хоби:гадаене-хаиде да се пробваме...2 част

Ето, споделям с вас една итересна приказка:


                                                                                          ТРИТЕ КЕДРОВИ ДЪРВЕТА

  В една знаменита древна легенда се разказва как някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дървета. Кедрите, както е известно на всички, растат много-много бавно, така че нашите три дървета прекарали векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.

  Те видяли как на Ливанската земя дошли пратениците на цар Соломон и как след това в битките с асирийците тази земя била напоена с кръв. Те видяли застанали лице срещу лице заклети врагове - Иезавел и пророк Илия. По тяхно време била измислена азбуката, чудели се, гледайки как покрай тях преминават кервани, натоварени с пъстри платове.

  И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.
  -- След всичко, което ми се наложи да видя - казал първият - аз бих искал да се превърна в трон, в който да сяда най-могъщият цар на земята.
  -- А аз бих искал да стана част от нещо такова, което за векове ще преобрази Злото в Добро - казал вторият кедър.
  -- Колкото до мен - казал третият - то аз бих искал като ме гледат хората, всеки път да си спомнят за Бога.

  Минали години и години и ето че най-накрая в гората се появили дървосекачи. Те отсекли кедровите дървета и ги нарязали.
  Всеки кедър си имал своето заветно желание, но реалността никога не пита за какво си мечтаем.
От първото кедрово дърво направили обор, а от остатъците на неговата дървесина сковали ясла. От второто дърво направили груба селска маса, която по-късно продали на търговеца на мебели.
   Дървата от третото дърво не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги оставили на съхранение в склада в големия град.
  Кедровите дървета горчиво се оплаквали: "Нашата дървесина беше толкова хубава! Но никой не й намери достойно приложение".

  Времето минавало и ето че веднъж, в една звездна нощ, някаква съпружеска двойка като не си намерила покрив, решила да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била пред раждане. В онази нощ тя родила сина си и го сложила в яслата, върху мекото сено.
И в същия миг кедърът разбрал, че мечтата му се е сбъднала: Той послужил за опора на най-великия Цар на Земята.

  След години, в един скромен селски дом, край масата, скована от дървесината на второто кедрово дърво, седнали хора. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи пред хляба и виното, които били на масата.
  И тогава вторият кедър разбрал, че в същия миг той е послужил за опора не само на чашата с вино и чинията с хляба, но и на съюза между Човекът и Божеството.

  На следващия ден от две дъски, рендосани от третото кедрово дърво, сковали кръст. След няколко часа довели човек с множество рани и го забили с гвоздеи върху кръста. Третият кедър се ужасил от своята участ и започнал да проклина жестоката си съдба.

  Но не минало и три дни, когато той разбрал онова, което му била приготвила съдбата: човекът, който висял на кръста, станал Стожер за Света. Кръстът, скован от дървесината на този кедър, се превърнал от оръдие за изтезание в символ на тържеството.

  Така се изпълнила съдбата на трите ливански кедъра. Както това винаги става с мечтите, мечтите им се сбъднали, но по съвсем друг начин, от този, който те си представяли.

 

ани, чудна приказка. Много се радвам на дърветата аз и понякога в парка ги прегръщам, за да се заредя с енергия
Мъчно ми е обаче,че доста гори в района изгоряха.
Цъкедин интересен поглед към кедър.

Дойде реда на моята приятелка.....мерсаж на фатима.ще я помоля да гледа и на мъжа ми, въпреки че си мисля, че си го познавам, но все пак - бат мири-19 март 1967.При мен всичко позна определено, да видим при него как ще е.


Ето малко/или много/ мъдри мисли от велики хора.

http://www.spiralata.net/biser.html

Не ги пиша тук, че са много и ще заемат доста място, който желае да ги прочете, нека отвори линка.

Спокойна вечер на всички, утре ще потърся нещо интересно и ще го постна тук.

  

Добра вечер и от мен! Понеже Heltah започна темата за любовта, реших и аз да се включа с нещо по тази тема.

Любов, каква прекрасна дума, като музика за ухото, като развинтено въображение и като сладостно ухание. Какво представлява любовта, има ли истинска любов, как да я разпознаваме, кой ли не си е задавал тези и още много други въпроси. За да обясня що е това любов мисля да започна от нейната върховна същност. Това е квинтесенцията на божествената енергия, от която е съставена материалната и духовната вселена. Всички закони се подчиняват на нея, тя е слънчевата светлина, водата в езерото, усмивката на непознатия, хладината на скалата върху която си седнала в летен ден, полъхът на морския бриз, който разрошва косите ти, красотата на високите заснежени планински върхове, любовта задвижва планетните системи, сърдечно-съдовите цикли, биоенергичните полета, ураганните ветрове, невроелектрическите импулси, магнитните бури, какво да ти кажа, ами тя задвижва абсолютно всичко, което може да бъде задвижено въобще, където и да било. Можеш да я разпознаеш в майчинския инстинкт, в приятелските взаимоотношения, във влюбването и изразяването на влюбването, в доверието, предаността, решителността, вярата, надеждата, спокойствието, толерантността, хумора, прегръдката, целувката. Любовта е навсякъде, във всяко едно градивно действие, когато изразяваме нашата истинска същност. Но нека след поетичните сравнения да дам едно рационално определение за този прекрасен феномен. Любовта това е дадеш свободен избор на всеки човек, когото обичаш. Толкова е просто, а като се замисля, колко ни е трудно да обичаме по този начин. Нашата любов се обвързва с условия. "Ще те обичам повече, ако получаваш хубави оценки в училище". "Ще те обичам, ако ми даваш пари". "Бих те обичала, ако ме заведеш на Хаваите". Каква любов е това, аз бих го нарекъл пресметлива разпродажба на чувства. Любовта е над това. "Обичам те, просто защото си такава каквато си". "Обичам те, за какво ми е причина". "Обичам те, това ме кара да се чувствам истински". Там, където се поставят условия любовта е менте, а където се изразява свободно това вече е истинско чувство. Любовта е храна за нашите души. Без любов животът е сравним с ад, животът дори добива безсмисленост. Любовта си има оттенъци, макар че е единна цялост. За всеки човек има оттенък на любовта, който може да използва според нивото на своето духовно осъзнаване. За всеки е помислено. Отношенията в атмосфера на любов са съвършени, цялостни, ненакърними. Такова е отношението на Бог към нас. Това е отношението на майката към новороденото(за жалост невинаги). Бог е създал нас с любов, за да упражним своето право на избор и да се върнем обратно към себе си(което значи обратно към Него). Човешките деца, които се създават с любов и които живеят в такива условия израстват необременени, свободни по дух и съзнание хора, които могат успешно и щастливо да живеят собствения си живот и обратно тези, които живеят без любов от родителите си или без достатъчно любов имат затруднения в най-важните пунктове от живота си като възрастни. Работата, която вършиш с любов се превръща в произведение на изкуството. Мислите изпълнени с любов пораждат мир и щастие вътре във вас, излъчват се в енерго-информационната структура и подобряват полето й(това е енергията която ни заобикаля и ни прониква през душите ни). Думите изказани с любов внушават сила, вдъхновение, доверие, симпатия у другите. Има множество начини човек да живее с любов. Достатъчно е просто да следва своите истински мечти. Любовта не е просто чувство, тя е перманентно състояние на духа. Душата ни е чиста любов. Изобщо толкова много може да се говори по този въпрос, а между другото това е една от най-интересните теми, тя вълнува всеки човек(макар че някои не признават това, а други изобщо не го съзнават). Любовта освен всичко друго е единение на човека с енергията на живота. Любовта прави най-доброто на което е способна - дава всичко от себе си, помага, закриля, освобождава, ощастливява. Тя се крие и в изпитаната мъдрост "Прави на другия това, което желаеш за себе си". Действието изпълнено с любов поражда отговор изпълнен с любов. Представете си един свят, който работи на този главен принцип! Ако всеки от нас пожертва собствения си интерес и удобство в името на този принцип няма ли да заживеем на едно по-добро място, няма ли да завещаем на децата си един по-сигурен и по-щастлив свят. Аз вече работя по този въпрос. Може би днес е твоя ден за едно ново начало.     
http://www.izvorite.com/coments/comentar7.htm

ПП: И още една статия за любовта и страха, но е доста дълга затова поставям само линк: http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=27

Да,да току що го прочетох-страшна си Фатима!!!Абсолютно точно си ми описала!Ще запомня съветите ти за да ги спасвам занапред.Още веднъж ти благодаря за изчерпателната оценка.
Прегръдки!!! 

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%8 … D0%B8%D1%86%D0%B0

Тракийски могили и астрономия - http://bg.astronomy.wikia.com/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%8 … D1%8F%D1%82%D0%B0

Тракийски могили, светилища и храмове - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3678

Подземното жилище на Бога Залмоксис - http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=5070

Баба Яга била извънземно - http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=1597

Отвориха Свещари
 
Тракийската гробница при Свещари бе тържествено открита за посещения на 30 септември 2000 г. в присъствието на министъра на културата Емма Москова и на други официални лица. Достъпна за публиката е не само голямата, но и две по-малки гробници (могили 12 и 13) - от едната са запазени почти само основите, докато другата е цяла, но практически без украса (освен рисуваните фризчета от двете страни на вътрешната врата). Местността, в която се намират заедно с още стотина могили, няколко запазени части от крепостни стени на тукашната тракийска столица и алианския манастир Демир Баба от XVII век, е наречена Сборяново.

 
Навремето тук са се правели съборите за Гергьовден, а светилището на Железния баща (Демир Баба) е постоянен притегателен център на поклонници. Понастоящем местността носи названието Историко-археологически комплекс Сборяново.
Може би за първи път не се наложи многократно разпитване за пътя - табели (и на английски език!) го отбелязваха съвсем точно. Срещу главната Гинина могила (там е била нивата на баба Гина) е построена къщичка-каса, където става ясно, че за възрастни посещението на гробницата струва 2 лева (за ученици и пенсионери - 1), посещението на другите 2 гробници е 1 лев, като не трябва да се забравят найлоновите "терлици", чиято цена е 30 стотинки. (Веднага ще добавя, че си струва!) Странното е, че виртуалният модел на гробницата можеше да се види на два компютъра във военна палатка. Тази временност поставя въпроса за бъдещето на това представяне - възможността да приближиш всеки детайл от гробницата, да я разгледаш подробно от всички страни е изключително важна, още повече, че реалното пребиваване в нея е ограничено. Обясниха ми, че някакъв съкратен вариант би могъл да бъде пуснат в Интернет, но явно това не беше обмислена възможност.
В друга палатка на три екрана вървеше филм за историята и откриването на гробницата. Точно в него можеха да се научат подробности, които археолозите в патоса на откриването не успяваха да споменат. Когато една жена попита къде може да си купи касета с филма, я изгледаха недоумяващо. Явно и това бе възможност, за която не бе помислено. А би трябвало - с текст на различни езици тя би могла да се продава с огромен успех... Тепърва трябва да се мисли за туристическото развитие на местността. Това, за което е помислено обаче, е най-важното - запазването на намереното. Гробницата на Гинина могила е открита през 1982 г. и е наистина забележителен паметник, датиран от втората четвърт на III в.пр.н.е. Във времето след Александър Македонски се основават редица малки държави - обясни ръководителят на археологическия екип Мария Чичикова. - Тук вероятно е била столицата на този гетски владетел, която активно е общувала с останалия елинистичен свят по Дунав и морето. Недовършените детайли от декорацията свидетелстват за съществуването на голяма местна строителна и художествена школа, съчетала местните традиции със съвременното й елинистично изкуство. "Мислехме, че траките не са познавали скулптурата - тази гробница ни опроверга"...
Гробницата се състои от коридор, преддверие, централна камера и странично помещение, всичките са с полуцилиндрични сводове. Общата й дължина е 6 метра, ширината при фасадата - 6,75 метра, а височината 5 метра. Входът е с правоъгълни колони от двете страни с рисувана украса на капителите, отгоре минава релефен фриз от букрании, гирлянди и розети.(Знаем, че стилизираните волски глави - букраниите - често се срещат в гробничната украса.) Несъмнено най-интересно е вътрешното помещение. Украсата е изключително богата: фриз от триглити и метопи е разположен над фриза с кариатидите - десет женски фигури с дрехи, стилизирани като акантови листа. Предположението е, че са изображения на богиня, свързана с погребалния култ и символизират непрекъснатостта на живота и неговото възраждане. Интересното е обаче, че лицата на кариатидите са различни, коланите на дрехите им са оцветени в синьо и червено, косите им са в тъмнокафяво и жълто. В люнета срещу вратата е нарисуван владетелят на кон, увенчаван от богиня, а от двете им страни са представени прислужници с дарове и оръженосци. Сцената се свързва с обожествяването на владетеля след неговата смърт, както и с подчертаване на политическия му престиж и икономическо благосъстояние. Всъщност стенописът е малко дребен и нечетлив, така че в сравнително малкото помещение доминират кариатидите, високи около 1,20 м. Впечатлението за примитивизъм в изпълнението им (което вероятно трябва да отнесем към местните традиции) само подчертава усещането за експресивна мощ и цялост на архитектура и украса.
Страничното помещение е малко и има прозорец към коридора. Счита се, че това е мястото, където са били погребани коне и вероятно куче. Впрочем гробницата е била ограбена още в древността, поради което човешките и животински кости са намерени смесени, заедно с парчета от гробната едикула - богато украсена с пиластри, корниз и фронтон врата, отделяла гроба на владетеля от останалото пространство.
Вратата на могилата съвсем не е врата за гробницата. В началото се влиза в музейно помещение със снимки и текстове, представящи откриването, разкопките, баба Гина и т.н. методите по съхраняването и експонирането за посетители. Външната врата трябва да е затворена, за да се отвори вътрешната... и да покаже напълно разкритата бяла архитектура на фона на постоянното защитно покритие в черно. Наистина впечатляваща гледка (отвън са запазени релсите, по които е било придвижвано покритието). Разбира се, организаторите бяха доста изнервени при откриването, така че голямата гробница не можах да огледам на спокойствие. Затова пък в малката подробно обясняваха за строежа, полуцилиндричните сводове, украсата и - най-интересното - плъзгащите се врати. Такова нещо другаде няма, обсъждаха специалистите. Вероятно в жлебовете е имало метални топчета, за да улеснят плъзгането на каменните врати, великолепно напаснати с останалите блокове.
Могилите са гледани със сателит - в другите няма нищо, разказваха местните хора. Дори и да няма, намереното е достатъчно, за да осмисли напълно пътуването до Свещари...


Диана Попова

Добро утро и приятно четене на всички.

 

Първият линк май е за могилата в Свещари, но не съм сигурна, трябваше отпред да пиша за какво е, но забравих, сори.

Нещо за Розетския камък, наистина за първи път чувам за него, написан е на древномакедонски език - http://expresbg.com/story/14225

Добро утро и от мен момичета.Фатима даде идея да дадем нещо за пирамидите и реших да се вкл. и аз защото това е мечтата ми един ден да стигна до там или до Ерусалим /Божи гроб/.
А до тогава да се поразходим виртуално:
Сфинкса и Хеопсовата пирамида: http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=774225

Пирамидата на Хефрен: http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=774239

Всичко на този свят се бои от времето, но времето се бои от пирамидите”- арабска поговорка.


А ето и за златната маска и още много открития по наще земи: http://209.85.135.104/search?q=cache:g1DDKDb66hoJ:www.tour4fun.n … bg&lr=lang_bg

Добър ден! Днес сутринта се занимавах с необичайни неща за мен, като смесване на цветове и боядисване, и реших да ви направя съпричастни към моето занимание със следният клип:

http://www.vbox7.com/play:707c2792

fatima,благодаря ти за точната оценка относно характера ми.Съпруга ми каза ,че никой толкова точно не ме е оценявал.  Всичко е едно в едно ,само с една подробност:
Липсва ми поглед в бъдещето,което за мен сега е важно.Така че ако не те затруднявам,бих искала да разбера нещо и относно бъдещето ми ,а по-точно професионална реализация и здраве.
Благодаря ти още веднъж!

  tonny bg 

kktieo

  ти си след yana kr

и сестра ти след теб

Много ти благодаря, Фатима, че скоро идва и моят ред! С нетърпение ще чакам да  прочета хороскопите /моя и на сестрами/ и веднага, на мига, ще ти напиша мнението си. Хубава вечер! 

И още цветно настроение от мен за лека нощ!
ПУРПУРНО
Не искай дефиниции и термини.
Не искай любовта да принизя
до тленното ти същество.
Не искай!
Не мога!
***
Пурпурно е!
В мен пурпурно е!
Всичко е пурпурно!
Пурпурно е.
Пурпурно е небето.
И лилав е въдухът.
Облаците са ванилени
и облива ме кислородът бонбонен.
Като маргаритки
пробягват светещите точици на слънцето.
Пурпурно е.
Пурпурна е душата ми.
И всяка глътка въздух
е цветен фенер в театър.
Всяка усмивка
е малка мушица пърхаща.
Опиянена от виолета на съзнанието
подушвам само захаросаната есен.
И я вкусвам.
И се топя.
Като дете съм в сладкарски магазин.
Искам всичко!
Какао, ванилия, карамел
полепват по небцето ми
и устата ми се пълни със слюнка
и искам още!
http://www.4coolpics.com/photo/s_cholov/66763.html
http://www.4coolpics.com/photo/Vally/61930.html