
Ти ще си прецениш кое е най-добре за нея. Ако не е готова, няма защо да я мъчиш, ще намериш друг вариант.
Велина я записах да ходи на ясла, когато беше на 2.3 г. /не за друго, а за да има някакъв социален живот, защото в Канада израстна малко диворасляк/. Не се получи и я спрях, нямаше смисъл да я травматизирам, тя го преживяваше страшно тежко.
След доста време реших да я дам на градина. Смятах, че е като е по-голяма, адаптацията ще е по-лесна. Нищо подобно не се получи. Ужас некъв. Отново я спрях. И чак сега, на 5.6 г. тръгнаха нормално нещата. Донякъде, де, защото тя ходи само до обяд /заради окото, което трябва да закриваме всеки ден по 5 ч., се налага да ми е пред погледа, че там ще му изпусна края и файда може да няма от лечението й/. Сигурна съм, че нямаше да е толкова лесно, ако се налагаше да стои по цял ден.
Поплаква, колкото да не е без хич сутрин, но не е болка.
Дано при вас стане по-лесно.
Първите 2 седмици, 1 месец да поплакват - знам, че е нормално. При нашето дете не беше единият плач и затова се разтревожихме и решихме да не й даваме hard time.
Теб няма да те питам какво ти е, че не е прилично такова любопитство, но ти пожелавам скоро това, което те мъчи да е в миналото!
Късмет утре!
Освен това ,пак лично мнение
Иначе,м като опитна в кашлиците от всякакво естество
, бих те посъветвала да не даваш отхрачващи сиропи, защото дразнят още повече и "напъват".Евентуално Калциев глюконат или някакъв отпускащ лигавицита противоалергичен....Дари е с алергичен ларингит, та кашлицата ни е почти перманентна...МИналата седмица беше по същия начи- гърдите чисти, гърлото спокойно- само си кашля
.
)
То пък няма да е нормално ако никак не усеща промяната.....Има си период на адаптация, която трябва да премине.Ти си я познаващ най-добре и ще забележиш как вървят нещата.
).Ей, падна ми пердето....В тоя момент се намеси другата леличка, която си е от нашата група и кротко започна да й говори и да я подканва да идат еди къде си, да седне на столче, 4е ще храни кученцето си....( тя си носи едно плюшено в яслата).А другата пак подкара в строеви тон - я оставйте играчките настрана- това да не е джунгла, как ще ядете с тях.....Дария- веднага заминавай на масата.....Тъкмо в този момент се засилих да влизам вътре
, когато нашата леля Зоя й обясни че Дари пие мляко сутрин и понякога отказва да закусва- да не я насилва, защото може и да повърне, а и се захласва и т.н..... Оная другата каза...ей- аман от специални деца 

Макар че едва ли ще искаш. А и аз си мисля като отставам така или иначе вкъщи да взема още едно дете да гледам,ще стане малка ясла у нас