Преляла ли е вече чашата...

Описаното е прекрасно. Аз съм добър татко, осигурени сме , всичко съм дал на жена си... А дали е така?
Аз от позицията именно на такава жена сте изразя собственото си виждане.
1. Кариерата в застой и няма изгледи скоро да се променят нещата и въобще да се променят ( поради това съм неудовлетворена и колкото и да се опитвам да намеря равновесие някакво не се получава, и как след като всеки ден в които не работя по специалността си е седмица крачка назад)
2. Поради непрекъснатото задоволяване на желанията на децата и мъжа нямам никакво време за себе си а дори и да го имам го използвам единствено за да седя и гледам пред себе си или да ровя в интернет (тоест глупости), просто вече когато опре до мен всякакво желание и намерение са се изпарили - това не ми пречи обаче даа не спирам да повтарям на съпруга си как нямам време за себе си и за козметик,фитнес -  но не че той ме чува, а пък дори и да ме чуе обикновено се получава ето отиди сега аз гледам децата - след като съм ги нахранила, облякла, бърсала дупета, чистила, готвила, дали точно сега ми е до козметик и глезене на себе си.
3. Дразни ме несъобразяването с мен и непрекъснатите претенции които другите имат към мен. - От страна на децата ОК малки са и не могат да са толкова съобразителни колкото ми се иска - настояват за сега и веднага, но съпругът ми родителите - ИЗВИНЕТЕ - не съм ви длъжна нито да поема част от товара на вашите ангажименти само защото съм в къщи ''без работа'', дразни ме че ме приемат като даденост а не човек със собствени желания мисли чувства и ме дразни когато решат даа пренебрегнат собственото ми мнение и съпругът ми например без да ме пита да пазарува  за родителите си с нашите пари.
И още куп ето такива дребни неща които биха могли да ''преобърнат колата''
Да съзнателно съм го избрала - майка съм 24ч./24ч. - и баща им колкото и да се старае, не е с тях постоянно,
той има мечтаната работа, кръг от приятели, АЗ - наакани дупета, сополи, и клюките на детската площадка.
Той има само следствие, АЗ целия процес от замисъла до реализацията и накрая резултата на детските желания.
Той - има представителните функции на партита, РД и т.н. АЗ - съм нон соп съпорт на всички ( и се чувствам като втора класа човек)
Какво искам:
- да подишам свободно, без притеснения
- да ми се говори от време на време за любов и да има някаква романтика
- секс
- поне веднъж в месеца сами на ресторант, опера, театър, кино
- да решаваме семейните въпроси заедно
- да имаме установени традиции/правила (напр. всяка неделя на Витоша)
- да общуваме - като се интересува от мен а не Детето как е , слуша ли днес, на какво играхте - Сори но не съм бейби ситъра...
и куп други простички неща...като например остави ми време за да направя проекта за детската стая и намери време за да го обсъдим заедно.
- да липсва ми именно това заедно и семейство а не непрекъснатото разчленяване на детето, татко и майка - това не е играта от дестката градина
- да съм УВАЖАВАНА
Писна ми от затворения луксозен кръг в който се въртя и като че ли в основата на всичко е липсата на Човека до мен - от разбирането, топлотата, сърдечността ...
Разводът не е решение...със или без него проблемите ще ги има ...дори ще се умножат излишно. Истината е в говоренето, споделянето и разумните компромиси, но като че ли най-вече в това да не проявяваш твърдоглавост да се вслушаш найстина в това което ти споделят да го обмислиш ако не ти е ясно да попиташ и не само на думи но и на дела да покажеш че си човечен.
Ако си сгрешил да кажеш - да найстина беше грешка, не мога да гарантирам че няма да се повтори, но мога да се постарая.
Ето защо точно вчера пратих ето това на пощата му:
http://www.vbox7.com/play:1dc74d60