И за двамата съм едно голямо дете.
Виж целия пост
Какви сте в очите на родителите си?
- Публикувана: 9 окт. 2008, 14:57 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2008, 12:20 ч.
# 16
9 окт. 2008, 16:52 ч.
Идея си нямам,те си ме обичат,аз ще съм си винаги тяхното дете.Наистина ще ми е интересно да се погледна през техните очи
Виж целия пост
# 17
9 окт. 2008, 16:56 ч.
Не съм се старала да оправдавам техните очаквания.
Но за жалост и своите не оправдах
Иначе майка ми,никога не е била доволна от мен.
Баща ми беше по снизходителен.
В този ред на мисли ,нямам планове и за децата си.
Така че да не им се налага да оправдават,
каквото и да било пред мен
Виж целия пост
Но за жалост и своите не оправдах
Иначе майка ми,никога не е била доволна от мен.
Баща ми беше по снизходителен.
В този ред на мисли ,нямам планове и за децата си.
Така че да не им се налага да оправдават,
каквото и да било пред мен
# 18
9 окт. 2008, 17:00 ч.
Виж целия пост
Идея си нямам,те си ме обичат,аз ще съм си винаги тяхното дете.Наистина ще ми е интересно да се погледна през техните очи
# 19
9 окт. 2008, 17:06 ч.
Знам, че ме обичат. Знам, че смятат, че постигам всичко с лекота, късметлийка съм /пу, пу да не ми мине черна котка път/. Това ги радва и учудва. Не, защото не вярват в мен, а защото те винаги са постигали всичко с доста повече усилия. Малко съм им странна, леко въздухарка, в същото време към собственото ми семейство съм болезнено отговорна. И това ги учудва. Такива работи.
Виж целия пост
# 21
9 окт. 2008, 17:07 ч.
Така като чета явно всички сме от добрите деца.
Дали сме наистина добри,или ние така си мислим?
Виж целия пост
Дали сме наистина добри,или ние така си мислим?
# 24
9 окт. 2008, 18:35 ч.
Мисля, че никаква не съм в очите им. Заети са с други работи.
Виж целия пост
# 25
9 окт. 2008, 18:45 ч.
Eдва ли съм най-прекрасното дете в очите им... поне в тези на майка ми. Никога нищо не ми харесва - като се почне от гаджетата, мине се през начина ми на мислене и се стигне до специалността ми в Университета... Пък на татко му е все едно май... той си ме приема като дете, което трябва да си изгледа някак и не ми изразява мнение-всякак ще ме понася 
Виж целия пост
# 26
9 окт. 2008, 19:06 ч.
Лоша, много лоша, най-лошата! Такава съм в очите на майка ми. Мама ми каза, че е било по-добре да ми е дала отрова... Вече не я мразя за всичко, което ми е причинила, а ми е безразлична. Това е по-страшното, защото е липса на каквито и да били чувства. Татко... едва ли помни, че има дъщеря. Внуци, трима... едва ли ще ги познаят, ако ги срещнат.
Виж целия пост
# 27
9 окт. 2008, 20:38 ч.
и мойте не ме харесват.незнам дали ме обичат.Не харесват мъжа ми,къщата ми,как се обличам ,как се държа.А пък толкова искам да се гордеят с мен,не съм правила кой знае какви гафове,старая се,обаче няма респект 
И аз затова съм си казала-синът ми да става какъвто иска,аз ще съм винаги зад него,да расте свободен и щастлив.
Виж целия пост
И аз затова съм си казала-синът ми да става какъвто иска,аз ще съм винаги зад него,да расте свободен и щастлив.
# 28
9 окт. 2008, 20:48 ч.
Обичаха ме като дете..училището и спорта ми вървяха
По-късно обаче взех да ги тревожа и да ги плаша/на 14 г/ много
Сега майка ми казва като се чуваме по телефона ,че от притеснение покрай мен ще умре ,понеже не живеем заедно/300км/,а покрай мен все нещо се случва и не е приятно
Баща ми не е на този свят вече
Сигурно и аз съм помогнал 
Сега тревожа жена си и дъщеря си
Абе..живот
Виж целия пост
По-късно обаче взех да ги тревожа и да ги плаша/на 14 г/ много
Сега майка ми казва като се чуваме по телефона ,че от притеснение покрай мен ще умре ,понеже не живеем заедно/300км/,а покрай мен все нещо се случва и не е приятно
Баща ми не е на този свят вече
Сигурно и аз съм помогнал Сега тревожа жена си и дъщеря си
Абе..живот
# 29
9 окт. 2008, 21:19 ч.
Със сестра ми, двете, заедно със семействата си, сме по-голяма част от живота на родителите ми, по-голяма част от смисъла му, щастието и тревогите им. Щастливка съм и късметлийка, знам!
Виж целия пост
Препоръчани теми