. След това става и започва да обикаля насам-натам присвивайки се и пак сяда, пак нищо не прави; понякога успява да се изпишка полуприклекнал в гърнето; един път се изпишка прав, ама голям зор, докато стане; понякога се напишква в гащите. Всичко това означава, че разбира какво се иска от него. Само че, не му харесва. Стигне ли се до самото пишкане и край! Почти непрекъснато е на гърнето по свое желание, очевидно му се пишка, но някак си не може да се преодолее и се стиска до последно. Но все пак върши нещо. С акането е по-трудно. Също сяда на гърнето, но се отказва. И по някое време дойде с виновна физиономия, а акото му виси от дупето и го слагам на гърнето и там довършва работата. Но всичко това е в последния възможен момент. И ми се струва, че и при него, откакто започна обучението голямата работа започна да я прави по-рядко. Явно отлага, докато не стане нетърпимо. Лошото е, обаче, че когато реших, че може би трябва за малко да намалим темпото, вече нямаше връщане назад. Той пък иска да ходи с гащи и не иска памперс и май ще трябва да продължим, а на мен ми е мъчно, че така се стиска и му е толкова трудно (ще им се не знаят и учителките и директорките и т.н. ).
Та, исках с всичко това да ти кажа, че ако можеш за малко да отложиш, докато той позабрави, може би е най-добре да постъпиш така. Но, както става ясно, нищо не зависи от нас, колкото и да си мислим понякога, че е така. Желая ви успех и дано по-бъро юнака забрави тези неприятни преживявания. И ти също! 

Додо, не съм чела останалите, но...

Явно детето се е уплашило и много трудно ще излезе от това състояние. Аз бих го оставила да се успокои за известно време. Просто 1-2 месеца, докато съвсем се опомни от стреса. И бих забравила изобщо варианта да го доближа дори до гърне. Като мине достатъчно време и видя, че е преодолял ужаса (каквото и да го е провокирало) бих започнала отдалече с леееко убеждаване и приказки. И бих включила бащата активно. Без да го насилвате. Първо само с приказки "Ето така правят мъжете, виж тати, хайде да се опитаме, искаш ли някой път, не сега, да видим дали ще ти хареса" и разни от сорта. И когато покаже, че има готовност и започне полека-лека да свиква с мисълта, тогава баща му да се опитва да го придума. Просто да е много полека и с много подготвителна работа. Това ми идва наум.

А когато се опита да се присмее на брат си твърдо, но любезно ще му говоря, че "ето, брат ти расте и иска да стане като големите мъже. те не ходят с памперс. виж тати." Ще му дам да разбере, че това е правилно, а не повод за подигравка. Все пак Денис е достатъчно голям, за да схване.

Започнах да уча сина си да ходи на гърне преди 1 месец. Преди това също правих няколко неуспешни опити, но преди месец твърдо реших- още повече,че от септември тръгва на ДГ. Първата седмица беше някакъв кошмар- по същия начин се стискаше, не пикаше по 5-6 часа, при условие,че пие над 1 литър течност. Преди акаше по 1 дори 2 пъти на ден, а сега започна да прескача не ден, два. Не искаше въобще да сяда на гърнето дори за секунда- опъва се, крещи, реве. Купихме детска седалка за тоалетната чиния- пак същата история. Знаеше за какво става дума и влезаше при мен или баща си в тоалетната и ни подканяше: "Айде пиш." Но той такива неща не правеше. Когато вече не можеше да се стиска се напикваше с рев гащите. Това продължи около 10 дни. После се отпусна и започна да си пика и ака без притеснение в гащите, след няколко дни започна да ми казва по време на самото напикване,че пика или ака. След още няколко дни започна да казва кога има пиш, но не искаше да сяда на гърнето и ревеше, пък му се пикаше. Но и това преодоляхме и за около 3 седмици се научи да си казва .
Но дойде проблема, че когато сме на вън не искаше нищо да върши и се стискаше докато се приберем в къщи. Но от вчера пикаме и на вън , даже му стана много интересно и днес 3 пъти е пикал на вън.
Аз съм изключително щастлива, но тези 3 седмици си скъсах нервите, но сега съм

Добре, но три седмици са много време за подобно изживяване и стискане. Как се престраши ? Травмата е голяма за детето, поне за моето.  А и това стискане е опасно. Денис например не беше акал от понеделник до четвъртък. Вчера забелязах, че са му избили големи червени пъпки по коремчето и кръста. Вярно, че са 4-5, но той никога досега не е имал такова изприщване и аз съм убедена, че това е от токсините.
Непишкането пък вреди на бъбреците. Денис се потеше, косата му ставаше на вода от стискане и зор.
Айде остави това, но психиката на детето ? Това е един вид принуда, която може да нанесе неподозирани вреди върху нея. Ето ние втори ден пак сме с пампата, но той пак от време на време повтаря, че не иска да пишка, ужасено раздразнителен е, едва го издържам вече. А отделно някаква маниакалност да стои гушнат в мен. Постоянно. Силно притиснат. Все едно го е страх от нещо. Да не говорим, че за два дена е изял една купичка кисело мляко с бисквити и три парченца сирене с мед.
А кажи ми как да издържа три седмици, като това е положението за три дена едва.

Егати, сега пък почнах да се чудя дали не сбърках, като пак сложихме пампата

Додо, аз най-малко съм комптентна в случая /именно поради липса на опит/, но така обективно отстрани, в едно нещо съм сигурна, че в този момент най-важно е психиката на детето и спокойствието му. Дори и още година да мине преди да се осмели да свали памперса, става въпрос за година, а психическите травми остават за цял живот, така, че...мисля, че дилемата изобщо трябва да изчезне. След като сега си сложила пак памперса, не го махай изобщо, може би е нужно малко повече време да се успокои, но ако има нова промяна, това ни най-малко ще внесе подобрение, а напротив. Та сега като се успокои, че отоново е с памперс, може би ще се упоскои и по принцип, макар и по-бавно. Може да е голям, но аз винаги съм мислела, че може да има причина поради, която едно дете  да изпитва такъв ужас и страх от ходенето до тоалетната, може би това е нещо специфино само за него и е ужасно, когато другите не го разбират - именно затова може да е толкова уплашен, така, че продължавай в същия дух да го успокояваш...защото спокойствието му е по-важно от всичко останало в момента ! Кураж !
И да допълня, не се притеснявай за това, че не е ял почти нищо през последните няколко дни, след това задържане на токсини, както сама знаеш, е добре да се пречисти организма, той сам си регулира, и освен това от този стрес е нормално да няма апетит, като се успокои още малко, ще дойде и апетита -  постепенно всичко ще си дойде на мястото, сигурна съм  !   

Додо, я не се коси. Не си сбъркала като си му сложила памперса пак. Няма възрастен с памперс. Рано или късно ще дойде и вашето време да го захвърлите. Остави го поне половин година на мира, а сега най-добре опитай да му дадеш малко дуфастон, че не е хубаво толкова вдреме да не ака. В неговата ДГ и без това повечето деца са с памперс и на никой няма да направи впечетление един памперс в повече

Дуфалак бре Лекси
Дуфастона е за задържане на бременност

Чудя се дали там нещо не са го травмирали, когато зимата решихме да го махаме и сега пролетта пак.

Ох, така ме напуши смях с този Дуфастон, че забравих да напиша, че той от вчера е на Дуфалак. А никога, ама никога не сме имали проблеми с акането, като часовник е бил винаги !

Ох, сори, ама на мен нали и това ми е все в главата
Питах Цуца, никой нищо не им секара, че са с памперси. И почти всички са с памперси. Туко-що изтърси, че и на нея са и сложили памперсче в детската .

Алеле мале ! Ти ме разби