СЕПТЕМВРИ си замина, вече главно ака и яде нашата дружина!

В момента съм сама с децата, защото мъжът ми е в командировка до края на месеца. Помагат ми съседката, която от 10 години се грижи за децата, и леля ми. Синът ми е на 10 години и вече ходи навсякъде из квартала сам. Сутрин в 8.15 идва съседката, за да мога да заведа дъщеря ми на градина. Следобяд обикновено излизам с количката и бебето да я прибера; ако е лошо времето, оставям бебето на баткото и отивам сама. Сега готвя по-рядко, защото леля ми ми помага, като ми носи сготвено ядене за домочадието. Всеки ден пускам по една, а понякога и две перални. Чистя един път в седмицата. Не се престаравам в домакинската работа- върша по малко от всичко когато мога. Използвам минутите, в които Галина спи или си лежи спокойно. Понякога се налага и да я оставя да поплаче няколко минути, докато простра или си взема един душ. Следобяд, когато децата са вкъщи, те се грижат за нея, докато свърша нещо.   Примирила съм се, че грижите за бебето и кърменето в момента са приоритет и от останалите неща върша само абсолютно необходимото.

Иринче, много се радвам, че всичко е наред с Ради!  

Аз всеки ден кърмя навън. Галинка не ми дава никакъв избор.   Като огладнее, нищо не помага- нито биба, нито друсане в количката- докато не я сложа на цицата, не мирясва. И аз я покривам с одеялцето и отстрани нищо не се вижда.  Не е никак страшно- дори е много удобно, че не се налага да носим шишета, да правим смеси навън, да охлаждаме и пр.

Ане, много ми хареса как си кърмила под фризьорската пелена!  

Ето ме пак. Изкъпан, нахранен...заспал юнак
 Охх, раждането ми е по-скоро разочарование. Обявила съм докторите в БГ за сектантско общество... и честно казано не виждам как и кога ще се оправят нещата.
  Значи, приеха ме за преносване в понеделник и до сряда чакахме. Станаха 10 дни след термин и вече трябваше да го "вадим". В сряда, в 6:00ч. сутринта ми дадоха ХАПА! Викам си "Сега най-вероятно точно на мен няма да подейства това хапче". Да, ама НЕ. В 6:20ч. вече ме погнаха контракциите. В 7:00 ч. вече имах контракции всяка ши***а минута. И така до края, до 15:45.
Болеше ме нечовешки. Докторката ме питаше постоянно дали не искам нормално с епидурална , да казвам навреме, че после нямало избор  (много забавно). Аз до последно отсичах "Ваната"!!
 Хубаво, в 13.00ч. ме водят към ваната. "Бъркането" по време на контракции ме влудяваше. Завръзването с коланите за проверка на тонове и контракции - СЪЩО!
В залата с ваната са ме вързали с коланите, акушерката решава да ми слага абокат. Трябвало й венозен път задължително. Е ,тоя абокат не трябва да се мокри, та когато бях във ваната трябваше все и него да мисля , да си държа цялата ръка извън водата... можете да си представите колко удобно и предразполагащо. А, и мехура ми пукнаха преди да ме вкарат във водата. Просто нямало начин да не го правят 
Разкритието расте. Боли ме от часове и вече се чувствам изтощена. А докторката и акушерката само буботят "охх, тия тонове.... (веднъж бяха по-слаби ,заради позата, която ме караха да заема) "да не стане от ваната да я водим някъде другаде, хахахаха", "охх, главата не слиза"...Имам вече пълно разкритие, а около мен само някакви недомлъвки...ще слиза ли това бебе, няма ли да слиза....
Изпаднах в ужас вече. Болиииии, с пълно разкритие съм, а не се знае какво ще става. Не можех повече. Имах контракции вече 9ти час на всяка минута и казах, че вече съм съгласна на всичко, искам да раждам, не можех да понасям тази болка и да не знам какво ще се случва. Исках упойка, да ме вадят, ако искат...бях изпаднала в състояние, което не мога да опиша. Просто исках някой да ми каже, че ми остава малко...че ще се ражда всеки момент. Но не, седят и се кумят...какво да правят. Накрая...се реши! Ще ме вадят на магарето (което е точно до ваната , "за всеки случай"), докторката да си виждала добре, да си направила епизиотомия и да й е спокойно! Мъжът ми попита дали не можем да си продължим във ваната, така и така....вече сме почнали  Но тя го погна с думите "като дойда аз да ти се бъркам в работата, ще ми казваш и ти какво да правя в мойта"...разбираш ли?!  Та, влязохме в релсите! Легнах на магарето, резнаха ме,..."напъвай, напъвай....изкарай го през дупето" Абе, уджас.... Ааа, докато бях във ваната и усещам напъните... напъвам си спонтанно като пич. Акушерката ме пита "Ходи ли ти се по голяма нужда" Аз казвам НЕ. И така няколко пъти. След последното ми отричане, ми казва " Сигурна ли си, аз те виждам, че напъваш" Поглеждам я и й казвам " Да, усещам напъните, но не ми се ходи по голяма нужда"   А мъжът ми накрая й вика "Ама защо я питате така, тя ще си каже , ако й се ходи" 
Както и да е, след 5,6 напъна Данчо взе че излезе. Изобщо не го разбрах! Като го видях не можех да повярвам, че съм родила! Оттам продължаваме...в релсите. Тръгват да режат веднага пъпната връв. Ма никой не може да ги убеди в противното. Водите били позеленели...дете се мъчило...абе глупости колкото искаш. После бързат да взимат бебето да го изнесат. Мъжът ми каза, че в бързината си за малко бебчо да падне на земята! Следващото - дърпане на плацентата. Казах им, че искам да ми дойде напъна и да си я родя спонтанно. Не можело! Кървяла съм била и трябвало веднага да я издърпат или ако толкова съм искала - да напъвам веднага!  Нямало такова нещо като спонтанни напъни за израждане на плацентата....
Абе, всичко което съм искала за раждането си, не се случи. Понякога даже малко съжалявам, че имах момент, в който се предадох и исках упойки, че дори и на секцио бях готова. Въпросът е, че до последно докторката не беше сигурна, че ще успея да родя нормално. Видяла го била, че бебето било голямо и с тоя тесен таз....и забавените тонове в онази позиция...Бях в пълно невидение какво й се върти в главата и на къде отиват нещата. В такъв момент човек трябва да има доверие на доктора си и да мисли само и единствено за раждането като процес. При мен не се получи. Освен изкуствените контракции, които ме изтощаваха...ме изтощаваше и мисълта за това какво по дяволите ще ми се случи, какво иска да прави докторката...отделно трябваше да отговарям на малоумни въпроси, когато се опитвах да се съсредоточа в болката и как да се справя с нея....
Както и да е... Казват, че се забравя след като бебчо се роди. Е , за мен не е така. Сега, ако някой ме попита как ще раждам, дай боже, втори път....НЕ ЗНАМ! Иска ми се никога повече да не ми се случва подобно нещо, а това, което разбрах е, че няма начин нещата да са различни.
А освен това ми се скъсаха шевовете и сега трябва и с тази хубост да се оправям

Много дълго стана, извиньете! Сега съм щастлива мама и не мога да му се нарадвам на синчето ми! Няма такава малка сладка душинка! 
Абе, просто....вече съм майка!

Дими нашата добра фея 
Иринка, браво 
Мона, добре zавърнала се. Съжалявам zа гадните спомени, които ще ти останат. Жалко, но повечето сте така...
Кърменето навън е супер. И аz много често го правих, докато кърмех повече де 
Нищо от Веч...Оф, дано са добре, много гадно.

Оф чета за ражданията и не мога да се сдържа от болка и съжаление, като се върна на този миг и искам никога да не е било. Тъпото хапче, системата, пукането на водите. Такава болка няма и вързана на леглото за тонове, мъки като на животно и болиии. После подобаващото цепене лекичко да ти помогнат и кошмара продължава. Двама доктори скачат с лакти по корема и те помагат, отдолу акушерката дърпа и вика. Повече просто не искам деца, минаха почти два месеца и още настръхвам като се сетя за кошмара. Не искам да разказвам даже, то повечето май сме родили и минали през този ад.

Мона и момичета, направо ми се къса сърцето като чета.
Мона, ми ти си била точно в транзиция, като си се чувствала като че не можеш повече. Това е главният знак, простаците му с простаци. Колко близо си била, а да не те оставят на мира. И мъжът ти, браво и на него, поне се е опитал да се бори с тях малко...но май е трябвало повече. Надявам се да се забравя.

Ирина, каква прекрасна новина. Камък ти е паднал от сърцето, сигурна съм.

Рени, ние се кърмим по 2 часа горе долу, но поне бързо свършва - 10-15мин. После е спокоен и мога да си свърша няколко работи. Последните два дена обаче много иска да е гушкан и мъжот трябваше да готви снощи
Иначе и аз като Суит, домакинската работа остава на заден план ако трябва. Децата се занимават една с друга без проблем. И даже е много приятно като излезнем навън на разходка някъде. Бебо е спокоен в слинга и децата имат разнообразие в деня.

Мирка, като не гушкаш, как се опитвате да я успокоите дребната? Също, с това спане през нощта ще ти намалее кърмата повече, внимавай.

Вчера след обед са оперирали  Елиас. Операцията е минала добре, ще бъде на антибиотици  и се очаква да ги изпишат към неделя. Подробности ще очаквате от нея

Мерси Мери!
Много добри пожелания за Веч и Елиас. Дано бързо да се оправи малкият послушко.

Мери мерси      
Бързо възстановяване на малкото съкровище и много сили  за мама 

Мери благодаря за информацията!Радвам се че всичко е минали добре!Бързо възстановяване на Елиас и спокойствие за Веч!

Като се обади и ще и предам пожеланията ви.

Мери, мерси за новините покрай Веч! Радвам се, че всичко е минало добре. Бързо възстановяане на малкия сладкиш и много спокойствие за мама!

Ох, Мона, като те чета и направо ми идва да хвана някой пишман доктро за косите. Не ти е било леко наистина. А бе какво се случва в тая нашата държава - всичко да върви наопаки някак не ми се вярва. Как може тези лекари само гледат на тях да им е удобно, ами спокойствието на родилката?!

Охо, мен ме викат. По-късно ще се включа пак

Добро  утро, момичета 
Дими, благодаря за новата тема, а на Шейлето за прекрасното заглавие! 
Аз ще пиша бързо, че всеки момент очаквам малкото човече да се събуди
Много ви благодаря за съветите, подкрепата и окуражителните думи!
Шейле, за пореден път БЛАГОДАРЯ ТИ ОТ СЪРЦЕ за навременната намеса и помощта. Винаги даваш верните напътстивия и от думите ти се излъчва неимоверна сила и вяра. Благодаря ти!
Суит, мерси за съвета. Може да потърся тази жена за помощ, че наистина е много близо, тъй като за съжаление мъжът ми не може да излезе от работа и днес няма как да отидем до Асенцето.
Момичета, ето как изкарахме нощта и да не чуе дяволът: ПУ-ПУ! Като си дойде таткото и видя как се мъчим и измисли следното - малката започна да яде от гърдата и да се сърди и да я плюе. Тогава й дадохме малко от изцеденото мляко и после пак гърдата. И тя захапа. Явно като не е озверяла от глад и й говоря спокойно и не я притискам и насилвам (по съвет на Шейлето) и тя е спокйна. Пак суче по малко и плюе зърното, но това си е огромен напредък! Вчера си мислех, че никога вече няма да засуче. А ето, че малко по малко се борим И така, хапва по около 80гр изцедена кърма и успоредно с това си суче по малко и от двете гърди. И така вече 3 хранения. Сега ще видим как ще е през дена. Дано продължава така и да е спокойна. 
Иринка, браво за добрите новини! Ето, че всичко е наред! Нацелувай малкото съкровище от нас и го нагушкай силно силно!
Мона, добре завърнала се! Много ми е мъчно, че и ти си изживяла тежко и мъчително раждане! Много е гадно да имаш такъв лош спомен от този съкровен момент! И при мен бебенцето беше високо и до последно не знаех какво ще реши докторката. Кошмарно е да си в такава неизвестност, но добре, че всичко приключи успешно и със здрави дечица!
Стефина, добре завърнала се и на теб! Чакаме снимки и дано твоят разказ за раждането да не бъде изпълнен с такива отрицателни емоции!
Слава богу, че с Елиас всичко е наред! Милото малко човече какво изживя, но Слава Богу вече е добре! Дано бързо се приберат с мама у дома!

Здравейте, прекрасни мами! 

Нощта мина много добре- след като се дундуркахме и кърмихме цяла вечер, хубавицата накрая заспа в 1ч. и се събуди чак в 6.30.  После като никога спа до 9ч.- обикновено след 7ч. е доста гладна и все мрънка. Дупето й е много по-добре, така че още веднъж препоръчвам този крем на майките, чиито бебенца са с подсечени дупета- Бейби-идеал.

Слава богу, че Веч и Елиас са добре! Жал ми е и за двамата, че трябваше толкова скоро след раждането да преживеят такъв стрес, но важното е малчо да е добре.

Флуч, хубаво се е сетил мъжът ти! Дано лека-полека намерите изход от ситуацията! Аз предположих, че може да се появи проблем с транспорта, и затова ти предложих варианта с  hedra. Не се притеснявай и се свържи с нея, сигурна съм, че ще ти помогне!

Като чета за ражданията ви, направо оценявам късмета си! За съжаление, статистиката от нашата темичка показва, че за повечето момичета раждането е било травмиращо преживяване . По принцип това е голям недостатък на родната ни медицина, че лечението- респ. раждането, се разглеждат като едностранен технически процес, който трябва да бъде изведен докрай без оглед на стреса или прага на поносимост на болка при пациента. Подписах петицията в подкрепа на естественото раждане, и мисля, че не трябва да спираме да говорим и да изискваме нещата да се променят!

Оказа се, че е от гърдите! Ходих до личната и тя каза да отида на гинеколог! Понеже наистина няма на кой да октавя детето ( всичките ми приятелки си имат и те мънички деца, а тук роднини нямам) снощи в 19ч ходих - в една частна болница имало денонощно дежурен гинеколог! Прегледа ме и каза, че е от гърдите - до вечетра едната адски много ме болеше! Странното е, че не ме пита и не ми прегледа операцията! Сега трябва много изцеждане, а като я нахраня тя иска да стои поне половн час права ( понякога и повече ) и малко ми е трудно изциеждането с нея на ръце! Дори сега я държа на ръце докато пиша! Другото, което е кофти е, че тя ко.ато яде кърма затоплена от 40градуса много се поти! и само се преобличаме.  Днес една комшийка ще разходи малката час - два и аз ще си почина! Тя идваше да гледа баткото след като той направи 8-9мпочасово, но сега не се наема, че бебка е прекалено малка, а тя е пенсионерка.

Анети при кой гинеколог ходиш?

Благодаря на всички, които ми дадохте съвет и бяхте с мен

Хоп и аз в новата тема. Чета редовно, ама тези дни нещо ме мързи да пиша, че то нищо интересно не става при нас.
Пожелавам на Веч и малкия Елиас бързо възстановяване и прибиране вкъщи!
Някой питаше за ActHib ваксината. На Виктор му я биха в рамото. Не е имало някакви последствия като вдигане на температура. Бесня си както обикновено. Ама на него по принцип тези боцкания много не му правят впечатление.
Оги започна да си удължава нощния сън. Като заспи към 9.30-10ч се буди чак между 4 и 5ч. Досега не ми се е налагало да кърмя навън. Обикновено се разхождаме около 3 часа, а за това време той не се буди. Виктор също никога не се е будил като малък в количката. Имах чувството, че ако ще и цял ден да го разхождам, няма изобщо да се сети за храна. Толкова дълбоко спеше навън.
А сега към всички, които имат по-големи деца на възрастта на моя син. Вашите хлапета опитват ли се да се наредят на опашката при кърмене? Виктор понякога вечер се присламчва към мен: "Ики пий мляко". Ама нали не знае какво се прави, само допира уста до гърдата и вика "Ни ще". Много е смешен в този момент.