Разделени под един покрив?

  • 5 669
  • 30
# 15
Все едно чета мойте мисли преди 4-5м. и аз много сериозно се бях замислила за "разделени,но под 1 покрив" и то единствено заради детето.Но преди всичко дълго мислих от какво имам нужда аз и сина ми и разбрах,че има нужда от щастлива майка!!!!Хубаво е да поговориш  с  мъжа ти и наистина да изразиш това което чувстваш дали ще е болка,гняв,липса на нещо ти си знаеш важното е да му го кажеш,защото много често когато сме наранени не го показваме,а вместо това спретваме скандал(поне при мен беше така)Добре е човека да теб да знае как се чувстваш в крайна сметка!!!Важно е да си наясно защо искаш да сте заедно,ако е защото го обичаш тогава се  бори такива кризи често се случват....дано да го преодолеете.Успех  bouquet
Виж целия пост
# 16
П.с - защо не може да го обсъдите с мъжа си?
ПОСТОЯННО се опитвам. ПОСТОЯННО!
Винаги е един безкраен монолог, в който той само мълчи и накрая изтърсва нещо в опит да се заяде, аз побеснявам и всичко приключва. На другия ден се държи все едно нищо не е било  Shocked Ужасно странен характер. Така е било винаги.
Имаше един момент на проблясък, в който участваше в разговорите и толкова.

Днес водихме тежък "разговор" - нито дума не обелва. Дори и с ченгел не мога да ги извадя.

Е, не мога така вече...Не че имаме кой знае какви безбожни проблеми, но както вече казах малкото се трупа и вече е МНОГО голямо  Shocked
Винаги съм мислела, че ако в брака участват двамата, нещата ще са по-лесни.
В нашия участвам само аз.
Трудно е да се обяснят 10 години с две думи  Confused

Ве4е 5 месеца сме така,от негова страна пълно безразли4ие,съма си задавам въпроси и съма си отговарям....
добре 4е апартамента му е голям та всеки си има стая.Но не изрържам така,днес ходих да видя един апартамент,на сина ми му хареса.....Трябва са се изнеса,трябва да запо4на на ново живота ми.Проблема е 4е съм в 4ужда страна,4ужд език,малко пари.
Но предпо4итам така пред безразли4ният му поглед.Не съм от жените които могат да играят театър и сценки,опитах но не мога,не мога да използвам не съм такава.После пък си мисля : по дяволите какво го жалиш,да не би него да го е жал за теб.Не.,.....
Да му се невиди и гордоста която имам,да покажа гордоста и ината на българските жени,уффф на кои му пука.
Виж целия пост
# 17
jufka2, как така "на кой му пука"?! Първо, най-важното е, че на теб ти пука!!!, второ тук аз търся утеха и съвети така, както и ти. Мамите тук са много мили и аз се радвам, че ги има за могат да споделят опита си. Ако разделите ни се случваха преди години щяхме да се чувстваме много по-сами и изолирани.
Аз гледам на новото начало като на ново предизвикателство и засега  ми е по-леко. Дано да успея и за вбъдеще да успея да не падам духом ...
Горе главата, в крайна сметка важното е децата ни да живеят и виждат спокойни (а дай Боже след време и щастливи) хора около себе си!  Peace
Виж целия пост
# 18
Родителите ми са разведени от десет години някъде. 7-8 години живяха разделени и сега от година и половина насам се събраха отново под един покрив. През цялото това време са били приятели и са се подкрепяли взаимно. Та такова е положението - разведени си живеят заедно. Wink
Виж целия пост
# 19
и ние сме тръгнали натам. принудени сме за момента да живеем под един покрив заради трудните финансови условия. ипотечната ни вноска е зверска, сметките също.
мъжо обаче е краен- иска да си вземе багажчето и да замине в чужбина.нямало да се върне повече. ни деца го интересуват,ни апартамент-нищо. искал нов живот и нямало да си пилее младините.
сдухано ми е. много. силна съм по принцип,но някои нещя ме свриват със земята.
Виж целия пост
# 20
Моето мнение е че много зависи от хората....ако са толерантни, умини и държат на ценностите...... обаче личния ми опит е съвсем различен. И ние бяхме заедно 10 г., и аз накрая имах чувството че говоря на някакъв пън и си водя монолози по цяла вечер... аз също усетих, че бях загубила себе си и се носех по течението, но успях да се отърся. Откакто решихме да се разведем отношенията ни се влошиха още повече, само обиди и заяждания... така не се живее даже и заради детето, както каза някой по-горе детето има нужда от щастлива майка.... не можах да издържа да ми живее като на хотел - аз сготвя той яде, пера му дрехите (като се събере пране уж да пестим ток, препарати и т.н.), аз изчиствам той разхвърля... не можем да се разберем кой на компютъра, кой на телевизора.... и пак скандали и пак детето го отнася косвено накрая да гледа някакъв ненормален модел на "семейство".... няколко пъти му казах да се изнася, ама той даже се запъна - докато не излезе решението щял да живее с нас. Да ама не! Naughty Една вечер съвсем ми вдигна кръвното и наметках багажа му в един сак..... и така.
Та според мен няма смисъл да се измъчваш и да си играеш на семейство заради децата. И не се притеснявай за възрастта на "голямото". Моето е на същата възраст и дори не забелязва, че баща му вече не живее с нас.... то не че преди много му е обръщал внимание....
Виж целия пост
# 21
Виждам, че сте възобновили темата, в която отдавна не е писано.
Искам само да се отчета, че все още живеем заедно. С много усилия се опитваме да се справяме с проблемите и от известно време успяваме.  Praynig
НАдявам се да продължаваме така и да закрепим отношенията си  Praynig
Виж целия пост
# 22
При нас опитите за оправяне са от толкова отдавна,че вече не помня от кога. Всеки път се повтаря едно и също, закрепяме се кога за повече кога за по-малко и така. този път обаче май за всички е най-добре това да е краят.
питах го дали според него бихме запазили добрия си тон за излизане от ситуацията,но отговорът му беше"едва ли-аз съм гадно копеленце"  ooooh!  а причината за куцането на отношенията е толкова глупава според мен,че ак ме е срам да я кажа.  Crazy

страх ме е,че от яд,агресия и мъжо криворазбрано достойнство ще се избием ,а децата ще страдат най-много. Живеем с майка му и тя е единствената ми надежда за що-годе нормална комуникация
Виж целия пост
# 23
Може, но ако хората се броят не за Разделени, а за Недоразделени....

Между другото, да споделя аз пред какво "предложение" съм изправена - Да сме се били събрали заради децата, да си имали майка и баща (сякаш сега си нямат). И това при положение, че до сега за съвсместен живот и дума не може да става. Все бяха планове, и разни причини, къде обективни, къде субективни. Е, и като дойде времето когато уж всякакви пречки вече изчезнаха, оказа се, че една тайна причинка си стои там и гризе ли гризе - "виновна съм" за абсурдни и отдавна уж коментирани и изчиствани действия и ситуации. Няма го гледането напред, съответно уважението (любовта дали да я споменавам...).
Е, не съм от тия, дето ще се изживяват като жертви ЗАРАДИ ДЕЦАТА. Да ме прощава, ама и заради себе си и съответно Автоматично и заради децата си не бих съквартирантствала просто с БАЩА им (да беше просто някой, иди-дойди, ама с Баща им и аз в качеството на Майка им, дето "е виновна" за ситуацията - Не става!)
Виж целия пост
# 24
kalli,
според мен твоя случай е по-различен, защото ти казваш, че все още има любов между вас и проблемът ви е комуникацията. Мисля, че докато има любов и у двамата - има и надежда. 
Виж целия пост
# 25
kalli,
според мен твоя случай е по-различен, защото ти казваш, че все още има любов между вас и проблемът ви е комуникацията. Мисля, че докато има любов и у двамата - има и надежда. 
И аз се крепя на последното изречение, макар че проблемът не е само комуникацията.
Но явно все пак успях да пробия (не знам как да го нарека...път може би) към мъжа си и той най-сетне успя да промумее, че наистина има проблеми и наистина трябва да се вземем в ръце. и двамата. Досега си затваряше очите, зарявяше си главата в пясъка и смяташе, че щом ме обича, всичко друго е без значение.
Както и да е.

Но известно време след като си зададох въпроса тук, в тази тема, успях да си отговоря:  аз не мога. (да живеем разделени под един покрив)  Peace
Виж целия пост
# 26
Кали здравей и поздравления за силата. Винаги е тъжно, когато се разпада едно семейство, още повече след 10 год. и две дечица. И си мисля, че човек си струва да направи всичко, наистина всичко, за да се опита да запази брака си. Казвам го, защото пишеш, че между вас има любов и желание, и то двете страни. А това е най-важното в такива ситуации. Липсва ли любовта, липсва ли желанието на двамата, едва ли бих ти дала подобен съвет.
Казваш, че мъжът ти е труден характер. Но ти си го познаваш от 10 год. и би трябвало да знаеш какво става в сърцето му и как да достигнеш до него. Отстрани е много трудно да се дават съвети и мисля, че няма универсална рецепта. Но пробвай всичко, което ти хрумне - сами без децата за няколко дни (ако има на кой да ги оставите), семейна терапия, разни малки нестандартни неща, които ще ви отключат един към друг и може да се преоткиете наново. И да запламтят дори нови искри.
Разделени под един покрив...и аз съм мислила дори за такъв вариант, но ми изглежда адски жестоко към мен самата.
Не мога да живея в нелюбов.
Виж целия пост
# 27
сами без децата за няколко дни (ако има на кой да ги оставите), семейна терапия, разни малки нестандартни неща, които ще ви отключат един към друг и може да се преоткиете наново. И да запламтят дори нови искри.

точно това правим и работи  Peace НО...по-важното е, че сега има старание и от негова страна-затова работи схемата и има резултат  Flutter

Разделени под един покрив...и аз съм мислила дори за такъв вариант, но ми изглежда адски жестоко към мен самата.
Не мога да живея в нелюбов.

И аз така установих  Peace
Виж целия пост
# 28
Мен адвокатите ме посъветваха, че точно така ще стане, ако претендирам за семейното ни жилище-на практика нямаше проблем да живеем под един покрив, защото ставаше въпрос за 6 стаи, етаж от къща, които имаха два отделни долепени един до друг входа.
Мисълта, че ще го чувам как прави секс в съседната стая с някоя, пък и дори де не се виждаме с дни, ме попари бързо като с мокър парцал и се отказах от претенциите си.
Сега скъпият си дава едната част от апартамента под наем, прибира си паричките, а аз живея на квартира.
Но психологическият комфорт, който имам не може да се сравни с финансовите ми проблеми.
Виж целия пост
# 29
Радвам се, че все пак тук пише някой, който все още има шанс! Надявам се за вас искрено, че без любов не се живее! Мен питайте, така се чувствам заредена с любов, че този, който е готов да я приеме, направо ще се удави в нея! Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия