ФЕВРУАРСКИТЕ мъници здраво раздават ритници!

  • 12 855
  • 310
# 105
Благодаря за паролата и добавянето! Hug

Не смятах да взимам отношение за плащането, защото наистина е лично решение и всеки преценява за себе си. Но ще кажа за мен как стоят нещата: като дъщеря на лекар ме беше срам, че в студентските си години, работейки в компютърна фирма (дори не и по специалността си), взимах два пъти повече от заплатата на майка ми... Аз се ровя в Интернет по цял ден и се забавлявам в общи линии, а тя спасява хора, и на практика работи денонощно... Пък и дори не е в такава специалност, че да й се плаща допълнително. Всичко, което прави, прави срещу едната заплата. Така, че решението ми да плащам на лекарите, при които ходя е не защото имам неограничени възможности, а защото знам колко са обидни заплатите им и колко е огромен труда им. Факт е, че добрият специалист ще си свърши работата перфектно, независимо дали получава нещо или не, именно защото е отдаден на професията си, спазва Хипократовата клетва и просто не може да постъпи по друг начин. И обратното - колкото и пари да се изсипят на някой спекулант, все тая... Аз не плащам по принцип, за всеки случай, а на хора, които са направили много за мен и вместо да търся какви подаръци да им купувам после за благодарност, предпочитам така...
Наистина, доста са изкривени нещата в държавата ни и от това страдаме всички, независимо от коя страна се намираме...

А, за сватбите: ние живеехме заедно 7 години преди да се оженим. И направихме малка, "наша си" сватба само с приятели. Аз дори не исках рокля, но любимият ми настоя и каза, че ще съжалявам едни ден... И наистина се радвам, че се съгласих. Роклята ми беше супер семпла и стоически издържах на молбите на шивачките да сложат поне по едно цветенце тук и там Laughing. Подписването ни беше по ризки в петък, а църковният брак, т.е. истинската сватба - в неделя. За нас тя беше важната, а не дали държавата ни смята за семейство... Първата брачна нощ пътувахме в нощния влак за Бургас, за медена седмица на морето... А родителите ми разбраха след три месеца...  Laughing И да, говорим си още... Laughing
А за детенце мечтаехме  и двамата и забременях няколко месеца след сватбата си. На първата ни годишнина аз бях току - що родила, чувствах се ужасно зле, с всичките си килограми и "екстри" от раждането, а съпругът ми направи най - романтичната ми изненада в живота, която никога няма да забравя, докато съм жива... И тогава повярвах, че любовта не свършва с брака, и наистина зависи единствено и само от двамата. И така, до сега... Simple Smile

ioli, писали сме едновременно. Много добре те разбирам, и съвета ми е - да не ти пука!!! Радвай се на това, което имаш. Ако аз тръгна да разказвам през какви изпитания мина връзката ни и то все от външни хора, ще ви разстроя ритничетата седмица напред. Така, че няма да го направя. Ще ти кажа само, че най - важното е да сте заедно двамата и вече тримата... Всичко останало няма значение... Hug
Виж целия пост
# 106
...В противен случай ако съм платила за избор на екип и стане така, че лекаря не може да присъства поради ред причини и ми пратят друг незнам дали това няма да ме притесни в тоя момент.

Като изляза в полагаемия ни се болничен ще пообиколя болниците и ще видим.
Дес в този случай веднага си искаш парите обратно + 50% неустойка!!!  smile3515 Амаха няма да се учат така като поемат ангажименти ще си ги спазват! Да се научат на дисциплина!  Joy
Виж целия пост
# 107
ioli, и твоето бебче е чакано и изстрадано Sad но е толкова хубаво, че вече си бременна. А в момента в Техеран ли сте? Как е живота там, харесва ли ти?

Ако иска и Албена да разкаже за ЮАР ще ми е много интересно.

Аз живея в Южна Белгия, мъжът ми е американец, почти всяка седмица ходим до Германия и Франция, но най-лЮбимата ми дестинация е Дисниленд Laughing

Гейа ooooh! по тоя тема за тръшканията колко мога да пиша... все се надявах, че към 2 г. ще изчезнат, ама като те чета... Confused моето мрънкало се тръшка за всичко-затова, че не съм му дала да си играе със стъклени чаши, затова, че не му давам да бърка с пръст в контакта (вече е хитър и маха сам предпазителите Crossing Arms), може да се дере половин час затова, че не му давам да удря с тигана по телевизора или прозореца Crazy даже вече не пия кафе вкъщи, щото иска и той да пие Laughing на моменти не знам какво да го правя това дете и се чувствам като пълен идиот. И няма да ти казвам колко пъти ми се е случвало да рева с него от безсилие Confused но като кажа "не", значи "не" и да се дере и да реве не става неговата Naughty

Praynig дано второто е по-кротко Praynig
Виж целия пост
# 108
Лелеее момичета, навън е такава жега  Laughing А аз трябва да стоя в офиса пред рс-то  #2gunfire Направо се побърквам. Успокоява ме решението ми / а имам и подкрепата на шефовете/ другия месец да мина на 4 часа. И то ще бъда само следобед и ще мога да се наспивам, което ми е  голям проблем сега. След това от декември мисля да приключвам, стига толкова, няма да ми дадът медал я. Нищо че още не са ми намерили замесничка........... имаха 4 месеца да търсят все пак. Аз в събота съм на сватба и се надявам да се запази така топло времето. Нямам търпение малко да полудуваме с бебка   bigdance2
Виж целия пост
# 109
Аз също мисля да не работя декември. Още не са започнали да ми търсят заместник. Искат да работя до 18.04.2008
Виж целия пост
# 110
Гледам че сте говорили за токсоплазмозата- на мен ми правиха изследвания по здравна каса за двата маркера- бяха отрицателни  ooooh! Ама ако знаете какво шубе ме гони- направо съм параноясала! Като видя коте направо ми се изправя косата .... а преди толкова ги обичах... Сега където и да отида на гости навсякъде ги мат за дом. любимец... е аз не ги пипам ама знам ли  newsm78

Ужас, и аз съм така! Crazy А то май от котките не може да го хванеш, само от изпражненията им...

То попринцип е така, но в следствие от хигиенните навици на животинките- да почистват козинката си, гадинките могат да полепнат и по козинката им Simple Smile Иронията е че ми се падна темата за токсоплазмозата на изпит по Паразитология  Laughing
Виж целия пост
# 111
naiema, как е обстановката в родилното. Чувам, че уж нещата се били подобрили, но кажи и твоето мнение. Ти, нали нямаше да раждаш тук или си промени решението?
Виж целия пост
# 112
Аз също мисля да не работя декември. Още не са започнали да ми търсят заместник. Искат да работя до 18.04.2008

До кога? newsm78

Аз искам да се махна от работа колкото се може по-скоро, ама ми е гузно, защото е само от лигня... Нищо ми няма, никакви оплаквания нямам, само ме нервират зверски!!! #2gunfire
Виж целия пост
# 113
MamaZ, благодаря ти Hug.
Аз не си го слагам много, тоест вече не...
Отдавна съм разбрала че най-голямото ми съкровище е до мен, а сега е на път и второ Simple Smile.

Моля, ви всички, документирайте срещата, да ви се порадвам и аз!
И хапнете някоя БГ манджа и заради мен, може и по биричка...тук нямааааа, няма никакъв алкохол, а така ми се е припила бираааа,  Rolling Eyes

Rylie, да в момента сме тук, тук забременях, чудо стана, казваха ми колегите, че тук климата е подходящ за забременяване и всички преди нас са си тръгнали с дечица, ама аз  Тома Неверни....
Иначе не ми харесва, ограниченията, които трябва да търпя са много. Трябва като излизаме да съм със забрадка, да нося дълъг ръкав и да съм с дълги панталони. Като цяло животът тук е сравнително спокоен. Все пак трябва да отбележа, че не изизам сама по улиците, гледам да съм винаги с мъжа ми, не че той знае езика, но все пак се чувствам по-сигурна. Жените тук си заслужават отношението. Много са злобни. Ако случайно ми се е вдигнала блузата от чанта, и ми се вижда д-то, лелее, какво настава почват да ме сочат с пръст, да викат, да обясняват нещо, дори са си позволявали да ме подръпват по дрехите, ама аз така отровно ги гледам че бързо се отказват. Има нравствена полиция, която обикаля и прибира девойки, които са си позволили примерно панталон по-къс със 3 сантиметра...Веднъж и нас ни спряха, така и не разбрах защо, ноо доста се изплаших.
По магазините няма алкохол, или норманите стоки, с които сме свикнали, няма свинско месо, няма хубави колбаси. Ходим в един супермаркет и дори алуминиевото фолио е кът, ако завариш веднъж трябва да се запасиш, защото не се знае кога пак ще има. Успокоява ме мисълта, че сме само за 3 години и после ще си ходим в БГ. Няма къде да отидеш, не знаем езика, театър и кино, абсурд, само техни филми дават, а тематиката е като при соца при нас. Всичко е изкривено през призмата на религията... Много черно го изкарах май...

Все пак има и хубави страни, болниците, специалистите, отношението към децата. Децата са издигнати в култ, всичко се прави в тяхно име. Тук децата не се наказват и не се по шляпват. Има много детски магазини и дори цяла улица с детски стоки. Има много хубави и поддържани паркове, имат много ресторанти и закусвални, но представете си излизате вечер компания и всички сте на вода и сокче...е как да стане, ако не можеш една бричка да удариш...

Ще ви пусна едно линкче в албумчето с качени вече снимки, да видите за какво става въпрос.
Много се разписах, после пак Hug
Виж целия пост
# 114
Даааа, и мен ме е яд, навън такова време се е отворило, а аз по цял ден в офиса и докато си тръгна се стъмни  Sad
Албена13 е в ЮАР и при нея е лято, ама кой да се сети....
Добър лекар в Тина Киркова мога с две ръце да препоръчам д-р Динко Георгиев, моя приятелка ходи от години при него, при него роди, аз също ходих няколко години при него, тази година се преместих в клиниката на Щерев, защото Георгиев не е специалист по стерилитет. Ако нямах такива приблеми щях да си остана при него, даже мисля, живот и здраве, като родя да си ходя пак при него. Много е възпитан, интелигентен, спокоен, държи се много човешки... абе аз забележки никога не съм имала. А, и снощи чух, че Ани Цолова е родола при него  Grinning
Нашата консултация вчера мина добре, всичко е наред, все още вървим с една седмица напред и бебчо вече е над 600 гр.  newsm78
И на мен ми се очертава от началото на ноември да изляза в болнични, ама то дотогава времето вече няма да става за разходки  smile3515
Хубава вечер ви желая и никакви лоши настроения  Hug
Виж целия пост
# 115
MamaZ напълно съм съгласна с теб и те подкрепям. Положението е еднакво и при лекарите и при учителите. Работят за смешни пари,а  се изисква толкова много от тях. не мога да сравнявам двете професии , защото все пак от на лекарите труда може да зависи човешки живот.
На мен мисълта ми беше за това предварителното плащане, което едва ли не те принуждават да правиш. Нямам против това, когато си доволен от някои и той си е свършил добре работата да му се отблагодариш по някакъв начин- било с пари , подарък, почерпка или каквото и да е/всеки сам си избира/

Аз мисля да работя до края ако всичо е наред и бебо позволява  Simple Smile макар че понякога много ме смързява не знам какво ще правя ако от сега си остана в къщи , сама по цял ден. Ще се побъркам със сигурност.
На мен вече ми намериха заместничка и поне от това нямам притеснения.
Иначе януари месец ще се изтъркаля по-бързичко сигурно. Излизам в сесия /последна/ , дано бебони е благосклонен към моите изпити и дава да се учим, ще обикалям магазините да си набелязвам нещица за него, искам да понаблегна малко на езиците, да почета хубави книжки.

ioli вие работите ли там? В работата си не използвате ли местния език та все още не сте го научили?
Щом сте за кратко - ти пожелавам по-скоро да минава времето и да се завърнете всички в България.

Виж целия пост
# 116
Цитат
Публикувана от: Mecholana  Даааа, и мен ме е яд, навън такова време се е отворило, а аз по цял ден в офиса
И мен и мен ама се измъкнах преди малко до банката и бавно се върнах да подишам чист въздух.
autumnsphere и аз така май си търся причина да изляза в болнични, не ми се стои и доста се изморявам по цял ден.ама ще видим Thinking
мамките които са на разходка да се разходят и заради работещите  Simple Smile
мамки от Варна аз вече няколко пъти казвам ама пак да досаждам казвайте каква ви е инфо-та за варненските болници. аз от нет-а виждам, че най-хвалят аг-то и после окръжна. аз към Варна съм се насочила за раждане, но не познавам лекари, пък за обстановката и отношението в АГ-то чувам и чета доста неприятни неща, дори за ВИП-а.но все пак всичко е на късмет. моите хора искат в Майчин дом.пък имам познати доста доволни от там. моето желание е бебчо да е при мен, да има чиста тоалетна и баня с топла вода и да ми обърнат внимание ако имам нужда.не искам да ми казват, че се преструвам ако казвам, че ме боли.пък и все се замислям за епидурал
да ви кажа и ние се оженихме като забременях, бях 4 месец.пък за хорските думи ама грам не ми е пукало.обаче и аз исках да съм принцеса, е бях припаднала принцеса и после стояща на стола си принцеса.а исках да се веселя...но пък с бебче догодина ще се повеселим Simple Smile
айде   love001
Виж целия пост
# 117
Ехе, Йоли, ти направо в комунизма си се върнала  ooooh! Ама че странен живот имат тези хора  #Crazy добре че поне секса не им е забранен  Wink общо взето оставам с впечатление, че тоталитарните и строгите политически режими обикновено имат една добра страна - много силна социална политика. Наистина много интересен разказ   bouquet

МамаZ, напълно подкрепям мнението ти както за семейството, така и за брака  Simple Smile Ние с моя мъж сме заедно от 14 години  ooooh! бяхме гаджета в един клас и не мога да повярвам, че е възможно двама човека да продължават да се обичат и в същото време колко сме се наранявали през годините  Confused така е - приливи и отливи  Blush
Иначе действително е несправедливо заплащането на лекарите в БГ, както и на фармацевтите и учителите, затова аз също плащам на моята лекарка. При предишното ми раждане се отблагодарих на екипа, но след като той си свърши работата, без да ми иска нищо. Сега пак ще направя същото. Просто няма да плащам на някого предварително, нито такса на болницата за нещо, което съм заплатила стократно чрез солидните данъци и осигуровки, дето ми удържат всеки месец. Въпреки това, всеки трябва да постъпи така, както се чувства най-спокоен, защото нашето спокойствие сега е много скъпо  Simple Smile

Пампам, каква е тази дата? Не мога да я свържа с нищо!

Райли, тръшкането е период, който ту отминава, ту пак се завръща. Аз в такива моменти, когато очевидно не ме слуша и не може да стане "моето", обезопасявам съответното място, или измислям примамливо друго занимание, за да отвлека вниманието. Колкото пъти съм се опитала да размахам пръст, толкова истерията се задълбочава повече  Confused затова му казвам например: добре, ти си бъркай тук в контакта, аз отивам да пускам лодки в легена в банята  Mr. Green или друго любимо нещо. Ако театрото е навън, просто го оставям на земята да се тръшка и си продължавам. Дребния се усеща и като се изплаши, тръгва по мен. Всяко дете си е различно, но все пак е дете, трябва да има нячин да се залъже. После се връщам на темата и обяснявам защо не разрешавам това, или защо съм се разсърдила и тн. Иначе се завъртам в омагьосан кръг и имам чувството, че само опасни и забранени неща започва да прави напук  ooooh!      
Виж целия пост
# 118
И моето дете се опитва да се тръшка понякога. При мен помага също да му отвлека вниманието с нещо друго или просто да го гушна и да обясня защо не може (да бърка в контакта, да разлива вода по пода, да изяде цялата паста за зъби наведнъж и т.н.).
Виж целия пост
# 119
За клюките и злобните хора, винаги ще има такива. Ние с половинката живяхме заедно близо 7 години преди да се оженим, един ден той ми предложи, беше много романтично и не съвсем очаквано. Много се зарадвах, сгодихме се и след 8 месеца - май -2006 г. направихме и сватбата. От близките ни нямаше подмятания за бременност и тн. Докато си бяхме в Пловдив, една от злобните бебетки, които по цял ден се чудят какво да правят, ни среща една сутрин и ни вика: Е вече можете да си имате законно дете! Не си спомням вече какво й наговорих, но явно съм я стреснала, после беше ходила да се извинява на свекърва ми. Явно през тези години незаконната ни връзка й е пречела на съня нощем. 
После пък бебето не дойде веднага, оказа се че имам хормонални проблеми, поликистозни яйчници и инсулинова резистентност, с тази диагноза ми обясниха, че може и да не стане скоро бебе... Много бях депресирана от факта, при всяко закъснение ... колко теста изкупих и колко рев изревах. Особено ми беше приятно, когато "приятели" с повод и без повод разпитваха, и к'во вие сега бебе не искате ли, стига с това бачкане, тая кариера деца правете. Все едно сме някакви малоумници и не можем да решим какво да правим с живота си, та всички трябва да ни казват. Много тежко ми беше, веднъж когато се обадих да честитя рождения ден на братовчед си, той има щерка, наговорих толкова хубави неща, а той в отговор, започна да ме упреква че се мотаем и като толкова ми харесва що не си родя една и аз. Нямаше какво да му кажа.  Така че, хората са всякакви...
Може би това което преживях на собствен гръб ме кара сега да съм по - внимателна към околните, да не задавам въпроси от сорта: Хайде няма ли да се жените, Деца, работа, кърмен и тн. Всеки си има скрита болка, не е нужно някой да го човърка, за да си задоволи егото.

Все едно прочетох нашата история с мъжът ми.Аман от хора,които нямат абсолютно никакви проблеми,всичко им е наред семейство,работа и ей така от "добри чувства"  започват да подреждат живота и на другите.То всичко си е въпрос на възпитание ) ех как искам да използвам друга дума). #2gunfire
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия