Можете да си представите какво настроение имахме за този юбилей,но това е най-малкото,което ме вълнуваше,все пак е много разчувстващо толкова хора да ти честитят.
Все така сме,няма яснота за диагнозата,дори и тази,за която се съмняваха ...не се потвърди и ...пак сме в началото
Единствреното успокоително(ако въобще човек може да е спокоен,когато детето му не е добре,не е ясно какво му е и как се лекува,и дали и кога ще се повтори ужаса) е ,че показателите му се стабилизираха,в смисъл ,че застана кръвта на едно ниво и не мърда,далеч е от нормалното и доброто,но поне не е животозастрашаващо.
Та стоим,изследват го,чакаме и...не знам до кога
Ние с баща му имаме ,или си мислим,че имаме,защото ни се иска,предчувствие,че нещата ще се оправят;детето ни се вижда по-добре,въпреки липсата на нещо,направено от лекарите.....не знам..продължаваме да се молим и да вярваме
Много здраве на болните дечица,прегръдки за майките и щастие на бременните ни момичета
все повече си мисля че може да е някаква алергия...ох не знам тия децича само ги мислиш и се тревожиш.
Утре пак за един час ,защо за един като той не плаче поне на обед да го взема струва ми се че като го вземам все така рано и после ще свикне така,знам ли...
....но пък мога да каже,че явно добре сме си направили сметката,`щото Елла се разхубавява все повече и повече/пък и все хубави подаръци ни правят
......Много не мога да разказвам,че се видяхме набързо/и през входа им/,ама нямаше повече време
,...после проверихме и Миленкини-и видяхме калината колко е пораснала и се е разхубавила,но вместо да Ви ги описвам-ето Ви снимки:
/
.......пък после ще трябва и да го пробутвам някак,че те моите месоядни трудно приемат нещо расло не на кокъл:thinking:/
А малката Миа каква е вече оформена красавица. Но каката е един път - мома с характер /що ли ми звучи толкова познато
Гери засега държи фронта с яслата, не плаче, само като влезем вътре се разпищява, ама не много - просто така - за цвят
