Малко предистория- На връщане от България, малко след като седнахме в самолета си потърсих телефона да го изключа и...о, ужас...НЯМА ГО . Естествено веднага си помислих, че са ми го откраднали на летището в суматохата. Няма да изпадам в подробности как се чувствах през тези 2,5 часа полет, когато даже и картата не можех да блокирам и вече си представях как някой ми навърта огромни сметки, да не говорим, че ми стана лошо като се сетих, че телефона е пълен със снимки на детето, записи на първото й гукане, номера събирани повече от 5 год. и т.н.
Слизаме от самолета, грабвам телефона на мъжа ми, избирам моят номер и си викам- ако някой ми вдигне ще го навра в **********. Обаче вдига милата ми майка паднал в колата й... слава богу отдъхнах си
Обаче телефона трябваше някак си да дойде до мен. Казах на майка ми да го пуска с обикновено препоръчано писмо по нашенската поща, защото не ми се искаше да я занимавам да търси куриерски фирми и да плаща скъпи такси заради мен, а и телефона вече веднъж го бях прежалила и си викам ако дойде добре, ако не- ние да сме здрави.
И ето днес след няма и 5 дни от изпращането звъни пощальона и ми подава заветната пратка, а телефона- чист и неопетнен вътре Как не го разцелувах (пощальона де )незнам.
На който бях споменала, че телефона ми пътува с обикновената поща ми каза да се простя с него, ама на- късметлийка съм била.
Извинявайте, стана дълго, но ми стана едно такова радостно и с кой, с кой да споделя... пак с вас
Приятен ден на всички