Как се карате?

  • 7 704
  • 148
# 120
Караме се много рядко (най- много 2 пъти годишно някъде).
Но пък за сметка на това- изключително качествено.
Виж целия пост
# 121
 Simple SmileКараме се , и аз викам и то доста ,после си мълчим известно време ,и той идва и се извинява  Simple Smile
Виж целия пост
# 122
Аз крещя и си изливам тирадата, мъжът ми си мълчи. Или докато аз викам, той най-учтиво ме моли да говоря по-тихо.
При нас няма сръдни, аз си казвам това, което ми е на душата, после си приказваме. Това с мълчанието ми се струва доста незряло, въпреки че мъжът ми винаги ме моли да му се разсърдя и да мълча поне 1 час  Twisted Evil
Виж целия пост
# 123
Моя крещи, но след 5 минути му минава.После почвам аз и ме държи поне два дни Shocked.
Виж целия пост
# 124
Засега с финес. Да се надяваме да не загрубеят отношенията ни.

Моя вече дори и да се съдирам от рев не ми обръща внимание  Grinning

и моя #2gunfire
Явно сме прекалили със сълзите  Joy Joy Joy

Прекалете с нещо друго.  Що със сополи и сълзи? Да видим дали ще ви се сърдят.
Е айде де.И на мене ми се иска да е с нещо друго  Joy

Ми действай  newsm10 Мъжете винаги са подчиними. Не с крясъци, обаче.  Wink
Виж целия пост
# 125
За пет години сме се карали три пати ,по то4но аз се карам ,той мъл4и.
Виж целия пост
# 126
Ний се караме зверски. Крещим, хвърляме, обиждаме се (аз най-често съм к.....а, а той - селски бек), след това започваме да се гоним - ти се махай, не ти се махай. После си намираме други, с които "заживяваме" щастливо и "да не мислиш ,че съм умрял/а за тебе!" Даже си и посягаме.
Накрая ако е бил зверски скандал ревем. И досега винаги завършва с мноооооооооооого хубав секс и "ще ти направя бебе" (дано да не е още) Mr. Green
Виж целия пост
# 127
Много рядко се караме, но мъжът ми често се сърди - за какво ли не. То е типично за семейството му - сърдят се или се мусят за щяло и не щяло. На мен не ми се е случвало да му се разсърдя или поне не си спомням, което говори, че почти не се случва. Та...сърди се, сърди се и изведнъж започва да говори за нещо и му минава. Правим се, че нищо не е станало. Преди години от време на време ми се извиняваше, но вече не се извинява. Приех го, че си е такъв и гледам да се абстрахирам от сръдните му, т.е. кучетата си лаят, керванът си върви...
В други случаи се сдобряваме, като правим секс.
Виж целия пост
# 128
Караме се много рядко (най- много 2 пъти годишно някъде).
Но пък за сметка на това- изключително качествено.
Peace Peace
Ненавиждам кавгите.Ненавиждам да ми се крещи.Мъжът ми крещи ,аз мълча докато го вбеся напълно и се разкрещи"Кажи нещо де" ,на което отговарям с най-спокоен тон" Не искам да говоря с тебе" . Sick Минава му след 5 мин. и ме целува все едно нищо не е имало ,но на мен не ми минава така лесно. Laughing
Виж целия пост
# 129
Ако има някакво противоречие, предпочитам прямо, бързо изясняване на ситуацията. В прав текст.
Понякога се оплитаме в думите, понеже казваме малко с много изречения.

На него му минава бързо. На мен не.
Ако замълча може да минат дни.
Виж целия пост
# 130
След 5 години съвместен живот и най-различни стилове караници разбрах, че ефект от тях няма-само травмираме детето. Затова казвам всичко със спокоен тон и усмивка, след това излизам от стаята и демонстративно му мълча.
Виж целия пост
# 131
Много рядко се караме, но мъжът ми често се сърди - за какво ли не. То е типично за семейството му - сърдят се или се мусят за щяло и не щяло. На мен не ми се е случвало да му се разсърдя или поне не си спомням, което говори, че почти не се случва. Та...сърди се, сърди се и изведнъж започва да говори за нещо и му минава. Правим се, че нищо не е станало. Преди години от време на време ми се извиняваше, но вече не се извинява. Приех го, че си е такъв и гледам да се абстрахирам от сръдните му, т.е. кучетата си лаят, керванът си върви...
В други случаи се сдобряваме, като правим секс.
Такива сръдни направо не ги издържам вече!
И аз се сърдя,ама той надминава вече и най-сръдливия човек!  #Cussing out
Виж целия пост
# 132
Не се караме често и дори не бих го нарекла точно скарване-по-скоро размяна на остри реплики, когато единият/или и двамата/ е изнервен от нещо друго. Най-неприятен ми е моментът след "скарването"-в рамките на около 10 минути на мен вече ми е минало, независимо кой е бил в основата на конфликта. Нямам проблем да се извиня, ако се чувствам виновна. Но мъжът ми се сърди дори за дребни неща до следващия ден-на сутринта обикновено той се извинява, но аз нямам търпение да го изчакам дотогава. Макар че в последно време и той е склонен за около два-три часа да "забрави" за станалото.
Виж целия пост
# 133
Периода с карането отдавна го преживяхме.
Имаше такъв момент в началото, когато всеки един вид се "доказваше" пред другия, а сега... говорим.
Ако някой от двамата е толкова ядосан, че не му се говори - отива да си легне или си хваща пътя и излиза някъде.
Като се замисля, май нямаме за какво толкова да се караме. Може би само безумния му начин на шофиране ме изкарва извън релси.
Тогава поглеждам с най-лошия си поглед и казвам ледено "Спри колата! Ще си ходя пеш!"
Виж целия пост
# 134
аз крещя, а той ме праща на поляната - та да си повикам на воля Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия