Не трябва ли да се прави голяяяма разлика м/у това за 1 нощ с някоя си там и с това от много месеци да е с някоя друга...?Второтпо говори за доста сериозно семеини проблеми щом се е стигнало до там...Дано в твоя случай не е така
Виж целия пост
Как се изправихте на крака след изневярата?
- Публикувана: 13 окт. 2008, 13:19 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2008, 19:11 ч.
# 16
13 окт. 2008, 16:07 ч.
Това имах предвид.
Ако е моментно кръшване- прощавам и забравям. Ако се гушка с някоя/някои системно- вратата...
Виж целия пост
Не трябва ли да се прави голяяяма разлика м/у това за 1 нощ с някоя си там и с това от много месеци да е с някоя друга...?Второтпо говори за доста сериозно семеини проблеми щом се е стигнало до там...Дано в твоя случай не е така
Това имах предвид.
Ако е моментно кръшване- прощавам и забравям. Ако се гушка с някоя/някои системно- вратата...
# 17
13 окт. 2008, 16:08 ч.
Ами не ти минава.Никога не е какато преди това.Ти се променяш и започваш да виждаш света по друг начин и човека д отеб по друг начин,ставаш повече егоист и живота продължава. Това е единия вариант. Другия е да се разделите.
Виж целия пост
# 18
13 окт. 2008, 16:27 ч.
Нямате деца все още и вече ти е изневерил? От колко време сте заедно? Поне разбра ли каква е била причината за страничната връзка?
Виж целия пост
Знае, че знам. Аз не пазя тайни - когато има проблем го слагам на масата ВЕДНАГА (с всичко съм така). Казва, че много ме обича, иска да имаме деца, намирам ги за искрено. Аз, обаче съм съсипана. Надявам се да ми помогне той, мисля, че го иска...
Нямате деца все още и вече ти е изневерил? От колко време сте заедно? Поне разбра ли каква е била причината за страничната връзка?
# 19
13 окт. 2008, 17:37 ч.
До ден днешен не ми се е случвало аз да изневеря или на мен да изневерят. Но знам, че никога не бих простила. Бях на 6 годинки, когато баща ми изневери на майка ми и тя разбра. Видях, как пред очите ми тя се съсипа и състари с 10 години за седмица...
Никога не искам да съм в това положение...
Виж целия пост
Никога не искам да съм в това положение...
# 20
13 окт. 2008, 21:11 ч.
Аз никога не бих простила. Въпросният тип ще го изтрия от съзнанието си и ще погледна на пред без да се обръщам и за минутка на зад, колкото и да боли..
Виж целия пост
# 21
13 окт. 2008, 22:31 ч.
до авторката - срещата ми с психолога май премина повече от добре - т.е не искам да давам празни надежди на никой но май помага, за съжаление мисля че точния отговор ще го знам поне сред няколко сеанса. За сега съм просто изненадана - приятно. Друг е въпроса дали резултата ще е прошка или развод - просто ме накара да мисля за други неща - за хора, които са ме обичали и за такива които още ме обичат. Накара ме и да плача - да си изкарам емоциите навън, нещо което бях забравила как се прави - още повече пред напълно непознати хора. Ще ти пиша на лични ако искаш - но нека наистина да мине малко време - не искам да хваля още никого
Виж целия пост
# 22
13 окт. 2008, 23:29 ч.
Когато на мен ми се изневеряваше в предишната връзка, и когато времето за раздяла дойде,аз заложих на принципа -" Клин,клин избива..." 
....вярно,беше ми много гадно и мъчно защото от 15 годишна бях с него и така 5 години,но благодарение на компанията и забавленията по заведения,бързо забравих господин "Х" 
....
....Едни очи не се ли виждат,бързо се забравят
Виж целия пост
....вярно,беше ми много гадно и мъчно защото от 15 годишна бях с него и така 5 години,но благодарение на компанията и забавленията по заведения,бързо забравих господин "Х" ........Едни очи не се ли виждат,бързо се забравят
# 23
14 окт. 2008, 10:53 ч.
Ами десектирах обстоятелствата.
Прецених, че това няма да е повод за нашата раздяла и после изчаках да минат 15 години и сега почти не се сещам за нея (изневярата)
Виж целия пост
Прецених, че това няма да е повод за нашата раздяла и после изчаках да минат 15 години и сега почти не се сещам за нея (изневярата)
# 24
14 окт. 2008, 12:00 ч.
След като разбрах за изневярата на мъжа ми просто се сринах психически-това беше човека на когото вярвах най-много,и който ВИНАГИ се кълнеше във верността и любовта си към мен.В един момент мислех,че болката е толкова силна и ще умра.Обаче оживях,след дълги дни на самосъжаление и самообвинения намерих сили и реших ,че няма да разбия семейството си-градено с години,няма да оставя дъщеря си без баща и всичко това в името на любовта.Мислех,че времето ще заличи болката и ще ми мине,защото го обичам-е не стана така.Признавам-излъгах се. 
Сега,две години след това толкова се отдаличихме един от друг,че имам чувството,че сме двама души вървящи по-различен път и гледащи в различни посоки,с едно единствено общо нещо-дъщеря ни.За това остани извесно време на саме със себе си,прецени и добре обмисли обстоятелствата и фактите,до толкова колкото можеш да мислиш в момента,защото знам как се чувстваш и реши можеш ли да живееш с тази болка и обида цял живот,защото съм сигурна,че никога няма да я забравиш,колкото и банално и песимистично да звучи.Пожелавам ти много успех,каквото и решение да вземеш 
Виж целия пост
Сега,две години след това толкова се отдаличихме един от друг,че имам чувството,че сме двама души вървящи по-различен път и гледащи в различни посоки,с едно единствено общо нещо-дъщеря ни.За това остани извесно време на саме със себе си,прецени и добре обмисли обстоятелствата и фактите,до толкова колкото можеш да мислиш в момента,защото знам как се чувстваш и реши можеш ли да живееш с тази болка и обида цял живот,защото съм сигурна,че никога няма да я забравиш,колкото и банално и песимистично да звучи.Пожелавам ти много успех,каквото и решение да вземеш 
# 25
14 окт. 2008, 17:36 ч.
Това все едно аз съм го писала, не минава и ден без да се сетя за това вече една година. Обидата и разочарованието бяха толкова големи, че ако не беше детето нямаше да стоя и една минута повече. Боли ме не заради това че е "топнал чушката", а че се държа ужасно глупаво и безотговорно, като влюбен тинейджър ( дори презерватив не е използвал). Направи го в момент в който трябваше да е до нас повече от всякога, допусна да разбера (беше толкова очевадно, че нямам думи) и ме прави на идиот после още доста дълго време. Никога вече няма да му имам доверие.
Е, поне вече не ме е гнус от него, както в началото като разбрах
Виж целия пост
Цитат
След като разбрах за изневярата на мъжа ми просто се сринах психически-това беше човека на когото вярвах най-много,и който ВИНАГИ се кълнеше във верността и любовта си към мен.В един момент мислех,че болката е толкова силна и ще умра.Обаче оживях,след дълги дни на самосъжаление и самообвинения намерих сили и реших ,че няма да разбия семейството си-градено с години,няма да оставя дъщеря си без баща и всичко това в името на любовта.Мислех,че времето ще заличи болката и ще ми мине,защото го обичам-е не стана така.Признавам-излъгах се.
Това все едно аз съм го писала, не минава и ден без да се сетя за това вече една година. Обидата и разочарованието бяха толкова големи, че ако не беше детето нямаше да стоя и една минута повече. Боли ме не заради това че е "топнал чушката", а че се държа ужасно глупаво и безотговорно, като влюбен тинейджър ( дори презерватив не е използвал). Направи го в момент в който трябваше да е до нас повече от всякога, допусна да разбера (беше толкова очевадно, че нямам думи) и ме прави на идиот после още доста дълго време. Никога вече няма да му имам доверие.
Е, поне вече не ме е гнус от него, както в началото като разбрах
# 26
14 окт. 2008, 18:40 ч.
Чувствах се излъгана , пренебрегната ... 
много компромиси съм правила от моя страна , но оправия няма да знаеш - не се залъгвай 
Просто един ден не издържах , чашата преля и си взех багажа и се изнесох на квартира и заживях сама ... 
Не исках да погледна мъж , нито да чувам за такъв , толкова бях наранена , но една вечер моята шефка ме покани на вечеря в тях и ми се накара едно хубаво , че стоя млада жена затворена сама между четери стени и каза , че това така няма да продължава и в последствие ме запозна със сегашния ми съпруг , всъщност втория , за което съм и безкрайно благодарна , защото животът ми се промени изцяло . Роди ни се син , който с предишния си съпруг чаках от 8 години , но както казват хората : Господ си знае работата... 
Пък и времето лекува , но любовта като чукне на врата ти , просто я покани , не я гони ... 
За сега си живеем много , много щастливо и най- вече спокойно . Обичаме се , обичайте се и вие и дано скоро срещнеш човека , с който заслужава да бъдеш и ти 
Успех , мила и никак не се отчайвай 
Виж целия пост
много компромиси съм правила от моя страна , но оправия няма да знаеш - не се залъгвай Просто един ден не издържах , чашата преля и си взех багажа и се изнесох на квартира и заживях сама ... Не исках да погледна мъж , нито да чувам за такъв , толкова бях наранена , но една вечер моята шефка ме покани на вечеря в тях и ми се накара едно хубаво , че стоя млада жена затворена сама между четери стени и каза , че това така няма да продължава и в последствие ме запозна със сегашния ми съпруг , всъщност втория , за което съм и безкрайно благодарна , защото животът ми се промени изцяло . Роди ни се син , който с предишния си съпруг чаках от 8 години , но както казват хората : Господ си знае работата... Пък и времето лекува , но любовта като чукне на врата ти , просто я покани , не я гони ... За сега си живеем много , много щастливо и най- вече спокойно . Обичаме се , обичайте се и вие и дано скоро срещнеш човека , с който заслужава да бъдеш и ти Успех , мила и никак не се отчайвай 
# 27
14 окт. 2008, 23:33 ч.
Сещам се всеки ден. Чудя се дали продължават да поддържат контакт и все такива нездравословни неща. Въпреки, че при мен не беше изневяра точно. Комуникираше и се виждаше със своя бивша любовница, на която е предлагал да си подновят сексуалните отношения. Пак ме заболя ужасно много, тъй като доста време ме изкарваше, че съм ненормална и че си въобразявам. До последно отричаше, докато не му наврях доказателства черно на бяло. Заболя ме от лъжата, от лекотата, с която ме лъжеше и това че не се почувства виновен, както и до ден днешен. Терзанията ми бяха намаляли, но след раждането (може би се дължи на следродилна депресия, не знам) ме човърка непрекъснато. Питах го няколко пъти дали се чуват или пишат - той отрече. Дали му вярвам?! Направих избора си, който може и да е грешен - продължих да бъда с него, родих му син и се правя, че нищо не е било. А отвътре болии... 
Каквото и да стане след време, сама ще си бъда виновна. Преди време смятах, че не бих простила такова нещо... но се оказа, че не е така. Продължавам много да го обичам и това ме накара да остана.
Виж целия пост
Каквото и да стане след време, сама ще си бъда виновна. Преди време смятах, че не бих простила такова нещо... но се оказа, че не е така. Продължавам много да го обичам и това ме накара да остана.
# 28
15 окт. 2008, 08:44 ч.
Трудно..и продължително..
И понеже го очаквах - го преживях само вътрешно..
Но в този миг той ме загуби.. престана да бъде "единственият"..
Виж целия пост
И понеже го очаквах - го преживях само вътрешно..
Но в този миг той ме загуби.. престана да бъде "единственият"..
# 29
15 окт. 2008, 09:02 ч.
Но в този миг той ме загуби.. престана да бъде "единственият"..
Виж целия пост
Но в този миг той ме загуби.. престана да бъде "единственият"..
Препоръчани теми