хоби:гадаене-хаиде да се пробваме...2 част

         добър да е денят ви,девоичета

  хели   и успех на изпита

гити     сетих се откъде са ми познати снимките   от рекламни брошури,дето ни ги слагат в кутията

  търпеливке,   ще се научиш,мила.няма да си първата,която се е научила тук в темата

  в това отношение си имаме традиции вече


                                             на линия съм за вас:


       


                                       желая ви успешен и спокоен ден с много усмивки и обич

    разглеждах отново снимките,които ни качи мамчето,


         и си мисля,че добре ще ни доидат снимки на архитектурни паметници,


                      старинни мостове,забранения град в китаи,дворци, и т.

                             всяка,която има време и желание да заповяда 

  това е снимка на двореца във Варшава, известен като Лаженки ( царски бани). Паркът е страхотен. Тук на воля се разхождат пауни, катерички, фазани, в езерото има патици и много гладни шарани  .
а това е Вавел в Краков.

Момичета Да снимките са на Памукале ,и наистина изглеждат Студени ,но температурата на водата е 35 градуса ,и май в действителност е  горещичко 
А ето нещо много старинно от Мен 

, а това е символът на Флоренция - мостът Ponte Vecchio.

, а в тази катедрала се пази сърцето на Шопен. Това е катедралата  св. Кръст във Варшава.

Чародейка, а какво представят тези картини?

Типичните лъжи на жените:

- Оооо!... Да!... Давай!... Свършвам!
- Похарчих всички пари, които ми даде за покупки.
- Искам да ходя на фитенс само за поддържане на тонуса на мускулите.
- Никога не говоря със своите приятелки за това какъв си в леглото.
- Говоря по телефона само 2 минути.
- Не пръцкам когато ти спиш.
- Моите родители те харесват.
- За целия си живот съм мастурбирала само няколко пъти.
- Не съм паркирала аз така колата.
- За мен си важен ти, а не сметката ти в банката.
- Отлично знам, как да се държа в непредвидени ситуации.
- Никога не бих се съгласила да стана нечия любовница.
- Мразя любовните романи.
- Похарчих само 10 лева във фризьорския салон.
- Нося прилепнали дрехи само защото ми е горещо.
- Беше прекрасно...
- Не бих искала такива гърди, като на Памела Андерсън.
- Забременях случайно.
- Тази вечер отиваме на театър, а нямам какво да облека.

След първата брачна нощ:
Германката: "Гюнтер, спиш ли още?"
Французойката: "Това ли е всичко, мили?"
Американката: "Сега по-добре ли се чувстваш?"
Рускинята: "Иване, жив ли си още?"
Българката: "Ганьо, да не ме помислиш за курва!"

Понякога жена ми е много пестелива.
- Кога?
- Например на рождения си ден постави на тортата вместо 50 само 25 свещи

Ето инфо за забележителностите в Барселона, там беше майка ми за месец миналата година - http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2419&sectio … 17&id=0002201
Много от нещата в статията ги е видяла лично.

“Саграда фамилия” е шедьовърът на живота му
Религиозен до фанатизъм, ерген, вегетарианец и самотник, Антонио Гауди често прекарвал цели нощи с една мечта - да проектира катедрала. През 1883 г. властите на Барселона разрешили на богатия търговец на книги Жозеп Бокабеля да изгради катедрала, посветена на "Светото семейство", в стила на обновяващото културно движение Ренашенс в града в края на ХIХ в. Първоначалният проект бил на арх. Франсиско дел Виляр в неоготически стил. Той успял да построи само нейната крипта. Съдбата се усмихнала на Гауди и той станал проектант на "Саграда фамилия". Строителството й започнало на 19 март 1891 г. Цели 43 години до смъртта си архитектът отдал на неповторимото си творение.
От площада, наречен днес в негова чест, наблюдавам монументалната сграда на катедралата, която прилича на термитник. Виждам стотици глави на хора и животни, скулптурни композиции, които присъстват както в монументални изпълнения, така и като миниатюрни детайли в безкрайните орнаменти. И, разбира се, пак никакви прави ъгли. Към небето се издигат кули. Дванадесет от тях представляват апостолите. Височината им е над 100 м. Четирите камбанарии според проекта ще носят имената на евангелистите, а над тях трябва да се издигнат на 170 и 135 м шпиловете в чест на Спасителя и Светата дева. Скулптури, монтирани по трите фасади на катедралата, трябва да разказват епизоди от живота на Христос.
При трагичната смърт на Гауди била завършена само фасадата на главния вход на "Саграда фамилия". В пожар по време на Гражданската война в Испания изгорели първоначалните й планове и скици. Ученици и след тях ученици на учениците работят по завършването на катедралата. Срещу идеята тя да бъде довършена от други автори възстанали много европейски интелектуалци, убедени, че Гауди е неповторим. Днес новите скулптури са на талантливия Жозеп-Мария Субиракс. Всекидневно 100 строители продължават работа под наблюдението на 10_000 посетители, които идват да видят най-странната и предизвикателна религиозна постройка. Казват, че сградата ще бъде завършена през 2022 г., но има и доста скептици. Оптимистите отвръщат, че катедралата в Кьолн била строена 632 години, миланската - 350, а реймската - 270 г.

Най-забележителните места в Испания - http://www.2mko.com/se_696.html

Ето и за Забранения град - http://bulgarian.cri.cn/chinaabc/chapter7/chapter70201.htm

http://paper.standartnews.com/archive/2002/11/08/family/s3541_8.htm

http://entertainment.bpost.bg/story-read-17888.php

 Гита, Барселона е наистина много красив град с европейски жители ( за разлика от Мадрид). Ако успея ще сложа детайлни снимки на Саграда фамилия. Много е интересна. Предвижда се строежът да приключи 2020година.

ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ В РОДОПИТЕ



ДЯВОЛСКИЯ МОСТ


ПОКРИТИЯ МОСТ В ЛОВЕЧ

Тадж Махал е мавзолей в Агра, Индия, построен от императорът Шах Джахан за любимата му жена Мумтаз Махал.

    Още като млад принц Кхуррам, третият син на император Джахангир, се оженва за красавицата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628г. Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. Тя умира при раждане 39-годишна, по време на военна кампания през 1631 г. Императорът решава да увековечи Мумтаз Махал със строителство на неповторима мраморна гробница. След приключване на двегодишен траур, строителството на мавзолея започва през 1633 г. Като място за строежа е избрана голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх; мястото е избрано тъй като добре се вижда от дворците в Червената крепост. 20 хиляди души работят тук в продължение на 17 години, архитекти и майстори са събрани от цяла Индия, както и от Иран и Турция. При строителството са използвани йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс и аметисти.

    Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през 18 век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре. Градината (Чар багх) на комплекса, дълга и широка по 300 метра, символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледно подобие на оригиналната, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати най-различни птици. От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор) не гледа към Мека и не може да се използва за молитви. Мавзолеят. Гробницата е разположена върху платформа, висока 6.7 и 95 метра в квадрат, като единственото двойно стълбище води към мавзолея. По страните на платформата се издигат 4 минарета, високи 41.6 метра, които са леко наклонени навън: при земетресение минаретата е трябвало да паднат встрани, а не върху гробницата. На всяка кула е изписана по една буква - Р,Х,М,Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах. Самият мавзолей е с квадратна основа, заоблен по ъглите, всяка от страните е дълга 56.6 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете й страни. Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни. Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете, тъй като е било обичайно да се прави частен и публичен гроб. Гробовете в залата, украсени с полускъпоценни камъни, първоначално са били обградени със сребърен параван, но Аурангзеб го заменя с великолепен мраморен параван. Някои от мозаечните цветчета, украсяващи паравана, са съставени от над 60 детайла и създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва.

     Мачу Пикчу се намира в Перу на 2300 метра над морското равнище и на 112 км от Куско в подножието на Свещената долина на инките. Смята се, че Мачу Пикчу е бил част от много голям комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, обитаващи джунглата. Градът е условно разделен на четири части. Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът на "Трите прозореца", "Свещеният храм", "Имението на свещениците". Там е и слънчевата лаборатория, която позволявала на инките да определят годишните сезони и часа по сенките, хвърляни от слънцето върху камъните. Предполага се, че най-големите жилищни сгради са изградени в североизточната част на комплекса. Наблюдателната кула заедно с други сгради са били разположени в югозападната част. На югоизток от комплекса са били най-малките и скромни сгради, издигнати покрай тесни улички, близо до многобройните тераси. В най-долната част на терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били идентифицирани като женски. Това дава основание на учените да смятат, че жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, неизвестен за испанските завоеватели. Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 г. и оттогава е обект на исторически и археологически тълкувания. Тя продължава да възбужда любопитството на учените. Американският археолог Хирам Бингъм открива древния град по време на експедиция, организирана от престижния университет Йейл. Съществуват различни хипотези за основните функции на града и начините, по които инките са го построили, тъй като районът е трудно достъпен. Голяма част от предположенията са направени от откривателя на града Бингъм. Според него Мачу Пикчу е било най-сигурното убежище на инките. Тук победеният инка Манко и неговите хора избягали след обсадата на столицата Куско през 1536 г. след проваленото въстание на инките срещу испанските завоеватели. Стратегическата позиция на Мачу Пикчу обаче е послужила за основа и на друга, доста популярна хипотеза. Според нея "крепостта" служила за стражева охрана и била използвана от инките като символ на доминиращата им позиция в района на Амазонка, близо до Куско. Това обяснява до голяма степен сцените, изобразяващи сблъсъците между войниците на инките и обикновените войници, наричани "чунчос" - обитателите на джунглата. Тези сцени са изобразени върху лакирани дървени чаши, изработени от инките. За някои обаче Мачу Пикчу е бил важен религиозен център. Доказателство за това са олтарите, както и неговата непристъпност. Именно там инките можели да бъдат най-близо до боговете си и дори да се докоснат до тях. Дори и днес никой не може да разгадае мистерията как строителите и архитектите са успели да транспортират до върха на планината огромните блокове от варовик, необходими за издигането на града.



ПС: Това за мен е място, сакрално някакво, просто като гледам снимките и много ми влияе, такава красота дълбока.

 Хели, Веничка, страхотни сте!
 Аз днес съм на вълна църкви и затова ви напомням за църквата св. Стефан в Истанбул, която е разположена на Златния рог http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/istanbul/zheljaznat … tsarkva/index.htm
, а това е обещаната снимка на Саграда фамилия
( кактусът е направен от метал).

Оставам без думи ИраМира 

Сградата е много красива ,но ми е малко зловеща