Бие ЮНСКО сърчице, а мами пляскат с ръце! Тема№3

А не си  Както вече казах първият път ме беше страх и от едното и от другото. Сега пак ме е страх, е не чак толкова колкото първият път.

Първият път ме беше ужасно страх дали всичко ще е точно, беше ме ужасно страх от самото раждане, след това от бебето - дали ще се оправя ... абе изобщо всичко от което се сетиш. Бях се хванала и бях изчела сумати неща за бременноста, за раждането, за детето ... луда история. А Дани беше почти планувано дете, не е като да ни е изненадала супар много, второто също го исках ме и също е почти планувано  И въпреки че исках дете и тогава и сега, не мога да кажа че точно бременноста с всичките и екстри ме изпълва с вдъхновение ... но е необходимото за малкото човече. Сега пак ме е страх от същите неща, както и от това как ще се оправям с двете хлапета. Истината е, че и да ни е страх, и да не ни е - ще трябва да се оправяме и ще се оправим по един или друг начин ... и накраят ще остане предимно радоста от детето ....

За бременността - аз я изкарах с 2 панталона и 1 гащеризон най-накраят, 3-4 блузки, 1 пуловер и 2 специлиазирани сутиена (когато не съм бременна нося само сутиени които са с банели, и които отпределено не са подходящи по време на бременост) В интерес на истината останаха само част от блузките и сутиените за сегашната бременност, другите дрехи по една или друга причина "сдадоха багажа".

Ами да, те страховете градират. Някъде имаше много хубаво описание на това състояние на бъдещата майка.
- първо се притесняваш дали ще забременееш
- след като забременееш дали е на правилно място бебето, да не е извънматочна
- след това се плашим дали ще чуем сърцето
- страх ни е от болести
- след това дали всичко се развива нормално и за резултатите ни от всички изследвания
- дали бебето ще се обърне правилно
- с наближаването на термина вече се страхуваме от раждането и дали всичко ще е нормално
- след като родим дали ще изплаче бебето
- и т.н. край няма

Важното е човек да мисли позитивно.

Много се радвам за тази тема и особено благодаря ма мамите, които не им е за първи път, и са тук с нас сега и може да ни подкрепят. Колкото и да чета( и то чета специализирана литература, което сигурно не е добре, но пусто проф. изкривяване) много е по-добре като те успокои жив човек. 

Здравейте!
Много ми хареса градацията на страховете! Вярна е, но сега я изпитвам. С първата бременност не знаех много неща и не се боях. Само се боях да не излезе преди да е влязло в 9-ия. Успокояваше ме една мисъл на майка ми: Ако стане нещо нередно, майката ще разбере, ща има признаци. Като няма, всичко е наред.
Това много ми помагаше . Другото беше моят лекар, който е много спокоен човек, това е много важно - не ме е шашкал с нищо.
Момичета с първа бременност, не се бойте и от раждането! Вярно е, че ние си представяме нещо, а то се случва по по-друг начин. Аз имах ужасно страховито мнение за секциото - от снимки в списания за бременност и си мислех, че ако ми се случи, ще припадна там.... Е, това не беше така
Накрая на бременността пропусках статии и снимки, които ме плашеха. Мислете си хубави неща, пазете се от лоши мисли и случки /да ви разказват подробности/ и бебчо ще е щастлив. На мене приятели и роднини ми спестиха много трагичен инцидент с моя близка приятелка, който е бил и по ТВ и по вестници. Спомням си майка ми, която същия ден странно за мене ми каза да не гледам ТВ или вестници, че вредя на бебо, а трябвало да спя повече.  Тогава бях последни дни на 8 месец. После аз самата се досещах какво може да има /не предполагах баш самата истина/, но нарочно не питах никого. Занех, че трябва да се съхраня. А трагедията беше огромна.
Та, мислете само хубаво!

Така е, ние сме живи хора, пък и хормоните помагат, и отвсякъде ни дебнат разни страхове. И аз съм съгласна, че трябва да мислим позитивно, да избягваме неприятните разкази за "ужасното раждане" на едикоя си приятелка, както и неприятните новини и мисли. Аз накрая на бременността бях спряла да гледам новини, защото от там само лоши работи чувах. Шиех си гоблен и слушах музика и си мислех за бъдещотот бебче. А за раждането дори за миг не се притеснявах или страхувах, защото приятелки ми бяха казали, че "болката е малко по-силна от тази при цикъл". Е оказа се не точно така, но си спомням, че като виках, че умирам и акушерката ми отговори: Ооо на ден поне по 10 жени умират така като тебе, пък след малко са си живи и здрави, потърпи още малко"  Тогава ми идваше да я ударя с нещо, но сега ми е смешно. Наистина за всеки човек има различен праг на болката и много жени казват, че не било толкова страшно. Така, че момичета имайте вяра, че всичко ще е наред и наистина после като си гушкаш детенцето, като започне да ти се усмихва, да ти гука и си мислиш, че всеки миг болка си е заслужавал.
Ох, чакайте, че започнах да се настройвам поетично...
Лека вечер и много усмивки желая на всички ви!

Ми като се налага обезателно да е секцио-ще се съобразя, нямам проблем с това, претърпявала съм операции.Не ми пука от болката ще изтърпя всичко за дечицата ми.Толкова съм изтърпяла досега, че щастието което ме изпълва че съм бременна не мога да го сравня с нищо.
Междудругото четох че когато се страхуваме от раждането, това докарва допълнителна болка и по-трудно се раждало.

Установих че съм качила 2 килограма

Днес както се бях излегнала и звънна телефона, аз скочих да го вдигна и като ме сряза от дясно-около 1 минута чак не можех да говоря от болка, и после 1-2 часа ме наболяваше.Та мисълта ми е внимавайте с резките движения.Аз се чудя защо на гимнастиката все повтарят, всяко нещо да с еправи плавно-а то защо било.
Още не мога да свикна че съм бременна и все бутам да правя всичко като преди, но уви.Без да си поспивам по 2 часа на ден едвам изкарвам.Раздавам го по спокйно вече.

Добро утро, момичета!
Денят се очертава мрачен и на мен понякога такова време ми действа подтискащо, но точно днес съм решила да не се давам на лошото настроение. Към обяд семейно ще ходим на изписването на едно бебенце на наша близка, какво по-слънчево събитие от това ! От раждането и аз не се страхувам особено. От първото съм запазила почти само хубави спомени. Беше секцио, заради много високия диоптър късогледство и на двете очи. Тогава изпитвах едновременно и страх и някаква приповдигнатост, дори еуфория.  Е, след операцията болките бяха доста, но всичко отминава и се забравя. После обаче ме застигна следродилната депресия, но това е друга тема. За мен лично най-големи са страховете дали с бебчето всичко е наред. На 37 съм все пак и направо се побърквам от дилемата кои изследвания да правя, особено за амниоцентезата. От вчера съм и с лека хрема и гърлобол. Гледам да се боря с вируса с чайчета и бонбонки, пък да видим. Хайде лек ден и бъдете здрави!

Здравейте, моми4ета! Имам един конкретен въпрос към Фаран4еска - ПАК-ако някой е наясно също може да коментира!!!Видях в един твой пост, 4е по време на първата ти бременност си имала болки в корема и се е оказало апандецит...Как установиха, 4е е апандесит и какви прегледи са ти направили? Аз имам много слаби болки в дясно от време на време и се притеснявам да не е апандесита. Не са силни....просто исках твоето мнение по въпрос, защото си минала по този път. Благодаря ти!!!

Ами болката беше първите два-три дни лека режеща болка ниско долу в дясно, което според моя гинеколог било нещо съвсем нормално за ранна бременност. Постепенно обаче болката се усили дотолкова, че едва се държах права. Изпратиха ме в Спешното с диагноза спонтанен аборт. Е след като се изредиха половината лекари от гинекологията на Окръжна болница София и установиха, че всичко с бебето е нормално, има сърдечна дейност и т.н. викнаха хирург, който с опипвания на корема и един преглед с ехограф разбра, че е възпален апандисит. За моя радост ми се размина операцията.

Благодаря ти за бързия отговор! При мен болките не са ниско долу, на нивото на пъпа са. Незнам, Божа работа, дано не се усилят!

Ето малко линкове, в които са описани повечето болки и неразположения по време на бременността:

http://www.bg-mamma.com/site/content/view/1094/
http://www.bg-mamma.com/site/content/view/638/37/
http://www.biberonbg.com/info/pgprobs.htm
http://www.lekar.bg/news-43/info-621/%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D1%87%D … 0%BE%D1%81%D1%82/
http://www.kosmodisk-bg.com/1-151196-10049-a.html
http://www.kosmodisk-bg.com/2-151197-10049-a.html

Добро утро мамии!

Четох внимателно какво изпускам вечер и гледам че пишете за раждането....има време, не е ли така? а наистина е хубаво че имаме мамчета с едно раждане за да ни дадат светлина по въпроса - поне от тяхна гледна точка!
sombody, гонори си с лекарката...по принцип тези хапченца са хранителна добавка, аз не ги смуча всеки ден, а когато ми е наистина много много лошо. не вярвам да са толкова опасни, че като знам колко дъвки се продават по света....то хората да са измрели до сега. а и както ти казваш в повечето храни има страхотни отрови, които ние не усещтаме защото не консумираме толкова много, например като пиете натурален сок МИСЛИТЕ ЛИ ЧЕ ИМА НЕЩО НАТУРАЛНО В НЕГО???? Или ако хапвате чипс, консерви, хляб и т.н...По принцип аз се опитвам да водя здравословен начин на живот и знам колко боклуци поглъщат повечето хора.
А цигарите? А водата, която пием...да не продължавам по-добре 

НАИСТИНА ДНЕС Е ДОСТА МРАЧНО. ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ЕДИН СТРАХОТНО УСМИХНАТ ДЕН ОБАЧЕ!
Без гадене и болежки също!

Здравейте и от мен.
Тази седмица ми се оказа много динамична в работата, нямах никакво време. Едва успявах вечер да ви чета. Доста сте изписали.
раждането: с първото раждане нямах особени притеснения, колкото и да ми разказваха докато не го преживееш не можеш да си го представиш, нищо не знаех и не беше страх. Притеснявах се повече за бебето, с него всичко да е наред. Но сега гледам много да не се замислям още за раждането, че като се сетя тръпки ме побиват.
По - горе някой беше питал как сме с килата  - точно тази сутрин реших да се измеря и за моя изненада се оказа че 2,5 кг  съм горница.  Това ме стресна, ако така я карам и знам, че последните месеци се качват най - много кг. не знам на какво ще заприличам и то лятото. С първата бременност качих около18 кг. и доста бързо ги свалих без особени усилия но бях на 24 г. а сега съм на 30 г. едва ли ще е толкова лесно. Е да не се впускам в подробности.
Въпреки мрачното време пожелавам на всички ви лек и усмихнат ден.

П.П Да питам мамите дето се похвалиха, че вече не им се гади толкова и се чувстват по - добре, горе долу колко време продължи при тях този кошмар.



  

         Добро утро и от мен!

         Имах много хубава вечер снощи с моята приятелка, изпратих я преди малко на работа и сядам веднага да пиша - приказки до посред нощ- и най-смешното, тази сутрин моята приятелка ме ръчка,ставай , има някакъв мъж в хола, който спи . Стреснах се как има мъж в хола, аз ставах през нощта, нямаше никой там да спи, пък и знам, че мъжлето ще се прибере днес през деня, отиваме и двете и кво да видим, приятелят ми се прибрал по някое време ,явно е решил да ме изненада, да не съм си поканила някой мъж за през ноща , обаче не ни е  будил и е заспал на дивана, без да си вземе завивки , сега го завих и той продължава да си спи! И си мисля, направо крадец да  е дошъл да си е претършувал, нищо не сме чули, хем бях заключила отвсякъде и ключовете бяха на вратата, как си е отключил незнам!!!  

      Франческа опитах се да вкарам тези линкове, които си публикувала, в първия пост на първа страница, за болките, но не ми дава да редактирам повече, незнам защо, който прави новата темичка е хубаво да ги сложи!!

      За раждането, и аз не го мисля от сега, каквото  е писано, това, не се страхувам, важното за момента е бебето да се развива нормално!!

      За храната, аз продължавам да си твърдя, че аз се храня само с боклуци, ама какво да направя, че боклуците са ми вкусни, но за разлика от това много обичам да ходя, често се прибирам пеша от работа до вкъщи и сега , а това са 3,5км , така, че едното за сметка на другото.

     Направих едно ново албумче за покупки и си качих новите дънкиhttp://www.snimka.bg/album.php?album_id=305500&pid=8757358   . Ами да си се похваля!

   Хайде лек и приятен ден от мен, аз и днес съм си вкъщи и ще мързелувам!!!