Дорис, много се смях на историята с младежите на курорта. 
Виж целия пост
Безумия на/преживени с мъжте ви
- Публикувана: 29 окт. 2008, 00:31 ч.
- Последно мнение: 10 май 2012, 18:20 ч.
# 241
1 фев. 2010, 14:16 ч.
Много весела темичка, изчетох последните няколко страници и много се смях на историята на Дорис 
Иначе ние фрапантни случки заедно нямаме, но по отделно се намира , някой друга в архивите и особенно ако става въпрос за издънките на половинката
Ще ви чета с интерес и ако има нещо ще пиша, никога не е късно да ни се случи и на нас!
Виж целия пост
Иначе ние фрапантни случки заедно нямаме, но по отделно се намира , някой друга в архивите и особенно ако става въпрос за издънките на половинката
Ще ви чета с интерес и ако има нещо ще пиша, никога не е късно да ни се случи и на нас!
# 242
1 фев. 2010, 17:01 ч.
Темичката е много забавна....с удоволствие я изчетох
Аз имам доста случки, но съм за темата с муните
....ще ми е приятно един ден да се запиша и тук
Виж целия пост
Аз имам доста случки, но съм за темата с муните
....ще ми е приятно един ден да се запиша и тук
# 243
1 фев. 2010, 19:15 ч.
Провокирахте ме вие с тази тема да се върна близо 30 години назад!
Та ето за какво иде реч.
Голямата ми дъщеря е бебе на 20 дни. Ние ,с благоверния ми, студенти в Русе и мнооого горди родители на една принцеса! Решаваме да излезем на разходка в парка,който се намира много близко до ВИМЕСС- Русе /старото име на Русенския университет/. Почвам аз да приготвям госпожицата, количката, то са възглавнички,дантели,чудесии!/едно време така беше/. Тръгваме и таткото гордо вози наследницата си и се оглежда с поглед:"Някой да не ме е забелязал?!"Началото на юли, времето е разкошно. Пред нас по алеята вижда локвичка, явно образувала се от нощния дъжд. Нашия решава да пусне количката по инерция да минела през нея да й измие колелата.
Но какво става! Тази локвичка била дупка в асфалта. Количката, както се е засилила, се удря с предните колела в дупката и се обръща, с колелата нагоре! Как съм стигнала до количката, как съм ровила из нея да видя къде и как е детето- е, нямам спомен! Вземам я и почва едно опипване... А нашта госпойца даже не се и събуди, само примлясна и продължи да спи.
Няма да обяснявам какво му се случи на гордия татко!
Виж целия пост
Та ето за какво иде реч.
Голямата ми дъщеря е бебе на 20 дни. Ние ,с благоверния ми, студенти в Русе и мнооого горди родители на една принцеса! Решаваме да излезем на разходка в парка,който се намира много близко до ВИМЕСС- Русе /старото име на Русенския университет/. Почвам аз да приготвям госпожицата, количката, то са възглавнички,дантели,чудесии!/едно време така беше/. Тръгваме и таткото гордо вози наследницата си и се оглежда с поглед:"Някой да не ме е забелязал?!"Началото на юли, времето е разкошно. Пред нас по алеята вижда локвичка, явно образувала се от нощния дъжд. Нашия решава да пусне количката по инерция да минела през нея да й измие колелата.
Но какво става! Тази локвичка била дупка в асфалта. Количката, както се е засилила, се удря с предните колела в дупката и се обръща, с колелата нагоре! Как съм стигнала до количката, как съм ровила из нея да видя къде и как е детето- е, нямам спомен! Вземам я и почва едно опипване... А нашта госпойца даже не се и събуди, само примлясна и продължи да спи.
Няма да обяснявам какво му се случи на гордия татко!
# 244
2 фев. 2010, 07:30 ч.
Валюша, аз имам две истории с мъжа и детето, които бях се отказала да разказвам 
, ама покрай вашата инерция...
Седим с детето на спалнята (синът тогава е бил около 1г.). Аз питам нещо баща му, а той вглъбен на компютъра и ми се зъби насреща, при което аз го смъмрям- да вземе да си оправи тона, с който ми отговаря всеки път. На "Глей си работата!" аз истинктивно хвърлям една възглавничка по него... а той пък да вземе каквото му било под ръка- в случая едно зайче неваляшка (те са малки, но тежки). Това аз не го видях, защото вече се бях обърнала и случайно навела...В един момент детето зяпва и надава вой и аз осъзнавам какво се е случило (беше го ударил точно в челото)
Малее като скочих, такива шамари яде, че мен ме боля ръката после..., ама и те му бяха малко...
Втората случка(от скоро) - аз излизам от стаята да мия чинии и след минута се чува пронизителен плач..., хвърлям чиниите и с ужас хуквам към спалнята. Гледката- детето на земята до леглото се съдира от рев, с разкървавен нос, а баща му си лежи спокойно на същото това легло и гледа телевизия
Е, как да не го убиеш...
Виж целия пост
, ама покрай вашата инерция...Седим с детето на спалнята (синът тогава е бил около 1г.). Аз питам нещо баща му, а той вглъбен на компютъра и ми се зъби насреща, при което аз го смъмрям- да вземе да си оправи тона, с който ми отговаря всеки път. На "Глей си работата!" аз истинктивно хвърлям една възглавничка по него... а той пък да вземе каквото му било под ръка- в случая едно зайче неваляшка (те са малки, но тежки). Това аз не го видях, защото вече се бях обърнала и случайно навела...В един момент детето зяпва и надава вой и аз осъзнавам какво се е случило (беше го ударил точно в челото)
Малее като скочих, такива шамари яде, че мен ме боля ръката после..., ама и те му бяха малко...
Втората случка(от скоро) - аз излизам от стаята да мия чинии и след минута се чува пронизителен плач..., хвърлям чиниите и с ужас хуквам към спалнята. Гледката- детето на земята до леглото се съдира от рев, с разкървавен нос, а баща му си лежи спокойно на същото това легло и гледа телевизия
Е, как да не го убиеш...
# 245
2 фев. 2010, 13:27 ч.
Надявам се, че не се шегуваш и наистина си го убила.
Виж целия пост
Е, как да не го убиеш...
Надявам се, че не се шегуваш и наистина си го убила.
# 246
2 фев. 2010, 14:09 ч.
Боже,Пумукъл,направо думи нямам....как ще сси седи на леглото,докато детето се съдира от плач?????
Виж целия пост
# 247
2 фев. 2010, 14:10 ч.
Надявам се, че не се шегуваш и наистина си го убила.
И аз бях написала това, но го изтрих.
Виж целия пост
Е, как да не го убиеш...
# 248
2 фев. 2010, 18:08 ч.
Мъже всякакви,и на мен са се случвали подобни истории за съжаление.
Темата нали е смешна,хайде някой да се сети за нещо и да напише,за да не обсъждаме мъжа на Пумукъл,или моя,или който и да е
Виж целия пост
Темата нали е смешна,хайде някой да се сети за нещо и да напише,за да не обсъждаме мъжа на Пумукъл,или моя,или който и да е
# 249
2 фев. 2010, 22:56 ч.
Темата е номер 1, от вчера я изчетох цялата, та и мъжо се включи по едно време 
Моята случка се развива 2-3 дни преди сватбата ни (2008г.) С бъдещия законен съпруг тогава обикаляме магазините за последни покупки. Бяхме намислили една изненада, вместо жартиер да хвърли първо едни прашки, уж свалил на булката гащите Та влизаме двамата в едно много симпатично магазинче за бельо и аз почвам надлежно да избирам, все пак цяла сватба ще ги гледа я, трябва да са нещо по-така. По едно време продавачката попита за какъв повод търсим - подарък или нещо друго, и аз изтърсвам - 'Ами за хвърляне...' 
Трудно ми е да ви опиша, по-изненадана физиономия не бях виждала в живота си Наложи се да обяснявам за малката изненада, която бяхме замислили за нашите гости
Виж целия пост
Моята случка се развива 2-3 дни преди сватбата ни (2008г.) С бъдещия законен съпруг тогава обикаляме магазините за последни покупки. Бяхме намислили една изненада, вместо жартиер да хвърли първо едни прашки, уж свалил на булката гащите
Та влизаме двамата в едно много симпатично магазинче за бельо и аз почвам надлежно да избирам, все пак цяла сватба ще ги гледа я, трябва да са нещо по-така. По едно време продавачката попита за какъв повод търсим - подарък или нещо друго, и аз изтърсвам - 'Ами за хвърляне...' Трудно ми е да ви опиша, по-изненадана физиономия не бях виждала в живота си Наложи се да обяснявам за малката изненада, която бяхме замислили за нашите гости
# 250
3 фев. 2010, 12:23 ч.
Надявам се, че не се шегуваш и наистина си го убила.
И аз бях написала това, но го изтрих.
Той не бил разбрал- мислел, че плаче, както обикновено за нещо друго...
Вероятно и защото не прекарва толкова време с него, колкото мен, не може да различи плач от плач. На моя упрек как може да лежи... той отвърна:
- Ама той паднал ли е?
( В интерес на истината и при мен са се случвали инциденти, но заради секунди невнимание )
Виж целия пост
Е, как да не го убиеш...
Вероятно и защото не прекарва толкова време с него, колкото мен, не може да различи плач от плач. На моя упрек как може да лежи... той отвърна:
- Ама той паднал ли е?
( В интерес на истината и при мен са се случвали инциденти, но заради секунди невнимание )
# 251
3 фев. 2010, 14:58 ч.
Надявам се, че не се шегуваш и наистина си го убила.
И аз бях написала това, но го изтрих.
Той не бил разбрал- мислел, че плаче, както обикновено за нещо друго...
Вероятно и защото не прекарва толкова време с него, колкото мен, не може да различи плач от плач. На моя упрек как може да лежи... той отвърна:
- Ама той паднал ли е?
( В интерес на истината и при мен са се случвали инциденти, но заради секунди невнимание )
Всичко е ясно,има смекчаващо вината обстоятелство - мъж е!
Остава с условна присъда.
Виж целия пост
Е, как да не го убиеш...
Вероятно и защото не прекарва толкова време с него, колкото мен, не може да различи плач от плач. На моя упрек как може да лежи... той отвърна:
- Ама той паднал ли е?
( В интерес на истината и при мен са се случвали инциденти, но заради секунди невнимание )
Всичко е ясно,има смекчаващо вината обстоятелство - мъж е!
Остава с условна присъда.
# 252
3 фев. 2010, 17:14 ч.
Искрено ти съчувствам 
. Аз изпитвам същия ужас 
Виж целия пост
В началото на пътя се натъкваме на ужасно много жаби. А аз изпитвам истински ужас от тях. Пред мен вървят рейнджърите с щеки размятат жаби
. Аз изпитвам същия ужас
# 253
3 фев. 2010, 17:19 ч.
Здравейте и поздравления за темата :о)
Ето и една случка с наш добър приятел. Действието се развива преди около 25г, но продължаваме да си се смеем, като се сетим. Та пътува на автостоп въпросния младеж(тогава) . Разговаря се с шофьора, който го пита от къде е родом. И той му казва, че е роден в Хартум (столица на Судан, а баща му по това време бил BG дипломат там). Следва въпроса това е кой окръг е? Обяснява той за Африка, Судан и т.н. При което шофьорът го поглежа съчувствено, потупва го по рамото и му казва култовата фраза: "Не е важно какви са родителите ти, гледай ти да си добър човек"
Виж целия пост
Ето и една случка с наш добър приятел. Действието се развива преди около 25г, но продължаваме да си се смеем, като се сетим. Та пътува на автостоп въпросния младеж(тогава) . Разговаря се с шофьора, който го пита от къде е родом. И той му казва, че е роден в Хартум (столица на Судан, а баща му по това време бил BG дипломат там). Следва въпроса това е кой окръг е? Обяснява той за Африка, Судан и т.н. При което шофьорът го поглежа съчувствено, потупва го по рамото и му казва култовата фраза: "Не е важно какви са родителите ти, гледай ти да си добър човек"
# 254
12 фев. 2010, 21:40 ч.
Действието се развива в едно открито кафенце на морето!
Предистория- половинката живее от 10години в чужбина, аз по-малто, идваме си лятото.
Ние с моя приятелка сме седнали преди това в кафето , поръчали сме си.Идва сервитьорката
-Добър ден!Какво ще обичате- към половинката
Той мисли, оглеждасе, чуди се, спирира си погледа върху масата и казва-
-Едно Чапи
-Моля!Студен чай- пита неразбираща сервитьорката
Не Чапи Кайсия-отговаря половинчо
-Аха студен Чай- кайсия-казва сервитьорката
- Не бе не.... Чапи кайсия и показва натуралният сок-Капи, стоящ пред мен!
Половинката си идва задъхан в къщи и започва да върти телефони!Питам го какво става, а той ми отговаря, че го били обрали, липсвали му 600евро от картата и щял да я анулира!Започна да ми обяснява, как сигурно като поръчвал самолетните билети от работният компютър, някой му бил запаметил данните на картата!Върти той , върти но не може да се свърже!
Аз му викам , чакай бе мило как така?Сигурен ли си , че не си ги похарчил за нещо, не си платил нещо!
Ами самолетните билети?
Мисли той мисли -вика да 300евро
Ами телевизора , който взехме преди 3 дни.
Ох да още 300!Ето къде са ни обрали
Виж целия пост
Предистория- половинката живее от 10години в чужбина, аз по-малто, идваме си лятото.
Ние с моя приятелка сме седнали преди това в кафето , поръчали сме си.Идва сервитьорката
-Добър ден!Какво ще обичате- към половинката
Той мисли, оглеждасе, чуди се, спирира си погледа върху масата и казва-
-Едно Чапи
-Моля!Студен чай- пита неразбираща сервитьорката
Не Чапи Кайсия-отговаря половинчо
-Аха студен Чай- кайсия-казва сервитьорката
- Не бе не.... Чапи кайсия и показва натуралният сок-Капи, стоящ пред мен!
Половинката си идва задъхан в къщи и започва да върти телефони!Питам го какво става, а той ми отговаря, че го били обрали, липсвали му 600евро от картата и щял да я анулира!Започна да ми обяснява, как сигурно като поръчвал самолетните билети от работният компютър, някой му бил запаметил данните на картата!Върти той , върти но не може да се свърже!
Аз му викам , чакай бе мило как така?Сигурен ли си , че не си ги похарчил за нещо, не си платил нещо!
Ами самолетните билети?
Мисли той мисли -вика да 300евро
Ами телевизора , който взехме преди 3 дни.
Ох да още 300!Ето къде са ни обрали
Препоръчани теми