Е, аз ли не съм наред, какво стана с тоя народ?

нямам такива случаи и слава Богу, щото ще бия с чадъра

но пък коментари на висок глас колкото щеш.
като се почне от това колко струва количката, до това, че вижте бебето босо и незавито (на 35 градуса жега )

и аз много се дразня като някакви лелки с неосъществени бабешки амбиции я гнявят. Като цяло винаги правя забележка като някой посегне

В разрез с настроението в темата, ще се съглася с авторката. Не обичам да ми пипат детето. Едно е да се радваш на дете, да му говориш, друго да посягаш и да го пипаш. Не позволявам да го пипат, и то не заради разни фикс идей за мръсни ръце, бактерий и тем подобни. Просто не ми харесва, както не ми харесва и мен да ме докосват непознати. Освен това има малки деца, които се плашат от непознати.

Аз се дразнех дори когато надничаха в количката,/което признавам е прекалено/, но се дразнех. Сега през втората ми бременност, корема ми беше много голям и всички ме зяпаха, чак  се обръщаха след мен :о: Ей полудявах.
Защо не разбирате, че дори и нападате момичето, затова че не й харесва всякакви хора да й пипат детето. Чак пък да го изолирала и т.н. Става въпрос за навлизане в личното пространство на детето, което не може само да се отбранява и майката трябва да се погрижи. Това че  е дете, не означава,че няма такова. Има неписани правила, съседското дете мога да го гушна, но напълно непознато?????!!!!!!....
Разбира се няма нищо лошо в това хората да му се радват и да му се усмихват.
Понякога наистина не мога да ви разбера, тук които пишете
phono възхищавам се на търпението ти 

Никога не съм си позволявала да налитам на непознати деца.Никога не ми е било приятно,когато това се е случвало с моето дете,затова не го и правя.Децата на познати и приятели,докато са били бебета,съм пипала само с разрешението на майките им.Тези,които вече са по-големички,може да ги погаля по косичката или ръчичката,но да се мятам да ги целувам или нещо такова-не,освен ако детето не пожелае да го гушна.Приемливо е непознат да се зарадва на детето,да направи комплимент колко е сладко и т.н,но дотук.
За курварския поглед и аз останах втрещена и сигурно също нямаше да знам как да реагирам.Толкова тъпо и неадекватно изказване скоро не бях чувала.Ами кажи да речем премрежен поглед,с тези хубави очи или още 100 варианта,но точно това....

 

Валери, мисля, че ти беше от хората, които харесаха разказа на Иво Сиромахов /за злата бабичка, подаваща ябълка, навлизаща в пространството на детето му с неуместни въпроси и нахалството И/. Не ми се рови назад, но добре си спомням разказа. На пръв поглед е малко различен от темата, която обсъждаме, но всъщност си е точно за нашия поглед към света и това как възприемаме един или друг човек. И докато там не разбирах тези, които сте против, това една стара жена да зададе, дори и глупав въпрос към детето ви, сега не разбирам, тези, които сте готови да пипат детето ви.
Не съм от хората, които се стягат от неуместни въпроси или по-точно казано от този вид проява на внимание, но ако детенцето е мъничко съм против да се пипа. За щастие никой до сега не се е нахвърлял по този начин, както описва авторката.

Описвам случките, след като ги пречупя през своята призма. Повлияна съм от факта, че ми е крайно неприятно в някои случаи. Ако ми харесваше подобно внимание надали така щях да ги описвам, но нещата са такива, каквито ги виждам. След като почетох най-различни коментари имах нова случка (пак  в същия магазин  станахме там атракция  ). Този път обаче жената стоеше на разстояние и само лекичко му потупа обувката, освен това беше изключително лъчезарна. Някак усетих колко е искрена, а и не досаждаше. Стана ми приятно, може би тук има и значение как аз усещам хората на момента. Има хора, които просто не ми харесват, усещам веднага неприязън, нищо лошо не са ми направили, просто така го чувствам  По-нагоре прочетох коментар, че при споменаването на хонорара на бабата-врачка съм загубила доверието на една съфорумка. Ами какво да ви кажа? Аз не съм наясно с тарифите в бранша, не ми се видяха много, нито малко. Не давам пари на болкука по врачки, гледачки и оракули. Може и наистина да е много, за мен е без значение и така не бих ги дала. Разказах случката както си беше, който иска да вярва, не съм тука да се надлъгвам с никого, а и надали ще спомена в CV-то си, че имам стаж в този и онзи форум и там доста са ми повЕрвали. Всеки носи очила с различен нюнас през живота си, понякога ги сменя, друг път пък остава с тях завинаги. Иска ми се моите да са все розови, но нещо не ми се получава, а и не се старая особено да живея в сапунен мехур. Ако някога се срещнем с някоя от вас по градинките, ще се радвам да си поговорим и децата ни да поиграят, но ако ми вземете детето на ръце без моето позволение, ще си дърпаме ушите 

Ако са хора с възпитание ще му се зарадват в умерени граници,например като се качиш в рейс ще му отстъпят място да не го блъскат малкото човече.Ще му се засмеят.Ще кажат мила дума.Без да си позволяват пряк контакт.Аз не бих разрешила да го докосват.Моята майка не целуваше Теодор докато беше бебе.Казваше ,че бебе се целува само докато спи и по крачетата.Наистина мисля ,че е въпрос на възпитание.

Във всичко трябва да се търси баланс. И другата крайност е грозна. 

От баба знам:бебета и малки деца се целуват:
-от мама по бузката
-от тати по дупето
-от непознати по ходилата.

Няма кой знае какво да допълня.Вие сте били достаъчно изчерпателни.
Всеки човек сам за себе си решава доколко ще е краен и какви ограничения ще поставя.
За мен е идиотщина да пипаш малко дете по главата и по лицето.
Нямам нищо против да се радват на сина ми,но без да му пипат гореспоменатите части от тялото.Все пак кожата му още е бебешка.

    Тц.  И по ходилата  - НЕ,  защото на тази възраст, освен юмручетата, умират да си тикат и крачетата в устата,  така  че е все едно.
    Целувам си само мойто дете.   Целувала съм изплашено и загубено дете,  пък и имаше  нужда. / по- голямко, де/
    Оставя ли са ми да гледам  близко дете /  на приятели или племенник/ е, тогава  цункам,  щом съм сменяла  памперса - имам право.  Шегувам се.   
  Непознати - никога, освен когато наистина се гушкат и искат и родителите го адмирират това.  Тогава не мога да устоя.

Напълно си права да се нервиш за това! Някой си сульо и пульо да си навира тиквата в количката на детето и да му плюе в устата... Аз също съм се дразнила  от такива просташки постъпки(защото за мен това е липса на възпитание - има друг начин къде по приятен да се порадваш на едно дете...) Мойто дете като малко беше русичко със сини очи и вечно беше нападано точно от такива неприятни персони, галещи я с мърлявите си ръце...
 Но аз не си траех, а им правех забележки и си бях напълно в правото си...
 А пък това непознат да ми целуне бебето... ... незнам как ще реагирам...

Бо, права си, май наистина защитавах подобна теза, хареса ми разказа.
Доколкото си спомням там на самото дете му беше неприятно от жеста и в темата се спореше дали въпреки това дали се чувства добре или не, трябва да благодари. Това е друго.
Не приемам предварително да задаваме на децата, че другите са ни потенциални врагове. Защото, ако пет пъти го дръпнеш от човек, който прояви нежност, на шестия опит дори и доброволно да ти се иска да си дадеш детето, то само няма да се даде. Защото е наплашено, защото  вече му е зададен модел.
Тъй като в темата по-скоро се набляга на чисто физически допир, който евентуално е неприятен, донякъде разбирам авторката и част от пишещите, би ми било неприятно и както казах два пъти досега ми се е случвало. Не мога единствено да разбера /слава Богу, че е така/  къде са тези толкова много неприятни и мръсни хора, които дебнат децата ни, за да им плюят в лицата, да им гледат . А онова за к...ия поглед буквално ме изуми