Караме се много рядко (най- много 2 пъти годишно някъде).
Но пък за сметка на това- изключително качествено.
Виж целия пост
Но пък за сметка на това- изключително качествено.
Как се карате?
- Публикувана: 30 окт. 2008, 10:09 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2009, 13:17 ч.
# 120
14 ян. 2009, 18:22 ч.
# 121
14 ян. 2009, 19:36 ч.
Караме се , и аз викам и то доста ,после си мълчим известно време ,и той идва и се извинява
Виж целия пост
Караме се , и аз викам и то доста ,после си мълчим известно време ,и той идва и се извинява 
# 122
14 ян. 2009, 22:49 ч.
Аз крещя и си изливам тирадата, мъжът ми си мълчи. Или докато аз викам, той най-учтиво ме моли да говоря по-тихо.
При нас няма сръдни, аз си казвам това, което ми е на душата, после си приказваме. Това с мълчанието ми се струва доста незряло, въпреки че мъжът ми винаги ме моли да му се разсърдя и да мълча поне 1 час
Виж целия пост
При нас няма сръдни, аз си казвам това, което ми е на душата, после си приказваме. Това с мълчанието ми се струва доста незряло, въпреки че мъжът ми винаги ме моли да му се разсърдя и да мълча поне 1 час
# 123
14 ян. 2009, 22:53 ч.
Моя крещи, но след 5 минути му минава.После почвам аз и ме държи поне два дни 
.
Виж целия пост
. 
# 124
14 ян. 2009, 23:24 ч.
Е айде де.И на мене ми се иска да е с нещо друго 
Ми действай
Мъжете винаги са подчиними. Не с крясъци, обаче. 
Виж целия пост
Засега с финес. Да се надяваме да не загрубеят отношенията ни.
и моя
Явно сме прекалили със сълзите
Прекалете с нещо друго. Що със сополи и сълзи? Да видим дали ще ви се сърдят.
Моя вече дори и да се съдирам от рев не ми обръща внимание 
и моя
Прекалете с нещо друго. Що със сополи и сълзи? Да видим дали ще ви се сърдят.
Ми действай
Мъжете винаги са подчиними. Не с крясъци, обаче.
# 125
15 ян. 2009, 02:00 ч.
За пет години сме се карали три пати ,по то4но аз се карам ,той мъл4и.
Виж целия пост
# 126
20 ян. 2009, 15:48 ч.
Ний се караме зверски. Крещим, хвърляме, обиждаме се (аз най-често съм к.....а, а той - селски бек), след това започваме да се гоним - ти се махай, не ти се махай. После си намираме други, с които "заживяваме" щастливо и "да не мислиш ,че съм умрял/а за тебе!" Даже си и посягаме.
Накрая ако е бил зверски скандал ревем. И досега винаги завършва с мноооооооооооого хубав секс и "ще ти направя бебе" (дано да не е още)
Виж целия пост
Накрая ако е бил зверски скандал ревем. И досега винаги завършва с мноооооооооооого хубав секс и "ще ти направя бебе" (дано да не е още)
# 127
20 ян. 2009, 16:52 ч.
Много рядко се караме, но мъжът ми често се сърди - за какво ли не. То е типично за семейството му - сърдят се или се мусят за щяло и не щяло. На мен не ми се е случвало да му се разсърдя или поне не си спомням, което говори, че почти не се случва. Та...сърди се, сърди се и изведнъж започва да говори за нещо и му минава. Правим се, че нищо не е станало. Преди години от време на време ми се извиняваше, но вече не се извинява. Приех го, че си е такъв и гледам да се абстрахирам от сръдните му, т.е. кучетата си лаят, керванът си върви...
В други случаи се сдобряваме, като правим секс.
Виж целия пост
В други случаи се сдобряваме, като правим секс.
# 128
20 ян. 2009, 22:57 ч.
Ненавиждам кавгите.Ненавиждам да ми се крещи.Мъжът ми крещи ,аз мълча докато го вбеся напълно и се разкрещи"Кажи нещо де" ,на което отговарям с най-спокоен тон" Не искам да говоря с тебе" .
Минава му след 5 мин. и ме целува все едно нищо не е имало ,но на мен не ми минава така лесно. 
Виж целия пост
Караме се много рядко (най- много 2 пъти годишно някъде).
Но пък за сметка на това- изключително качествено.
Но пък за сметка на това- изключително качествено.
Ненавиждам кавгите.Ненавиждам да ми се крещи.Мъжът ми крещи ,аз мълча докато го вбеся напълно и се разкрещи"Кажи нещо де" ,на което отговарям с най-спокоен тон" Не искам да говоря с тебе" .
Минава му след 5 мин. и ме целува все едно нищо не е имало ,но на мен не ми минава така лесно. 
# 129
21 ян. 2009, 07:41 ч.
Ако има някакво противоречие, предпочитам прямо, бързо изясняване на ситуацията. В прав текст.
Понякога се оплитаме в думите, понеже казваме малко с много изречения.
На него му минава бързо. На мен не.
Ако замълча може да минат дни.
Виж целия пост
Понякога се оплитаме в думите, понеже казваме малко с много изречения.
На него му минава бързо. На мен не.
Ако замълча може да минат дни.
# 130
21 ян. 2009, 09:54 ч.
След 5 години съвместен живот и най-различни стилове караници разбрах, че ефект от тях няма-само травмираме детето. Затова казвам всичко със спокоен тон и усмивка, след това излизам от стаята и демонстративно му мълча.
Виж целия пост
# 131
21 ян. 2009, 15:08 ч.
Такива сръдни направо не ги издържам вече!
И аз се сърдя,ама той надминава вече и най-сръдливия човек!
Виж целия пост
Много рядко се караме, но мъжът ми често се сърди - за какво ли не. То е типично за семейството му - сърдят се или се мусят за щяло и не щяло. На мен не ми се е случвало да му се разсърдя или поне не си спомням, което говори, че почти не се случва. Та...сърди се, сърди се и изведнъж започва да говори за нещо и му минава. Правим се, че нищо не е станало. Преди години от време на време ми се извиняваше, но вече не се извинява. Приех го, че си е такъв и гледам да се абстрахирам от сръдните му, т.е. кучетата си лаят, керванът си върви...
В други случаи се сдобряваме, като правим секс.
В други случаи се сдобряваме, като правим секс.
И аз се сърдя,ама той надминава вече и най-сръдливия човек!
# 132
21 ян. 2009, 17:35 ч.
Не се караме често и дори не бих го нарекла точно скарване-по-скоро размяна на остри реплики, когато единият/или и двамата/ е изнервен от нещо друго. Най-неприятен ми е моментът след "скарването"-в рамките на около 10 минути на мен вече ми е минало, независимо кой е бил в основата на конфликта. Нямам проблем да се извиня, ако се чувствам виновна. Но мъжът ми се сърди дори за дребни неща до следващия ден-на сутринта обикновено той се извинява, но аз нямам търпение да го изчакам дотогава. Макар че в последно време и той е склонен за около два-три часа да "забрави" за станалото.
Виж целия пост
# 133
21 ян. 2009, 19:32 ч.
Периода с карането отдавна го преживяхме.
Имаше такъв момент в началото, когато всеки един вид се "доказваше" пред другия, а сега... говорим.
Ако някой от двамата е толкова ядосан, че не му се говори - отива да си легне или си хваща пътя и излиза някъде.
Като се замисля, май нямаме за какво толкова да се караме. Може би само безумния му начин на шофиране ме изкарва извън релси.
Тогава поглеждам с най-лошия си поглед и казвам ледено "Спри колата! Ще си ходя пеш!"
Виж целия пост
Имаше такъв момент в началото, когато всеки един вид се "доказваше" пред другия, а сега... говорим.
Ако някой от двамата е толкова ядосан, че не му се говори - отива да си легне или си хваща пътя и излиза някъде.
Като се замисля, май нямаме за какво толкова да се караме. Може би само безумния му начин на шофиране ме изкарва извън релси.
Тогава поглеждам с най-лошия си поглед и казвам ледено "Спри колата! Ще си ходя пеш!"
# 134
21 ян. 2009, 21:20 ч.
аз крещя, а той ме праща на поляната - та да си повикам на воля
Виж целия пост
Препоръчани теми