Навън вие вук, мама АВГУСТинка пише със съфорумките тук

Коте, аз съм взела за Кирил 74 ръст, съмнява ме, че 68 даже към края на януари ще му е малък...  За по-голям няма смисъл, догодина ще вървят зимата 

Светле, дано се оправи момиченцето! 

Светламама, моля се за твоята кръщелница, да се оправи по-скоро и да се радва на живота отново!  

Нашия космонавт е с размер 0-3 месеца.Май ще купувам друг скоро.

Съвсем на бързо за СКАФАНДЪРЧЕТО - ние се оказахме с 2. (Аз си бях купила по-големия)
Единият е 68, но като гледам до към края на декември ще й е малък... Слагам го всеки ден, че тук при нас температурите не са като при вас 
Другият е 74 се надявам с него ще изкара зимата, въпреки че сега Мина направо се губи в него....

 

Добър вечер и то мен!  
Ама то всъщност какво му е доброто при мен напоследък?   Тамън излизам от едно и влизам в друго! Днес с Дениско бяхме на консултация и педи му отложи Пентаксима, че имал малко сополки.Изписа му Бивацин и каза да отидеме след около седмица. След това го оставих на мама за да отида на последните вливания днес и като отидох след обяд да си го прибера в парка, се оказа че цял ден е спал, което ме усъмни. Като се прибрахме му измерих Т - 37.6   Е омръзна ми живота вече! Писна ми!   Защо това ми се случва сега?   Толкова е тъжен милия! Не мога да го позная. А днес е ял само 3 пъти по няколко грама, милото ми ще загине от глад. Има една храчка дето му виси отзад и все не може да я изкара, гъгне и го души. Тооооооолкова е жалъъъъък милия!   Не мога с нищо да му помогна и това ме побърква. Явно съм забравила какво беше с баткото  
Светле дано бързо се оправи милото дете!  
Мноооого съм тъжнаааа!  

Еййй, много ме разчувствахте
И аз тогава да разкажа на кратко. С моя мъж се запознахме към края на юли 2007 г., срещнахме се случайно в интернет  и на първата среща уговаряхме да ходим на море. Отидохме с негови приятели, които бяха по двойки. Изкарахме си чудесно, като още не бяхме си лягали  . Върнахме се и продължихме да се виждаме. Аз реших да сменям работата си и ме вълнуваха такива неща. Вальо един ден ми предложи да заживеем заедно, обаче аз му казах, че не съм сигурна  . И така продължихме да се виждаме, аз започнах да се замислям, че може да опитаме да заживеем заедно. И така преди да направя тази сериозна стъпка за мен се оказа, че съм бременна, а кекс бяхме правили 3-4 пъти само  , но не се пазехме сериозно. Трябваше да ми дойде на 11 декември, но не ми дойде. На 22-ри взех един тест, но беше отрицателен  , но мен нещо ме съмняваше и не ми даваше мира. Гърдите ме боляха ужасно, много чувствителни бяха станали, а от миризмата на кафе  . На следващия ден взех още един тест и  . След коледните и новогодишни празници преди да отида на лекар пак направих тест и пак  . И така. Решихме и да се оженим, за което съм много щастлива, защото това наистина е човека, с който искам да остарея  .
tedi_vt_86 ще празнуваме заедно годишнини на 19.04. 

Светле, дано господ пази детето и то да се оправи и да расте здравичко

Светле, дано всичко е наред и аз ще се помоля!
Котке, ние имаме един космонавт 68см, но сега ми е екстра /подарък ни е/. Отделно съм му купила само шушляково яке и панталони памучни , но дебели и ватирани за 6-9мес. Смятам към декември да му взема още един цял космонавт /като видя колко е пораснал/. между другото в Захитекс са пуснали едни много хубави космонавчета само за 35лв. та мисля от тях да му взема.
Хайде толкова от ммен, че ме зове вечерята трябва да подържам коремчето, че да не вземат да ме върнат  

Светле, от сърце се моля да се оправи детенце, дано Господ е с вас

Аз май съм попрекалила:купих му размер 80.Ми няма само космонавти да събирам, а и той си е пълничък.Ох, притесняват ме тези гривнички по крачетата.Едва ги подсушавам,не е добре това,но как да го ограничавам като си е гладен.

Вале, добре дошла!  Сега да те започна с критика! 

1.Кажи сега къде ти е регистрацията, че влизаш като гост?

2.Ако може пиши на кирилица, защото така е прието и е по-лесно да те четем!

3.Не си родила на 23.08, а на 23.07 

Айде стига съм те критикувала, утре ще черпиш... 

Мамадона, не се тревожи толкова мила, нормално е децата да се разболяват! Пръскай му по на често физиологичен разтвор, ще разтвори и храчката!    Може да не е нещо сериозно, но утре пак го заведи на лекар!

Меви, е колко е пълничък, че чак ръст 80 си му вземла 

И аз да се включа в темата за лентичката с 2 чертички. Имам едно момиченце, родено 2001г , клед което се случиха няколко злополучни забременявания -  едно в месец в който отидох да ми бият ваксина Тетанус, защото се натресох на ръждясъл пирон и едно в месец, когато пих антибиотик. И в двата случая беше голямо ходене по кабинети и разговори дали ще му има нещо на плода. Не се навих да родя, защото просто ме беше страх. След това забременях и го докарах до 4м., коато направих амниоцентеза и за мой ужас много неприятен спонтанен аборт. Тогава си казах, че ще изтрия всичко неприятно и ще опитам още веднъж, защото винаги съм искала поне 2 дечица. Костваше ми 2 години, но се получи. Мъжът ми мислеше, че се майтапя, като му казах. Направих теста и го крих и от себе си за около час, след което явно съм излъчвала нещо, защото той ме попита какво ми става. Много се радвам на майките с повече дечица и малко ме е яд, че не стартирах по-рано, за да има време за повече опити и шансове, но и така е добре, само да са живи и здрави.
Мноооооооого се моля да се подобрят нещата при детенцето, за което писа Svetla mama.

Само набързо да напиша на Мамадона. Мила, нали прочете, че Бивацина е АБ! Успокой се нищо страшно няма, не му е толкова висока Т. Нали и аз писах, че Гого има сополки и леко зачервено гърло и му изписаха и на него АБ. Аз ги купих, но реших да не му ги давам. Това, което спазих от съветите на педито - 2 пъти на ден по 1мл витамин Ц /в устата/; Панадол 2х2,5мл и физиологичен разтвор през хранене. Две вечери го къпя в много гореща вода с по две шепи сол и след баня хубаво го масажирам. Да не дърпам дявола за опашката, но вече ми изглежда по-добре. Ако искаш пробвай и ти така и разбира се скорошно оздравяване на малкия Дени 
На Аtaklizarb, добре дошла!!!

Сегаааааааа,
ако не ми се смеете много, малко предистория на моето забременяване.
Когато дъщеря ми беше 6-годишна решихме да си направим второ детенце. Аз изчислих, че е най-добре да забременея февруари, за да мога към 15.09. да спра да ходя на работа и малко да помогна на ученичката преди да родя.
И така мина февруари, мен ми закъсня 1 ден и аз си купих тест, за да документирам забременяването. Представяте ли си колко съм била нахална - чак не повярвах като отчете една чертичка.  Това продължи да се повтаря още 4 години и 9 месеца. Аз здрава, таткото здрав, бебе нет. 
В края на септември 2007 си пътуваме с една колежка и слушаме по радиото най-тъпите методи за предпазване от забременяване. И както си слушаме тя казва умислено - аз пък съм чувала, че който пие Тоник не забременява. Аз се изсмях и казах: Ами че аз пия поне от 10г. Тоник всяка вечер. А тя ме погледна с едни големи очи и каза: Нали затова ти го казвам... 
Излишно е да споменавам, че спрях Тоника на секундата. Този месец ми беше минала овулацията, на следващия изпуснахме момента, а през ноември съм забременяла. No comment...
Сега за двете чертички. Закъсня ми, яко ми закъсня. Бяхме в командировка, върнахме се - няма и няма. Ама аз след 5 годишно взиране в отрицателни тестове просто отказвах да си правя.   А ума ми все там - да не вземе да ми дойде. Хванах една хремичка, единия ми синус се поду като плажна топка и майка ми (тя е педиатър като котката Марта) ми казва - Вземи си един Ериус, що се мъчиш.   И аз - мън, мън, ами надявам се и... и тя - Ами направи си един тест и после си пий Ериуса. Пък аз - ами няма да си направя!  Отогава ме побърка следващите дни - направи си, направи си. Направих си на 12-ия ден от закъснението, събота. Обадих се на таткото, който не беше в къщи, той се разсмя и каза - знаех си.
Но никога няма да забравя погледа на дъщеря си, когато и казах. Тя беше на 11. Беше се излегнала, каза че я боляла главата. Показах и теста и и обясних какво е. Тя ме гледаше с едни големи, огромни тъмни очи сякаш ме вижда за пръв път. Сякаш вижда раждането на Вселената. Мълчи и ме гледа с тоя дълбок кафяв поглед, няма да го забравя.
Главата я отболя моментално естествено.

Мамадона и аз мисля, че Бивацин е доста хард за момента. И Жаки има сополки от време на време, но ако в стаята е прекалено сух въздуха и на сутринта понякога са и такива. Той Денис да не е предполагал, че ще му слагат ваксина  защото наш'та грация писна още преди да я убодат за по сигурно, ама никои не и се върза.

Здравейте, момичета!

Стели_Мели, я по Тракийско-Странджанска линия да вземем да се съберем... Я какъв красив момък си имала, дай да ги запознаем децата, пък знаеш ли....


За теста какво да ви кажа...Моят разказ е различен от всички останали. Незнам кога е било, но някъде средата на декември. И аз като котката малко свободно го раздавах, като си мислех ,че знам кога ми е овулацията. Но не би. И след като много ми закъсняваше взех и аз един Шуър чек и го направих. Бях сигурна,  че ще бъде отрицателен. Да, ама не. Като видях  направо пребледнях! Стоя в банята и рева... Направо  Казвам после на мъжа ми... Тук няма място за романтични изненади и ала-бала-показвам му го и рева. Той милия се радва, ама не смее да се зарадва като хората като ме гледа мене каква съм...Успокоява ме, прегръдки, целувки, а на мен ми идва да се хвърля през прозореца. Няколко дни мълчание. После свикнах с мисълта и се опитвах да се радвам...Но Господ ми е свидетел - никога не ми е минавало през ума да направя аборт (за мен това е грях). Между другото съпругът ми често ми е споменавал за второ дете, но аз винаги съм си мислела да минат 6-7 години , Цвети да порастне, аз да се реализирам (до колкото това е възможно в днешно време и в малък град ), такива неща. И наистина нещата малко по малко започнаха да си идват на място - Цвети си расте като гъбка, аз си завърших образованието, започнах работа, която ме удовлетворява. 
   Един ден с един колега си говорим за неговата новородена дъщеричка и той ми казва , че всичко е станало случайно(а той има голям син). И аз му се чудя" Ама как така случайно? Защо не пазиш жена си? С тези неща шага не бива ........" и само след 2 месеца- на ти сега Камелийке  .Дето си отварям много устата същото ме стига. Ама ми се пада. Това поне си мислех тогава.


Сега съм щастлива майка две чудесни дечица. Малкия Марти ми е толкова свиден, че на моменти сама се усещам каква съм лигла. (а аз мразя лигавщини) И си го мачкам, и си го разнасям и си го глезя... Напук на всички дето ми разправят, че щяло да се разглези... От такива ъкъли не можах истински да се нарадам на Цвети като малко бебе, но сега Мартин не спирам да  си го мачкам и целувам . Както казах много ми е свиден.... сигурно защото не го исках в началото



Светле , дано Господ чуе молитвите ни