Римувам!

  • 33 064
  • 727
# 165
 Laughing
Оооо, Доди, ей такъв типичен екзепляр
обслужва масата ни снощи в местен бар.
Човекът беше изключително забавен
и всичко вършеше със ход безумно бавен.
Надушвам, че и този ще е същия чишит -
с реакции на охлюв, с глава от талашит.
На мен си ми харесва, щом е с блага кауза,
за мацките клавиша натискам аз на пауза.
Виж целия пост
# 166
Привет,приятели,добро да бъде сивото ви утро
и ден красив след себе си да влачи
с усмивки и със светли чувства
а аз пък бързам да ви се оплача
от вчера компа в къщи тъй се бъгна
че уиндоусът не тръгва даже
ах иска ми се през прозореца да го изпусна
или със чук да го размажа
за туй служебно ще римувам днеска
и ще крада по мълко мерени минути
ще слагам леки романтични врезки
във петъчната ни дискусия Wink
Виж целия пост
# 167
Привет от мен и петъчно хелоу,
при мен е слънчево, но хладничко утрО,
но някак е спокойно в душата,
днес работата ми ще ме почака.
Във форума аз петъчно ще покибича,
ще почета, а може и да пиша,
че много ми е днес лениво,
нали е петък, утрото е мързеливо.

Виж целия пост
# 168
Влизам да римувам. Случаен поглед навън -
една листо танцува преди вечния си сън!
Такъв синхрон, напълно идеалната хармония -
аз пиша, а навън танцуват моята симфония.
Днес мислех, че ще ми е тежък ден,
но милите колежки са помислили за мен
и вчера, някъде около два или пък три,
си върнах къча, т.е. работата ме затри.
Не се ядосах, дори спореше работата извънредна,
защото значеше, че в петък във "Римувам!" ще поседна.
Виж целия пост
# 169
Е, хайде, петъчно и аз да се разпиша.
Студът натрапчиво в гърба ми диша.
Ни печка, ни кафе, ни чай помагат
ръцете да си стопля. Но да не се излагам.
Поканвам ви на ароматен чай от билки горски.

Седнете до камината, далеч от поглед хорски
Да пусна само музика - ме воала
така не ме е страх мен от студа.

Виж целия пост
# 170
Две хубави очи, напомняш ми за време мило.
Преди години, детето още се не бе родило....
но чаках го, за жалост във голямо напрежение...
един колега, който сътворяваше моменти на уединение...
Намества ме внимателно на столче, гърбом към вратата,
поставя ми слушалки с музика, която гали ми душата...
Прекрасен, мил, приятен, изключителен Рибок
бе хубаво да имам, когато всичко друго беше "ток".



Виж целия пост
# 171
Ох, обичам до камина да седя
и пламъците с поглед да следя.
Така навява ми на нещо много свидно,
дори и думи нямам да го изразя привидно.
Мечтая си за къща в планината,
където сняг до горе ще затрупа чак вратата,
и сред баири пусти, само в бяло,
за малко времето ще бъде спряло.
И аз приседнала с любимия до таз камина,
ще чуствам вечност, щото сме двамина,
ще знам, че този свят не ни руши,
и пак ще бъдем, тъй както сме били...
Виж целия пост
# 172
Очите ми останаха в екрана
и почти разплакана и замечтана,
ще ви разкрия свойта рана.
Със залеза на всяка есен, тъжна и красива,
голяма част от мен загива.
Обичам тези цветове и есенното слънце,
обичам листата, тъгата и мъничкото зрънце,
което тайничко заравям във душата,
за да изникне догодина във позлата
отново есента, любима и позната.
Сега ще пийна билков чай със вас,
на огъня ще сгрея длани в този час.
Душата си ще пратя там където
слънцето се скрива във небето.
Очите си ще пратя във гората,
за да гребат със пълни шепа красотата
на топлата и тъжна есен.
Със музиката нежна ще остана
и със вас поети любими,
че петък е време за нашите рими.

Виж целия пост
# 173
Dodichka, за есента тъга е позната,
за нейния разкош и за позлата,
но знай, че зимата си има своя чар,
затрупва есенния ни пожар,
притихнали със топло се завиваме,
и търсим мястото, където да зимуваме.
Поспираме сред дългото си скитане,
на твърдо стъпваме - да не залитаме,
а в нас посято есенното семе,
събира сили и когато дойде време,
ще израсте високо, буйно, ново,
за нови пътища готово.
Виж целия пост
# 174
Ах, тази зима - бяла и студена,
довя мъжът ми преди много време.
На ски при мен се спусна бясно
и от усмивката му  беше повече от ясно,
че двама ще вървим по пътя заледен,
аз по-напред, а той след мен.
Години вече,  огън в къщата ни грее
любовта ни силна, като вино зрее.
И щом сме двама зная,
снега аз лесно ще изтрая.

Виж целия пост
# 175
Да, зимата макар и често неприятна,
изпълнена е с сила непонятна,
сближава ни и огъня разпалва,
макар студена, знае как да ни оправа.


П.С Какво ударило е мойта рима,
че днеска само във ума ми зима.
А през прозореца ми е зелено,
тук няма цвете уморено,
растат през цялата година,
че много слънце тука има.
Така,че който зимата му дотежи,
го каня на почивка под слънчеви лъчи.
Виж целия пост
# 176
Чудя се какво е разстоянието между сезоните
между шаблоните,
кога студът е топъл, а жегата измръзва
дали все някога животът ни омръзва?
Есенните круши
зреят  и през зимата.
Виж целия пост
# 177
О, разстояние едва ли има.
Кога е пролет, лято, есен, зима
зависи от наклона на Земята
или от състоянието на душата,
че често случва се така в живота
навън е зима, а отвътре - огън,
на двора есен е, а в сърцето- пролет.
Зависи колко в себе си си се затворил.
Въпреки наближаващата зима бяла,
ви пожелавам лято в душата до премала,
ви пожелавам вечна пролет в сърцето
и до коляно да ви бъде все морето.


Виж целия пост
# 178
Олее, каква се рима тук римува,
а моя милост ходи да кормува.
Съгласна съм, че есенното време депресира,
че в сивотата сякаш нещо в нас умира.
Но то е като истина една позната,
че няма "празно" в плановете на Земята.
Сега замислям се, че всеки нов сезон,
подпява някакъв лиричен тон,
така че да събира и да прави топлина...
Да, мисля, точно тук да изброя.
Започвам от сега - сезонът есен,
запява лека и меланхолична песен
и тази меланхолия си проси нечии обятия,
усетиш ли ги - ето, че успешно ти разклати я.
Минавам бързо и към зимата студена,
по-топла е, когато е със някой споделена.
Студът отново тласка ни в прегръдка,
да, ето чай, отпиваме с наслада топла глътка.
Но идва пролетта и не случайно ми се струва,
че тя "сезон на любовта" се именува.
Когато светофарът свети във зелено,
вий знаете, че всичко ви е позволено.
И тъй, натиснали до дъното газта,
минавате през лятото, сезонът на страстта.
А после пак е есен, после пак е зима...
Е, не е ли топла цялата година? Wink



"
Виж целия пост
# 179
Ех, че местенце си открих
тук всички си общуват в стих!
Не съм обаче аз лирик,
по скоро май съм прозаик,
но смятам, че не е проблем
нито за вас, нито за мен.
Ще трябва да прилючвам вече,
че гости чакам отдалече.
Та вместо запис приемете
емотикончето банално с цвете
  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия