Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

случва ли се нещо реално по тази тема или сега вълната е посветена на сурогатното майчинство и възрастта на родилките при ин витро?
някой знае ли дали има отговори на тази петиция?

mishka_moja, мисля че пластовете основно ще се радвижат след майските събтия посветени на естествено активно раждане, и най-вече след конференцията на 28 и 30 май. Поне по това което чета и чувам по форуми и групи, някои акушерки и млади специалисти са готови да одавна да поемат по този път, но все още липсва организация. Мисля, че като се съберат и видят, че никак не са малко, ще обменят опит и лека полека ще стане промяната. Разбира се не без най-засегната страна - майките. Без нашите усиля, промяната и сега нямаше да се случва!

Не искам да провокирам темата с домашното раждане. Това винаги си остава избор, макар да е много отговорен и далеч да не е предпочитана опция при сегашното положение в България. Продължава да не е законно да наемеш планирано акушерка за домашно раждане, но също така незаконно би било акушерка или лекар да откажат да акушират при случващо се вече такова, т.е. непланирано...

Пфу, че ме е яд, че съм ти въздействала така с разказа си, Мея. Съжалявам. Разказах го подробно, за да видите къде са ми пробойните. А, че техните ги знаете не се съмнявам. Като видите моите пропуски, можете да си направите план-стратегия и да я следвате на място. Другото, което исках да покажа с разказа си беше, че и измежду тях има нормално мислещи, но не могат да застанат срещу колегите си. Представяте ли си каква смелост се изисква, за да го направиш?! Казах имена, за да се ориентирате. И пак ще го кажа - трябва да изискваме, момичета!!! Иначе как ще разберат, че искаме нещо по-различно от това, което предлагат?! Аз им го казах. Друга ще им каже. Трета, пета и двадесета. И както казва, Мея - промяната е неизбежна. Аз видях, че има различни сред тях. Трябва да им ударим едно рамо ние, майките.

И аз си мисля същото и мисля, че вече все повече жени говорят с лекарите си по тази тема преди раждането(съдя от това, което четях в отчетната тема). Докато бях  в болницата около раждането също чух една жена, която беше дошла с мъжа си, че се уговаряше да не и слагат окситоцин, нищо че отговора беше, "какво толкова са ви наплашили с този окситоцин". Все пак макар и бавно, може би нещо се случва!

скоро бях в голяма столична болница заради малък инцидент с детето. не подписах половината документи, защото искаха предварително да се съглася с кръвопреливане, анестезия и прочие. сестрите се опитаха да ми викнат (аз съм лекар също! и безкрайно трудно ще ми пробутат простотиите си. даже една ми каза, че ще и отрежат заплатата заради мен  ), но в крайна сметка това доведе до разговор с анестезиолога. както трябва да бъде и който признавам беше страшно готин!
но станах свидетел на отвратително поведение на негов колега в коридора на клиниката - насилие за да преглежда гърлата на децата и ако са леко зачервени - манипулации ужасни без анестезия. на въпросът ми защо - отговорът беше - ние носим отговорността. хахахаха. майките бяха в ступор. никоя не се възпротиви. никоя не му направи забележка. гледаха ме на кръв, че  един вид му дигам нервите. само да кажа, че това с гърлото е абс. невярно като противопоказание за анестетика, който използват (венозен, за 10 мин, без интубация и пр.). нито една не се запита дали това е нормално. сестрите казаха, че той такъв си бил!!! иначе бил добър лекар. и те вярват. не познавам нито един лекар, който е професионалист и който се държи отвратително. особено с деца.
няма нито една жалба против него. нито една! (знам, защото се оплаках) това означава, че и родителите и шефовете му смятат поведението му за ОК. защо тогава да се промени?
разказвам това, за да кажа, че изискванията на пазара са неумолими. клиента го променя. няма търсене на определен вид стока или услуга - и тя изчезва. подавайте жалби, оплаквания - в болниците, в касата, има хиляди пациентски организации. форумните активности са допълнителни - може да облекчат душата, да намерите подкрепа. но няма да решат проблема. грубото и неетично отношение е извън кодекса на лек.съюз и нарушение на хартата за правата на пациента.
 

Добре де, mishka_moja, тази жалба нали ще се разглежда пак от същите тези негови колеги, които смятат поведението му за ОК. Цялата система е изгнила... Не апелирам да не подаваме жалби, но и не смятам, че това е от решаващо значение на този етап, на който лекари, отговорни за по-сериозни неща от садистично отношение, се наказват с мъмрене примерно.

В личен план - разказа ти ми напомни как, за да прегледат ухото на 6-месечното ми бебе, го увиха стегнато в чаршаф и докато то се гърчеше и ревеше, натиснато от двама мъжаги, аз трябваше за секунда да дам съгласие за 'парацентеза', при което бяха привикани още 3 човека да му държат главата и едната ръка, която беше успяло да измъкне. Отгоре на всичко в онзи момент аз нямах и идея какво е парацентеза, дали детето ми ще оглушее от нея и прочее - беше във времето, когато нямах желание да 'се правя на лекар' /както биха казали някои/. Мисля, че скоро след това осъзнах, че ако искам децата ми да оцелеят в системата, ще трябва да се информирам персонално за всичко, свързано със здравето им, и да не се доверявам сляпо на лекарите.

не си права - когато се оплаче един човек, това може да се отдаде на лош личен контакт или каприз. но когато има системни оплаквания това става проблем. колегите му няма да искат да работят с него при изборите на екипи, при платените и пр. и той ще преразгледа поведението си. ние не искаме само да накажат някого, нали? на мен не ми пука дали са го наказали. искам да си промени поведението.
разбираш ли?
освен ако всъщност не искаме само отмъщение или нещо от този род.

Мишка, би ли описала малко по-практично как се подава жалба. Пресполагам е свободен текст, но до кого следва да се адресира, какво задължително трябва да присъства в съдържанието?! Следва ли да се иска входящ номер при подаването и къде точно се подава?
Най-общо за човек без опит в администрацията, подаването на всякъкв роди документи и жалби си е трудна задача, а болничната система си своего рода отделна администрация в държавата със собствени правила и порядки...

Кои колеги? Та нали те действат по същия начин? Белите лястовици са единици и те са изолираните на този етап.

Но дано да не съм права, дано

Наистина ще е полезно да опишеш най-ефективния начин за подаване на жалба.

не е вярно. не са толкова малко. освен това всеки нормален лекар иска да се занимава с пациент, който го е избрал - не говоря за пари, а за мотивация. така контактът е по-добър, и резултатите също. между другото аз бих обърнала внимание и на поведението на сестрите. то също не е розово.
мария, не си права. понякога човек се поддава на поведенчески модели. сигурна съм, че повечето лекари не се държат просташки. но в компанията на един дългогодишен простак със самочувствие на бог в специалността си вероятно затварят очи. ако пациентите обаче не харесват простака и не биха избрали и тях самите ако работят с него - сигурна съм, че няма да толерират поведението му. разбираш ли?

най-лесно е да се подаде оплакване до директора на болницата и копия до завеждащия съответната/те клиники. това става в деловодството на болницата, откъдето получавате входящ номер и би трябвало да получите писмен отговор. не знам дали това е най-ефективния начин. виждам обаче, че с петиции не става. и с протести. трябва твърдо и неотклонно да се изисква етично поведение. като в общината. например казвам. нали и те предоставят услуга 

иначе в касата има цял отдел, който се занимава с това, но там се жалим само по процедурни нарушения. липсата на седем години не е в компетенциите на касата, а на порядките в самата болница.

Мишка, съжалявам, че се е наложило да видиш какво буквално означава синдром на доктор Хаус и то в такава ситуация. За съжаление д-р Хаус е груб, но гениален, а мнозина в българските болници са само груби. По мои впечатление медицинските лица, които са склонни да се държат човешки са и по- добри професионалисти, но извадката ми не е представителна.

Твърдо съм За подаването на оплаквания- само така нещо ще се промени. Дори и всяко оплакване да не се отразява пряко върху лекаря то се завежда в деловодството и колкото и да са толерантни колегите му след 10- 20- 30 оплаквания няма как да няма последствия. иначе остава само едното "говори си, че Х е кофти лекар", което не предпазва случайно попадналите по спешност при него.

Радвам се, че след 200 страници се стигна до конструктивен разговор.
Мишка, неприятно е да видиш лицето на медицината в България от неприятната страна. Идеите, които даваш са добри.

мдаа. твърдо е така - простаците не са добри лекари, каквото и да говорим.
смятам, че и пациентските организации са неадекватни. но и някак като сподели човек в един форум като че ли му олеква и не върви по-далеч. освен това има страшно много обвинения които не коректни. все пак не всички усложнения се дължат на нашите грешки. някак стана порочен кръгът.

смятам, че ако всеки реагира индивидуално, нещата ще са различни. аз нямах личен проблем - въпросният лекар не беше ангажиран с нас. той беше на смяна, а останалите - в ситуация без избор. и това ме вбеси. ако 20 години правиш нещо, оначава ли, че го правиш добре?

ПП. Бояна, не можах да те позная 
къде изчезна "кино"-фамилията

Трудно е за хората да реагират, когато животът им или живота на любимите им хората е в ръцете на някой грубиян. А после искат да забравят или се страхуват, че утре пак ще срещнат този грубиян, но след оплакването ще е още по- груб. Нищо по- нормално от това. Затова и грубияните в болниците стават повече, защото имат власт срещу, която  е трудно да се бориш.

В блогА ми за кино е. На новата ми снимка не отиват официалности, защото не е на фокус.

Извинете за отклонението, но искам да ви попитам (понеже по-горе се спомена за кръвопреливане), имате ли идея как стои въпросът в БГ с отказът от кръвопреливане. Имаме ли законно право? Предполагам, че всеки пациент сам за себе си може да откаже, още повече може и болницата да напусне срещу подпис.
Но как стои въпросът с децата - имаме ли право да напуснем болницата с детето си срещу подпис (в случай че сме неудовлетворени от болничните им услуги, и дори виждаме опасност за детето си) ? малко се съмнявам в последното де, че може по свое желание да си вземеш детето от болницата (на запад мисля, че може)... Има ли някакъв конкретен закон, който да поставя държавното здравеопазване пред мнението на родителя. Иначе конкретно за кръвопреливането имаме ли право да откажем такова да му се прави на детето?

Ако има някой тук запознат с правната страна на тези въпроси, ще е добре да хвърли малко светлина