Мястото си го бива! Не само заради гледката към планината, която можеш да хванеш в шепа. Въпреки, че е нарочен за „баровски” район, наоколо не живеят мутри средна ръка, нито шефчета на мултинационални компании, женени за своите маркетинг директорки, паркирали отпред нови Каптива и Соренто на лизинг ( месечните вноски на които преглъщат като буца в гърлото си с едно „скъпа, следващия месец вземам бонус, не го мисли!”).
.......................................................................
Всъщност отдясно живее художник, когото не съм виждал от месеци, на север е странник, който от половин година е в Доминиканската Република, под мен старият собственик на всички земи наоколо - Бай Добри е направил овощна градина, но от март не е наглеждал орехите и дюлите си, а от ляво даже не им знам имената на хората – страхотно поддържана бяла къща в старинен стил, доколкото съм чувал са в Холандия от много години...
......................................................................
По средата е къщата на един никаквец, ударил кьоравото. Тих, скромен, с мечти да живее в гората, женен, с едно дете и още едно на път. Навсякъде има трева и дървета. Не обичам да кося и да кастря.
...........................................................................................
Слънчев и ветровит октомврийски следобед, лежа гол на дъските на подиума, който съм направил в края на двора си. Над мен бясно плющят ореховите листа. В малката си частна гора от шест дървета и една поляна в средата, се чувствам все едно съм на край света, освен от планината насреща, към мен няма видимост от никъде. Под лакътя ми дими кубинска пура, на ръба се крепи голяма чаша с леден мускат. Върху дъските са разпиляни шепа орехови ядки.
................................................................................................
Отпивам, гризвам орех и скланям обратно глава на дървения под. Вече съм се поомотал, протягам се като стар котарак. Мирише на трева и листа.. Кожата ми е настръхнала като на гъска, но не искам да се завия, слънцето е високо, небето е толкова синьо, освен далечен лай на кучета, при мен е абсолютен покой. Най-безметежният час на света, жена ми детето спят следобеден сън в къщата отзад, аз се излежавам на дъските и съм най-доволния човек!
................................................................................................
Отварям един клепач и през листата виждам гола жена. Двора в ляво. Лежи на шезлонг, ръце зад тила, тъмни очила, до нея масичка с оранжево питие. Понадигам се, вземам пурата и дръпвам от нея, опитвайки се да осъзная положението. През листата мацката явно ме вижда и вместо да се прикрие, разтваря крака и отпива от сока си, въпреки очилата и виждам, че се хили. Не е Моника Белучи, просто някаква двайсетиняколкогодишна пикла с увиснали цици, но червеното между краката и ме заслепява, гледам и не мога да повярваям! Всичко ми изглежда, като сюжет на порнофилм, чак се оглеждам за камери наоколо. Не е истина! Оная ми работа е опряла в пъпа, вените пулсират, а кучката седи и се хили, разкрачена насреща ми! Застинал съм като статуя на човешката глупост и недоумение – един надървен Аполон с пура в ръка. От съседния двор ме дели около метър ограда, която прескачам с един скок.
Треперят ми краката и се чувствам като козел, ако ме питат как се казвам, не бих се сетил. Просто скачам и влизам в нея....
...................................................................................
В този момент чувам глъч от към къщата си, явно малката се е събудила и си играят с жена ми. Скачам и изпълзявам през оградата, лягам на дъските, все едно нищо не е било. На практика съм го пъхнал само веднъж, даже не съм извършил тласъци, за свършване и дума не може да не става. Отпивам малко вино, пурата е над половина останала.
.....................................................................................
В понеделник бялата къща е отново празна, няма го Полото с холандски номера отпред. Като се сетя за цялата история се чувствам като онези глуповати, леко тромави мускулести герои от кратките филмчета на Плейбой, само дето не ми плащат толкова...баси, много си прост, копеле!...Всъщност едно пъхване брои ли се за изневяра?!
......................................................................................
В офиса Селинджър се превива от смях „Да бе, да, точно така ще да е станало, Буковски!” Що така никой не ми вярва?!...А?!
Виж целия пост
.......................................................................
Всъщност отдясно живее художник, когото не съм виждал от месеци, на север е странник, който от половин година е в Доминиканската Република, под мен старият собственик на всички земи наоколо - Бай Добри е направил овощна градина, но от март не е наглеждал орехите и дюлите си, а от ляво даже не им знам имената на хората – страхотно поддържана бяла къща в старинен стил, доколкото съм чувал са в Холандия от много години...
......................................................................
По средата е къщата на един никаквец, ударил кьоравото. Тих, скромен, с мечти да живее в гората, женен, с едно дете и още едно на път. Навсякъде има трева и дървета. Не обичам да кося и да кастря.
...........................................................................................
Слънчев и ветровит октомврийски следобед, лежа гол на дъските на подиума, който съм направил в края на двора си. Над мен бясно плющят ореховите листа. В малката си частна гора от шест дървета и една поляна в средата, се чувствам все едно съм на край света, освен от планината насреща, към мен няма видимост от никъде. Под лакътя ми дими кубинска пура, на ръба се крепи голяма чаша с леден мускат. Върху дъските са разпиляни шепа орехови ядки.
................................................................................................
Отпивам, гризвам орех и скланям обратно глава на дървения под. Вече съм се поомотал, протягам се като стар котарак. Мирише на трева и листа.. Кожата ми е настръхнала като на гъска, но не искам да се завия, слънцето е високо, небето е толкова синьо, освен далечен лай на кучета, при мен е абсолютен покой. Най-безметежният час на света, жена ми детето спят следобеден сън в къщата отзад, аз се излежавам на дъските и съм най-доволния човек!
................................................................................................
Отварям един клепач и през листата виждам гола жена. Двора в ляво. Лежи на шезлонг, ръце зад тила, тъмни очила, до нея масичка с оранжево питие. Понадигам се, вземам пурата и дръпвам от нея, опитвайки се да осъзная положението. През листата мацката явно ме вижда и вместо да се прикрие, разтваря крака и отпива от сока си, въпреки очилата и виждам, че се хили. Не е Моника Белучи, просто някаква двайсетиняколкогодишна пикла с увиснали цици, но червеното между краката и ме заслепява, гледам и не мога да повярваям! Всичко ми изглежда, като сюжет на порнофилм, чак се оглеждам за камери наоколо. Не е истина! Оная ми работа е опряла в пъпа, вените пулсират, а кучката седи и се хили, разкрачена насреща ми! Застинал съм като статуя на човешката глупост и недоумение – един надървен Аполон с пура в ръка. От съседния двор ме дели около метър ограда, която прескачам с един скок.
Треперят ми краката и се чувствам като козел, ако ме питат как се казвам, не бих се сетил. Просто скачам и влизам в нея....
...................................................................................
В този момент чувам глъч от към къщата си, явно малката се е събудила и си играят с жена ми. Скачам и изпълзявам през оградата, лягам на дъските, все едно нищо не е било. На практика съм го пъхнал само веднъж, даже не съм извършил тласъци, за свършване и дума не може да не става. Отпивам малко вино, пурата е над половина останала.
.....................................................................................
В понеделник бялата къща е отново празна, няма го Полото с холандски номера отпред. Като се сетя за цялата история се чувствам като онези глуповати, леко тромави мускулести герои от кратките филмчета на Плейбой, само дето не ми плащат толкова...баси, много си прост, копеле!...Всъщност едно пъхване брои ли се за изневяра?!
......................................................................................
В офиса Селинджър се превива от смях „Да бе, да, точно така ще да е станало, Буковски!” Що така никой не ми вярва?!...А?!
... 
къде го пъхна, не разбрах 
Къде си се крил досега? Дай още, че чак ми замириса на пура и есен, кеффф 
