Исках да подновя тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=169748.0, но тъй като в нея не е писано дълго време, реших да отворя нова - без да зная какво очаквам да науча всъщност...
Исках да споделя просто моите преживявания , свързани с лечението ми с класическа хомеопатия, защото ме наведоха на много размисли.
С тях не искам нищо да докажа , просто искам да ги споделя, защото всичко беше свързано с много надежди, доверие в хората, които сами се ангажираха с уверения за това какво да очаквам и какво да не очаквам... Моля , ако съм ви досадила, просто не обръщайте внимание на тази тема.
Мисля си доколко е правилно и полезно занимаващите се с класическа хомеопатия да твърдят, че едва ли не всяко нещо е лечимо успешно с този метод... Просто защото това много лично и дълбоко влияе на хората.
Нали се лекува болния човек, а не болестта?
Явно при някои има чудесни резултати, при други обаче - не съвсем.
Но един незапознат с хомеопатията човек получава възторжени уверения, че това именно е неговия път, че няма начин всичко да не приключи успешно - с такова впечатление остава след прочита на много теми тук... Но това ли е обективната истина - явно не.
По време на моето хомеопатично лечение и след него получавах уверения, че то непременно ще помогне, че е единствения път, че ако се лекувам с традиционна медицина, съм обречена цял живот да пия лекарства и да задълбоча заболяването си. Може би тук трябва да кажа, че лекуващия ме хомеопат не е лекар. Стриктно спазвах всички негови инструкции, държах го в течение на влошаванията си, които започнаха около 20 дни след началото на приема и продължиха един месец. За съжаление бяха трайни, а не лечебни кризи или нещо временно. Появиха се нови, ужасяващо мъчителни симптоми, които не съм имала никога и преживях най-тежката криза в живота си. Лекувам психически проблеми, и всяко едно влошаване е много мъчително. След това, с новото лекарство продължих да се влошавам, въпреки уверенията на хомеопата, че няма вече да е така - и накрая той самия ми каза да го спра, ако искам. Какви са тези лекарства не зная, защото хомеопатът прецени, че няма да е добре за мен да ги зная и да потърся информация за тях. Той ги приготваше от някакви свои гранули - правеше разтвор - капки.
И аз реших да потърся други начини да се излекувам. Цялата тази агония продължи два месеца.
Това е моята история и тя по никакъв начин не може да служи като ориентир на някого за това какво ще се окаже неговото лечение!
Много бих се радвала, ако повече хора се излекуват с класическа хомеопатия, защото тя е прекрасен метод.
Просто си мисля обаче, дали е правилно да се създават очаквания у хората, че тя ще помогне непременно?
Нормално ли е да им се насажда чувство за вина и страх, ако потърсят помощ в други методи?
И когато някой от позицията на лечител поеме отговорността да увери, че нищо няма да се случи, а то се случи? Хората с психични проблеми осъзнават какво означава това, колко е ужасно и какво престъпление е някой да ги подложи на това, само защото не е преценил правилно силите си и ситуацията!
Много бих искала човекът, който ме лекуваше да прочете това. Аз не се съмнявам в неговото старание и желание да помогне.
Просто бих искала да разбере, че не е по човешки да поема отговорност за неща, които явно не зависят от него. Да раздава присъди, че ако започна да се лекувам с традиционни лекарства, ще се влоша и ще съм цял живот на тях. Просто защото той не е Господ, а човек и като такъв не може да знае кой е правилния път за всеки.
Едно е човек възторжено да сподели своя опит с хомеопатията, ако тя му е помогнала! Това е просто споделяне на опит.
Съвсем друго е да поема отговорност и да уверява, че тя е единствено правия път за него и всичко оставало е повече или по-малко неефективно и водещо до потискане на симптомите, и т.н...