Римувам!

Публикувана: 14 окт. 2008, 09:37 ч.
Последно мнение: 6 авг. 2009, 12:37 ч.

33 041
727

Valent

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е целта на темата за римиране?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в темата на форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е целта на темата за римиране?
  
  Темата за римиране има за цел да предостави платформа за споделяне на поезия в рими, без да се стремите към перфекционизъм. Участниците се вдъхновяват и споделят своите произведения, като се наслаждават на творческия процес и взаимната подкрепа.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми, обсъждани във форума, включват поезия, римуване, лични преживявания, емоции, вдъхновение и справяне с предизвикателствата на живота. Потребителите споделят своите стихове и творби в рими и изразяват чувствата си един към друг.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в темата на форума?
  
  В темата на форума се изразяват различни емоции и настроения, като радост, вдъхновение, скука, усмивки, тъга, оптимизъм, ирония, сърдечност и дори хумор. Участниците споделят своите лични преживявания и се подкрепят взаимно в техните творчески начинания.
- Каква е ролята на музиката във форумната тема?
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в публикациите?

Valent

# 585 15 май 2009, 10:01 ч.

Днес нямам думи, стомаха само свива болка,
тежи ми много, с много хора на разлъка.

Виж целия пост

Холограма

# 586 16 май 2009, 01:14 ч.

Люсил,

Последните ти думи ми звучат тревожно.
На стон приличат ми, неутешим.
Дали все пак не е възможно,
проблемът някак си да разрешим?

Виж целия пост

Valent

# 587 16 май 2009, 11:32 ч.

Ей, Холограма,... ти явно повече от мене си живял
и зрънцето на опита, което в мене засега той просто е посял
при теб навярно плод е дало или разцъфтява с аромат,
а в мен идеалистът още жив е и му се ще идеален свят.
Та - вчерашният ден донесе вести неприятни, зли
на хора близки, качествени, отговорни и добри,
накратко - срещнах болка, пред която съм безсилна,
а гледайки ги във очите трябваше да бъда силна, силна...

Виж целия пост

Холограма

# 588 16 май 2009, 12:39 ч.

Ако е свързана с живот и здраве тази болка непосилна
не е нормално и човешко все да бъдеш силна, силна...
Щом можеш да си толкова добър поет,
и философ ще можеш да си занапред.

Каквото е по силите на слабия човек,
той с радост прави за любимите си хора.
За съжаление самичък е разбирал век след век,
че няма вечно щастие, че идва и умора,
особено във връзка с вечния въпрос,
на който никой още не е отговорил.

Ако обаче страдаш от любовна мъка,
не се терзай, направо си се усмихни.
Дори най-драматичната разлъка
е друга, ако я погледнеш отстрани.

Метни назад разпуснати коси
свали грима, измий очи и отмини.

Виж целия пост

valerie

# 589 16 май 2009, 13:40 ч.

Щом за отговорност и качества тук иде реч,
прилича ми на някаква работна сеч,
доста истории неприятни на познати-
в професията, сръчни и умятни,
изслушах скоро.
Та ясна ми е тази драма,
дето колега си отива, а ти не можеш да
запазиш хладнокръвие на дама.
Ако е това, щом човек е умен, отговорен, работлив
той бързо хваща път нов, щастлив,
приятелството може пак да се опази,
ако всичко станало е честно и без свади.
Проблемът става по-голям,
ако ръководен кадър ти си там.
Всъщност не знам въобще дали това за тежкото ти е причина,
звучи ми близко описанието на това, което докара ти тъга
и майска зима.

Виж целия пост

Холограма

# 590 17 май 2009, 00:40 ч.

Цитат на: valerie в сб, 16 май 2009, 13:40

...прилича ми на някаква работна сеч...

А аз помислих, че Люсил е лекар.
Дано познае Валери.
Живот и здраве, всичко ще се промени!
След месец-два ще нямаш нужда от утеха.

Виж целия пост

genu6

Регистриран

# 591 17 май 2009, 07:17 ч.

Цитат

а в мен идеалистът още жив е и му се ще идеален свят.

Lyusil, приличаме си с теб,
и аз мечтая за един различен свят.
По-идеален, по-добър, по-топъл....,
но реалността е друга!
Реалността е прагматична, на моменти груба,
не се влияе от мечти - уви!

Да, опитът помага много,
споделянето - също.
Когато минал си по труден път
по-лесно можеш да се справиш,
ръка да подадеш и да избавиш някой друг...дори!
Така, че .....не е лошо някога да ни боли.

Въпросът е да продължим напред,
и да преодолеем чувства неприятни,
които някога гостуват с дни в сърцата
и ни събарят долу на земята....

bouquet

Виж целия пост

DuBa

# 592 17 май 2009, 15:31 ч.

Ще кажа само, че реалността не е статична,
и дори понякога и грубо нетипична,
тя се влияе не само от нашите мечти,
а от една едничка мисличка дори.
Неправилно е да си мислим, че сме победени,
защото всички тука със сила сме родени.

Виж целия пост

genu6

Регистриран

# 593 17 май 2009, 16:57 ч.

Така е Ели, важни са мечтите,
и мислите и как живеем дните.
Все пак реалността влияе се от нас,
творим я ние и света - и ден и час.

Но някога, така се получава,
че туй, което е в сърцето ни се разминава
със сивата реалност и тогава тъй боли....
и мислим си, че нищо няма да се промени.
Че не зависи от това, дали сме тук или ни няма...

Ала не е така -щом се изправим,
откриваме, че всичко е така различно,
и не е толкова трагично....

Това си мислих и го споделих,
не че мечтите за добро са нереални,
надежда има и не е напразно да се борим..
Все пак дори всред неуспехи и всред мрак,
ще трябва да живеем, да се справяме...
и по-добре с усмивка на лице да продължаваме,
когато паднем пак да се изправяме!

Виж целия пост

adams

# 594 17 май 2009, 17:13 ч.

Работна сеч ли и при мене мина
за туй и аз болезнено мълча
и да Валерка,права си
много повече тежи когато си ръководен кадър
налага се да бъркаш грубо в нечия съдба
На преките си подчинени дадох дума
да се опитам всеки да спася
и да, успях почти на сто процента,
но вместо тях пък тръгнаха си други
и с тях работил съм година не една
Най-много ме боли от гадната гротеска
невинният да плаща за чуждата некомпетентност,глупост,грешки

Бел,че кой не мечтае за свят по-различен
това едва ли има връзка с опита и възръстта
по-скоро не трябва да забравяме как се мечтае,
как се обича,да пазим детето в свойта душа
Да не се предаваме,да сбъдваме мечтите си,
да даряваме обич,просто ей така да обичаме
пък макар понякога и от любовта да боли

Наистина,реалността по-често ще е груба,мръсна ,нелогична
а редно ли е да се примирим с това
и трябва ли оперативно да си отстраня идеализма
защо с глава пък де не се троши стена

Виж целия пост

DuBa

# 595 17 май 2009, 23:58 ч.

Бел, аз те разбрах идеално,
а думите ми прозвучаха малко нереално,
но е защото всеки миг със себе си се боря,
когато в мен тупти нестихваща тревога,
се мъча всяка мисличка да уловя
и така от мен да я изкореня.
На себе си непозволявам отчаяние,
макар света да ме пристиска с особено старание,
така съм в някаква нестихваща борба,
това прозира и във моите слова.

Виж целия пост

Valent

# 596 18 май 2009, 11:39 ч.

Ех, мили хора, как да не казвам "мили",
такива сте - зад думите си в рима скрили
една душевност - рядка, непокътната, безценна,
понякога за нас самите малко вредна.
Валерка права е /"за щастие" не е съвсем уместно/,
животът дава, после пък си иска ресто,
така и с тези хора - както им даде, взе си,
за някои трудна участ онзи ден донесе.
Не ми се почва тази люта тема, злободневна,
за ситуации, за положения, за време,
на кой да обясняваш и как да оправдае
мизерия, която съкращението му вещае.
За възрастните жал ми е, нали съм в час -
маман е безработна от години в нас,
да си работил цял живот /а тяхната е тежка.../
и да мизерстваш в края - туй е нечовешко.

Виж целия пост

Labrador

Ентусиаст

# 597 19 май 2009, 10:51 ч.

навън е свежо, светло, хладно
горещото тепърва предстои
мързи ме сметки да отмятам
тежи ми да броя пари.

да взема аз да поизлезна
да пийна някъде кафе
на хладинка да хапна сладко
парченце торта сякаш е добре.

пък после да се поразходя
някъде така до около обяд
да пийна биричката със цаца
и да се наспя до следобяд.

упс ... чалдисал съм се нещо
ще цапна двойното кафе
но няма да се стискам вече
ще ви почерпя тук добре

Виж целия пост

Холограма

# 598 19 май 2009, 12:35 ч.

Чудесен полъх темата обърна.
Отивах да работя, но се върнах
да хапна туй отрязано парче.
Благодаря!

На мен в монитора ми тъй пече,
че настроението, дето кацна ми на рамото със твоя стих
за тазгодишното море накара ме да помечтая... ех, ах, их... Laughing

Виж целия пост

valerie

# 599 19 май 2009, 14:01 ч.

За море вече два месеца си мисля,
чак болка в стомаха от копнеж по него ме притиска,
след двегодишно отклонение от летните маршрути,
твърдо съм решила сега думите ми, че без вълни и пясък не издържам, да бъдат чути.
Уважавам мъжката у нас позиция,
че речен риболов е чудна експедиция,
но чакам и моята да разберат,
че когато водите в по-голям басейн се съберат,
безбрежност дават някаква по-желана от духа..
И тука ще поспра,
защото вече не издържам
и мисля с плаж на терасата копнежа да поддържам.
Докато малкият поспи
и сънува слънчеви лъчи,
мама ще ги улови.
Поздрав http://vbox7.com/play:f91893a6

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся електронна книга - 55

38 336
299

Литературен клуб

Лични поеми

Литературен клуб

В момента чета ... 100

1 072
17

Литературен клуб