Навън вие вук, мама АВГУСТинка пише със съфорумките тук

ЕЕее,Брит,ама и хубав подарък за рожден ден си имала - малка точица - сега вече голяма сладка точица

След две години медени месеци на всеки два месеца, ще заживяваме заедно. Пристигам аз в Париж на 2 декември. По пътя за наше село, че той дълъг, спираме да пренощуваме. И там иху-аху. На 11 ми предлагат брак  Идва датата 14 декември за МЦ и нема никой  Почва съмнение. Ама си викам, смяна на климата. На 22 декември тест и  Олекна ми, сипахме си по чаша вино. Отивам след 15 минути да изхвърля теста и той  Аз рев, Ромен щастлив. Сега и аз щастлива 

Добро утро и от мен:)
И аз се записвам в клуба "Винаги в движение"!
Асе, мила, не се измъчвай! Все пак като се върнеш и настава голямо гушкане, сигурна съм. А така като си на работа имаш контакт с др. хора, не мислиш само за бебешки работи   и се разнообразяваш. Така че без такива приказки за предателсво на детето. Пълноценна майка си, я виж каква кака си отгледала
Ковачева, браво за наградата! Сигурна съм, че с когото и да отидеш ще изкараш приказно;) Чакаме снимки!
shiiila, лек път и от мен!

Миши, много хубава идея  
При нас стана едва ли не от първия път - след разговор, в който стана ясно, че и двамата искаме бебче. Съмнения, че съм бременна имах още преди да ми закъснее /просто ми прилошаваше само от мисълта за кафе/. Двамата с мъжа ми бяхме много ентусиазирани и даже ходих на генеколог още тогава /седмица преди датата на цикълът ми/. Естествено, докторът нищо не можа да потвърди, но важното е, че имам снимчица от тогава. Два дена след като ми закъсня си направих тест, но беше отрицателен. Хем тъжна, хем очакваща продължих с тестовете всеки ден -отрицателен, отрицателен, отрицателен.....ревеше ми се, надявах се, страхувах се..... докато след седмица видяхме двете чертички /всеки ден бяхме заедно в банята и брояхме минутките/. Нямаше по-радостни от нас.... прегръдки, целувки и ей такива работи....

добро утро и от нас  


Мелфин идеята за вибратора е жестока:) имаше една такава подобна сцена в Секса и града с Миранда и нейната чистачка, но разбира се е друго- но за идеи -пускай си старите сезони и черпи на воля

Асе, то е лесно да кажеш Памела-всеки я знае, виж Франческа е старо куче верно хората пари дават, ама не мога да ги разбера  както казва Ея, наистина напоследък в Бг, досущ като в калифорния, ново цици се подаряват за 16тив рожден ден и абитюренсткия..направо тръпки да те побият   ама такъв ни е идеала- Деслава и Преслава-никав мозък и плът да се лее

На нас още темата с коричките по главата не ни е актуална, може и да ни подмине надявам се нито зъби имаме, слава богу иначе не знам как ще се оправим с кърменето, товазъби на цица ми идва много хард... ; още не е започнал да се обръща обаче рита с краката като луд, направо не знам къде отива...
при нас е на дневене ред ораторското майсторсво, такива речи се държат на играчките и на мама сутрин в леглото , чак и ми отговаря  

за новината, аз нали съм си малко шматка и разбрах доста късно. на 16ти дек на рождения ден на мъжа ми ми мина през акъла, че нещо закъсняваше, ама много работа имах тогава все нямах време да се замисля. и така си минаваха дните- а днеска, а утре да си направя тест и чак преди коледа си го направих. като видях положителен, бях в голям шок.
докторите потвърдиха след дългите празници чак на 7ми януари, дотогава живях в едно странно недоумение, макар вътрешно да бях сигурна вече. и след това ми отне 1 месец да кажа на родители и т.н.
никога не съм била по-изплашена. мъжът ми пък толкова спокойно и лесно възприе идеята..стори ми се странно, все пак целия живот ти се променя, очакват те неща, които не подозираш..такива филми като подскачане от радост нямаше-за мен това си беше нещо неочаквано и ново, изобщо не знаех дали искам да стана майка точно тогава и въобще кога, понеже по принцип аз на приказките че някой се раждат майки не вярвам, майка започнах да се усещам чак след като заживях с бебока и то дойде постепенно. според мен човек трябва да осъзнае хубаво нещата, да изпита емоционално и практически всички подробности около това да дадеш живот за да каже със сигурност, аз съм майка. всъщност може би майки тепърва ще ставаме-докато растат децата ни.  
сега се радвам че поех този риск, все пак като че ли с годините все по-трудно се решават хората. едно от големите ми откритя е, че не е чак толкова страшно колкото си го представях    

хубав ден на всички  

здравейте, инашия бебок още не е почнал да се обръща но мята ръце и крака, ще излети някъде..и говори много...тази сутрин ме събуди с вик, направо като песен...
но ме притеснява това че иска да седи седнал...значи както лежи го хващам с двете ръце и той се набира до седнало положение и после го пускам плавно назад...ама той не ще иска седнал, а знам чее рано за това упражнение, да не си изкриви гръбнака. Ваште бебета правят ли така?
Гледам че обсъждате въпроса за зачеването, аз зачевах близо 2 години с хиляди изследвания и мед интервенции и взех че забременях именно в месеца в който докторите ме уверяваха че няма да стане. И това ако не е Божие чудо.....

Миши, страхотна идея   !
Сватбата ни беше юли 2007. Август бяхме в Несебър на медена седмица и решихме да спрем да се пазим. Явно 3 месеца не улучихме момента, но на четвъртия стана работа. Усещах, че този път е станало и въобще не чаках закъснение. На 28-я ден си взех теста и с мъжо решихме, че ще изчакаме до сутринта. Цяла вечер не мигнах от вълнение. На 29-я ден станахме рано - рано и видяхме  . Беше 29 ноември. Никога няма да забравя този момент, щастие, прегрътки, целувки. Миши, и на мен ми се насълзяват очите от щастие като си спомням...

Ех, Миши, решила си да ни настроиш сантиментално с тази тема...
Аз винаги съм искала две деца, обаче годините минаваха и все не се решавах за второ(за разлика от мъжа ми, който отдавна беше готов ); вероятно и този непрекъснат натиск за още едно дете от негова страна, от страна на бабите и дядовците и на колежкки мои дори, ме заинатяваше още повече(не съм човек, който обича някой друг да дирижира живота му, пък било и собствените му родители); така лятото на 2007г най-сетне "узрях" за идеята за второ дете и се почна с усилен труд за него ииии беше наистина усилен, защото резултата както е ясно, дойде чак на 17.12.; това ме отрезви, че немога да контролирам абсолютно всичко в живота си, колкото и да ми се ще, някои неща не са ми подвластни; през месеците, през които бебеправехме, всеки месец бях "бременна"-все имах симптоми и все ми "идваше" и падаше голямо тръшкане(не съм от търпеливите ); накрая бях вече много закопняла за две чертички на Шуър чека, представях си безброй пъти как ще поднеса новината , как цялото семейство ще бъде супер щастливо, че най-сетне сме се навили и както се казва "И заживели щастливо"...но както се случва, не стана така; в деня, когато разбрах, че съм бременна , на баща ми поставиха смразяваща кръвта диагноза; не можах да изживея радостта, не можах да се радвам и на бременността, но това, че малката ми дъщеря се роди жива и здрава и това, че избра да се роди на толкова специален ден като Голяма Богородица, го приех като знак свише; изпълни ме с надежда за баща ми, за цялото ми семейство, за хората, които са всичко за мен; надявам се лошото да е зад гърба ни

ПП: Забравих да се похваля с нещо изключително-снощи за първи път Мари не поиска да яде през нощта и аз за първи път от 3 месеца насам, спах непрекъснато в продължение на 6 часа!!!!Нямам идея дали ще стане практика или е било чиста случайност, но днес съм свежар отвсякъде

Ел-че стига писа, ами храни Ивайло и да излизаме...  Моят хубавец още спи... но нищо чудно сега да нададе вой 

Та за тестчетата... И при нас не стана от първия път, един месец...втори месец...трети месец...  викаме си хайде стига сме чакали, когато е писано, божа работа, може пък да не трябва да имаме второ детенце  И така хоп на четвъртия месец... Беше 26 декември, родителите ми бяха идвали за Коледа и тъкмо сме ги изпратили, аз мия, чистя след гостите, мъжа ми казва, че отива до Технополис в Ямбол с един приятел да изберат за момченцето им компютър за подарък! Аз продължавам да пера, бърша...  Пушек се вдига около мен  По едно време свърших с чистенето, седнах на дивана да си почина и изведнъж се сещам, че предишния ден НАЙ-КЪСНО е трябвало да ми дойде (а аз съм със супер точен цикъл на 28-30 дена максимум), бързо скачам пак ровя ровя в шкафа и след купищата празни кутийки от Шуър Чек и други елитни марки тестове (празни от предишните месеци) намирам някакъв измислен тест, който не съм направила, защото ми се стори много ненадежден  Отивам аз в банята ей така на майтап и веднага се появиха двете чертички  ... Лелееее като ми прилоша, от чистенето ли, от теста ли... едва излязох... Стоях стоях, че като ме обзе един страх, уж много исках, уж второ детенце пък... страх ме е  ... Бързо грабвам телефона и се обаждам на мъжа ми и му казвам: Ще ти кажа нещо, но не искам да реагираш бурно пред Ангел ( така се казва приятеля му) - Ами аз си направих тест и... бременна съм! А той милия гласа му се разтрепера и ми вика, уж спокойно: Много хубаво, като си дойда ще говорим! Че като си дойде от вратата, прегръдки, целувки...  ееееех искам пак!   

За сега сме: + таткото, но бащите са друга тема за показване, после ще засегнем и нея 

Добър ден и от нас    , макар че за мен хич не е добър, но за това ще ви разкажа накрая 

Костенурчо все още няма корички по главата. Педи каза, че ако след баня хубаво му подсушавам косата няма да му се появят.  Дано да е така

Ковачева, честит да ти е уикенда и скоро да се възползуваш от него  Бързо казвай как го спечели и ние да се пробваме 

        Аааааааааааааа, ще ме съсипете направо. Абе хубаво ще изгоня свеки, ама като ги види мъжо да не избяга и той след нея 

Стели Мели, пушка сме вече  Ние сега сме с лечебната каша на Хумана - това ни казаха, ама много е гъста и Костенурчо по един час я смуче  Е, поне аз имам време да попиша  Стелиииииииииииии, пази Валката, че след 2 години мома ще правим с мъжо 

Браво Мамадона   Знаех си, че си мъжко момиче, няма да се даваш на разни болежки я 

      И аз ги давам моите в комплект с 17-те килограма. Но  моите са доста запазени, ПОЧТИ неупотребявани  Нали Костенурчо не ги харесва     

Ея, я направо му обясни на момчето къде е България, пък тук ще му мислим как да го разделим.  ДоволИн ШИ останИ, да знаЙш 

Ех Миши, чудна идейка   
Ето и при мен как стана: На мен на 7-ми Декември трябваше да ми дойде цикъла и дойде, но много слабо,  но понеже при мен "онези" дни са много леки и всичко е много минимално, та хич не се и замислих  Минава една седмица обаче и на мен започва да ми се гади от цигарен дим  В работата ми прилошава, в къщи на мъжо не му давам в стаята да пуши ... Странна работа  А и тялото си едно такова странно го усещам, кожата ми адски чуствителна ...  Викам си един тест няма да навреди, ама нали уж се пазим и планове още не сме правили, весел гаджелък си караме ...  Един тест  , втори тест  айдееееееееееееееееее. Та като му дръпнах един рев, рева, ама и аз не знам защо  Прибира се мъжо, а аз рева  През сълзи и хълцане му обясних за какво става въпрос, а той не вярва. Ревввввввввввввввввввв  Е, отидохме на доктор, който не можа да потвърди, ама то работата беше ясна. След една седмица се видя на видеозона и вече всички бяхме щастливи 

А сега да ви се оплача отново. То не знам вече да плача ли, да се смея ли ... Такъв карък не е било ... Сестрата на мъжът ми и нейния мъж, които живечт с нас, се развеждат. Информацията е от снощи, и двамата са непреклонни  Е сега вече мърдане от тук НЯМА  Как ще остави мъжът ми "маминка", кака и племенницата си сами  Само на снимка ще си го гледам нашия апартамент  Ама не знам до кога ще ми издържат и на мен нервите - искам да си живея МОЯ живот, а не този на "маминка" и "кака" ... 

Ей много мило ми стана да чета тези вълнуващи истории за най-хубавия миг,много добра идея....

при нас бебка беше много желана и не се пазихме,но не се е превръщало и във фикс идея като при мои приятелки,които си правеха тестове за овулация всеки месец и правеха секс по часовник,може би затова не се получи няколко месеца,а когато стана знаех още преди да ми закъснее без да имам никакви симптоми.Умишлено не направих тест,защото имах един положителен преди без да съм бременна,а направо отидох на гинеколог и тя разбира се не можа да потвърди бременността със сигурност,но се виждаше една много малка точица,която 10-на дни по-късно имаше сърце   .По това време мъжът ми беше на работа и имаше важна среща,но очакваше с нетърпение  да му се обадя и колкото и да беше сдържан пред колегите си личеше колко се вълнува,съответно няколко минути след като му съобщих ми се обади от терасата на офиса и искаше всичко да му разкажа отново и отново......и беше безкрайно щастлив.Сестра ми беше с мен на прегледа и беше първият човек ,който разбра и се разплака от умиление,а след това я помолих тя да шофира ,а аз се обадих на най-близките си хора ,не можах да се стърпя да им го съобщя на живо.И колкото и невероятно да звучи заобичах тази точица с туптящо сърце още от първия ден  

Бланш,честито наспиване,дано това е дълготрайна тенденция
Буби ти като си имаш в изобилие ти е лесно да говориш,а какво да кажем ние ощетените от съдбата  
shiiila ама ти излезе градска на мъжа ми   хубав град е Петрич,много слънчев и топъл ,да пиеш едно кафенце и за мен на Авалон  

напоследък се чудя дали на Дара и стига кърмата-нощно време си спи(от 11 до 7),но през деня не издържа по 3 часа без да яде,спи най-много по 40минути,после започва да мрънка,а мрънкането преминава в рев,като се храни пак палче,иска все на ръце,преди навън спеше много добре,а сега се буди бързо.....

и нещо специално за Асето

Има опасен вирус наоколо. Нарича се РАБОТА.
Ако получите РАБОТА от колегите си, шефа или някой друг - НЕ я ДОКОСВАЙТЕ!
Този вирус ще заличи напълно личния ви живот. Ако влезете в съприкосновение с РАБОТА облечете си якето, вземете няколко добри приятели и отидете право в най-близката бирария.

Поръчайте противоотрова, известна като БИРА. Повтаряйте приемането на противоотровата, докато РАБОТА бъде напълно елиминирана от вашата система.

Препредайте това съобщение незабавно на поне 5 приятели. Трябва да осъзнаете, че ако нямате 5 приятели, това означава, че вече сте инфектирани, и че РАБОТА вече контролира вашия живот.

еииии ама как ощетени от съдбата, много си си добре мислиш че с един балкон ще ти е по-добре..не и той иска грижи, а и пречи по малко, малки и стегнати по-добре от големи и разплути   това е майтап, никой да не се обижда

и ние сме така, през деня рядко издържа 3 часа, освен навън засега, особено ако е в движение...пак фази някакви, а то едно ядене да ти кажа- блъскане по цицата, игра, ритници луда работа


ХАХАХАХАХ ТОВА ЗА ВИРУСА Е ЖЕСТОКО

Здравейте и то нас.
Мелфин мила да знаеш че ти си много лек случай в сравнение с нашата драма вкъщи ама друг път ще ти кажа за какво става дума.
Сега и аз да разкажа за моя най щастлив ден в живота ми.
На 6.12.2007 реших че трябва да отида на лекар.Едно на ум си имах аз след като 4 месеца вече бяха минали откакто решихме да имаме дете а все не се получаваше.Цикълът ми трябваше да дойде на 20.10.а закъсняваше,но за мен е обичайно да ми дойде след 40тия ден,а не както при нормалните жени на 28я ден.Този път реших без да си правя тест,а направо да отида на лекар.Та тя ме прегледа на видеозон и ми каза че имам някаква точица,но за по сигурно да си взема тест и да се върна при нея.И така купих тест направихме го и зачакахме.И какво да видя не можех да повярвам след толкова отрицателни тестове.Бях на седмото небе.Като се прибрах веднага показах теста на мъжът ми,а той ми вика''На кого е?"Не може да повярва че е моя.И така точно на никулден аз разбрах че съм бременна.И после всички викат сега трбва да се жените пък ние халхабер си нямахме да правим сватба.Така си ни беше добре.НО свеки се намеси и каза:''Искам сватба'' На 19.04 се оженихме
И заживели щастливо.............................................

Стели,май стачката и вас ви е хванала! Споко,имай търпение и не се шашкай и ще мине!

Ех,Миши,ще ревем днес!Ето я и моята история:
По принцип,за разлика от повечето от вас,моят цикъл е изключително нередовен,има си собствено мнение кога да се появи,понякога с месеци го няма.Та от началото на 2007 някъде,бяхме решили да бебеправим.Времето си течеше,де ми дойде,де не,всеки месец профилактично си правя тест и така до декември.Не ми беше идвало от 3 месеца,но аз спокойна.Дойде време за тест.Започнаха да ме болят гърдите и реших ,че явно след няколко дни ще ми дойде.На 24.12(Бъднивечер)отивайки на работа,аз нали съм много работна,минах през една аптека и си взех тест.Нямаше Шуър чек и ми дадоха някакъв измислен.Прибрах се вкъщи вечерта и хоп в банята.Не очаквах чудеса,бях свикнала теста да е отрицателен.Топнах лентичката и докато се ядосвах,че на обяснението картинките за отрицателен и полужителен тест бяха абсолютно еднакви(добре че имах опит),погледнах към лентичката и сърцето ми щеше да хвръкне от радост: Изкочих от банята,пошушнах на мъжо,и хукнах към аптеката за втори тест.Направих и него и той полужителен.Мъжът ми,незнам,зарадва се май,но той много,много не си показва емоциите.По-скоро не вярваше.И така след няколко дни на доктор заедно и видяхме малката точица,даже тупкаше!!!Е,имаше един особен блясък в очите му тогава!!!

Ех,разчувствах се и аз!Миши,благодаря!

Аааааа,аз вируса го боря всяка вечер!!!

Да ви разкажа за моето забременяване...
Нашето беше планирано,но не стана от веднъж. Започнахне опитите на 1.1.2007, но се получи чак ноември. На 5 декември ми закъсняваше вече 1 ден. Тогава ходих на интервю за нова,много желана от мен работа. След интервюто, на път за вкъщи си мислех да купя 1 бутилка вино и да отпусна душата с мъжа ми довечера. Но се сетих,че може вече да съм бременна и не е добре да пия алкохол.(знам,че първите 13 седмици от бременността е опасно.тогава се формират всички органи на бебето). И вместо вино си купих 2 теста и айде вкъщи.Направих теста веднага.Нали имах 2,единия сега пък другия по-късно. И, оо, чудо, оказа се че съм бременна!!!!!!Бях много щастлива, но и замислена за новото което ме очаква. Когато мъжа ми се прибра му съобщих веднага новината.Никога няма да забравя грейналото му от радост лице, целувките и прегръдките   .............Взеха ме и на новата работа.Бях толкова щастлива,че няма на къде повече.Всичко което исках толкова дълго време ми се случи наведнъж през месец декември 2008. Сега съм още по-щастлива с вече роденото ми бебенце,особено когато ми се усмихва.
А вече и с глас се смее и се научи да държи дрънкалките си!!!

пп/ Предчуствам,че вируса РАБОТА ще ме хване през април 2009