Харем-моите съболезнования 
Душата ми се сви,като прочетох какво се е случило 
.........Думите са излишни...........
Виж целия пост
Душата ми се сви,като прочетох какво се е случило .........Думите са излишни........... Не усещам бебето вече втори ден!
- Публикувана: 15 окт. 2008, 23:36 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2008, 13:25 ч.
# 137
10 ноем. 2008, 00:43 ч.
господи не мога да повярвам
Само преди няколко месеца се засичахме по форумите, дори обсъждахме амниоцентезата дали се прави във Варна ...
Мила harem stylee толкива много съжалявам за загубата ви, каквото и да кажа думите не са в състояние да намалят болката ти.
Плача с теб и се върщам към моята загуба 2005 година, защо се случват подобни неща , защо ни се изпращат подобни изпитания ...
Виж целия пост
Само преди няколко месеца се засичахме по форумите, дори обсъждахме амниоцентезата дали се прави във Варна ...
Мила harem stylee толкива много съжалявам за загубата ви, каквото и да кажа думите не са в състояние да намалят болката ти.
Плача с теб и се върщам към моята загуба 2005 година, защо се случват подобни неща , защо ни се изпращат подобни изпитания ...
# 139
10 ноем. 2008, 08:30 ч.
- моите най-искрени съболезнования, каквото и да ти кажа няма да потуши мъката ти. пожелавам ти от цялото си сърце да събереш сили, за да продължиш напред .
Виж целия пост
- моите най-искрени съболезнования, каквото и да ти кажа няма да потуши мъката ти. пожелавам ти от цялото си сърце да събереш сили, за да продължиш напред . 
# 140
10 ноем. 2008, 10:30 ч.
Мила harem_style, спомням си с какъв трепет следяхме твоята бременност и направо изтръпнах като видях подписа ти! Едва ли има нещо, което може да те утеши сега, много добре разбирам как се чувстваш.
Аз лично съм си мислила как бих се справила с нещо такова, защото ти си третата майка, за която чувам, че е загубила детето си малко преди раждането. Единственият извод е да се опиташ да го преодолееш максимално бързо. Ако трябва плачи непрекъснато, допусни болката, но в един момент си кажи, че това е трябвало да се случи и продължи напред. Просто се опитай да не го приемаш много тежко. Знам, че аз бих се опитала, заради мъжа си и заради себе си. Тук не става въпрос за душевна сила, по-скоро за нагласа. А тя е много важна в такива моменти, не трябва да потъваш в депресия. Ако трябва си вземи някакви билкови антидепресанти - Ремотив на мен ми помогнаха много.
Не знам как ще ти прозвучи този пост, но това е, което съм си казала, че ще направя, ако нещо се случи. Ще се опитам да не го приемам прекалено тежко.
А, и още нещо. Аз все питам приятеля ми, дали ще го преживеем, ако загубим бебето и той казва: "Ако не й е писано на тази душичка да се появи този път, ще се появи следващия...след няколко месеца." Така че знай, че бебето ще дойде така или иначе, това ти се случва, защото трябва да се развиеш по някакъв начин и да научиш нещо.
Прегръщам те силно!
Виж целия пост
Аз лично съм си мислила как бих се справила с нещо такова, защото ти си третата майка, за която чувам, че е загубила детето си малко преди раждането. Единственият извод е да се опиташ да го преодолееш максимално бързо. Ако трябва плачи непрекъснато, допусни болката, но в един момент си кажи, че това е трябвало да се случи и продължи напред. Просто се опитай да не го приемаш много тежко. Знам, че аз бих се опитала, заради мъжа си и заради себе си. Тук не става въпрос за душевна сила, по-скоро за нагласа. А тя е много важна в такива моменти, не трябва да потъваш в депресия. Ако трябва си вземи някакви билкови антидепресанти - Ремотив на мен ми помогнаха много.
Не знам как ще ти прозвучи този пост, но това е, което съм си казала, че ще направя, ако нещо се случи. Ще се опитам да не го приемам прекалено тежко.
А, и още нещо. Аз все питам приятеля ми, дали ще го преживеем, ако загубим бебето и той казва: "Ако не й е писано на тази душичка да се появи този път, ще се появи следващия...след няколко месеца." Така че знай, че бебето ще дойде така или иначе, това ти се случва, защото трябва да се развиеш по някакъв начин и да научиш нещо.
Прегръщам те силно!
# 142
10 ноем. 2008, 13:25 ч.
Оле направо ме е страх да пиша чак. Харем, мила много, много съжалявам за загубавата ви. Не мога да си предтавя какво е. Моя близка приятелка така загуби първото си детенце, но по време на раждането. Казаха и че от 2 дни детето било мътрво. Не знам как го преживяха с мъжа и, но заедно се справиха и сега се радват на красива здрава дъшеричка. Пожелавам ти всичко да е наред, да се съвземеш по-бързо(макар, че незная как точно ще стане толкова бързо) и в най скоро време да чуем пак благата вест. 
Прегръщам те силно. Моите искрени съболезнования.
Виж целия пост
Прегръщам те силно. Моите искрени съболезнования.
# 143
10 ноем. 2008, 18:24 ч.
Много съжалявам мила.Знам ,че времето лекува,бъди силна. 
Виж целия пост
Препоръчани теми