хоби:гадаене-хаиде да се пробваме...2 част

Мирка, ама то на всеи различна ли трябва да се падне  ?

На всеки различна. Съветът е да си записваш картата и в края на деня да записваш събитията, които са се случили и така сама за себе си да разбереш коя карта какво означава за теб лично. Според това, което съм чела за таро най-правилното тълкуване е твойто лично чуство към картата. Общите значения са, за да ти създадат някаква обща представа за картата, а със опита и времето ти самата се научаваш какво е значението лично за теб. Твърди се, че таро са ключа към твоето подсъзнание и ти помагат да се свържеш с него и от там да извлечеш информация за конкретен въпрос или ситуация, която искаш да разгадаеш.

Иначе в пощата си от един друг сайт си получавам карта таро за деня. публикувам я на английски. Не мога да се въздържа, защото това е една от любимите ми карти : Магьосникът:



The Magician card affirms that my alter ego today is the Imagineer or Director, whose superpower is a state-of-the-art design force. By bringing free will and intention together with natural principles, the creative process is transformed into a blueprint for success. The spell is cast, and I don't have to see it to believe it. As a creative wiz, I have what it takes: the presence of mind to do what I do best. I can apply or advance new ideas and entertain new possibilities with resourceful and inventive attention to detail. I lay it on the line. I set the stage for performing my own enterprising experiments to make it over and make it work. I leave it all behind so that I can simplify or renovate the formula. I read between the lines for tips and tricks to following conventional methods and guarding my reputation and my privacy.

Мерси, мирка   

Момичета, нета ми в работата е повече от отвратителен. Така че днес няма да съм много редовна, по технически причини.


Не разполагаме с писмени свидетелства от древните египтяни за числото "Ф" , обаче в тяхното изкуство и архитектура се съдържат немалко признаци, че то не само им е било известно, но са виждали в него нещо магическо. В частност, те са знаели, как да го построят геометрично от правоъгълник със страни 2/1. Умеели са и да го изведат аритметично от реда на Фибоначи.
Изследователите са открили тази пропорция в знаменитите пирамиди в Гиза.
   


В класическа древна Гърция са възникнали много учения за хармонията, от които най-дълбока следа в световната култура оставило Питагорейското учение. Последователите на гръцкия математик Питагор (560-480 пр.н.е.) си представяли света, вселената, космоса, природата и човека като единно цяло, където всичко е свързано и е в хармонични взаимоотношения. Те представят хармонията като начало на реда, като сила, побеждаваща хаоса. Хармонията е присъща на природата и изкуството: "Едни и същи закони съществуват за музикалните гами и за планетите".

Храмът Партенон в атинския Акропол е може би най-добрия пример за математически метод в искуството. Всяка част, от основния строеж - до най-малкия детайл и орнамент са създадени по пропорцията "Ф".
Ако се възстанови разрушения триъгълен фронтон, височината и основата образуват почти точно златен правоъгълник. Основните архитектурни елементи също се вписват в правилото на "златното сечение".

Питагорейците търсели математическа обосновка на красотата. Те изследвали пропорциите на човешкото тяло и утвърдили математическия канон на красотата, по който скулпторът Поликлет създал статуята "Канон". Цялото класическо изкуство на Гърция носи печата на питагорейското учение за пропорциите. Една от причините, поради която питагорейците избрали пентаграма за символ своя таен орден, е неговата връзка със златното сечение.
   

След питагорейците, средновековният учен св. Августин нарича красотата "числово равенство". Средневековните строители на църкви и катедрали достигнали разработката на пропорциите на своите строежи до също така съвършенна геометрическа структура като при древните гърци. Натоварвайки своите култови строежи със сложна и многослойна символика, те смятали, че като се следва определена геометрична логика, сградата се оказва заредена със свещенна сила

Вдясно е фасадата на прочутата "Нотр Дам дьо Пари". Цялата се вписва в златен правоъгълник, а също и всеки обособен архитектурен елемент. Вертикално е също е разчленена по реда на Фибоначи.


   Но докато в средновековната архитектура интересът към геометрията, златното сечение и към математиката в цяло, бил огромен, то художниците от онова време като че ли са го загубили съвсем. Едва през XIV век Лука Пачиоли (1445-1514), отново открива "златната тайна" и й посвещава публикацията "Divina Proportione", илюстрирана не от кой да е, а от Леонардо да Винчи, човек с широки интереси както към изкуството, така и към математиката и природата.
Гениите на Ренесанса са черпели вдъхновение от класически теми и са създавали своите композиции по законите на златния коефициент.
Човешките фигури, както в живописта, така и в скулптурата съответстват на хармоничните критерии на античните канони.
На тавана на Сикстинската капела ясно изпъкват златните правоъгълници, със знаменитите фрески на Микеланджело Буанароти.
След титаните на италианския Ренесанс ( Леонардо, Ботичели, Тициан, Микеланджело и Рафаел) и техния северен събрат - Албрехт Дюрер - (художник с широки познания в геометрията) от 1600 г. до началото на 18 век доминира стилът "барок". Произведенията на живописта, скулптурата и архитектурата в този стил, както и при следващите го "рококо" и "неокласицизъм" са все така премерени и балансирани по мерките на "златното сечение".


Търнър (Turner, Joseph Mallord William) (1775-1851 гг.) е английски живописец и график, представител на романтизма и майстор на пейзажната живопис. Вдясно е картината "Везувий". Положената от мен мрежа (с интервал между белите вертикални линии нарастващ с "Ф" - 1.618) точно съвпадат с ритъма на акцентите от платното.

 

Импресионистите се противопоставят на условностите на класицизма, романтизма и академизма, търсели са красотата на ежедневното, опитвали са се да уловят "впечатлението" (impression), но въпреки това и в техните намираме следите на "златното сечение". То просто е станало част от обучението в "занаята" на всеки художник, независимо от школата, на която принадлежи.
В картината на Мане "Бар във Фоли Бержер" фигурата на барманката се вписва в златен триъгълник.
   
Новото изкуство - кубизма, дадаизма, абстракционизма, функционализма и авангардизма напълно скъсва с реалистичното изображение, преобладаващо в европейската живопис от времената на Ренесанса. Модерните художници все повече изчистват формите до напълно геометрични конструкции.

През 1918 г. Малевич казал, че с живописта е свършено – останала е само геометрията. Науката не погълнала изкуството, но когато те се сближавали, това давало импулс за развитие и на двете. Така е било по време на Ренесанса, така е станало и в началото на ХХ век.

Пит Мондриан (Piet Mondrian) (1872–1944), холандски художник, рисуващ картини, представляващи съчетания на правоъгълници и линии, е пример на най-строга, безкомпромисна геометрична абстракция. Днес интересът към него се възражда, някои уебдизайнери намират вдъхновение в картините му.
   
За сюрреализма е характерно пристрастието към ирационалното. Салвадор Дали със педантична точност изписва всеки детайл на своите удивителни, често напомнящи на халюцинации картини. Но композициите на Дали са построени на строги геометрични канони - в тях има и златно сечение, и реда на Фибоначи. Дали казва: "Трябва да включиш своята реалност в някакъв случаен фрагмент на действителността и да го подчиниш на геометрията и мистицизма".
Двама човека са изиграли през XX в. главна роля във възраждането на златното сечение като принцип за конструиране.

    * Първият е Джей Хембидж, автор на трудове по изкуство и преподавател. Книгата на Хембидж "Елементи на динамичната симетрия" [1920 г] сега е забравена, но по онова време имала маса запалени последователи. Хембидж за първи път визуално свързал правоъгълник със златно сечения с логаритмична спирала.

    * Вторият е Льо Корбюзие, един истински гений на дизайна и архитектурата на XX в. Той разработва скала от пропорции, която нарекъл Modulor, представена в трактата Le Modulor [1948]. Тази скала е разработена за архитектурни форми, но скоро е намерила приложение и в други сфери, в това число в конструирането на печатната страница. Опирайки се на принципа на златното сечение, като главни точки, Льо Корбюзие избрал слънчевия сплит, върха на главата и края на пръстите на вдигната ръка. На тази основа Льо Корбюзие получил безкраен ред математически отношения, които широко се използвали в архитектурната практика.


Числата на Фибоначи безспорно са част от естествената хармония, която е приятно да се усеща, приятно изглежда и даже приятно звучи.

Музиката е основана на 8-степенна октава, като 1, 3, и 5-та нота създават основата на всички акорди. Благозвучните, хармонични акорди не са случайни. Най-важните хармонично звучащи интервали могат да се получат с помощта на отношенията на числата 1, 2, 3, 4. Ако дължината на струната или дължината на флейтата се намали двойно, то тонът им ще се повиши с една октава. Ако ги намалим в съотношение 3:2 или 4:3, то на това ще съответстват музикалните интервали квинта или кванта. Когато струните са три, хармоничният акорд се получава, когато съотношението на дължините на тези струни са близки към 3:4:6.

На пианото, октавата е представена от 8 бели клавиши и 5 черни - всичко 13. Не е случайно, че музикалната хармония, която, като че ли, носи най-голямо удоволствие, е мажорното шестзвучие. Нотата Е (ми*) звучи като съотношение 0.625 към нотата С (до*). Само на 0.006966 повече от точното Златно сечение, съотношенията на мажорното шестзвучие предизвикват приятни колебания в охлюва на вътрешното ухо - орган, който едва ли случайно има форма на логаритмична спирала.

 

Многобройните прояви на числата на Фибоначи и златното сечение в природата обясняват защо пропорцията 1:1.618... е така привлекателна и в изкуството. Ние просто виждаме отражението на живота в изкуството. Затова възприемаме околната среда не като набор от линии и плоскости, а като хармония и красота на природата.

Но колкото и да е вълнуващо, в това няма нищо мистично. Дано не сте останали с впечатление, че се опитвам да ви го внуша. Защото макар и да съществуват тези закономерности, то тяхното разпространение не е абсолютно, а статистическо. Защо "Ф" трябва да е универсален код на Вселената, заложен в нашите гени, част от някакъв мистичен план за изграждане на нашия микро и макрокосмос. А какво езотерично има в това, че растението (черупката на охлюва) нараства толкова, колкото е порастнало досега, плюс току-що израстналото. И ако ние, хората сме се развивали по същия закон е вероятно нашите сетива да изпадат в нещо, подобно на резонанс (съвпадение на честотите на трептенията) с гледки и звуци, които затова и да ни харесват.

Предполагам, че на всеки е ясно - картини и музика не се създават само с реда на Фибоначи - той е само скелет и съвсем не е достатъчен (поне в повечето случаи).

Отивам да свърша някои неотложни задачи. Публикувам един материал, който открих вчера и на мен много ми хареса. Успешен ден на всички.

Търсейки материали за богомилите попаднах  на този сайт за  Шри Чинмой: http://www.srichinmoy.org/bulgarian/spirituality/our_path

 Това са някои от неговите мисли:

Пълнотата на живота
е в това да мечтаеш и проявяваш
неосъществимите мечти.
Вие можете да промените живота си. Не е нужно да чакате години или месеци за тази промяна. Тя започва в мига, в който се потопите в морето от духовност.  Опитайте се да водите живот на духовна дисциплина един ден, само един ден. Вие непременно ще успеете.

Само ако мислим положително,
ако извеждаме на преден план
положителните качества на другите,
този свят ще може
да върви напред.

“Музиката не познава граници.
    Тя е свободна навсякъде.
    Нейният принос към емоционалното единение,
    човешко и божествено,
    остава неизмерим.”

“Когато рисувам, обикновено се старая да бъда в съзерцателно настроение. Опитвам се да запазя ума си колкото е възможно по-празен, свободен и спокоен. Външният ум е като морската шир. На повърхността морето е набраздено от вълни, то цялото е безпокойство. Но когато се потопим дълбоко навътре, същото това море е само мир, спокойствие и тишина, и там ние откриваме източника на творчеството.”

Кое придава стойност на живота,
ако не постоянният му зов
за себенадминаване?

„Тичай и  израствай.
Израствай и тичай.
Тичай, за да успееш във външния свят.
Израствай, за да напредваш във вътрешния свят.”

„Моята физическа смърт
не е краят на моя живот -
аз съм вечно пътуване.”
Последното стихотворение на Шри Чинмой, публикувано приживе

Нашият път
В основата си нашият път е път на сърцето, а не път на ума. Това не означава, че критикуваме пътя на ума. Нищо подобно. Ние просто чувстваме, че пътят на сърцето ни води по-бързо към целта. Да предположим, че искам да отида на място, отдалечено на 300 мили. Мога да достигна целта си или с ходене, или с летене.

Сърцето е неимоверно важно, тъй като вътре в него е живото присъствие на душата. Съзнанието на душата наистина прониква в цялото тяло, но истинската обител на душата е сърцето. Душата има всичко: Мир, Светлина и Блаженство в безкрайни количества. Ние получаваме тези божествени качества вътре в сърцето директно чрез душата. А от сърцето можем да ги внесем в ума, витала и физическото.

Бог е изключително обикновен.  ние сме тези, които си го представят като много сложен.  Бог говори на най-простия език, но ние не Го разбираме.  Всички ние сме глухи. Глухи сме от хилядолетия.  Горкият Бог, Той говори постоянно, неуморно, но ние нямаме време да Го слушаме.

Нашият път е път на простотата. Детето има простота. То обича майка си. Не му е нужно да обича някой друг - майка му е целият негов свят. То се отдава на своята майка. Ако тя го помоли да направи нещо, то я слуша. Детето има такава простота, че се опитва да направи всичко, за да зарадва майка си. Дарявайки я с радост, то прави каквото трябва и така достига своята най-висша цел.

В обикновения живот, ако някой обича друг човек,  тогава той прекарва голяма част от времето си с този конкретен човек.  Той посвещава ценното си време на този човек.  Ако става дума за истинска човешка любов - не божествена любов, а човешка - то понякога той се подчинява на капризите на другия, колкото и абсурдни да са те.  Той се подчинява, защото чрез своята любов двамата са създали една вътрешна и външна връзка.  Така че ако някой обича друг човек, той е готов да пожертва дори своята безценна мъдрост.

В духовния живот е съвсем различно. Божествената любов не ни обвързва. Точно обратното. Тя ни разширява и ни освобождава. Когато видим и усетим, че се освобождаваме, ние започваме да чувстваме божествено задължение да направим нещо за нашия Вътрешен Водач. Как можем да стоим настрана от Този, който ни е дал всичко, който ни е донесъл посланието за божествена Любов и Състрадание? Възможно ли е да не му предложим нещо в замяна? Ако водим само външен живот, ние се опитваме да заграбваме и да притежаваме всичко, дори и онова, което принадлежи на другите. Но ако живеем в душата, се опитваме постоянно да даваме всичко, което имаме и всичко, което сме, на Вътрешния Водач. Божествената Любов означава себераздаване.

Но просто да даваш нещо, просто да предлагаш нещо, не е достатъчно. Това трябва да се прави с ентусиазъм и интензивен вътрешен стремеж. Ние даваме на Вътрешния Водач в самите нас и в другите. Когато даваме на някой друг, трябва да чувстваме, че даваме на божественото в него, на Всевишния вътре в него, който сега се нуждае от нашата помощ. Когато предлагаме божествена любов на някого, трябва да го правим радостно и душевно. Но когато даваме, не бива да чувстваме, че правим на другия голяма услуга, че го превъзхождаме, защото сме в състояние да му помогнем. Не! Трябва да чувстваме, че Бог ни е дал велика възможност да Му служим и би трябвало да сме благодарни на човека, който ни е дал възможност да помогнем или да служим на Всевишния в него. Ние трябва да се чувстваме благодарни, че сме станали Негови избрани инструменти, когато Той е можел просто да избере други. Трябва да чувстваме постоянна благодарност за самия факт, че Той ни е дал работа. Такъв вид отдаденост е нашето посветено служене.

Тогава идва предаването. Това предаване не е предаването на роба на неговия господар. Обикновеният господар ще упреква роба, като смята, че той самият е винаги съвършен. Но с Всевишния не е така. Когато има работа с нас, Той чувства, че нашите несъвършенства са Негови несъвършенства. Когато намира грешки в нашата природа, Той чувства, че това са все Негови грешки. Докато не станем съвършени, Бог никога няма да чувства, че е съвършен. Бог е всезнаещ, всемогъщ и всеприсъстващ; това е истина. Но когато става дума за съвършенство, проявено на земята, Бог чувства, че Той все още е несъвършен в мен, във вас, във всекиго. Посланието за пълно съвършенство все още не е изгряло на земята. Ние се предаваме на Бог от все сърце, с пълното съзнание, че това, което имаме, е почти нищо и че това, което сме, е почти нищо. Когато Му предадем своето нищо, ние ставаме избран инструмент на Всевишния и позволяваме на Неговото Съвършенство да израсне в нас.

Любовта, осъществяването и Бог вървят винаги заедно. Бог никога няма да се задоволи с нещо незавършено, неосъзнато, неосъществено и непроявено. Той иска от нас осъзнаване, разкриване, проява и съвършенство. Ако тези неща не се случат в този живот, ние ще трябва да се прераждаме още много пъти. Но Бог няма да позволи някой да остане неосъзнат и неосъществен. Днес е време вие да осъзнаете Бог. Утре ще дойде време вашият приятел да осъзнае Бог. На следващия ден ще дойде време някой друг да осъзнае Бог. За всеки човек има час, който наричаме „Божия избран час”. В Божия избран час човек със сигурност ще осъзнае Бог.

Ние чувстваме, че нашият път е по-лесен и по-ефективен в смисъл, че не е нужно да прочетем милиони книги, за да разберем какво е истината. Не е нужно да упражняваме ума си денем и нощем, за да разберем как изглежда тя. Не! Истината е вътре в нас и плаче да се прояви. Но за беда ние държим вратата затворена и не позволяваме на истината да излезе.

Как можем да изведем Истината от нейния затвор? Отново трябва да кажа - чрез любов. Любов към кого? Любов към Бог. А кой е Бог? Бог е най-висшата просветлена част в нас. Бог не е нищо друго и никой друг. Аз имам глава и два крака. Да кажем, че главата ми представлява най-висшето в мен, а краката ми представляват най-низшето в мен, моето невежество. Аз знам, че и най-висшето и най-низшето са мои. Низшето трябва да влезе във висшето, за да бъде трансформирано, освободено и осъществено. Най-висшето трябва да влезе в низшето, за да се разкрие и да се прояви.

На нашия път чувството за отъждествяване е абсолютно необходимо. Най-висшето трябва да чувства своето абсолютно единство с най-низшето. Най-низшето трябва да чувства своето абсолютно единство с най-висшето. Естествено, най-висшето винаги чувства своето единство с най-низшето. Ала за най-низшето е изключително трудно да бъде едно с най-висшето заради страха, съмнението, ревността си и т.н.

Какъв обет е необходим, за да се следва нашият път? Това не е обетът, който трябва да дадете в други духовни или културни организации. Аз казвам, че ако видите нещо в мен, ако видите или почувствате светлина вътре в мен и поискате да следвате нашия път, то можете да го направите. Няма парични изисквания. Не! Тук става дума за вашия собствен стремеж - колко искрени и редовни можете да бъдете в духовния си живот. Ако не сте искрени, тогава няма да сте способни да тичате бързо. Но ако сте искрени и отдадени, тогава ще тичате много бързо. Обещанието, за което моля на нашия път, е редовност в медитацията ви и стремежа ви, искрен вътрешен плач. Не искам нищо друго от който и да било ученик.

Нашият път, пътят на сърцето, е също така и път на приемане. Ние трябва да приемем света. Ако влезем в някоя пещера в Хималаите или седнем на някой планински връх и заплачем за лични постижения и удовлетворение, няма да можем да направим нищо за света. Ще бъде така: аз ще се храня до насита, а ще оставя братята си недохранени и прегладнели. Това не е хубаво. Истинската човечност изисква да се погрижа братята ми също да се нахранят с мен. Само ако се храним заедно, ние ще получим истинско удовлетворение.

По подобен начин и в духовния живот  истинските духовни учители чувстват, че трябва да се хранят пред човечеството и да споделят с него духовната храна.  Ако човечеството като цяло не иска да приема храна, както би трябвало,  ако мнозина още спят и не са почувствали духовен глад,  тогава какво може да стори духовният учител? Но ако има известен брой искрено гладни търсачи,  духовният Учител им казва: „Храната е готова. Нека се нахраним заедно.”

На нашия път на приемане трябва да знаем, че земята е далеч от съвършенството. Но ако не приемем земното съзнание, как ще можем да го усъвършенстваме? Ако даден човек страда от някаква болка, аз трябва да го масажирам. Само тогава болката ще си отиде. По същия начин, ако земята е несъвършена на едно определено място, аз трябва да го докосна със своя стремеж и загриженост. Само тогава ще мога да го преобразя. Докато земното съзнание не е още напълно реализирано, аз ще се опитам да остана на земята, за да служа на човечеството с вътрешното си съзнание.

хай на всички девойки.понеже тук по-рано ставаше въпрос за манастирите, пускам линк към статия, където лично съм била това лято, има и снимки - http://www.bulgariainside.com/bg/articles/Поморийски-манастир-Св.-Георги-Победоносец/603/index.html

Усмихнат ден на всички.

Гледам, че тук пишете да таро, на мен ми се падна за минало-колесница, за настояще - папеса/висша жрица/ и за бъдеще -ден на страшния съд, ще дадете ли някаква интерпретация.тенкс

От тук също можете да теглите карта на деня, но само по една на ден - http://www.astrohoroscope.info/kartaTARO.htm

                                добър да е денят ви момичета

    хели

  мирче

  буки
 
 гити  

 дени  
                                     желая ви успешен и позитивен ден,с много усмивки,уважение и обич


                                                                         на линия съм за вас:

                                                          

Страхотни са, терпи 
Котки-мотки от мен:
http://www.fotocommunity.de/pc/pc/cat/570/display/14160709

   търпеливке


        и цитирам:


              само,ако мислим положително,
                     ако извеждаме на преден план положителните качества на другите.
                              този свят ще може да върви напред.

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.
Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.
Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.

И още 
1. Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.
2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.
3. Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.
4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.
5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.
6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.
7. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.
8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него..
9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.
10. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.
11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.
12. Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.
13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.

Габриел Гарсия Маркес

Често да ви кажа някои фрази вече ме дразнят, може би защото куцо и сакато ги използва, без да си дава сметка какво означават.

Много ми хареса притчата, Хели   
И тъй като на мен тези дни ми е едно такова празнично-алкохолическо настроението , а празници наближават бол-една статийка за тостовете:
http://my.opera.com/bulgarian/forums/topic.dml?id=160153