Как се изправихте на крака след изневярата?

Не знам как бих реагирала и как бих се справила с изневяра,но аз мисля,че дори и да простиш защото на всеки се случва да съгреши в един момент от живота си,не мисля че някога изобщо такова нещо се забравя. Ако мъжът или жената искренно съжелява за глупостта си да всеки заслужава втори шанс.Сигурна съм че адски много боли,но тоа са нещата от жиота-вдигаш глава и продължаваш.  Успех на всички.

И аз съм в същото положение.И моя ще ходи на парти, и то не едно!И при нас е колежка!
Незнам.............много бе болеше в началото, но вече нещо се пречупи.Все още сме заедно, правим се все едно нищо не е станало>>>......но мен ме яде отвътре!съвет не мога да ти дам, аз спрях да му обръщам внимание

ннн - съжалявам , че така се чувстваш , но наистина не е нормално подобно поведение .
Какво значи - не иска да се изнесе , обаче си ходи по партита и си върти любов с колежката .
Знаеш ли аз ако бях , колко бързо щях да го изнеса  нямаше да разбере от къде му е дошло .
Опитай се да си малко по твърда , като ти каже че си е твой проблем му кажи - " гледай да не стане твой проблема ... "
Трябва да бъдеш силна и да му покажеш , че няма да търпиш подобно отношение .

Oтне ми година. Дадох му втори шанс, но той не пожела да си мръдне пръста, за да промени нещата.
Една година по-късно и още една купчина глупости, които успя да сътвори (+ едно бебе, което сътворихме заедно), нещата продължаваха да не вървят, ама хич... а аз продължавах да се чувствам сама.
И аз ходих по психолози, и заедно ходихме... тц, не помогна.
Бяхме отдалечили толкова много един от друг, че вече нямах нужда да търся пътя към него, живеехме като съквартиранти.
За мен лично това не беше алтернатива и взех своето решение -  разделихме.
Сега наистина съм му простила и съм забравила, но от 1 година не живеем заедно.
Животът с някого, който не ме цени не е за мен, та ако ще и в името на децата да е...

Аз съм прощавала изневяра,но след като му го "върнах",с човека,с който щеше да го нараня най-много.
Сега ми се вижда доста детска и безсмислена постъпка,но поне сме "квит".

искам и аз да изкажа мнение по този въпрос ......
Та значи моя съпруг има един приятел с който се запознах в началото на нашата връзка.Той имаше прекрасна жена бременна беше в този период.По време на нейната бременност той си имаше любовница "не беше нищо особено тази Кристина" тя също беше женена .Аз като разбрах останах .... толкова се ядосах понеже съм голяма моралиска не приемам изневярата.всеки път като виждах жена му ми идеше да и кажа,НО КОЯ СЪМ АЗ  че да се бъркам пък и мъжа ми ми забрани постоянно ходеха при тази Кристина.А аз се дразнех защото я намразих в мига в които я видях за мен тя беше ДЯВОЛ разбивайки семейството на тази жена.Тя си мислеше че мъжа и е в нас след работа а това не беше вярно колко пъти сме го крили..........а повече се ядосвах на моя че ходи и той да му свети

В един прекрасен ден обаче...любовницата започна да става прекалено нахална,започнала да му звани у тях .След което той я заряза детенцето му беше на 7-8 месеца.Преди около месец си говорех с този женкар и той ми сподели че сега му е по интересно да си играе с малката му дъщеричка и с жена ми. та извода е че понякога мъжете се осъзнават и престават но най-хубавото е че той не позволи на жена му да научи тя и до сега незнае

може би времето лекува не казвам че се забравя но с времето свикваш на този човек не можеш повече да повярваш но пък ако успееш да продължиш това те прави толкова силна.
"всичко което не те убива те прави по силна"
Аз лично не прощавам,но съм сигурна че ако ми се случи не и завиждам на любовницата,а пък за мъжлето да не говорим толкова съм отмъстителна че.....Той го знае и може би го е страх аз съм много подозрителна личност което е голям + за мен 

Като се разведох.
Въпреки, че не изневярата беше поводът. Преглътнах я, обаче, чак след като се разведох.
Мислех, че мога да простя. Оказа се, че не е така.

ннн ,
отърси се от меланхолията .Него не го е еня как се чувстваш,и няма и да се заинтересува в скоро време.Единствения човек,който може да ти помогне ,си самата ти.Седни,поеми си дълбоко дъх,звънни на няколко приятелчета,уговорете се и отиди с тях.Най-лошото нещо,което можеш да направиш,е да седиш ,да се самосъжаляваш и да мислиш за това колкото те е наранил.Хващаш се в ръце и отиваш да се забавляваш!
Първата ми сериозна връзка беше и много бурна.В края й момчето,с което бях,открито флиртуваше(пред мен)с други момичета.Беше...хмм...кофти.Но не съм му останала длъжна.Друго ще е ,обаче,ако това го направи съпругът ми.Мисля,че няма да простя ,още по-малко да забравя.Независимо дали ще останем заедно или не.

Добре де, какво мислите за това, че изневерячът е топнал чушлето на чуждо място? На мен би ми било много гнусно да му позволя да ме докосва, целува и ...... като знам, че преди това го е правил по същия начин с друга.
 

той така или иначе го е топвал преди това .... освен ако не си му първата жена.

Баси, не помислих за този вариант.
Не съм му първата и той не ми е първият 
Обаче сме заедно повече от 30 години и не сме кръшкали.
Та от време на време си задавам горния въпрос.
Няма да ми пука особено за емоционалната страна (абе не съм сигурна),но  физически контакт няма за мога да преглътна, камо ли да простя 
 

Има огромно значение дали топването се свежда само до това или са вложени чувства в цялата работа. Ако изневярата е била просто едно бързо, както се казва семето вън и без ангажименти, няма да му отдам кой знае какво значение. Ако обаче има вложени емоции и краде от времето със семейството си за другата, ако прави неразумни харчове по нея  (колкото и комерсиално да звучи), не бих си затворила очите.