Има ли мами над 35г., които бебеправят? Малко да си дадем кураж! - Тема 2

  • 37 514
  • 615
# 405
мили мои

съвсем правилно си го казала за горчилката Vanhorne точно на гърлото е, откъслечно четох какво си писала по горе за критическата. Аз съм със същата предистория. Майка ми влезе в критическата след като роди сестра ми на 37 и аз като се страхувам от този факт. Ще използвам предложеното ти рамо да си поплача, че нещо не ми е много оптимистично напоследък ...

Виж на Зазолинчето се чудя... Откъде тез сили извират у нея не разбирам... че и не свършват... че намира сили и нас подкрепя.

Кюбит, ела при нас да си поплачем малко, дано измием горчилката...

Добре че влизат често двучертичковите, малко да ни поразведрят.

Зазолинче, , аз си общувам от вкъщи с оня там отгоре , често паля свещички за различни неща и за всички нас също, питам го и защо... ако ми отговори ще ви пиша... ( смях през сълзи )

С вас съм Hug
Виж целия пост
# 406
Реге, Vanhorne, Zazolinka, Кюбит  Hug Hug Hug Hug Hug
Ще стане момичета!!!!
Имах състудентка, която на 16 беше родила и оставила детето си. Детски акъл, детски постъпки .... както и да е. Беше 7-8 години по-голяма от нас. По едно време на следването вече към края се сближихме и започнахме освен купона и ученето да си споделяме и по-лични неща.
Тя живееше с един страхотен пич и аз много и се чудех на акъла защо не се женят и т.н.
Та един ден какво ми споделя девойката- много се обичат с въпросния момък, но той поставил твърдо условие искал деца и ако тя не иска да му роди няма да се женят \ само да вметна уточнението, че и двамата бяха разведени към този момент и при него с първата му жена имало страшни драми на тази тема, той искал деца, а тя не\.
Та мойта дружка беше супер тъжна защото хем харесва пича, хем иска бебе но не става и не става и то 2-3 години някъде. Тя тогава е била някъде 33-35 годишна. Накрая сериозно се зае с лекари и се установи че според тях почти е влязла в критическата, от стрес ли от какво ли ... не е ясно или пък ген. Тя тогава казваше дала съм си още една година, ако не стане се разделяме не мога да пропилея два живота .... тогава разбрах и за детенцето, което е оставила като момиче...
Тогава ми хрумна да я успокоя и да и дам кураж и и казах "абе щом веднъж си родила, значи всичко ти е наред и пак ще родиш, спри да ходиш по лекари или намери други, но не се предавай". Често казано казах и го за да я успокоя и за да и вдъхна надежда поне малко, че много се беше умърлушила. И така около дипломните работи като настана едно писане, едно смятане, едни нерви .... Тя тогава пушеше - изпафкваше по кутия и половина цигари на ден, почти не ядяхме, вечер чат пат като ни удари сачмата и на дискотеки ходехме.... абе луда работа ви казвам. От няколко месеца много и прескачаше цикъла понякога и се случваше през 3 4 месеца \ затова и докторите я вкараха в критическата явно\.
Та баш тогава в този период в един момент взе да ме мъкне всяка сутрин за едни баници на майната си. "Абе викам и и тук на спирката има баници къде да обикаляме?"
А тя - "Аааа, не ти не разбираш онези там - на 2 спирки са по-готини" Flutter Flutter Flutter
После взе да и става лошо - и аз не пропусках да я кълва, че много пуши и с нашто неядене .... ей на сянка вече не хвърляме. И т.н. и т.н.
Само да вметна, че се и сещате в този точно период колко секс и се е събрало .... hahaha hahaha
И тъй живи и здрави се дипломирахме горди, горди, пък след 8 месеца станах аз леля на близнаци  Mr. Green Mr. Green Mr. Green
Та така с критическата....
А да не ви казвам, че сега като взех да си спомням за тези далееечни времена \ щото дето вика мъж ми "ти си имала динозавър за домашен любимец навремето"  Joy Joy Joy\ се сещам и за една колежка в първата ми работа, която роди на 43 години трето дете - по онези години си беше живо геройство това и то защо...
Тогава нямаше УЗК и толкова напреднала техника, та жената отива на поредния профилактичен преглед и и казват - ами другарко имате голяма миома и трябва да се оперирате!
Жената обаче хем я страх, хем да се организират баби да дойдат да гледат децата, хем да предаде поредния проект щото е частен и колегите не могат без нея и така докато усетила как мърда "миомата" та и тя роди мъж след две щерки и беше голяма гордост за родата!

 Hug Hug Hug Hug ви милинки и не сперам да стискам палци ще стане, трябва да стане Peace Peace Peace Peace
Виж целия пост
# 407
Лени благодаря ти мила.
Твоя разказ ни напомни една такава случка.
Когато живеех в БГ, дъщеря ми ходеше на художествена гимнастика. Докато я чаках се запознах с друга мама чакаща като мен. И както казва е една приятелка- започнахме да си "съскаме" по женски. Кой кога, как родил и от дума на дума се оказа, че сме при един гинеколог (на, който шапка свалям и до днес). Та нейната сестра имала много проблеми от години не можела да забременее- процедури, хапове както следва. Изведнъж това кльощаво момиче започнало да пълнее ужасно много. Никакъв цикъл и куп други оплаквания. Моята позната и предложила да я заведе да нашия док. Отиват и на УЗК той открива нещо доста голямо. Без да я стресира и казва, че незабавно трябва да постъпи в болница за операция.
Когато я отваря (това вече ми го разказа гинеколога) изважда 12кг. киста. Каза, че е било нещо страшно. След много часова операция  успява да спаси детеродните и органи, но яйчниците били много засегнати. Той каза: "Не можех да си помисля да оставя това момиче на 25г без яйчници. Борих се и оставих буквално една люспичка от единия".
Така, минава време и момичето се възстановява. Да, но не за дълго изведнъж отново и спира цикъла и съответно след 2тория месец закъснение отива при док. Поглежда той и какво открива- тупкащо сърчице. Голяма радост.
Историята и не свършва тук. Три години по- късно отива със същите оплаквания и този път се оказва бременност- близнаци.
И така това момиче с малка люспица успя да даде живот на три прекрасни момъка и да подчертая и двете раждания- вагинални и без никакви усложнения.
И на това, ако не му викаш Божа Работа- Здраве
Виж целия пост
# 408
Прекрасни истории сте разказали, наистина стават чудеса! Няма невъзможни неща! Важното е да не губим ВЯРА, момичета!!! Знам, че е лесно да се каже, но на мен също ми се налага често да си напомням, че когато има силна вяра, резултатите рано или късно идват!
Сещам се за една мисъл на Хенри Форд:
 "Независимо дали мислиш, че можеш или че не можеш, винаги си прав(а)."
Виж целия пост
# 409
Благодаря за хубавите истории, просълзих се. Че да ви кажа и аз една подобна.
На сестра ми зълва й (дано не греша, че не ги разбирам много тия роднински връзки. Абе на мъжа й - сестра)се ожени 3-ти курс студентка. Съпругът й също третокурсник. Завършиха си двамата успешно 5-ти курс и почнаха да търсят  работа. Живееха в Пловдив, при родителите на момчето. Това по ония години в началото на демокрацията, 2001-2002. И така почти 3 години и двамата не успяха да намерят работа. Те веднага след сватбата почнали да опитват за бебе, но.... нищо. И така повече от 5 години. През това време ходили и по доктори, и по знахари, че и по врачки.... Установена причина да не се получава бебето няма. Накрая печелят зелена карта и набързо заминават за САЩ. Установяват се в Чикаго, той веднага започва работа по специалността си (ел.инженер), тя също почва работа, не си спомням вече каква. За по-малко от година успяват да си купят къща (с кредит, естествено) и всичко върви чудесно. Година и 2 месеца след стъпването им на американска земя тя забременява, като през тази 1.2 година тя нито по доктори е ходила, нито някакви лекарства е пила. Ражда си живо и здраво момиченце, вече е на 12 години. След още 7 години ражда момченце. Сега живеят щастливо, вече във Флорида, имат прекрасна къща, тя кара в момента някакви курсове за преквалификация, работи в банка, а той като инженер. Децата им са здрави и щастливи, за съжаление трудно говорят български език....
Изводът от тази история е, че стресът е голяма работа. Като си притеснен, изнервен, несигурен в бъдещето....  doh явно това влияе зле на репродуктивната система и на жената, и на мъжа. Като се успокоиш, всичко си идва на мястото.  newsm10 Само че е много лесно да го кажеш на думи, но да го направиш..... това е друга работа.
Виж целия пост
# 410
     Здравейте! Аз макар че не пиша често, редовно ви чета и сега като прочетох тези истории искам да ви разкажа за докторката ми в Солун, при която правих първите си три опита ин-витро .
  Значи, тази жена която в момента е на 40 и няколко години,  отданена на професията си да помага и да дарява живот години наред  също се е борила за свое детенце. Незнам много подробности, но се стига до там че мъжът и я изоставя заради едно 25 годишно момиче което забременяло от него... И така докторката след като се посъвзела от поредния "шамар" на съдбата продължила опитите с донорски материал и в един момент чудото се случило. Миналата година тоно преди коледа роди момченце. До последно с корема пеглеждаше и след ражднето има-няма месец и се върна на работа в клиниката.
  Сещам се и за една съседка в България. Тя така години наред при какви ли не доктори и врачки не беше ходила. Навсякъде и казваха че нямало причина да не забременее, но все не се получаваше. Те живееха при родителите на мъжа и. Той един месец работеше два не, имаха сума други проблеми и бяха стигнали до развод. Точно в това време когато вече последното нещо за което е мислела е било бебе то се  получило.Лошото е че те се разведоха с мъжа си, но пък си има пекрсно момченче което вече е на 10 години и както и тя казва, когато е сряла да го мисли то тогава е дошло.
  Абе спокойствието със сигурност е много важно, но както пише и Zazolinka лесно е да го кажеш, но е трудно да го направиш.  Hug
Виж целия пост
# 411
Честита Нова 2009 година!
Нека бъде здрава и щастлива и на всички се сбъднат новогодишните пожелания.
Радвам се за момичетата, които вече си имат желаните  EFP и си слушат туптенето на малките сърчица. Дано всичко при вас върви по мед и масло.
На всички останали включително и на мен пожелавам да не губим надежда и дано скоро и ние бъдем сполетяни от щастието.
Виж целия пост
# 412
Фиорче четох четох и аааха да видя пост от тебе с две чертички.
Ох как издържаш, ама ти си знаеш де. Ама какво става newsm78 още ли ти закъснява.
Просълзих се и аз на историите който сте разказали момичета Hug
Много се радвам на Иф и Лени  Hug
За Ванхорне и за Ре - Ге  Praynig Praynig Praynig по скоро да се получи.
Хубаво почна тази година, дано момичета една по една да се похвалим тук Praynig
Виж целия пост
# 413
Бъни, много и на мен не ми е ясно какво точно става,и за това не смея да се
включвам.Правих тест- EFN,а и не ми идва..........
Някакви идеи на някой да му идват? newsm78
Виж целия пост
# 414
Бъни, много и на мен не ми е ясно какво точно става,и за това не смея да се
включвам.Правих тест- EFN,а и не ми идва..........
Някакви идеи на някой да му идват? newsm78

Абе аз не съм голям специалист ама съм чувала и за други такива случаи.Уж отрицателен теста пък.....Освен да повториш след ден два и ако не ти идва още за твое успокоение иди да те види гинеколога ти.
Всичко е наред.Само спокойно  Hug и да пишеш пак какво става.
Виж целия пост
# 415
Fior не знам дали е идея ,но защо не пробваш с кръвен тест докато чакаш...там няма как да сгреши ...
Много хубави истории сте разказали...много окуражително звучат...дано...  bouquet
Виж целия пост
# 416
Фиорче и на мен ми хрумна кръвния тест но не знам защо не го написах.Да ти кажа на две чертички май отива работата Heart Eyes
Какво става.........пиши newsm78.
Нещо те няма гледам.Явно нямаш време да пишеш.Прегръщам те Hug
Виж целия пост
# 417
И аз чакам новинки?! fingerscrossed Flowers Four Leaf Clover
Виж целия пост
# 418
И аз чакам новинки?! fingerscrossed Flowers Four Leaf Clover
И аз, и аз.....  Heart Eyes
Хайде, Фиорче, иди утре сутринта и пусни един кръвен тест. И като излезе резултата, веднага да ни се похвалиш!  Hug
Виж целия пост
# 419
Здравейте момичета,
чета ви отдавна но пиша тук за първи път. Моята история е малко тъжна. Имам дете на 7 г. и от там нататък бременност завършила с мисед и раждане миналата година със злополучен край. Сега вече съм на 38 г., а опитите за нова бременност не се увенчават с успех. При преглед се оказа, че фоликулите ми не стигат необходимата зрялост, най-големия беше 11 мм., т.е. няма овулация. Предложението на лекаря е да ме стимулират с Клостилбегит и някакви инжекции, но първо знам, че това не е безвредно за мен и второ, ако ще е така, искам да имам максимален шанс за успех. Не знам кой е най-добрият начин да избегна системата проба-грешка, моля ви дайте ми съвет, ако трябва директно да се насоча към най-добрите. Много ми е трудно да приема мисълта, че това е краят, чувствам се отчаяна и безсилна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия