Ето есента дойде, а февруарчето расте, расте!!!

Жива да си, daya9!  
С Калина и двете празнуваме на Цветница, а сега и с другото чаве ще купонясваме.

 Знам,че това изобщо не е по темата,но реших да го споделя...Мarin4e, и ние не сме умирали от желание да сключваме брак,камо ли да правим сватби...Въпреки това след 6 годишна връзка решихме просто да идем и тихо и кротко да си подпишем,без излишни дандании.И това изобщо не означава,че не сме се обичали достатъчно или че не искаме най-доброто един за друг.Също така това,че сме подписали за 5 минути в една неголяма канцеларийка не ни прави по-малко женени от другите,нито пък по-малко обичащи се.Според нас най-доброто не се свежда до това да направим сватба,да се видим с рокли и костюми и да съберем роднини до девето коляно (които не познаваме),само и само да докажем,че се женим.Всъщност истинското доказателство,че ние сме наистина "щастливи заедно" са точно бебетата,които създадохме и за които се борихме известно време.Та от всичко написано от мен досега мисълта ми е,че изобщо не е нужно да се жените,за да създадете хубаво семейство-ти,той и бебето...

Знам,че тук има по-големи и по-опитни жени и не искам а се правя на много знаеща и компетентна и не пиша това с цел да критикувам сватбите...Напротив,ОБОЖАВАМ да ходя по сватби,но никога не съм искала своя

Ха така, бързо действаш, добре си ни дошла

Rylie честита розова новина, време е да настигаме мамите с юнаците 

Постоянно се сещам да пиша за нещо Днес свекито ме изненада с едни дрешки,които са били на мъжа ми когато е бил бебенце!!! Вие представяте ли си?!? Толкова са запазени и сладурски.И са като чисто нови,та аз с радост ги приех.Е,знаех,че е прибрана жена,ама чак пък толкова Ей сега ще кача снимки в албумчето да видите

Всъщност като се позамисля дрешките май са "чужбински",защото ми се струват прекалено гъзарски,за да ги е имало в БГ по онова време

autumnsphere,добре дошла сред нас!  Леко бременеене в приятна компания / нашата имам предвид  /
Относно сватбите,като момиче / до към 22 г. / имах огромно желание да бъда булка,след това постепенно порива ми намаля и накрая направо се стопи,когато разбрах,че имаме проблеми със забременяването.Толкова ме беше страх един ден мъжо да се обърне и да ми каже нещо от рода - "Ква жена си ти ,едно дете не можеш да родиш!!!!" А той милия,такъв сладур,толкова силен беше до мен,никога дума не е давал да се изрича да се разделим или пък че ще се свърши света ако нямаме деца.Но аз се притеснявах.И когато пък наред с другите причини разбрах,че именно към него имам и антиспермални антитела съвсем се ошашавих.Никога не съм го карала да се разделяме по тази причина,но вътрешно ме беше страх да се обвържа с него.Когато реших,че ще чакам до 30 г. и ще започна процедура по осиновяване се поотпуснах,но пък милия не беше доузрял за идеята.И така именно това е причината май досега да не сме сключили брак.Но пък като се замисля и мъжо хич не си падаше по тия неща,така че и да нямахме проблеми пак незнам дали щяхме да се бракуваме.Но на сватба и аз обичам да ходя!!!!!
Благодаря ви за идеята за кошчетата!

foxy81, много си права за сватбите-разбира се, няма нищо лошо в това да си направите един хубав празник, но ако не го искаш или не можеш да си го позволиш-нищо важно не изпускаш
Да си призная-на сватбата си носих една рокля купена от втората употреба в САЩ за 5 долара-просто не ми се харчеха луди пари за глупости, а и не намерих друга рокля, която повече да ми харесва

Прочетох няколко мнения за сватбите (ще ме извините ама четох по диагонал) и ще ви кажа едно:
На мен това ми е втори брак - и какво - при първият ми брак имаше "онази, пищна, запомняща се сватба" и резултата беше от    неприятните..

Вторият път, теглихме чоп кой да ни е кум - защото искахме до запазим в тайна бракосъчетанието - така и така живеехме заедно от 4 години. Подписа беше просто формалност.
Отидохме по джапанки с детето и със моята сестра и неговият брат и  подписахме. Беше ми много по забавно и по-усмихнато от първият път. И до ден днешен никой друг от фемилито незнае , че сме се бракосъчетали. И несмеят и да ни питат.  (Запазих си бащината фамилия, пак поради юридически причини).

Така, че един ден не е представителна извадка, за целия последвал го живот.
Както са казали хората - важно е младите да се обичат пък, дали ще подпишат - юридическа подробност.

Ха-ха.като прочетох за роклята се сетих,че аз пък рядко нося рокли,особено пък "по-така" рокли,обаче специално за подписването си купих една супер сладурска рокличка и бях особено щастлива и доволна,че всичко мина така,както си бяхме наумили.Преди това аз се шегувах с милото,че го искам най-много със спортна ризка и дънки и че аз ще сложа рокля,но няма да е официална.И точно така се получи.Ще добавя снимки и от нашето подписване,но не в албумчето със сватбите,за да не ви променям идеята и замисъла,а във "това сме ние"

Съгласна съм с твърдението,че връзки без брак са дълги и изпълнени с любов,докато една пищна сватба може да свърши с "пищен" развод. Определено важно е да има любов и разбирателство,съгласна съм,че именно детето е това,което истински свързва двама души и прави семейството,а не някакъв си подпис. Но...
Според мен брачната институция не е остаряла и няма достатъчно добра алтернатива.Сега всички ще скочите срещу мен,но аз знам,че съм права и моето мнение е,че ако един мъж не предлага на жената до себе си,то това не е добър знак и има нещо,което го спира,макар и сам да не го осъзнава.Освен това смятам,че не искат да са булки само жените,които нямат възможност да са.Не е нужно една сватба да е пищна,за да е хубава,но е несравнимо усещането да си с любимите си хора(никой не ви кара да каните роднините до 9-то коляно) и именно пред тях да се закълнеш в любов и да получиш такава клетва,несравнимо е усещането да си прекрасна булка,сама ти се чувстваш различна и ако мога да се върна назад във времето не бих променила нищо от сватбения си ден-бях прекрасна булка,една от най-прекрасните,които съм виждала изобщо,забавлявах се до полуда,беше весело и истинско,сега като гледам снимките и виждам,че от тях струи любов и си спомням колко влюбено ме гледаше мъжа ми казвайки ми да...това са несравними мигове,само един път в живота си човек може да се почувства наистина толкова специален,да може да подпишеш по анцуг,но атмосферата,която има на една истинска сватба продиктувана от истинска любов е несравнима.

Разбира се че и без сватба много се обичаме , поне аз така усещам нещата, но не съм наясно какво би загубило детето ако родителите нямат брак , иначе добре си ергенуваме съвместно

Найема много се радвам че нещата се нареждат за теб и ти пожелавам здраво детенце през февруари ,  а и на останалите мами, чиито рожби са трудно заченати , а и на нас, които бързо "хванахме" Това че имаш спермални антетела към него значи ли че си алергична към спермата му 

autumnsphere добре дошла!!!  Леко бременеене!

Rylie честити ти розови гащи!

Да се включа и аз за сватбите. Като разбраха, че се местим и че чакаме дете, първият въпрос на всички беше: ЩЕ СЕ ЖЕНИТЕ ЛИ?

Но това не е всичко, майка ми и баща ми като разбраха, че няма да се женим, направиха такъв цирк, че сега не искам да говоря с тях. Майка ми започна да разпространява слухове сред роднини и приятели, че Румен ще ме зареже, защото не иска да се ожени за мен. А баща ми ми заяви, че е очевидно, че "ТОЙ НЕ ТЕ ОБИЧА". И това без да имат капка представа от нашите отношения! Беше просто ужасно...

Сега могат да се гръмнат, защото е очевидно колко сме щастливи и как това няма никакво значение. Просто не разбирам, как може да са им толкова закостенели разбиранията...

А сватба ще направим, като имаме пари, не искам сега да правя сватба за 2-3 хиляди лева и после за бебето...НИЩО. Тия хора акъл нямат... Хем искат голяма сватба, хем не се замислят, че не копаем злато в двора!

hetera,ама разбира се,че съм съгласна с теб.Аз съм "за" и двете положения.  Както вече казах ОБОЖАВАМ да ходя на сватби,но никога не съм искала аз да се видя с бяла рокля.Просто за тази 6 годишна връзка,която имахме с мъжа ми преди това,минахме през разни не толкова хубави неща и ми се наложи да порастна доста бързо, та именно тогава просто прецених,че мога да мина и без целия този ритуал и че за мен явно не е от съществено значение дали ще бъда булка с бяла разкошна рокля като на принцеса или ще си сложа подписа облечена с нещо,което ми харесва и ми е удобно.Е,не бих пропуснала кълченето на кълки
Та аз съм на 27,ожених се на 26, само ако знаете колко хора и мои "приятелки" ме смятаха за луда,че не искам "бяла рокля,торта" и подобни неща,ама на мен изобщо не ми пукаше...На мен ми стигаше това да има музичка,танци,хубави хора около нас и радостта,че с любимия човек сме заедно въпреки всичко,а не да се побърквам от притеснение на собствената си "сватба"   И по тоя повод отидохме на дискотека (нещо много нетипично за нас)

autumnsphere шапка ви свалям на вас с любимия .Знаеш ли колко млади и заблудени хора се водят по акъла на мама и тати и правят всичко,което ТЕ им наредят,с цената на собственото си щастие...За съжаление има много такива родители,които не успяват да разберат какво искат децата им...

Ооо, те ни побъркаха... Баща ми за момент почти ме беше накарал да се съмнявам, че приятеля ми наистина не му е чиста работата, просто не мога да повярвам! И ако го слушах, досега да сме се скарали 100 пъти. И после чуди се защо тия хора не могат да си запазят брака... Дай им само да се карат и да се съмняват! Той веднъж буквално ме НАКАРА да се обадя на Румен и да му държа сметка, защо не сме се преместили още... Аз си знаех, че е грешка и последва скандал и ми стана ясно като бял ден, как са си разбили връзката с майка ми.

Благодаря на мамата, която ми е сложила щъркелче 
Наиема, разбирам те мила за страха, но е важно също да се успокоиш и да вървиш напред с ясната мисъл, че това детенце вече е факт и скоро ще се гушкате двете. Знаеш, казвала съм ти, аз след загубата на второто бебе бях изпаднала в депресия, не исках да помисля за друго дете, а и вярвах, че ще чакам пак толкова дълго, колкото за първото. Е, изненада ме момата, дойде бързо, но пък с проблеми. И аз не съм на 100% спокойна, но днес някак си си позволих вече да мисля като за нещо реално и току зад ъгъла. Лекарката ме успокои, че се развива добре, въпреки количеството лекарства, които пия и че е едно хубаво, здраво и прекрасно бебе. Надявам се да е права и февруари да се посрещнем с малката кукла
За имената - ние за първото спорихме доста. Мъжа ми искаше да е на баща му, а аз не смятам, че заслужава такава чест. Да не говорим, че аз съм дете, чиито родители са принуждавани да си кръстят детето на баби и дядовци, та съм със сменено име на 3-тия ден от раждането. Затова реших, че на натиск няма да се поддам. Спорихме, карахме се и аз просто казах, ако не се съгласи да е само първата буква на баща му, то да иде да си роди едно дете и да го кръсти. Не съжалявам, че не съм отстъпила - Александър е прекрасно име. А дядо му, на който е първата буква, цяло лято го видя за 3 пъти Така че права съм била да не искам да е на него. Второто ще е на моята баба - Радмила. Ужасно ми харесва това име и е запланувано още от започването на бебеправенето Тя е жената, която ме е гледала като дете и е целия ми свят. Така че мисля, че е много хубаво и подходящо. Вярно не е съвсем българско, но за мен е звучно и красиво.
За сватбите - аз също не исках да се женя. Даже баща ми ми казваше - вземете парите, направете едно пътешествие, пък останалото го пазете за жилището. Само че моя мъж ме изненада и каза, че искал да ме види в бяла рокля. Баба ми и дядо ми също пожелаха, защото аз съм единственото внуче, което има желание да се ожени. Сега не съжалявам нито за минута за сватбата. Направих си я такава, каквато аз исках, поканих когото аз исках и се забавлявах през цялото време. Не седнах до края, останах гладна, губят ми се моменти /добре че са касетите/ но ако ме питат пак бих я повторила

Гея,Райли,честити ви розови гащи.Отбора на мацките нараства,това е страхотно 
Аutumnsphere ,добре дошла при нас,може да е със закъснение ,но това няма значение   
Ние с мъжо също нямахме сватба,оженихме се заедно с нашите кумуве в един и същи ден ,само подписахме и с малко приятели и родителите се почерпихме в един ресторант -бяхме общо за двете двойки към 30 човека ,но беше голяма веселба 
Според мен дали има подпис или не не е толкова важно,важното е обичта и уважението между двамата 
Найема и нашето бебе е трудно правено-6 години,извнматочна,операция ,цветна снимка и накрая инвитро -слава богу успешно.И за мен секса вече не беше само удоволствие и само поредния отрицателен тест и изгубени надежди  и накрая точно когато ми писна от всичко взех ,че забременях -е оказа се извънматочна.Можете да си представите разочарованието и болката ни,но не се отказах.МИнаха 6 месеца и след ЦС пристъпихме към тежката артилерия