Концерти 2009 !!!

  Благодаря, за репортажа! Радвам се, че са му харесали. Албума от 97ма година им е най-култовия. А Аморфис ще са в Блу Бокс. Аз лично бих направила следното: взимам си детето и заставам най-отзад до вратата, там има достатъчно проветрение, а и е близо до тоалетните. Освен това аз най-вероятно пък ще поведа моето дете, така, че можем да чукнем една среща.

Аааааа, доживях да видя и Judas Priest и British Steel 30th Anniversary Tour. Яко, яко, яко... Още ми шумят ушите и носа ми пари от стандартните за тези места аромати.
Жалко, че не можах да се насладя на Ковърдейл и Уайтснейк, но в последния момент отказаха участие, заради негови проблеми с гърлото.

Мдаа, както е тръгнало аз май ще закривам сезона с Мадона...
Програмата до края на годината не ме грабва особено, или по-точно тези които ме радват няма да мога да уважа заради морета и подобни ангажименти.
Мр Биг бих послушала, ако дойдат да ми пеят под балкона, иначе - тц 
Скънк Ананси е много далече, ЗиЗиТоп малко са се поизхвърлили с цените, а и съвпадат с РД на детето.
Е, стига култура, наблягам на пиенето 

  Свиня! 

Кейси, нещо по-интересно от шоуто на Джудас да ни разкажеш?

Как се разказва такова нещо... Аз не съм им фен, почти не съм ги слушала навремето, но British Steel беше един от първите метъл албуми, които имах. Living After Midnight, Breaking the Law, The Rage, Rapid Fire..., изсвириха го целия. И The Ripper и Prophecy, Diamonds And Rust, естествено.
Изобщо, неописуема е емоцията, да видиш и чуеш, как са градили музикалната история преди 30 г., благодарение на което, толкова други се развиха, използвайки го за вдъхновение.
Нямаше ефекти, врътки, само хеви метъл до дупка  И неочаквано за мен, пълна зала.

Някой има ли представа сега от къде да си поръчаме тениски със ЗиЗи Топ? 
 билетите-купени, компанията-добра! "Тоалета" обаче липсва-рових навсякъде по сайтовете за он-лайн тениски, но няма с тях...дайте моля идея!

Ето тук намерих http://www.corpseclothing.com и тук http://www.8ball.co.uk/  

 

Почти месец след като се върнах от Дъблин, намерих сили да го опиша - U2 360 Tour.

Ето и моето преживяване в Дъблин

21 юли вечерта, Терминал 1, Хийтроу, Лондон. Пътувам със съпруга си – рокаджия, но не U2 фен (просто заради мен)
Сигурно през 70-те това е било свръх модерно летище. Сега ми изглежда като че ли съм попаднала във филма “Седморката на Блейк”. Мрачно, тишина, безкрайни тунели.
Пред входа на ръкава чакат съвсем различни от англичаните хора – остри черти, големи носове, бяла кожа. Почти във всеки мога да намеря прилика с Боно. Определено отивам на различно място, чувствата ми са смесени. “Много скъп град, много шантави хора, изключително fashion city” , това е предварителната ми информация. Но най-важното U2 град – затова съм тръгнала.
Полета на Aer Lingus леко ме изнервя – пускаха класическа музика. Все пак аз отивам на рок концерт.
50 минути и съм там – на най-U2 мястото. Първо впечатление – не е необходимо да обясняваш защо точно си тук, кой си дошъл да слушаш – всички знаят. Говорим си с шофьорът на таксито. Казва, че и той ще бъде на 24 юли на стадиона /концертите в Дъблин са 3/, много харесва U2, Лари, Адам, Едж, но не и Боно – “той много говори”. Предупреди ни да си вземем дъждобрани, а за Дъблинското време каза Crazy /така е, по 10 пъти на ден се сменя дъжд със слънце/.
В хотела се наложи да си пуснем отоплението – от 33, попаднахме на 15 градуса. Усещането при смяната на температурите е като нашите през януари.
На следваща сутрин сме решили да бъдем туристи. Всички катедрали, храмове, църкви са с входна такса. Не може за действащ храм да се събират пари, нелогично е.
Бързо преминавеме към моя U2 tour. Отиваме до хотел The Clarence, собственост на Боно, Едж и още един ирландски инвеститор /той не ме интересува/. Много стара и много грозна сграда. Прилича на стара фабрика. Естествено, че е един от най-скъпите хотели в Дъблин. Зная, че в Octagon Bar могат да се открият членовете на групата, когато са си у дома. Изобщо не си правя илюзията да влизам – при това изморително турне, със сигурност тези няколко дни ще прекарат в къщи.
От The Clarence започва нашата разходка из Tеmple Bar – квартал с много пъбове, клубове и музикални магазини. На една перпендикулярна улица се намира Wall of  Fame. На тази стена най-известните ирландци имат прозорци /огромни постери/. Естествено най-големия е на U2. В близост се намира и един клуб /вече не е такъв/, където са свирили в началото. Сградата е оцветена в синьо. Оттам нататък в TemlpeBar намираме десетки пъбове и във всички музиката, която се чува е на U2. Естествено, предстои тежък U2 – weekend с хора от цял свят.
Решаваме, че е крайно време да отидем до туристическа забележителност №1 в Дъблин – фабриката за бира Гинес.  
И там попадаме на огромно количество туристи, като че ли сме на опашка за музеите на Ватикана. Guiness - странна бира. Разбираме, че в нея има екстракт от кафе. Мислех, че повече няма да я опитам, но се оказа, че се пристрастих – просто от нея не ти се доспива. Напротив освежава те, удивително питие. Най-хубавото от посещението ни във фабриката беше стъкления, кръгъл бар на върха на сградата. Страхотна гледка към града, въпреки че не е красив. В момента, в който влязохме там, обаче, звучеше With Or Whitout You на U2 и естествено на мен ми изглеждаше по различен начин.
На следващият ден, след като установихме, че повече няма какво да видим в Дъблин, женското в мен надделя и се отдадох на шопинг – не много 5, 6 часа. След това в Temple Bar открихме нашето любимо място – рокерски пъб /по стените му висяха 3 Harley Davidson/. На огромните LCD екрани гледахме стари концерти на U2, феновете вече се събираха.
В деня на концерта отново бяхме там. И разбрах – имаше хора от цял свят. Оказа се, че не ние сме най-лудите да бием толкова път за един концерт. Имаше бразилци, японци, венецуелци - не мога да повярвам.
Настроението се вдига, тълпата се понася към Croke Park. В 18 и нещо се излива дъжд – нас не ни касае, под козирката сме. След това небето “се отвори”. От сцената прибраха “чадърите”. Започнаха подгряващите групи – 2 на брой, местни, а аз оглеждах публиката. Изключително разнородна – хора с костюми, майки с порастнали дъщери, възрастни дами. Не мога да повярвам, че съм била толкова път, за да присъствам на концерт, който е посетен от всякакви местни, дошли да не изпуснат най-голямото събитие в страната им, ей така, от любопиство. Само 1/3 от публиката приличаше на истински фенове.
В 21.00 стадиона вече беше пълен и шоуто започна. И тогава се втрещих. Няма да описвам сцената, ефектите, светлините – всичко го има в youtube. Публиката ме втрещи. Всички тези хора, които си мислех, че са дошли от любопитство, знаеха пълните текстове на всички песни и пееха с цяло гърло. На моменти на Боно му беше трудно да ни надвика. Стадиона е с капацитет 82300, беше пълен без да броим хората на терена – и всички те пееха като един. Опитвах се да запомня всеки един момент, беше ме страх, че нещо ще пропусна.
Започна интрото към Sunday Bloody Sunday. Зная историята на тази песен. Макар да е написана по повод стрелба по мирна демонстрация през 1976 година, на същия този стадион през 1920 влезли британски войници по време на мач, стреляли  в хората, с две думи “Кървава неделя”. И сега това изпълнение, на същия този стадион, не мога да ви опиша какво чувствах. Хората не пееха, те викаха с цяло гърло. А аз – аз плачех, с “крокодилски сълзи”. Ако до този момент се сдържах, вече не можех. Пеех и плачех. Няма да описвам сцената, изпълнението, раздаването на Боно, сет листа – за това вече има много информация в нета. Искам да опиша различното – това в Дъблин. Боно каза – хората знаят, че ако искат да чуят най-добре U2, трябва да дойдат в Дъблин. И завърши с думите “тази нощ ние ще сме си в къщи”.
Аз имах “буца в гърлото”, много ми се искаше да се скрия някъде и да се наплача хубаво. Вместо това, отново отидохме в онзи пъб и отново слушахме U2.
На следващия ден се сбогувахме с Temple Bar, а там феновете се събираха за следващия концерт. Аз все още не знаех какво съм преживяла. Мина време, докато оценя всеки момент от престоя и концерта в Дъблин. А сега реших и да го напиша.
Това е моята изповед за моето U2 лято. Ако това бяха листа, щяха да са мокри от сълзи, защото аз отново го преживявам. За щастие това е компютър и аз пиша за всички, които се интересуват и искат да разберат.

P.S. През 2011 се очаква да завърши строителството на U2 Tower, където на последния етаж ще се помещава студиото им. Трябва да го видя, все още не съм приключила с U2 тура.

Това е моят момент от концерта.
http://www.youtube.com/watch?v=v-vjnnqm10o

pepa angelova, впечатли ме... много...
А снимки, твои снимки, от твоя U2 тур нямаш ли за споделяне 

Ако знаех, че никой няма да ни проверя за фотоапарати и камери, щях да заснема всичко. Но ето това е U2 Dublin
http://www.youtube.com/watch?v=k7oqGE2mJCE
началото на концерта.
Не съм много наясно как да кача снимки, но ще се пробвам

Или пък си намираш желаната картинка и си поръчваш тениската в някой от сайтовете за тениски - тениски.еу или портокал.бг (сори, ама не ми се сменят буквите)

pepa angelova, зашеметяващо извиживяване! Завиждам!

Кейса пак ме дразни..

Току що видях плакат на Evergrey, някой ще ходи ли? Има ли детски билети или са все на една цена? 
Опа, и на Аморфис ще се ходи.

Pepa, благодаря за емоционалния разказ! 
Гласувах и се надявам на концерт през 2010! 

Много ви благодаря момичета !!!
Не трябва да се отказваме, вече са 755 гласа. Помагайте