С повечето ми приятели въобще не се каним на това и онова, защото не празнуваме по този начин. На софра да седнем - абсурд. По-скоро ще организираме пътуване или ходене на нещо заедно. Най-редовно ми забравят рождения ден, а аз техния. Но са ми твърдо близки, помагам винаги, разчитам на тях, обичам да общувам с тях, грижа ме е за тях.
Виж целия пост
Имате ли такива приятели?
- Публикувана: 1 ноем. 2008, 21:15 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2008, 16:41 ч.
# 16
2 ноем. 2008, 00:33 ч.
Да ,имам такива приятели и не се чувствам използвачка.Те също знаят,че могат да разчитат на мен.
А имам и такива,малко по-вятърничави,което не ги прави по-лоши хора,но аз си ги знам и ако трябва да разчитам на тях,обикновено имам и резервен вариант.
Виж целия пост
А имам и такива,малко по-вятърничави,което не ги прави по-лоши хора,но аз си ги знам и ако трябва да разчитам на тях,обикновено имам и резервен вариант.
# 17
2 ноем. 2008, 00:36 ч.
Който не е използвач си е направил сметката, че не е такъв. Значи не използвач ами сметкаджия!
Истинският приятел е този, който независимо от времето, разстоянието и обстоятелствата винаги е готов да ти помогне. Малко хора имат късмета да имат такъв приятел/и и аз съм от тях.
Виж целия пост
Истинският приятел е този, който независимо от времето, разстоянието и обстоятелствата винаги е готов да ти помогне. Малко хора имат късмета да имат такъв приятел/и и аз съм от тях.
# 18
2 ноем. 2008, 08:48 ч.
И на мен това ми е интересно. Ще избягвам хората, на които мога да разчитам, а ще си споделям радостите и ежедневните скърби с други, които не ги е грижа за мен?
Защо изобщо ще сядам на маса с такива, че и да ги каня по семейни празненства?!
Много ясно, че и дори да не мога да се виждам редовно , с хората, които смятам за приятели и държа на тях, има достатъчно комуникация, телефони, нет, за да се чуваме постоянно. Така, че такива забравени приятели, пък да се сещам само в изгоден за мен случай, ами да срамно ми се струва.
Виж целия пост
А защо се виждате редовно с хора, на които подозирате, че не можете да разчитате?
И на мен това ми е интересно. Ще избягвам хората, на които мога да разчитам, а ще си споделям радостите и ежедневните скърби с други, които не ги е грижа за мен?
Защо изобщо ще сядам на маса с такива, че и да ги каня по семейни празненства?! Много ясно, че и дори да не мога да се виждам редовно , с хората, които смятам за приятели и държа на тях, има достатъчно комуникация, телефони, нет, за да се чуваме постоянно. Така, че такива забравени приятели, пък да се сещам само в изгоден за мен случай, ами да срамно ми се струва.
# 19
2 ноем. 2008, 09:13 ч.
Това говори за широко скроената душа на тези хора. Възхищавам им се, макар вече да са на изчезване такива като тях, но... за съжаление тези, които се възползват от подобни ценни находки се увеличава. Не разбрах авторката от кои точно спада, макар да няма значение, но ако е от първите, нека не се променя, рано или късно ще бъде възнаградена от съдбата!
Виж целия пост
# 20
2 ноем. 2008, 09:52 ч.
Имам. По принцип много лесно правя познанства и приятелства, умея да привързвам хората към мен, дори и такива, с които не сме на една вълна като цяло. Случва ми се изведнъж в живота ми да пристигнат позабравени хора.
Виж целия пост
# 21
2 ноем. 2008, 09:56 ч.
Пуснах темата,провокирана от една случка от вчера.Излизах с приятелка още от ученическите години,когато ми се обади бивша моя съседка от друг град(от времето,когато живеех на квартира и не в София).Да кажа,че с нея сме били особено близки-не сме били,ако това означава непрекъснато да сме киснели заедно ,но сме си помагали.А със съученичката ми,откакто съм в София,почти редовно се виждаме,за да се наприказваме и да пием по кафе,каним се по събития и т.н.Та тръгваме със съученичката ми на разходка,обаче ми звъни по телефона бившата съседка и разтревожена сподели,че брат и е в болница в София,би трябвало да са го оперирали в петък,но оттогава тя не можела да се свърже нито с болницата,нито с брат си по мобилният(каза,че на номера,който са й дали,никой не отговарял,а мобилният на брат и бил изключен).И ме помоли,ако мога и не ми е много далече,да отида до тази болница.Аз,без да се замислям изобщо,казах,че тръгвам веднага и в най-скоро време ще и звънна,за да и кажа има ли причини за тревога.Съученичката ми обаче се нацупи-кво сега,разходката ни пропада ли,та ти с тази жена с години не си се виждала,защо не и каза,че ти е далече и т.н. ...Обясних и,че първо,е човещина,и второ,приятелството не се измерва с количеството кафета и ракия изпити заедно...И се замислих колко от приятелите ми наистина са ми истински...
Виж целия пост
# 22
2 ноем. 2008, 10:10 ч.
Съученичката ти пък като някакво бебе се нацупила за една пропаднала разходка. 
Имаш право да се замисляш.
Виж целия пост
Имаш право да се замисляш.
# 23
2 ноем. 2008, 10:19 ч.
И аз бих постъпила така и смятам, че всеки който има сърце би го направил. Замисли се за "приятелката" с провалената разходка.
Виж целия пост
# 25
2 ноем. 2008, 11:17 ч.
И на мен това ми е интересно. Ще избягвам хората, на които мога да разчитам, а ще си споделям радостите и ежедневните скърби с други, които не ги е грижа за мен?Никой не е казал, че ги избягваме тези приятели. Приятелката, за която споменах има собствен бизнес, доста е ангажирана, пътува непрекъснато в страната и в чужбина. Има си семейство, детенце както и куп други ангажименти. Аз също си имам моите. Но това не ни пречи като не се виждаме, да сме приятелки в истинския смисъл на думата. Какво от това, че не се виждаме всеки ден и че по празниците не сме заедно? Това не ни прави по - малко приятели. olimpiia мисля, че си постъпила абсолютно правилно! Поне аз бих постъпила по същия начин.
Виж целия пост
А защо се виждате редовно с хора, на които подозирате, че не можете да разчитате?
И на мен това ми е интересно. Ще избягвам хората, на които мога да разчитам, а ще си споделям радостите и ежедневните скърби с други, които не ги е грижа за мен?
# 26
2 ноем. 2008, 11:45 ч.
Имам, по- добре такива приятели, отколкото такива, които като спреш да ги "ухажваш" седмица, две и забравят за теб.
Изобщо се пазя от хора, чието приятелство зависи от това колко често ядем/пием заедно и изобщо дали се виждаме ежедневно.
Виж целия пост
Изобщо се пазя от хора, чието приятелство зависи от това колко често ядем/пием заедно и изобщо дали се виждаме ежедневно.
# 27
2 ноем. 2008, 11:49 ч.
Виж целия пост
Изобщо се пазя от хора, чието приятелство зависи от това колко често ядем/пием заедно и изобщо дали се виждаме ежедневно.
# 28
2 ноем. 2008, 15:59 ч.
Не знам дали съм сметкаджийка Perla72, но аз живея в Пловдив.Със съпруга ми учихме в София и имаме приятели оттогава в Сф,Петрич,Враца...И не се виждаме всяка седмица,защото е невъзможно.Но когато някой е имал нужда от помощ, я е получавал.И на нас са помагали,и ние сме помагали.Примери няма да давам.Ако за някой това е сметкаджийство,така да е.За мен е изпитано приятелство.С тях се каним на по-големи събития-кръщенета,абитуриентски,сватби...
А тук,в Пловдив,си имаме и от двата вида приятели-и за маса,и такива,на които ако звъннеш в 3 през нощта ,идват,без да питат защо.
Аз съм щастлива,че ги има...
Виж целия пост
А тук,в Пловдив,си имаме и от двата вида приятели-и за маса,и такива,на които ако звъннеш в 3 през нощта ,идват,без да питат защо.
Аз съм щастлива,че ги има...
# 29
2 ноем. 2008, 20:47 ч.
Да, имам приятели, с които по разни причини се чуваме и виждаме рядко. Но много си ги обичам и знам, че мога да разчитам на тях, както и те на мен. Не се чувствам използвачка, не мисля, че и те ме мислят за такава.
Виж целия пост
Препоръчани теми