Ние нали все сме болни, та хич не ми идва на ум да правя снмимки...Мами, абе вие как сте със смяната на времето? Аз се будя всяка сутрин в 5 часа и се чудя какво да правя, днес се сетих да си чета книжка до 6, че иначе голяма скука. На работа е голям гърч, ама няма да ви се оплаквам, защото ако искам мога да напусна, пък аз си стоя там, значи трябва да си трая, за сега.
Много се радвам на постовете на Ирка, Дени, на Таня, абе на всички(ако трябва да съм честна
За интелектуалното развитие на Дарито - тя говори много вече, всичко разбира и отговаря смислено, а не повтаря само като папагалче. Днес например мама се къпала в банята и като излязла, Дарито я послешнала с думите - "Браво, чисто дупе!"
Обича да разглежда книжки, но не внимава като й чета. Има си любими герои и иска да разлежда книжки с тях - за това купуваме списания с Мики Маус и Мечо Пух. Скоро гледахме за Уоли, тя сега го гледа в списанията и повтаря "Ольо прибира боклука", а от една седмица сме на вълна Шрек, всяка вечер й пускаме филмчетата на ДВД-то и тя много им се радва. То май и такова списание има, ще трябва да се огледам. И това е при нас.
Руми, успех и късмет!

Мила Неде,

-за противогрипно"Наздраве!"/че тук с мъжо сме заседнали и споделяме за дневните неволи на по чашка...ама много са го ядосали Софиянци днес...........а, и като казах Софиянци-абе хора-`що никой не казва къде си води децата....
.
Ама още малко ще поизчакаме, че сега да нагласим къщата.
мислете му
Пък и нов мол ни строят, ще има за какво да дойдете пак 

. И ние какво да правим - тръгнахме към спешното в болницата. Там веднаха ни приеха, изкараха кърлежа за 2 мин. и после половин час чакахме да се изредят няколко доктора, да питат за здравословното състояние на Килиан и да ни кажат какво трябва да наблюдаваме през следващите седмици. И така сметката е близо 700 франка
за един кърлеж! Е, ние няма да я плащаме, защото Килиан е застрахован, но все пак си е цифра, която застраховката трябва да плати. А аз като ходих да ми гледат сърцето на ехограф - сметката ми беше горе-долу толкова.
Да си призная, че и аз честичко го гледам.
А аз съм кълбо от нерви и не мога адекватно да взема отношение и става един порочен кръг. Онзи ден направо ме побърка. Върнаха го от градина, че направил алергичен обрив от нищото, а аз току що излязла от лекарския кабинет, та отиваме двамата за хляб. Той се движи с едно камионче, ама едвам едвам, стискам зъби и само от време навреме подканям да се забърза, до тук добре. Влизаме в супера - тук вече започва екшъна - вижда грозде и започва да иска, но не трябва да яде тези дни, че е с по - рядко ако. Та подминаваме мрънкайки и сърдейки се. Стигаме касите и тук вече започва едно раване, едно тръшкане, сърдене - за шоколад, пак нещо, което не влиза в къщи по здравословни причини. И така в ревове и викове премина следващия половин час. Успях със сетни сили да го грабна под мишница и да го занеса вкъщи, където без угризения беше набит, наказан и след това тормозен с разговор за поведението му и за това как трябва да се държи в обществото и как не трябва да ме излага. Та пак ми кажете, че имате лоши деца и вие сте лоши родители. 