Нова мода разцъфтява - МАЙски мами непрекъснато забременяват!

Добро утро и от мен!

Смайли, Йоанка наистина много се е променила и разхубавила  !
 Килиан също се тръшка, аз го оставям за 1-2 мин. да му мине и после измислям нещо друго, което му е интересно.

Вчера нямах време да се включа по темата за телевизията, но намерих едно интервю на този професор ( Manfred Spitzer) и преведох една част от него. Първата част е за компютрите - нея не съм превела, също и един абзац, защото в него се говори за политиката в Германия.


Какво препоръчвате за консумацията на телевизия?


От училищна възраст, но само един - до два пъти на седмица. В никакъв случай това да става рутинно, защото това използва време, в което детето може да употреби, за да научи неща, които са по-добре за него.


Вие твърдите, че насилието в телевизионните филми увеличава готовността за агресия. Обаче други изследователи оспорват това твърдение.


Вие винаги ще намерите някой професор по медийна педагогика, който ще постави под въпрос една такава връзка. Въпреки това има  стотици научни изследвания, които доказват: Насилие по телевизията води до повече насилие. Между другото, в това вече не може да има съмнение.

Вие не се уморявате да разгласявате, че телевизията не само увеличава агресията, но и допринася за наднорменото тегло.


Това също е доказано. През 2005 реномираното специализирано списание „Lancet“ публикува едно забележително новозеландско дългогодишно проучване. В него се проследяват деца, от тяхното раждане през годините 1972/1973 до днес. Резултатът: Консумацията на телевизия в детска и младежка възраст предизвестява дали по-късно децата във възраст от 35 год. ще са пълни (дебели). Всеки шести с наднормено тегло отива в сметката на телевизията. Ако се прогнозират тези данни за Германия като се вземе под внимание факта, че пълнотата е един рисков фактор за сърдечни инфаркти и други заболявания, може да се каже: Днешната консумация на телевизия в Германия ще причини след 20 - 30 години  20 000 смъртни случая на година в повече, които могат да се избегнат. 
 
Как може телевизията да допринесе за наднорменото тегло?


При гледане на телевизия, метаболизма се намаля до такава степен, че Вие употребявате по-малко енергия, отколкото когато не правите нищо. Това е така, защото мускулния тонус  е още по-отпуснат, от колкото когато само седите. Когато децата ограничават или стопират изразходването на енергия, седнали пред телевизора и в същото време се хранят, в повечето случаи неправилно, стават дебели.

И как телевизора вреди на мозъка?


Когато взема една лъжица и я ударя в една чаша, тогава чашата се разклаща и звучи както подобава. Само при такива опити децата учат какво всъщност е лъжица и какви качества има порцелана. При гледането на телевизия, и то независимо от качеството на програмата, чашата се заклаща на екрана и от някъде другаде идва някакъв „сос“ от звуци. Мозъкът на съвсем малките деца не може да събере тази информация. Когато акустичното и визуалното не си пасват до милисекундата, тогава тези впечатления не се преработват правилно. 

Но мозъкът може да постигне невероятно много.


Разбира се, че може. Но за да може мозъка да бъде продуктивен, трябва първо оптимално да се развие, и за това се нуждае от правилните средства. В най-ранна възраст, сетивата взаимно се информират. Едно бебе разузнава света със всичките си сетива: То вижда, чува, опитва на вкус и опипва по едно и също време. И ако това не стане така, във всички ареали на мозъка, които първо се формират, се складират  по-малки и неясни представи за света.    Върху това по градивен начин се създават комплексните мозъчни региони. И когато информацията в първите ареали е неясна, тогава    се ограничава цялото по-късно развитие на мозъка.

С други думи: От телевизията се затъпява?


Гледането на телевизия в ранна възраст. И дори не заради съдържанието на предаванията, а защото за формата на мозъка не е правилно.

При каква степен на консумацията на телевизия може да се прояви този ефект?


При бебетата, при едночасово гледане на телевизия на ден, може да се забави говорното развитие. Колкото повече, толкова по-лошо. Но също и по-късно телевизията оказва негативно влияние. В детската градина, консумацията на телевизия е най-силния индикатор за интелектуалното  развитие на човека. Тя решава върху това, дали някой по-късно ще завърши университет или не - и действително независимо от социално-икономическия статут на родителите или от интелигентността на децата. 

С какво тогава трябва да се занимават децата?


Те трябва да излизат навън, трябва да се научат да свирят на някой инструмент, да играят футбол. Някои медийни педагози казват, че би било по-добре децата да се тръшнат пред компютъра, отколкото да отидат на улицата и да се изпокарат. При това изказване трябва да се хванеш за главата. Това е обяснението за банкрут на нашето общество. 


Но някак си трябва да обясним на децата как да се отнасят отговорно към боравенето с медии.


Как можем да обясним на три годишно дете отговорно да борави със захарта? Ние му забраняваме захарта. Защо? Защото при децата липсва хардуера в мозъка как да постъпят разумно. При Вас и при мен светва червената лампа, когато ядем много захар. Тригодишните нямат този хардуер. Или вземете един четиринайсет годишен младеж. Когато се излъчват секс или престъпления ,те гледат. Това им е заложено в природата, по същия начин както при три годишните е заложена любовта към захарта. Но следва ли това, че 14 годишните им е разрешено да гледат телевизия без край? Не. Ние имаме право да не даваме на три годишните деца захар, както и на 14 годишните -екран.

Възможно ли е в днешно време един цял живот да се прекара без компютър?


Не вярвам, това да е смислено - аз самия седя пред компютъра по цял ден. Обаче е достатъчно, когато хората започнат да работят с компютрите от 16 годишни. Ние не трябва да приближаваме децата до компютрите. В моите очи е безумно какви абсурдни аргументи ние непрекъснато си изсмукваме от пръстите, за да оправдаем междинната практика, която днес имаме. Например детския канал има най-голямата гъстота от насилие. Най-голямата! След детските предавания са новините, за разлика от уестърн филмите, които са доста безобидни.


В Америка консумацията на телевизията е доста силно изразена. Въпреки всичко те са научна нация номер 1.


Това е само така, защото американците импортират много добри хора. Само със собствените си хора страната щеше отдавна да не бъде номер 1. Когато след 9/11 се въведоха по-строги наредби за чуждестранните академици се стигна до един крясък в университетите. Защото без тях (академиците) там нищо не върви.


Телевизията е лоша, компютрите са вредни, и двете намаляват  способността за учене. Искате ли Вие нашите деца да ги деградирате  във машини за учене?


Децата са по природа оптимални машини за учене, там нищо не трябва да се прави. Но: Ние ги повреждаме; ние разваляме децата.


Сега вече преувеличавате.


Да вземем например предмета биология. Всъщност всяко дете е въодушевено от животните и растенията. Когато Вие обаче премерите въодушевлението на детето за часа по биология, тогава ще установите, че това от четвърти клас драматично се понижава. Това означава: Ние пропъждаме системно на децата в училище интересите към биологията. Ученето е свързано непосредствено с позитивни емоции, ние сме само щастливи защото сме учещи се същества. Нашият център на щастието е всъщност центърът на учението. Щастието и учението са тясно свързани. И как наричаме ние училището? Истината на живота. По-грешно не може и да бъде. 

Interview: Patrick Imhasly / Theres Lüthi

От тук

Здравейте!
Кате, благодаря ти за труда да преведеш интервюто. Инфото е полезно, но наистина ми е много трудно да го удържа без грам телевизия до училищна възраст. Но това определено стимулира да се намали до минимум гледането на телевизия. 

Аз си мислех че моето дете е единственото ревящо в лекарския кабинет, но явно не сме единствени. Понеже Ивко при старата си педиатърка се държеше много любвеобилно. Пееше и песни, правеше номерата ,които е научил, прегледа протичаше в рамките на един час, но аз нали реших, че ми изписва лекарства на общо основание и започнах да го водя само при личната му или при един хомеопат и тогава започнаха тези ревове. И не знам как успяват да му чуят гърдите за една минута преглед и то при тоя страшен шум. Та май пак ще се връщаме при старата педиатърка. 

Кате благодаря за труда които си си направила за нас - наистина е полезна тази информация.
Мариса, телевизор заглежда нещо реклами когато са има си любими или ако има музика, танци, детски гласове, но пък ние сме в една стая и татито ако му спра телевизора по добре да си събирам багажа. Но гледаното от нас не е особено интересно за нея и от два-три месеца са научи да гледа Том и Джери но не й задържа дълго вниманието и определено не се сеща всеки ден за него само от време на време, но купихме ДВД за да не го гледа на компютъра и е самичка в друга стая и я забелязвам, че си примъква куклите, играчки и предимно си играе отколкото да гледа. Доволна съм за сега нито е много нито пък хич.

Уна - аз влезнах и на теб да благодаря за описанието - при нас го има това тръшкане навън и ми се увисва на ръцете отпуска си краката и аз съответно винаги я пускам да си лежи на земята, но само за един миг кръвта ми кипва като я видя да ми се отпуска така - откачам. и ми е много трудно да реагирам адекватно, просто и съскам в лицето да се изправи. Тя започва да реве, но си седи*лежи на земята и щом съвсем ме изкара от нерви, я награбвам като чувал и придружена от рев се изнасям. Говоря но съм сигурна че от собствения си шум не чува нищо от казаното. Уф не е лесно със сигурност - но ще пробвам да я заплашвам че нещо лошо може да й се случи да видим дали мозъчето й ще върже кво може да е тва лошо нещо  Ще пробвам. Благодаря!

Чета аз, че не е само моя синковец такъв, но се ядосвам на себе си, че не взимам всеки път правилно решения. По принцип говоря, говоря и пак говоря - назидателно, сърдито, обяснително. Как успявате да се сдържате след половин час викове и крясъци, в който сте се опитали да направите всичко възможно да промените ситуацията? Не си позволявам да го шляпам често - чели сте за всичките случай (2-3) - но после се чувствам адски зле. Затова и споделям тук с вас. Надявам се поне да съм била полезна за вас с това при такива ситуации да си казвате - Няма да стана като .....!!!! да удрям.
А наказването как го процедирате - аз наказвам до стената в ъгъла или в другата стая, докато се на пищи. Друг начин на наказание е да му кажа, че  съм сърдита и ме му говоря докато не преосмисли поведението си, но това работи само когато "чува".
Ох много съм объркана. Не е лесно да си добър родител.

наде, наказвам в друга стая като я отделям, но не на тъмно  реве там, но се научи само след 30 секунди почва да реве пиииикаааа пиикаааа  и познай нося гърнето и така врявата спира  ох наистина незнам на моменти какво да правя и дали ще разбере че така не се прави, че с писъци нищо не се постига....ще продължаваме с пробата и грешката кво да се прави никой не се е родил научен.

Недче , убедена съм, че всички деца имат такива рогати периоди, просто малко майки си го признават.
Убедена съм, също така, че дете по книга не се гледа и че с всяко можеш да се разбереш различно (в смисъл при едни върши работа повече говорене, при други игнориране, трети просто го израстват...). Всеки малчуган е на различна вълна и етап от своето развитие и няма универсална метода, която да е валидна за всички...
Като те четях днес, се замислих как ние майките (особено тези с първо дете, а и бременните, защото ситуацията вече е различна и го налага), бързаме детето ни отведнъж да порастне, да спре с детинщините и да разсъждава и действа като нас. Е да, но това е против природата дори на най - бързо развиващото се и послушно човече...

Няма лоши майки за децата си, сигурна съм в това. Има само нетърпеливи и изнервени такива. Дано само не допускаме трудните времена, в които се борим за нас, за тях, за това да оцелеем, да ги отгледаме и възпитаме, да не ни позволят да забравим и детското в себе си. Защото човек често е най - жесток с най - близките си хора, вкл. и собствените си деца.

Как никога на тъмно, бре?!?!
Аз освен, че го държа на тъмно, го връзвам в банята и му пускам душа да му капе периодично върху главата. Така след като му изтече наказанието ме гледа в очите!  Той и за това ми е толкова послушен!  (шегувам се, да не започнете да ме замеряте с камъни като ме видите!)

Аз не съм привърженик на възпитанието на децата предадено от майка на дъщеря, от баба на внуче, от уста на уста.
Специалистите със солидна практика са си направили труда да опишат редица ситуации и съответните реакции за тях, та им се доверявам, все пак за това са учили хората. 
Не съм привърженик и на това детето да се остави на самотек и да прави каквото си ще, но видиш ли има пълна свобода и така му се дава възможност да израстне сигурен в себе си човек...
Истината за мен е една: децата са си деца и както и да решим да ги възпитаваме трябва много разбиране и търпение. Никой не ни е виновен на нас, че ни е напрегнато ежедневието, че да си изкарване негативните емоции върху тях! (Това се отнася с пълна сила за мен, че понякога като съм изнервена от страничен дразнител си го отнася Николчо, но усърдно работя по случая да не се получава така).
Физическо наказание използвам едно единствено: когато не се държи добре навън моментално го прибирам у дома.

И да викажа повече ме притеснява да не го направя някой лигльо да не може да се справя сам в житейския си път ами все да мрънка и да е недоволен и да иска майка му да му помага, че такива мъже дал Господ доста! За това не си позволявам да му спестявам "трудните" моменти. На мен са ми били спестявани и след време трудно "влезнах в час".

Ама то какво съм седнала и аз да "давам акъл" като и мойта е еднаааа.... не ти е работа!

Мами, гледам много сериозни теми обсъждате. Аз след като тази вечер спорих поне 5 пъти със свекър ми за подобни ще дам мнение и тук. Да децата са си деца и много трябва да се говори обяснява и пак с начале но са толкава хитри и толкова много помнят че веднуж да промениш нещо и те закопават.  Ние при педи ходим с голям кеф Ако трябва и 2 часа издържа без проблем да чака - а я за друго да чака така така ТВ не гледаме и двете пред деня. Аз пускам малко преди да заспя. Аз съм прнотив и гледам да не я зарибя още от сега. Ние сме на третия етаж а бабите на първия еми по десет пъти се обличаме и събличаме за да идим до тях ( за нещо си измислено) и хем времето мине хем физическо(както казва Маги) За тръшкането сме в много силна такава фаза А и плачем за всичко- че искаме вода и подобни елементарни.От три дни се и бие в градината  та сме супер.  Но при мен тези не минават Първо говоря бавно и като на голям човек, ако не стане се поскарвам, ако ли не наказание и в краен случай и потупване по дупето, но не че я боли а по-скоро се обижда от него и избягвам. Наказвам до хладирлника (например) и аз излизам от стаята. Тя се смее 5 минути и после вече е тъжна. Винаги след наказание обяснявам защо е била наказана, защо е лошо това нещо и прочие и да ви кажа всичко казано така много го помни и спазва И мен като Танчето ме притеснява да не я направя неуверена е плаха и гледам да имам мярка. Но ми е много трудно без Жоре Трябва аз да определям сама всички стандарти и норми.

Добро утро,
Така първо да кажа едно -  две неща, после други едно - две.
Да дам дефиниция за Бой при нас - потупване по гъзето, да усети, но не да го заболи.
Наказване в другата стая - на отворена врата и светло.
Да не се преекспонират думите ми, защото аз и без това се изразявам доста крайно, когато съм афектирана.
Повдигнах тези теми, защото смятах, че ще бъде интересно да се поговори за тях. Но нищо ...... направих си изводите за мен.
И тъй като забелязвам, че повдигам неудобни теми за разискване и когато се обадя има отдръпване от темата и в стремежа си да запазите мира на темата и да не се изказват противоречиви мнения преставате да пишете........Аз ще си остане пасивен читател и рядко пишещ потребител. И когато реша да пиша ще е за незначителни неща, като акане, ядене и тям подобни.
Лек ден

Добро утро
Недче,сакън да мълчиш За да те успокоя,че  напиша как Божа оцелява в Освиенциум Вече съм писала,че книги за възпитание не чета Бия и наказвам и хич не ме вълнува кой ще се възмути.Преди две седмици я бях пребила от бой,защото много добре знае,че като излезе на улицата и като я блъсне кола ще стане на кайма,обаче не ми повярва и реши да види да ли е истина.Бог я опази,защото живеем точно на улицата където е мол-а,а там движението е непрекъснато и се кара доста бързо.Беше невероятен късмет,че нямаше коли.Не се обвинявам,че съм я изтървала,защото аз като тръгнах да я завръщам и тя си помисли,че си играем и излезе.Сега още обяснява,че като е излязва на улицата и аз като съм я стигнала е станало ужас.И твърдя,че от боя ми имаше полза.
Сто пъти и казах,че не искам да ми прави бръъъъъъъ с уста и да хвърчат лиги и тя много добре знае за какво и говоря,въпреки това,обаче не спира.След около 333 пъти повтаряне,че е грозно и гнусно я ударих през устата-ами спря се.
Сега спокойно може да ми се възмущава,който иска.Твърдя,че Божидара е едно спокойно и будно дете,въпреки,че от време на време яде бой.

Недке, много са си добри темите, аз чета с интерес кой какво е написал. Аз лично за наказване не мога да се включа, тъй като да си призная, никога не съм го правила. При мен всичко е на момента, да викна, да се скарам, да тупна дупе. След това ми минава и нямам желание да наказвам. Книга за възпитание досега не съм чела, но претендирам, че децата ми са сравнително добре възпитани. Особено си личи това при Симеон.
За телевизията -  не обичам крайностите. Монката гледа телевизия, напоследък по-рядко, защото от училище не му остава време. Евка още няма интерес- гледа много рядко Лейзи Таун и то само ако брат и пусне телевизора. Честно да си призная това филмче ми харесва, много шарено и с весели песнички, не мога да му открия кусур. Като почне да се заглежда повече, има хубави анимации, чак до първи клас да не гледа ми се вижда прекалено крайно.

наде кви ги пишеш бе жена - как така няма да пишеш как така темите ти всявали разногласи я и отдръпване според мен не е вярно.
Аз също чета с интерес споделеното от всички тук, не виждам нападки или спорове всичко е в много спокоен тон всеки споделя и всеки отделя необходимата информация за него си.
Ето аз да кажа на Уна че вчера прекали и моето момиче, явно и тя се изнервя от това положение с ремонта в къщи и спането при баба. Качихме се в нас след ясла да видиме кво става да видиме тати, ей както отворих вратата и видя кво става вътре щото ремонта и на коридора и като все да се дърпа да ме влачи навън не иска да влезне. Ок гушната седя някакси татито да я види, поговорихме малко защото почна да мрънка искам това не го искам след малко. Като видя че си говориме и почна едно мрънкане не е истина. Майстора я закача тя като ревна леле....нямам думи крива крива. Ок тръгнах си от там - тичаше към майка ми направо и там се почна цирка пред майка, защото тя и е гръб. Направиме луда калинка, баба й правеше баница за задушница нещо готвеше нямаше време за нея. Та се  качваше по масата, събаряше и пипаше къде кво види, водя я оттатъка да играеме - не там при печката. Пипна стъклото на фурната - плака после, абе чудеше се кво да прави. Баща й звъни да оставя детето и да отида при него - е, не глава ме болеше само след 30 мин от както съм се прибрала, ами не знам кво....къпах се тя седя в банята на гърнето и като я погледнах събула се боса, казах да се обуе и защо около 200000000 пъти. Облякох си хавлията и почвам да я обувам рев и ритане легна на земята и като ме изпраска в брадата с шут, видях звездички чак и бях сигурна че и зъб ще ми падне -  е това ми беше вече капката. Грабнах я и сама в друга стая (ама току-що беше пишкала) но й занесох и гърнето с думите Щом не слушаш мама ще седиш сама.
Докато се облека беше рев, майка ми едвам я държах да не влезе при нея. Като се успокои я заварих на гърнето седяла е и е плакала. Стана ми жал - но след това просто беше вече другото близне...любимото ми  гледа в очите говори нежно, гали ме, гушка ме, яде, игра си, прибра си играчките и заспа даже по рано от обикновено - и мама спря да я боли глава с кеф й угаждах и много си я гушках като легнахме....е нямам обяснение защо трябва с лошо за да се държи добре.... добре че изпада в такива настроения от време на време.
та продължавайте да споделяте - ето Уна ме посъветва да нося гърнето и като го изпълних си се успокои сама.

Дени как върви вашето занимаване в къщи....дано се оправиш скоро и всички други болни...

Здравейте!


Неде, защо ще спираш да пишеш? Аз също чета с удоволствие темата за тръшкането, но няма какво да кажа, защото моето дете рядко го прави и ако го прави аз го оставям 2 мин. да си покрещи и после намираме решение заедно. Не удрям. Това не го намирам за начин на възпитание. Не наказвам в другата стая. Може би имам и много търпение покрай децата, които гледам. Не съм чела книги за възпитание, но ходя всяка година на курс (най-различни теми за децата и отглеждането им), който е задължителен за моята работа. Там научавам много практични и полезни неща.